№ 238
гр. Кюстендил, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500399 по описа за 2022 година
С решение №377/20.05.2022г. постановено по гр.д.№244/2022г. по описа
на Кюстендилския районен съд е признато за установено по отношение на А.
Л. П. ЕГН ********** с адрес общ.К. ул."С."№**,бл.**,ет.**,ап.** вземане на
"*********"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С.,р-н"В.",жк"М.д.",ул.Р.П.-К." вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №570 от 26.10.2021г. по ч.гр.д.
№21110/2021г. съществуващо за сума 1114.31лв., ведно със законна лихва,
считано от 25.10.2021г. до окончателното изплащане.П. е осъдена да заплати
на „*********“ ЕООД деловодни разноски в размер на 50.00 лева.
Преписи от решението са връчени на страните, както следва на
25.05.2022г. на А. П., на 09.06.2022г. на дружеството.В срока за въззивно
обжалване, определен в чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба,
подадена от адв.Б. И. - АК Кюстендил, като пълномощник на А. П..В жабата
се съдържа искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск,
като неоснователен.Без да се оспорва договорна обвързаност между страните
е заявено, че каквото е било дължимо е изплатено изцяло през годините, на
основание утвърден погасителен план, надплатено с лихви и други такси и
1
добавки към дължимата сума.Прави се възражение за погасяване на
претенцията и поради изтекла давност, като е визирано обстоятелството, че в
продължение на 17 години, заинтересованата страна не е предприела
действия за възстановяване на сумата.Изрично се прави възражение за
изтекла 5 годишна давност, а във връзка с признание на вземането в отговора
на исковата молба е заявено, че то е плод на погрешна представа за
дължимост на суми, поради лъжа, измама от ищцовото дружество.Вземането
се оспорва ,като недоказано, поради липса на експертиза, съдебно -
икономическа, каквато не е поискана и изслушана.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – ищец в
производството.В законоустановения срок е подаден писмен отговор от
"*********"ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р***************************** чрез пълн.к адв.А. К. от АК –
Монтана с адрес за призоваване гр.София, бул.“Александър Малинов“№51,
ет.1, офис 19Б, посочени са електронен адрес и тел: 0883/439325.В отговора
се съдържа становище за допустимост, но неоснователна жалба.Сочи се липса
на доказателства в подкрепа на твърдението – възражение за погасяване на
вземането.Предвид липса на оспорване относно размера на задължението, и
признание на същото, се изключва необходимост от назначаване на съдебно –
икономическа експертиза.Подчертано е обстоятелството, че след прехвърляне
на вземането не била направена нито една вноска по кредита.Поддържайки
тезата, че погасителната давност по договорите за кредит,, предвид факта, че
задължението е едно, е броима от настъпване на крайния падеж и е 5
годишна,сочи се краен падеж - датата 31.10.2017г. с оглед на което се оспорва
твърдението за изтекла към момента давност.Ищцовата страна оспорва
всички доводи, сзързани с преценка на вземането, като неоснователно поради
изтекла давност и в съответствие с изложеното отправя искане за
потвърждаване на решението.В условията на чл.78, ал.5 ГПК и т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, се прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.На основание чл.236, ал.1
т.7 ГПК е искане за посочване в съдебното решение на банковата сметка, по
която да бъдат преведени присъдените разноски. 2 Нови доказателства не са
посочени.
2
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна в процеса и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
На основания чл.269 ГПК -въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустНимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата..
Предвид съдържанието на подадената въззивна жалба съответно насрещни
доводи в отговора на жалбата, в обхвата на извършваната от въззивния съд
проверка се включва преценка на правилността на обжалвания съдебен акт,
досежно приетите за дължими въз основа на договора суми, погасяване на
задължението и въпросите свързани с възражението за погасяване на
вземането поради изтекла давност.
След като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК,
относими към посочени релевантни въпроси, съдът прие за установено
следното:
На 31.10.2007г.е сключен договор за потребителски кредит
№*****************г., между „Българска пощенска банка“ АД от една
страна ,като кредитодател и А. Л. П., от друга страна ,като
кредитополучател.Според чл.1 от договора предоставя се потребителски
кредит в размер на 5900.00 лв за текущи нужди, като е предвидено, че за
връщане на кредита и другите задължения по договора лицата отговорят
солидарно.Посочено е че заетата сума се превежда по сметка на А. П., като е
предвидено плащане на годишна лихва в размер на БЛП на БПБ АД за
потребителски кредити, за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 6.20 пункта.Посочено е, че дължимата
лихва се начислява от момента на усвояване на кредита по договора.В чл.3,
ал.3 от договора се визира Годишен процент на разходите, но размерът не е
посочен.В чл.4 е посочено, че погасителните вноски за издължаване на
кредита , включително дължими лихви се плащат ежемесечно на 30 число на
съответния месец.Относно БЛП в чл.1, ал.4 от договора е посочено, че БЛП
се определя от Съвета на директорите или от Комитет към Съвета на
директорите и подлежи на ежемесечно преразглеждане.Промяна в БЛП се
приема при съществени промени в пазарните условия,( свързани с
3
колебанията/ измененията на борсовия курс/ индекс и/ или размера на
лихвения процент на финансовия пазар.Промяната в БЛП и датата на
одобрение на промяната от компетентния орган на Банката, е предвидено да
се публикуват на интернет страницата на Банката, а обявление за промяна да
бъде поставено на видно място в банковите салони, с указание за датата на
промяна на БЛП.
В чл.5 са посочени дължими суми за проучване на кредитополучателя, за
разглеждане на документи и тяхната обработка, за отпускане на разрешения
кредит, еднократна такса за обслужване на кредита, за откриване на сметка и
ежемесечна такса за поддръжка на сметката.
Крайният срок за погасяване на кредита е до 31.10.2017г., като е
посочено това става на равни месечни вноски, всяка по 93.21 лв, посочени,
като брой и размер в Погасителен план - чл.6 и чл.7 от договора.
Според чл.8 погасителните вноски съгласно погасителен план се
изплащат на кредитополучателите в брой до 30 – то число на месеца.
В договора е предвидено плащане на неустойка за забава.
В чл.10, ал.1 са отразени договорености относно начина на предсрочно
погасяване – изцяло или частично ,водещо до намаляване на лихва, както и
заплащане на такса в размер на тримесечен еквивалент на годишния процент
на разходите.
Според чл.7, ал.2 от договора при промяна на БЛП, размерът на
погасителните вноски, определени с погасителен план, подлежат на
едностранна промяна от Банката, отразяват се при изчисляване на дължимата
лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след датата на
промяната, за което с подписване на договора кредитополучателят дава
своето съгласие.
В чл.7, ал.3 от договора е предвидено, че при промяна на лихвения
процент Банката уведомява кредитополучателя и за съответна промяна в
погасителния план.
В чл.10, ал.5 е отразена постигната договореност, относно условията за
предсрочно прекратяване – след погасяване на всички дължими суми по
договора в съответствие с процедурата по тази клауза.
В чл.14, ал.1 от Договора е регламентирано обезпечение на вземанията по
4
договора – запис на заповед, както актуализация на данните в записа на
заповед, в съответствие с предвиденото в чл.20, ал.2 ЗПК и унищожаване на
записа на заповед след пълно издължаване на дължимите суми.
В чл.15 е предвидено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и
да е от вноска по главницата, както при неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора, целият кредит става предсрочно изискуем, без да се
прекратява действието на договора, без да е необходимо отправяне на
волеизявления до страните.
В чл.16 е посочено, че договорът се счита сключен от датата на
подписване до окончателното издължаване на кредита.
В чл.18, ал.1 е постигната уговорка съдържаща право за прехвърляне на
вземанията от Банката на трети правен субект.
Договорът е подписан от представител на Банката и кредитополучателя.
Неразделна част от договора е погасителен план №FL309606, съдържащ
данни за дата на плащане, мес.вноска, плащане по главница, плащане по
лихва,остатъчна главница.В извлечението също не е посочен размер на ГПР.
На 31.10.2007г. видно от банково бордеро №30187/13.10.2007г. в полза на
П. е преведена сумата 5900.00 лв.
По делото е представен Договор за възлагане на вземания между
„Юробанк България“ АД и "*********"ЕООД, предмет на договора са
правата на прехвърлителя, право на собственост, облаги и участия и във
Вземания, включени в „Портфейл“ – договори за заем, посочени в
Приложение 4 от договора – б.“А“ – чл.2 от договора.По делото е
представено Приложение – Потвърждение за извършена цесия, в което
фигурират и имената на жалбоподателката.Приложението е подписано от пр-
л на „Юробанк България“ – поставен е печат, и от представител на цесионера
– доколкото се четат, имена сочат на органния представител на дружеството,
Р.Т..Поради липса на доводи в жалбата, свързани с валидността и действието
на посочения договор, съдът не намира за нужно да обсъжда съдържанието на
договора и останалите доказателства във връзка с това.
В писмения отговор на исковата молба представен в първоинстанционното
производство, ответницата е признала задължение за сума 1114.31 лв, като е
заявила, че останалата сума е изплатила, в пъти с оглед начислени такси,
разноски и производни на тях.Едновременно с това е посочила, че е съгласна
5
да заплати сумата посочена в исковата молба без нито лев отгоре- в това
число, такси разноски пр.Относно начина на плащане е направено
предложение това да стане в рамките на 18 месеца по 60 лева или 1080.00 лв,
до 1111, 70 или 70 и няколко лева за да излезе чиста сметката.Сочи
невъзможност за плащане, поради липса на доходи, поради безработица и
друг кредит, който изплаща.Изрично подчертава, че получава МРЗ като
разпологаемия и чист доход е 500.00 лв., от която получава половината 200-
250.00 лв и удръжки, при което следва да преживее с някакви 100.00
лв.Възражение за погасяване на вземането поради изтекла давност в отговора
на исковата молба не се съдържа.Доказателства за плащания по договора и
размера на платените суми също не се сочат.
Няма спор по делото за това, че в полза на ищцовата страна, като цесионер
е бил издадена заповед за изпълнение, съгласно която П. следва да заплати на
"*********"ЕООД, сумата 5474.63 лв. – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит от 31.10.2007г., за периода 30.04.2009г. до 21.10.2017г.,
частично от общо дължимо и изискуемо вземане в размер на 6731.34 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
25.10.2021г. до окончателното изплащане, както и разноски за
производството – 109.49 лв. държавна такса.Предмет на настоящото дело е
вземане за част от посочената сума, а именно сумата 1114.31 лв, падежирала
главница за периода от 30.10.2016г. до 31.10.2017г.
Във възражение вх.№4972/22.11.2021г.на основание чл.414 ГПК
длъжникът П. прави възражение за недължимост на сумите, поради изтекла
погасителна давност.
На основание т.1 и т.2 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. на
ВКС по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК съдът е обявил на страните, че представения
договор за кредит подлежи на проверка за съответствие с изискванията на
чл.6, чл.7 т.4- 14 от Закона за потребителския кредит, като е подчертал
характера на посочените разпоредби, като императивни материалноправни
норми.
Актуални към процесния договор всъщност са разпоредбите на чл.7 от
Закона за потребителския кредит( обн.ДВ бр.53/2006г.). Договорът за
потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа:1. дата и
място на сключване;2. име/наименование, правноорганизационна форма, код
6
по БУЛСТАТ или ЕИК на търговеца и адрес/седалище на кредитора;3. име,
ЕГН, постоянен и настоящ адрес на потребителя;4. чиста стойност на кредита
(подлежаща на получаване главница на кредита);5. максимален размер на
кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне;6.
годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да
направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е
възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към
момента на сключване на договора за кредит; 7.условията, при които
посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат промен . 2,яни;8.
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера,
броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно,
общия размер на тези плащания;9. разходите по чл. 21, ал.2 с изключение
на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на
потребителя;10. елементите на общата стойност на кредита, които не са
включени при изчисляването на годишния процент на разходите по
кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да
бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е
известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка
за тяхната стойност;11. свързаните с договора разходи, които трябва да се
понесат от потребителя, ако има такива;12. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г.)
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за
прекратяване на договора;13. обезпеченията, които потребителят е длъжен да
предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат
освободени;14. изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на
застраховател не е предоставен на потребителя.
Приложими към процесния договор са и разпоредбите на чл.13 и чл.14 от
договора - клаузите на договора за потребителски кредит по чл. 7, чл. 8, ал. 1,
чл. 9, ал. 1 и чл. 10 трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а
документите, които ги съдържат, да са видими и четливи.Според чл.14, ал.1 -
когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9,
ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен, а според
ал.2 когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
При съблюдаване на предвидените изисквания относно съдържанието на
7
договора, съдът счете, че договорът не отговаря на изискването по чл.7 т.6 от
договора – първо защото не е посочен размер на годишен процент на
разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи
кредита, а на второ място поради това, че не е посочен годишен лихвен
процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на
договора за кредит.В тази връзка законовото изискване съдът тълкува, като
изискване за посочване на точния размер на годишния лихвен процент към
момента на сключване на договора – т.е изисква се посочване на добавката,
но и конкретен размер на Базовия лихвен процент, към момента на
сключване на договора.
Констатирания порок в съдържанието на договора, обосновава неговата
недействиетолност, което пък от своя страна изключва извод за
основателност на предявения иск.
Според чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗПК - правата, предоставени на потребителите
по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която
предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е
недействителна. Отказът от права, предоставен на потребителите по този
закон, е недействителен – ал.2.Предвид недействителността на договора, въз
основа на преценка на обстоятелства предвидени в защита на
кредитополучателя, като потребител по договор за потребителски кредит,
неотменими основателно се явява твърдението макар и по други
съображения, че изпълнение въз основа на този договор не се дължи.
Подадената жалба е основателна, предвид което и с оглед разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя са дължими разноски за производството,
които съдът определя на 426.30 лв – в това число платено адв.възнаграждение
на адв.Б.И. и платена държавна такса за въззивното производство.При този
размер на платено адв.възнаграждение с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2 т.1
от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, направеното възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.269 ГПК,съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ постановеното решение №377/20.05.2022г. на Кюстендилския
районен съд по гр.д.№244/2022г. по описа на същия съд, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от
"*********"ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С.*************************************** срещу А. Л. П., ЕГН
**********, с адрес гр.К. ул."С."№**,бл.**,ет.**,ап.** иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено съществуващо
вземане за сума 1114.31 лв., ведно със законната лихва, считано от
25.10.2021г.( датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното изплащане – сума, за която в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№570/26.10.2021г. по ч.гр.д.№2110/2021г. по описа на Кюстендилския
районен съд.
ОСЪЖДА *********“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С.*************************************** да заплати на
А. Л. П., ЕГН **********, с адрес гр.К. ул."С."№**,бл.**,ет.**,ап.** разноски
за производството, възлизащи на 426.30 лв.
Решението не подлежи на обжалване – чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9