РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1707/17.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретар Г.Георгиева и с участието на прокурор Т.Павлов като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1722/2023г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Радост Феизова ЕООД, гр.Ямбол,
представлявано от законния представител Р.Феизова с пълномощник адв.Р.А.
обжалва Решение № 794 от 12.05.2023г., постановено по АНД № 2005 по описа за
2023г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, № ********* – в
размер на 2 500лв. за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДв.П./, на основание
чл.187а ал. 2 т.3 вр. с чл.179 ал.3б ЗДв.П и дружеството е осъдено да
заплати на Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/ сума от 80лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
- Решението е обжалвано като
незаконосъобразно. Поискано е да бъде отменено с отмяна на електронния фиш и
присъждане на разноските по делото. Поддържа се допуснато нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства
с анализ и преценка, като са игнорирани представените от жалбоподателя
доказателства. Твърди се, че докладът по чл.167а ал.3 ЗДв.П и приложените към
него 3 бр. статични изображения във вид на снимков материал и справка от
електронната система за събиране на пътни такси не доказват безспорно
повдигнатото административно обвинение. Счита се, че не е доказано движение на
посоченото ППС в електронния фиш по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа – списъкът на пътищата по чл.10 ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/, по които
може да се събира такса за ползване на пътна инфраструктура /в случая тол
такса/ се приема от Министерския съвет и към дата на установеното нарушение –
07.01.2021г. е бил приет с Решение № 101 от 2020г. на МС, обнародвано в ДВ
бр.16 от 2020г. В тази вр. е посочено, че вписаното в електронния фиш място на
извършване на нарушението – път А-1 км 130+588 с посока намаляващ километър, не
фигурира в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние /тол такса/. Списъкът е приложен към касационната жалба в
частта на А-1 в област Пловдив и се твърди, че община Марица път А-1 км 130+588,
както и град Желязно, не фигурират в него. Предвид изложеното се твърди, че
съдът недоказано е приел, че в Списъка на МС е посочена цялата дължина на път
А-1 /Автомагистрала Тракия/ на територията на Община Марица. Счита се още, че не е доказано
процесното ППС да се е движило в община Марица, защото в представена от
ответника компютърна разпечатка, наименувана „нарушения“ е вписано : „област
Пловдив, град Желязно“, което не кореспондира с изписаното в електронния фиш :
„Община Марица“. Поддържа се да липсват мотиви по възраженията на
жалбоподателя. Касаторът счита, че за нарушения като процесното по чл.179 ал.3б
Здв.П не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш и приложение
намират разпоредбите, регламентиращи съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление.
- Ответникът Агенция Пътна
инфраструктура – Национално тол управление се представлява от юрисконсулт И.В.
и оспорва жалбата. Счита решението на ПРС за правилно и законосъобразно.
Заявена е претенция за присъждане на разноски при потвърждаване на решението.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Павлов предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.
1.
Според приетите от ПРС доказателства :
В Становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“, Национално тол управление е посочено, че нарушението е №
********** от 07.01.2021г. 06:14ч., ППС с рег.№ Y8864АТ, сегмент № **********.
При проверка се е установило, че на датата на нарушението за ППС няма получени
тол декларации, няма получени маршрутни карти за ППС и няма получена и платена
тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението.
В електронния фиш е отразено, че на
07.01.2021г., в 06:14ч. е установено нарушение с ППС влекач Волво ФХ 440,
рег.номер Y8864АТ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична
категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 40000, в община Марица, за движение по път
А-1 км 130+588, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса
по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна декларация за преминаването. Нарушението е
установено с устройство № 20072, представляващо елемент от електронната система
за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1
от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км. 130+588. Собственик, на
когото е регистрирано ППС /ползвател е Радост Феизова ЕООД със законен
представител Р. Е.Феизова.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДв.П и на основание чл.187а ал.2
т.3 вр. с чл.179 ал.3б ЗДв.П, на Радост Феизова ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2500лв.
ПРС обсъдил събраните по делото
доказателства и с правилна преценка приел, че е налице извършено
административно нарушение с точна правна квалификация. Съдът се е позовал на
доклада по чл.167а ал.3 ЗДв.П и приложени към него изготвени статични
изображения във вид на снимков материал /„Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
и местонахождението на техническото средство – част от системата.“/ с отразени
заснети данни за ден и час на управление/движение, рег. номер на ППС, като
съгласно чл.189е ал.8 ЗДв.П -“Контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със
следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса
на заплащане на дължимите такси.“.
С основание ПРС приел, че електронния
фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДв.П за
задължителни реквизити. Обвинението е описано в пълнота и с разяснена
възможността за заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от Закона за
пътищата в размер на 750лв. и освобождаване от административнонаказателна
отговорност. Предвид фактическата установеност е верен извода на ПРС за
осъществено описаното нарушение на чл.102 ал.2 ЗДв.П, като в случая
жалбоподателят е собственик на ППС и не е налице хипотезата на вписан ползвател
в свидетелството за регистрация. Верен е извода за правилно приложена
санкционната норма на чл.179 ал.3б ЗДв.П вр. с чл.187а ал.2 т.3 с.з.
ПРС е отговорил на всички възражения в
жалбата аргументирано и към изложените мотиви касационната инстанция препраща
на основание чл.221 ал.2 пр.2-ро АПК. Разяснено е, че липсата на валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването съставлява само причината
за реализиране горното нарушение, но причината не е част от изпълнителното
деяние на същото. Изпълнителното деяние се реализира чрез допускането на
описаното МПС да се движи на посоченото място, без за същото да е заплащана
дължимата пътна такса. Във вр. с представена към жалбата маршрутна карта от
07.01.2021г. правилно ПРС е посочил, че същата удостоверява заплащане в
08:27ч., а нарушението е от 06:14ч. По отношение описание мястото на
извършеното нарушение, съдът правилно приел, че е ясно посочено и с основание е
посочил, че мястото на движение по участъка от пътя се установява с доклада по
чл.167а ал.3 ЗДв.П, а не от изображението на снимките. По отношение
възражението за конкретното място – не е част от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ПРС се е позовал на Решение № 101 от 20 февруари 2020г.
на МС за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние – тол такса на основание чл. 10 ал. 3 от Закона за
пътищата, прието от министерският съвет, в който списък е приел да е посочена
цялата дължина на път А-1 /Автомагистрала Тракия/ на територията на община
Марица. Правилно е отхвърлено възражението за прилагане сроковете по чл.34 ЗАНН
в конкретното производство, както и възражението за недопустимо налагане на
имуществена санкция с електронен фиш.
2. Възраженията в касационната жалба
не са основателни. При съпоставка между съдържанието на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса, Приложение към т.1, приет с Решение № 101 на МС от 20.02.2020г. и
данните от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“,
Национално тол управление, по-конкретно сегмент № **********, се установи, че същият е част от списъка -
Автомагистрала A-1; AM A-1L:Калековец-Труд-участък 3; **********. Отразени са
координати на начало и край на сегмента, вкл. дължина на сегмента в метри и
дължина на сегмента в км. Посочените индивидуализиращи данни не са оспорени и
се съобрази дефиницията по см. на §1 т. 35 ДР ЗП : "Тол сегмент" е
обособена част от път или пътен участък от платената пътна мрежа,
индивидуализиран с идентификационен номер и посока на движение, за навлизането
в който се дължи тол такса съобразно дължината на тол сегмента и определената в
тарифата по чл. 10, ал. 6 ставка за съответния път или пътен участък.“. Предвид
изложеното, неоснователно в касационната жалба се твърди, че местоположението
на движението на конкретното ППС не попада в обхвата на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса.
Изводът на ПРС за неприложимост на
чл.34 ЗАНН в производството по издаване на електронен фиш е правилен. Според Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС, постановено по Т.Д. № 1/2013г. - съкратеното
производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на
електронен фиш, въведено в ЗДв.П, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие,
но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване - „От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.“. В съответствие с цитираното ТР е и възприетото
в съдебни актове на АС – Пловдив /напр. Решение по КАНД 3229/2020г. : „…В този
аспект се явяват неоснователни и възраженията на нарушителя за допуснати
нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за
съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на
наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. След като
иде реч за установяване на нарушение от автоматизирана система то датата на
установяване на нарушението и дата на издаване на електронния фиш неминуемо
съвпадат.“; Решение по КАНД № 721/2021г. :
„Производството по чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП е специфично и същото не
предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление…Разпоредбата
на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява
влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила НП, сиреч единствено по
отношение на неговото правно действие. Следователно и що се отнася до форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на
ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по
чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде
съобразен единствено общият срок за административно - наказателно преследване
от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5
от НК,..“; Решение по КАНД № 2165/2021г. и др./. В случая не е изтекла
предвидената давност в чл.80 ал.1 т.5 вр. чл.81 ал.3 НК.
Следва да бъде отбелязано, че чл. 189ж ал.
1 ЗДв.П съдържа препратка единствено към нарушенията по чл. 179 ал. 3
ЗДв.П, но в чл. 189ж ал.
7 ЗДв.П е посочен електронния фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3
- 3б ЗДв.П. В тази насока е и разпоредбата на чл. 187а ал.
4 ЗДв.П. Съответни на фактическата установеност са приложените
правни основания - чл.102 ал.2 от ЗДв.П и чл.187а ал.2 т.3 вр. с чл.179 ал.3б
ЗДв.П, тъй като нормата на чл.179 ал.3а ЗДв.П се отнася за водача, а не за
собственика, а в оспорения електронен фиш със съдържание по чл.189ж ал.1 ЗДв.П
отсъстват данни за водача и се съдържат данни за собственика на ППС. Според чл. 102 ал. 2
ЗДв.П изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението
на собственика на ППС по допускане на движението му по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени
задълженията за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата – в случая такса за изминато разстояние /тол
такса/. Адресат на електронния фиш, респект. административно-наказателно
отговорното лице в случая е собственикът на ППС. Същият подлежи на санкция на
основание чл.179 ал.3б вр. с чл.187а ал.2 т.3 ЗДв.П : „Собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.
1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.
Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има
такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер 2500 лв.”.; „Ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция,
както следва: 3. по чл. 179, ал.
3б – в размер 2500 лв.”. /в тази насока Решение № 1255 от 28.06.2022г. на АС - Пловдив по КАНД № 1032/2022г. : „Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 187а,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП, която регламентира налагане на административно наказание
„имуществена санкция“ за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, когато
собственик на ППС е ЮЛ.“/.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 794 от 12.05.2023г.,
постановено по АНД № 2005 по описа за 2023г. на Районен съд – Пловдив.
Осъжда Радост Феизова ЕООД, гр.Ямбол,
ЕИК ********* да заплати на Агенция Пътна инфраструктура – съдебни разноски в
размер на 80лв. /юрисконсултско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :