Р Е Ш Е Н И Е
№
279
Гр. Пловдив, 04.
12. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателна
колегия, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Бонев
ЧЛЕНОВЕ: Михаела
Добрева
Станислава Бозева
при секретар Пенка Стоянова,
при участието на прокурора Галин
Гавраилов,
като разгледа
докладваното от съдия Добрева в.н.о.х.д. № 1272 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С
присъда № 134 от 09.
05. 2019 г. по н.о.х.д. №
6520/ 2018г. РС Пловдив е признал подсъдимия
Х.Д.В. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на *** г., в гр. П., ж.к.
„Т.“ на кръстовището на бул. „О.“
с ул. „Н.
Ш.“,
при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил „Пежо 407“, с peг. № ***,
е нарушил правилата за движение: чл.
5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП – „На водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества“; чл. 20, ал.
2 от ЗДвП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл. 21, ал.
1 от ЗДвП – „При избиране скоростта
на движение на водача на
пътно превозно средство управлявано с категория "В" в населено
място е забранено да превишава стойността
от 50 км/ч“, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.Г.К., с ЕГН **********, а именно:
средна телесна повреда, изразяваща се в множествено счупване на таза
- счупване на двете срамни кости
и кръстцовата кост, довело до трайно
затрудняване движенията на двата долни
крайника и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ставната
ямка на лява
тазобедрена става, довело до трайно
затрудняване движенията на долен ляв
крайник, като деянието е извършено в пияно състояние – поради което и на основание чл.
343, ал. 3,
пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр.
ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1,
пр. 3 НК, поради което и на основание чл.
54 НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
го е признал за НЕВИНЕН в това да е извършил деянието
и в следствие на нарушаване на нормата
на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което
го ОПРАВДАВА по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
Изпълнението
на така наложеното
на подсъдимия наказание ЕДНА ГОДИНА съдът е
ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
Наложил
е и кумулативното наказание
ЛИШАВАНЕ на основание чл. 343г, вр. чл.
343, ал. 3,
вр. чл.
37, ал. 1,
т. 7 НК от право да управлява МПС за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия,
чрез защитника му адв.
Д.Б.. Иска от въззивния съд да се отмени
атакуваната присъда и да се постанови
друга оправдателна, като се твърди,
че правилна е била първоначалната преценка на държавното
обвинение, че единствената вина за настъпилото ПТП има пострадалата, която в кръгоно движение не е спазила
правилата за предимство и е причинила ПТП от което е пострадала.
В указания му
срок е постъпило и допълнение на въззивната
жалба.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия,
и чрез защитниците му адв. С.Л. и адв. М.Г..
Твърдят, че присъдата е неправилна, незаконосаобразна и необоснована. Искат от въззивния
съд да отмени атакуваната присъда и да постанови друга
– оправдателна. Алтернативно се
иска изменение на наказанията, като се твърди,
че те са
несправедливи, неправилни и
необосновани. Третата претендирана
алтернатива е делото да се върне
за ново разглеждане
на нов състав
на първоинстанционния съд,
в случай, че се установят допуснати
съществени процесуални нарушения. В хода на въззивното производство подсъдимият се отказа от защитата,
осъществявана от адв. С.Л. и адв.
М.Г..
Въззивният съд, след
като се запозна
с оплакванията на жалбоподателите, при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена
в законния срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество ПОС я намира
за неоснователна.
За да
постанови атакуваната присъда
ПРС е приел за установено от фактическа
страна, че:
Подсъдимият
Х.Д.В. бил правоспособен водач на МПС с категории „В“, „М“ и „С“. На *** г.
сутринта той откарал приятелката си с личния си л.а. „Пежо 407“, с peг. № *** до работното ѝ място – фитнес-зала на
стадион „Л.“ в град П., след което спортувал, а по обяд се видял с приятели, в
чиято компания употребил няколко бири. След това подсъдимият отново отишъл с личния
си лек автомобил до работното място на приятелката си, където пил кафе, след
което пак тренирал. В късния следобед на същия ден, около 18 часа подсъдимият
решил да се прибере в дома си, като пътят му минавал през бул. „О.“ в ж.к.
„Т.“. Същият се движил по посочения булевард, със скорост около 70 км./ч., с
личния си л.а. „Пежо 407“, с peг. № *** в средна
лента на южното платно в посока от запад на изток към кръстовището с ул. „Н.
Ш.“. Последното било Т-образно, кръгово кръстовище, в което предимство имал
първият навлязъл в него, като ограничението на скоростта към онзи момент било
30 км./ч. Несъобразявайки скоростта си с посочената и съзнавайки, че по-рано в
същия ден е употребил и алкохол, подсъдимият навлязал
в посоченото кръстовище със скорост над 70 км./ч.
По същото време
пострадалата водачка С.Г.К. (понастоящем С.Г.К.-К.)
била тръгнала за своето работно място - УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив,
където трябвало да застъпи нощна смяна. Тя управлявала лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с peг. № ***. Движела се в крайната
лява лента на ул. „Н. Ш.“, защото щяла да завива наляво по бул. „О.“ към
„М.***“. Преди колелото на кръстовището с бул. „О.“, свидетелката К.-К. намалила скоростта и бавно приближила кръстовището,
забелязала автомобила на подсъдимия, който наближавал същото кръгово
кръстовище, но преценяйки, че автомобила на
подсъдимия е достатъчно далеч, за да премине тя, предприела навлизане в
кръстовището. В този момент подсъдимият също навлязъл в кръстовището, но тъй
като скоростта, с която се движил била твърде висока, не успял да избегне удара
с автомобила на свидетелката К.-К. и връхлетял право
върху нея. Настъпил силен удар между предна дясна част на л.а. „Пежо 407“ и
лява странична част на л.а. „Фолксваген Поло“, от който последният се превъртял
и застанал по таван на разделителната ивица на булеварда, в близост до
насрещното платно.
Веднага се
събрали много хора, които помогнали на свидетелката К.-К.
да излезе от автомобила през счупеното стъкло на шофьорската врата.
Пристигналите полицейски служители свидетелите Т.и П., тествали подсъдимия за
алкохол. Пробата му била 1,21 промила, поради което му бил съставен АУАН и му
било отнето СУМПС. В. получил и талон за кръвно изследване, след излизане на
резултатите от което се установила концентрация на алкохол в кръвта 0,98
промила. Свидетелката К.-К. била откарана в болнично
заведение, където била изследвана и за наличие на алкохол в кръвта, като
пробата й била отрицателна.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел за установена от съдебно-медицинска експертиза на пострадалата К.-К.
(л. 67 от ДП), според която при произшествието ѝ е била причинена средна
телесна повреда; химическа експертиза за алкохол в кръвта на подсъдимия Х.В.
(л. 61 от ДП), установила 0,98 промила концентрация; химическа експертиза за
наличие на алкохол в кръвните проби на пострадалата (л. 62-63 от ДП) която не е
установила наличие на алхохол и други упойващи
вещества; автотехническа експертиза (л. 92-102 от
ДП), тройна автотехническа експертиза (л. 122-144 от
ДП) и петорна АТЕ, като първоинстанционният съд е
кредитирал заключенията на единичната и тройната АТЕ отчасти, доколкото същите
не противоречат на петорната АТЕ, която е възприел изцяло излагайки мотиви по
съпоставката и причините; писмените доказателства от досъдебното производство,
приобщени, чрез прочитането им в хода на съдебното следствие; от показанията на
свидетелите С.Г.К. – К.
(пострадала), Т.Х. Т.(полицейски служител, посетил ПТП), П.М.П. (полицейски
служител, посетил ПТП), З.З.Т. (очевидец на ПТП), И.
Р. С. (очевидец на ПТП, възприел събитията непосредствено след настъпването на
ПТП-то), В. Х. Ф. (възприела събитията след настъпване на ПТП), Ц. И. М.
(възприела събитията след настъпване на ПТП), П. Н. Д., приобщени по чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК (възприела събитията след
настъпване на ПТП), Н.И.К. (възприел събитията след настъпване на ПТП), В.И. К.
(очевидец на ПТП) и Й. К. К.(очевидец на ПТП).; а също и от обясненията на
подсъдимия Х.Д.В.. Първоинстанционният съд е
коментирал доказателствата и доказателствените
средства поотделно и в съпоставка, като е направил съвкупна преценка, излагайки
изчерпателни мотиви дали, в каква степен и защо ги възприема или не.
Въз основа на така обсъдените доказателства и възприетата фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел от правна
страна, че с деянието си подсъдимият Х.Д.В. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК, като на .*** г., в гр. П., ж.к. „Т.“ на кръстовището на
бул. „О.“ с ул. „Н. Ш.“, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил „Пежо 407“, с peг. № ***, е нарушил
правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества“; по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“ и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
управлявано с категория "В" в населено
място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч.“ и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на С.Г.К., ЕГН: **********, изразяваща се в
множествено счупване на таза - счупване на двете срамни кости и кръстцовата кост, довело до трайно затрудняване движенията
на двата долни крайника и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
ставната ямка на лява тазобедрена става, довело до
трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник, като деянието е извършено
в пияно състояние. Първоинстанционният съд е признал за невинен подсъдимия, да е извършил деянието, в следствие
на нарушаване на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и го е оправдал по това обвинение, с
мотив, за недопустимост на едновременното прилагане на правни норми, които са в
съотношение една към друга като обща и специална.
От обективна страна първоинстанционният
съд е счел, че:
- Фактът на допуснатите нарушения се установява несъмнено от показанията на
свидетелите, от протокола за оглед и приложените към него скица и албум и от
обясненията на подсъдимия В., в които признава, че е управлявал МПС след
употреба на алкохол, потвърдено от показанията на свидетеля К, от показанията
на полицейските служители, направили му тест с дрегер, който отчел алкохол и от
заключението на ХЕ.
- Фактът, че подсъдимия е
управлявал лекия си автомобил с превишена и несъобразена скорост се установява
от показанията на свидетеля К.; от справката от ОП “Организация и контрол на транспорта” относно действащо ограничение за скорост – 30 км./ч.
на мястото на ПТП; от заключението на петорната АТЕ; и дори от обясненията на подсъдимия, че се е движил
с около 60 км./ч.
- Фактът на причинената телесна
повреда на свидетелката К.-К. и нейният харакер и причинно-следствената връзка с ПТП-то, се установява
показанията на свидетелите и най-вече тези на пострадалата, както и
съдебно-медицинска експертиза.
- Механизмът на ПТП-то се
установява от показанията на разпитаните свидетели-очевидци, пострадалата,
обясненията на подсъдимия и от заключенията на АТЕ-и.
- Причината, от техническа гледна точка, за
настъпването на процесното ПТП се установява от
заключението на петорната АТЕ, като комплексна: от една страна водачът на л.а.
„Фолксваген Поло“ е навлязла в кръстовището без да пропусне
л.а. „Пежо“ и след като
л. а. „Пежо“ вече е бил навлязъл в него, и мястото на удара е било
вътре в опасната зона на л. а. „Пежо“ при движение
с установената му скорост, а от друга страна: водачът на л. а. „Пежо“ е управлявал със скорост и по начин,
които го поставят в невъзможност да предотврати произшествието, а също и изборът му да отклони траекторията на управлявания от него автомобил.
Първоинстанционният съд е приел за установено съпричиняване
от страна на пострадалата на вредоносния резултат, но че то не неутрализира противоправния характер на извършеното от подсъдимия, с
мотив, че според петорната АТЕ ПТП не би настъпило при отнетото предимство, ако
подсъдимият бе управлявал автомобила си с около 30 км./ч. каквато е била
максимално допустимата скорост на мястото на произшествието към процесната дата.
Изложени са мотиви за неприложимостта на претендираното от защитата прилагане на чл. 15 НК.
От субективна страна
първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено непредпазливост в
по-тежката форма – престъпна небрежност
При
индивидуализиране на наказанието, първоинстанционният
съд е приложил правилата на чл.54 от НК и в границите на определеното от закона
наказание лишаване от свобода (от една до шест години) е приел превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като е наложил на подсъдимия В.
наказание лишаване от свобода за срок от една година, като съотватстващо
на целите по чл.36 от НК. Първоинстанционният съд е
приел и наличие на предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК като е отложил
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години.
По отношение
кумулативното наказание по чл.343г от НК, първоинстанционният
съд, мотивирайки се с това, че деянието е извършено в пияно състояние при
голямо превишение на допустимата максимална скоророст го е наложил за срок от две години, считано от
датата на отнемане на СУМПС.
Въззивното производство е инициирано по жалба на подсъдимия, чрез
защитника му адв. Д.Б.. Иска
се отмяна на присъдата и постановяване на изцяло оправдателна присъда, като не се отричат нарушенията на подсъдимия –
шофиране с превишена скорост (по делото нямало нито обвинение, нито
доказателства, че фактическото ограничение на скоростта било 30 км/ч. единствено се твърдяло от едно от
вещите лица) и след употреба на алкохол (претендира се снизхождение към
подсъдимия, тъй като не отричал употребата на алкохол, но не бил отчел
заболяването си от хепатит, което намалявало възможностите на черния дроб да елиминила аркохола, очаквайки, че
това е станало в резултат на спортните му занимания преди това), но се твърди,
че не са в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата, причинителя на
която бил този, който е отнел предимството и именно за това първоначално делото
било прекратено в досъдебната фаза от прокуратурата, което защитата адмирира и
настоява това да направи и въззивният съд.
Твърдят се
нарушения на процесуалните правила по отношение
тройната автотехническата експертиза, състоящи
се в приемане на заключението ѝ, изготвено в досъдебното производство
след замяна на един от експертите в съдебното производство и се иска
кредитиране на единичната като единствената правилна и недискредитирана АТЕ.
Петорната
експертиза пък била незаконна поради това, че давала отговор на правен въпрос. Твърди се, че като е дал вяра на незаконни експертизи,
съдът е постановил порочна присъда. Експертизите приемали различна начална точка за
изчисления – от стоп-линията, а не от реалното навлизане в кръстовището – което
водело до грешни изчисления и от там до
грешни изводи. Ползването им обаче при обосноваването на присъдата я
опорочавало.
Алтернативно се
иска намаляване на наказанието лишаване
от право да управлава МПС. Като аргумент защитата се
позовава на разпитания пред въззивната инстанция
свидетел относно семейното състояние на подсъдимия и проблемна бременност на
съпругата му, както и на трудовите му ангажименти в Англия. Твърди се и че от
това наказание са изтърпени ефективно девет месеца и се иска наказанието да е в
рамите на този срок.
Въззивният съд намери възраженията на жалбоподателя за неоснователни, тъй като при
самостоятелния си прочит на делото възприе събраните доказателства и изгради
представата си за фактическата обстановка по начин идентичен с преценката на първоинстанционния съд, споделя анализа на събраните по
делото доказателства и направения въз основа на тях правен анализ на казуса.
За неоснователни, намира въззивният
съд, твърденията на жалбоподателя, че представлява нарушение на процесуалните
правила по отношение тройната автотехническата експертиза, в която се появява подписът на
вещото лице А., без данни кога и по каква причина е назначен. В кориците на съдебното производство се
намери, че вещото лице А.е заменил вещото лице Н. с протоколно определение
(л.55 от първоинстанционното съдебно производство) от
26.11.2018г. след съгласие на страните с уважаване молба на вещото лице Н.
(л.51 от първоинстанционното съдебно производство).
Подобно процесуално действие не е недопустимо и не опорочава годността на доказателственото средство, след като заменящият експерт е
счел, че съобразно специалните му знания отразеното (от заменения експерт) в
писмената форма съответства на неговата преценка за изследваната
пътно-транспортна ситуация.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че и
петорната експертиза е незаконна, поради това, че давала отговор на правен
въпрос (какви нарушения е направил подсъдимия във връзка със скоростта). Видно
от въпросите (л.88 от първоинстанционното
производство), поставени на петорната автотехническа
експертиза, обаче, такъв въпрос не е поставян на експертите. Видно от
заключението на петорната автотехническа експертиза
(л.156-187 от първоинстанционното производство) –
такъв отговор, също, не е даван от експертите. И не на последно място -
отговорите на правни въпроси не правят експертизата изцяло негодна, освен ако
не съдържат само такива (а в конкретния случай такива не се установиха изобщо).
Възражението на защитата, че трите експертизи приемали
различна начална точка за изчисления – от стоп-линията, а не от реалното
навлизане в кръстовището – което водело до грешни изчисления и от там до грешни изводи, въззивният
съд също намира за неоснователно, тъй като видно и от трите експертизи са
ползвани ориентирите от огледните протоколи, в
експертните състави са включени всички
вещи лица работили до момента по единичната и тройната експертиза, допълнени с
пети нов член – вещото лице Т. П. и са поддържани и защитени без особено мнение
на нито един от тях, включително и от експерта изготвил единичната експертиза.
С оглед на изложжените мотиви
по-горе е неоснователно и възражението на защитата, че позоваването на
заключенията на тройната и петорната експертиза от съда при обосноваването на
присъдата я опорочавало.
Защитата претендира кредитиране на единичната като
единствената правилна и недискредитирана АТЕ. Твърди, че тя оневинява изцяло
подсъдимия, заключавайки, че скоростта на движение на подсъдимия в момента на
удара е била 59км/ч, че автомобилът на пострадалата е навлязъл пред автомобила
на подсъдимия като това е станало дълбоко в опасната зона за спиране и че
подсъдимият би имал техническа възможност да избегне удара чрез екстрено
спиране , ако се е движил със скорост по-малка от 25 км/ч. Твърди се и че
именно тези експертни данни са дали основание първоначално досъдебното
производство да бъде прекратено. Всъщност, предвид изложените по-горе
съображения относно допустимостта и доказателствената
годност на тройната и петорната АТЕ-и, очевидно изводите на единичната, относно
скоростта на движение на автомобила на подсъдимия непосредствено преди удара, са
дискредитирани, тъй като и двете последващи
експертизи установяват значително по-високи стойности на неговата скорост. А що
се касае до прекратяването на досъдебното производство, то е отменено с влязъл
в законна сила съдебен акт (определение от 22.06.2018 г. на ПРС по ч.н.д. №
3270/ 2018 г.) и обсъждането му е недопустимо и безпредметно.
Възражението на подсъдимия, че нарушенията му не са в
пряка причинна връзка с престъпния резултат, въззивният
съд също намира, че са неоснователни. Прави впечатление, че подсъдимият не
оспорва и дори признава, че към момента на изследваното произшествие е бил
употребил алкохол и е шофирал със скорост над 50км/ч. (около 60км/ч според
обясненията му). Тези две обстоятелства са изследвани от експертизите и
установени в максимално точни стойности, които без изключение са значително над
твърдените от подсъдимия. Според защитата, обаче, „когато другият водач по
някаква причина отнеме предимство, поставя в невъзможност този, който се движи
с предимство да прави каквито и да е неща“ – съждение, което шокира с „правната
си „стойност“. Нито отнемането на предимство, нито каквото и да е друго
нарушение на правилата за движение по пътищата не дават право на останалите
участници да „правят каквито и да е неща“ като например да карат в нетрезво
състояние и с многократно надвишаваща ограниченията скорост, тъй като всички са
еднакво задължени за спазването на закона (в частност) и на общото правило да
не вредят другиму. Първоинстанционният съд е обсъдил
коректно, както показанията на пострадалата, така и на останалите
свидетели-очевидци и заключенията на АТЕ-и относно нейната скорост на движение
в момента на удара, като не е игнорирал приноса й в настъпването на ПТП и
вредоносния резултат върху самата нея. Пострадалата, обаче, не е била длъжна да
предвиди, че скоростта на подсъдимия е установената от тройната и петорната
АТЕ-и – над 70км/ч, нито, че същият шофира под въздействието на алкохол – които
са го поставили в невъзможност да спре преди мястото на удара и да направи
избор да отклони траекторията на управлявания от него автомобил – които според
тройната и петорната експертизи са техническите причини за възникване на
произшествието, наред с отнемането на предимство от пострадалата. Първоинстанционният съд е подрожил
на обстойно изследване и съпоставка трите експертизи и мотивирал избора си на
кредитиране, в съвкуппрност с данните от останалите
събрани по делото доказателства – свидетелски показания и писмени
доказателства. Въз основа на горното въззивният съд
намира, за неоснователно възражението на защитата, че нарушението на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП и на чл.21 ал.1 от ЗДвП, не е в пряка причинна връзка с
настъпването на процесното ПТП. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил в същия смисъл и
приложимостта на чл.15 от НК, излагайки мотиви, които въззивният
споледя и не намира за нужно да приповтаря.
Следващото възражение на защитата касае твърдението му,
че по делото нямало нито обвинение, нито доказателства, че фактическото
ограничение на скоростта било 30 км/ч.,
а това единствено се твърдяло от едно от вещите лица, и съдът бил приел
по-тежко обвинение, както се твърди на стр.3 от допълнението на жалбата.
Възражението е неоснователно. Действително такова обвинение няма. Но
доказателства за това ограничение са събрани по предвидения от НПК ред и
коментирани писмени такива от първоинстанционния
съд. А обсъждането на данните за това
ограничение на скоростта, от първоинстанционния съд,
е единствено в рамките на преценката му по чл.54 от НК.
Обсъдените до тук възражения на защитата целят оневиняване
на подсъдимия. С оглед на изложените мотиви от преценката на въззивната инстанция – няма основание за отмяна на
осъдителната и постановяване на нова оправдателна присъда.
Изкрлючение прави пропускът на първоинстанционния съд да
отчете обстоятелството, че чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП се отнасят
помежду си като обща и специална правна норма, едновременното приложение на
които е недопустимо, поради което и присъдата следва да бъде изменена, като в
частта в която подсъдимият е признат за виновен в извършването на
престъплението, чрез нарушаване разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП – следва да
бъде оправдан.
Алтернативно се иска намаляване на наказанието лишаване от право да управлава МПС. Като аргумент защитата се позовава на
разпитания пред въззивната инстанция свидетел относно
семейното състояние на подсъдимия и проблемна бременност на съпругата му, както
и на трудовите му ангажименти в А.. Твърди се и че от това наказание са
изтърпени ефективно девет месеца и се иска наказанието да е в рамите на този
срок. Искането е неоснователно – наказанието по чл.343г от НПК е наложено при
спазване на критериите по чл. 49 и 50 от НК, отчетени са съобразно критериите
по чл.54 от НК относимите, касателно
съвместимостта с характера на извършеното престъпление, обстоятелства. Въззивният съд ги споделя, като смчита,
че нито тежката бременност на съпругата на подсъдимия би могла да се отрази
върху определянето продължителността на това наказание, нито трудовите
ангажименти на подсъдимия във В..
Въз основа на горните
мотиви, Пловдивският Окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 134 от 09. 05. 2019 г. по н.о.х.д. № 6520/ 2018г. РС Пловдив
КАТО я ОТМЕНЯ в частта в която подсъдимият Х.Д.В. е признат за
виновен в това да е извършил престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б.
„а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК като е нарушил чл. 20, ал.
2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.