№ 18521
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110142321 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „С.в.“ АД искова молба
срещу М. С. С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва:
1741,30 лева – главница, представляваща стойност на потребена вода за периода от
28.01.2020 г. до 26.11.2022 г., ведно със законната лихва от 04.05.2023 г. до изплащане
на вземането и сумата от 26,19 лв. представляваща мораторна лихва за периода от
28.02.2020 г. до 26.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23715/2023 г., по описа на СРС, 180-
ти състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно
отношение, възникнало с ответника, въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период ВиК услуги (доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води) в обект, находящ се в /адрес/,
като купувачът не е заплатил дължимата цена. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В
проведените на 14.06.2024г. и 04.10.2024г., о.с.з, ответникът и процесуалният му
представител оспорват предявените искови претенции. Доводи за неоснователност са
изложени и във възражението по чл. 414 ГПК.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
1
за водите.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно по делото, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е
доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза поне на претендираните суми.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния
регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.
По изложената аргументация следва извода, че нормативната уредба - Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от
14.09.2004 г. предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква
единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни права
като никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно
основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи
съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не
могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са
относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно
право и лицето, което фактически ползва имота.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставени ВиК услуги
за имот, находящ се в гр. София, /адрес/.
След формулирано искане от страна на ищеца, с определението за насрочване,
от Столична община е изискано удостоверение за данъчно задълженото лице за
исковия период за процесното жилище.
С писмо от 10.05.2024г. /л. 35 по делото/ Столична община, Район – Надежда –
Връбница, Отдел „Общински приходи“, сочи, че в масивите на дирекцията
собствеността върху процесния ап. /адрес/ е декларирана от ответника М. С. С. за ½
идеална част и от трето за делото лице С.В. С.а за ½ идеална част, като са приложени
справки за двете лица.
Настоящият съдебен състав счита, че данъчната декларация не е предвиден в
2
закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху
недвижим имот /в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4266/2008 г., IV ГО/. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред
данъчните власти има само административноправно значение, но няма
гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или
прекратяването на правото на собственост върху същия. Правото на собственост
възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност,
или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи,
удостоверяващи тези способи.
Отделно от изложеното от представената справка от Столична община се
установява, че данъчно задължено лице освен ответникът е и трето за делото лице С.
С.а, което поставя съда в невъзможност да установи по категоричен начин носителя на
правото на собственост върху процесното жилище, респективно дали е налице
съсобственост, между кои лица и при какви квоти.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между
страните по делото. Не са представени доказателства нито за това, кой е носител на
правото на собственост върху процесния имот, респективно на ограниченото вещно
право на ползване, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор
между страните
По изложената аргументация исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява неоснователна доколкото
ищецът не доказа, че ответникът през исковия период е притежавал качеството
„потребител на ВиК услуги“ за процесния имот.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед извода за неоснователност на главния иск, като неоснователна следва да
бъде отхвърлена и акцесорната претенция за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи
заплащане на разноски на ответника, но същият не претендира такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „С.в.” АД , ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, ет. 2 и 3, срещу М. С. С., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1741.30
лева – главница, представляваща стойност на потребена вода за периода от 28.01.2020
г. до 26.11.2022 г., доставена до обект, представляващ ап. /адрес/, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.05.2023г. до изплащане
на вземането и 26.19 лв. - мораторна лихва за периода от 28.02.2020 г. до 26.11.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 23715/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
3
страните, пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се изпрати на ответника на адреса, посочен в
проведеното на 04.10.2024г. о.с.з!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4