Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. Варна, ………………………. г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в
публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ Д.А
при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Д.а административно
дело № 580 по описа за 2019 г., като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на А.Д.А. с ЕГН **********
***, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000317007237-091-001/21.09.2018 г.,
поправен с РА № Р-03000318207997-003-001/23.11.2018 г., потвърден с Решение № 322
от 13.12.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна, с който е ангажирана
отговорността на оспорващия по чл. 19 от ДОПК за задължения на „* * **“ **** в
общ размер на 3 158,49 лв., в т.ч. 2 782,95 лв. главница и 365,54 лв. лихва,
както следва:
1.) За данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения:
м.03.2017 г. – 32,99 лв.
главница и 4,71 лв. лихва;
м.04.2017 г. – 173,16 лв. главница и 23,28 лв. лихва;
м.05.2017 г. – 155,11 лв. главница и 19,48 лв. лихва;
м.06.2017 г. – 150,37 лв. главница и 17,67 лв. лихва;
м.07.2017 г. – 74,17 лв. главница и 8,08 лв. лихва;
2.) За ДОО – за осигурители:
м.02.2017 г. – 71,17 лв. главница и 10,74 лв. лихва;
м.03.2017 г. – 373,64 лв. главница и 53,35 лв. лихва;
м.04.2017 г. – 334,73 лв. главница и 45,01 лв. лихва;
м.05.2017 г. – 324,51 лв. главница и 40,75 лв. лихва;
м.06.2017 г. – 160,01 лв. главница и 18,80 лв. лихва;
м.08.2017 г. – 37,95 лв. главница и 3,81 лв. лихва;
3.) За вноски за здравно осигуряване – за
осигурители:
м.02.2017 г. – 30,46 лв. главница и 4,59 лв. лихва;
м.03.2017 г. – 159,84 лв. главница и 22,82 лв. лихва;
м.04.2017 г. – 143,19 лв. главница и 19,25 лв. лихва;
м.05.2017 г. – 138,83 лв. главница и 17,43 лв. лихва;
м.06.2017 г. – 68,46 лв. главница и 8,04 лв. лихва;
м.08.2017 г. – 16,24 лв. главница и 1,63 лв. лихва;
4.) За Универсален пенсионен фонд (УПФ) – за
осигурители:
м.02.2017 г. – 19,06 лв. главница и 2,88 лв. лихва;
м.03.2017 г. – 99,89 лв. главница и 14,26 лв. лихва;
м.04.2017 г. – 89,50 лв. главница и 12,03 лв. лихва;
м.05.2017 г. – 86,76 лв. главница и 10,89 лв. лихва;
м.06.2017 г. – 42,76 лв. главница и 5,02 лв. лихва;
м.08.2017 г. – 10,15 лв. главница и 1,02 лв. лихва.
С жалбата се настоява, че оспорваният акт е
незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Изразява се несъгласие да бъде
ангажирана отговорността на оспорващия за задължения на „Пин Груп 16” ЕООД въз
основа на предположения, без да са налице доказателства за съществуването на
предпоставките за това. На първо място се оспорва обстоятелството, че ревизираното
лице е имало качеството „управител“ в периода на възникване на задълженията, като
се сочи, че голяма част от търговските и счетоводни документи са подписвани от
пълномощници, което е отчетено в РД, но не е взето под внимание при определяне
на задължението. На следващо място се твърди, че от страна на органите по
приходите не е взето под внимание обстоятелството, че А.А., като управител на
дружеството, е декларирал данъчните задължения на дружеството, извършил е
частично погасяване на публичните задължения чрез тяхното заплащане, като имуществото
на юридическото лице, в което влизат и вземанията, които то има към своите
длъжници, надвишава дължимите данъци и осигурителни вноски. В тази връзка се настоява,
че органът по приходите незаконосъобразно не е предприел действия да събере
вземанията на дружеството от трети лица - клиенти, които, съгласно чл. 20 от ДОПК, е абсолютно задължително да бъдат реализирани преди да се ангажира
личната имуществена отговорност на А.А..
Твърди се недоказаност на кумулативното
наличие на предпоставките, предвидени в чл. 19 от ДОПК, а именно: че
физическото лице, субект на отговорността, притежава качеството
"управител" или "член на орган на управление", е укрило
факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред приходната
администрация. Поддържа се, че органите по приходите не са установили причинно
следствена връзка за недобросъвестно намаляване на имуществото на дружеството,
като не е обоснована и невъзможността за събиране на средствата. Сочи се, че и
преди управлението на оспорващия дружеството е било в затруднено положение, а и
не са събрани доказателства за недобросъвестно поведение на оспорващия,
доколкото не са налице доказателства на кого са извършени тези плащания и че
същите са извършени с цел.
Изразява се несъгласие да бъде ангажирана
отговорността на оспорващия на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения,
определени със справка в системата на НАП, без да е налице влязъл в сила РА за
задълженията на „* * **“ **** по чл. 108, ал.1 от ДОПК, или задълженията да са
установени с влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане
по чл. 106 от ДОПК или по чл. 107 от ДОПК, издаден от компетентен орган, по
аргумент на чл. 165 от ДОПК.
На следващо място според оспорващия,
разпоредбата на чл. 19 от ДОПК определя обхвата на отговорността на задълженото
юридическо лице, която е ограничена до "размера на извършените
плащания", т.е. не включва лихви за забава, а определянето на такива с РА води
до неправомерно разширяване на законовоопределения размер на отговорността.
Оспорват се твърденията в РА за
недействителност на сключените между „* * **“ **** и третите лица - Р.Д.С., Г Г.
Т, Д.Г.Б и Е.З.Ю, договори за извършваните
услуги. Твърди се, че не са налице нито доказателства, нито дори аргументи в
какво се състои недействителността - нищожни или унищожаеми са тези договори,
респ. на какво основание.
В допълнение на твърденията си оспорващият
сочи, че атакуваният РА, поправен с РА за поправка на РА, както и предхождащия
го РД са издадени от некомпетентен орган и не в предвидената форма, съгласно
чл. 119 и чл. 120 ДОПК, както и в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Посочва, че съдържанието на първоначалната ЗВР не отговаря на
изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като не е конкретизирано за
каква отговорност става въпрос, като не е посочена разпоредбата на чл. 19 от ДОПК, нито коя от всичките хипотези в нея ще е предмет на ревизията.
Искането е да се отмени РА, като се
претендира присъждане на направените разноски. В съдебно заседание, чрез
пълномощник - адв. Д.Т., оспорващият поддържа изложените в жалбата доводи и
направените искания.
Ответникът по жалбата – Директорът на
Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
В.И., в хода по същество поддържа становище за неоснователност на жалбата, като
се позовава на мотивите, изложени в решението, с което е потвърден РА. Искането
е съдът да отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 452 лева.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в
жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена на 25.02.2019 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, считано от датата,
на която е получено от А. съобщението за издаденото решение от Директора на
Дирекция ОДОП-Варна –
11.02.2019
г., видно от разписката,
приложена на л. което потвърждение е
приложено от делото. Жалбата изхожда от адресата
на акта, при наличие на интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА в
неотменената част, поради което е допустима.
По валидността на РА:
РА е издаден от компетентен
орган. Ревизията е възложена от Диана Боянова Кръстева – началник сектор в ТД
на НАП Варна (надлежно определена за орган по приходите с такива правомощия
съгласно Заповед № Д-14/03.01.2017 г. (л.15 от адм. преписка) и Заповед №
Д-1249/30.06.2017 г. (л.16 от адм. преписка) със ЗВР № Р-03000317007237-020-001/25.10.2017
г. (л.3 от адм. преписка), като за ръководител на ревизията е определена М. Х. М.
– гл. инспектор по приходите, а
вторият член на ревизиращия екип е В. Н.Л. – инспектор по приходите. Със ЗВР е
определен срок за завършване на ревизията - три месеца от връчване на
заповедта, т.е. до 01.02.2018 г., предвид връчването на ЗВР на 01.11.2017 г. Определен
е и обхватът на ревизията – отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени
на тях правоотношения за периода 01.03.2017 г. – 31.07.2017 г.; отговорност за
ДОО – за осигурители за периода 01.02.2017 г. – 31.08.2017 г.; отговорност за
вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.02.2017 г. –
31.08.2017 г.; отговорност за универсален пенсионен фонд – за осигурители за
периода 01.02.2017 г. – 31.08.2017 г.
Последвало е издаването на ЗИЗВР № Р-03000317007237-020-002/31.01.2018
г. (л.6 от адм. преписка), с
която е удължен срокът на ревизията и определено тя да завърши в срок до
01.03.2018 г. (връчена на РЛ на 12.02.2018 г. електронно).
Издадена е и ЗИЗВР № Р-03000317007237-020-003/01.03.2018
г. (л.9 от дам. преписка), с която е удължен срокът на ревизията и определено
тя да завърши в срок до 01.04.2018 г. (връчена на РЛ на 06.03.2018 г.
електронно).
Със Заповед № Р-03000317007237-023-001/16.03.2018
г. (л.11 от адм. преписка) е спряно производството по извършване на ревизията
за периода от 16.03.2018 г. до приключване на проверка за установяване на факти
и обстоятелства с УИН: П-03000318040703 (връчена на РЛ по електронен път на 21.03.2018
г. електронно), а със Заповед № Р-03000317007237-143-001/18.06.2018 г. (л.14 от
адм. преписка) производството е възобновено (връчена на РЛ по електронен път на
26.06.2018 г. електронно) и е определено ревизията да завърши до 04.07.2018 г.
В хода на производството, на основание чл.117
от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03000317007237-092-001/11.07.2018
г. (л.268-253 от адм. преписка). Срещу констатациите, изложени от ревизионния
екип в РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е подадено възражение вх.№ 55150-4/13.08.2018
г. (л.271-269 от адм. преписка). Впоследствие, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, са издадени и оспорените Ревизионен акт (РА) № Р-03000317007237-091-001/21.09.2018
г. (л.285-279 от адм. преписка) и РА № П-03000318207997-003-001/23.11.2018 г.
за поправка на РА. Заедно с
ръководителя на ревизията, именно органът, възложил ревизията, е и един от
издателите на РА, т.е. РА е издаден от компетентните органи, посочени в чл.
119, ал. 2 от ДОПК.
От представените по делото
електронни документи – ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и РА за поправка на РА, съдът установява, че същите са
подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени в тях. С РА и РА за поправка на РА е установена
отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена
ревизията.
Обжалваният РА не страда от пороци, влечащи
неговата нищожност.
По отношение спазването на
установената форма:
От посочените в РА фактически и правни
основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото
от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с
изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са обективирани
самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на
констатациите и изводите в ревизионния доклад. Органите по приходите, издали РА
са обсъдили в съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК направените срещу РД
възражения (от 13.08.2018 г. – л.285-284 от адм. преписка) и са посочили съображенията
си за приемането им за неоснователни и съответно необосноваващи извод, различен
от извода, направен с РД.
Неоснователно оспорващият настоява, че в
първоначалната ЗВР не е конкретизирано за каква отговорност става въпрос и
изобщо не е посочена разпоредбата на чл. 19 от ДОПК. Видно от приложената на л.
3 от адм. пр. ЗВР от 25.10.2017 г. в същата изрично е посочено, че е възложена
ревизия на А. за установяване на отговорността му за задължения на „* * **“
**** по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ.
По отношение спазването на процесуалните и
материалноправните разпоредби при издаването на РА:
Както се посочи, производството
по издаване на обжалвания РА е започнато въз основа на ЗВР №
Р-03000317007237-020-001/25.10.2017 г. (л.3 от адм. преписка), като ревизията е
извършена в рамките на регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
срокове.
В случая РД №
Р-03000317007237-092-001/11.07.2018 г. (л.268-253 от адм. преписка) е съставен в
14-дневния срок по чл. 117 от ДОПК след изтичане на
срока на ревизията. Срещу РД
е постъпило възражение в законоустановения срок, който с уведомление №
Р-03000317007237-РУС-001/15.08.2018 г. е бил продължен до 16.09.2018 г.
Ревизионен акт №
Р-03000317007237-091-001/21.09.2018 г. (л.285-279 от адм. преписка) също е издаден
в срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК, от компетентни органи, определени със Заповед № Д-14/03.01.2017 г. (л.15 от адм. преписка) и
Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. (л.16 от адм. преписка), като с него е
установена отговорност на оспорващия за задължения на
„* * **“ **** и за периоди, за които е възложена ревизията. РА, съобщен на
ревизираното лице на 27.09.2018 г. (л.273 от адм. преписка), е обжалван по
административен ред с жалба с входящ номер от дата 08.10.2018 г.
С Решение № 322/13.12.2018 г.,
Директорът на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП го е потвърдил изцяло.
Сроковете и процедурата по ДОПК,
във връзка с образуваното ревизионно производство, са спазени от органа. Ревизираното
лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да
представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата,
подлежащи на установяване в ревизионното производство. В този смисъл неоснователни се явяват
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, които
да обосновават отмяна на РА. В съответствие с
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ДОПК, отговорността на ревизираното лице по чл.
19, ал. 2 ДОПК е установена с РА.
В хода на проведеното ревизионно
производство са направени следните относими към предмета на делото фактически
констатации:
След извършена справка в
Търговския регистър е установено, че с учредителен акт от 06.06.2016 г. е
учредено „Пин Груп 16" ЕООД. Едноличен собственик на капитала и управител
на дружеството е А.Д.А.. Вписването на дружеството е извършено на 06.06.2016 г.
в Агенция по вписвания - гр. Варна. Дружеството е с капитал в размер на 100
/сто/ лева. Седалище и адрес на управление на „Пин Груп 16" ЕООД е гр.
Варна, ул. „***“ ***. Констатирано е, че „Пин груп 16” ЕООД е стопанисвало
питейно заведение - „***“, находящо се в гр. Варна, ул. „***" ***.
Отделно от посоченото,
при извършена проверка в посочения регистър е констатирано, че А.Д.А. е
едноличен собственик и представляващ и на следните дружества: „Бар Луук 16“
ЕООД, ЕИК ***, считано от 03.06.2016 г.; „Колидж Тайм“ ЕООД, ЕИК ***, от
18.09.2017 г. до 04.04.2018 г.; „Джи Ви Зи“ ЕООД, ЕИК ***, считано от
11.06.2016 г. Установено е също, че лицето А.А. притежава дялове и в следните
дружества: „Стебар“ ООД, ЕИК ***, с дружествен дял от 2500 лв., за периода от
25.09.2012 г. до 21.12.2016 г.; „Фортекс 10“ ООД, ЕИК ***, с дружествен дял от
250 лв., за периода от 23.12.2009 г. до 29.01.2013 г.; „Випа Дей“ ООД, ЕИК ***,
с дружествен дял от 500 лв., за периода от 02.08.2012 г. до 05.04.2017 г.; „Пин
Код“ ООД, ЕИК ***, с дружествен дял от 33 лв., за периода 13.12.2012 г. до
05.04.2017 г.; „Джи Би Тайм“ ООД, ЕИК ***, с дружествен дял от 50 лв., за
периода от 17.10.2016 г.
Органите по приходите са
констатирали, че процесните дружества осъществяват дейност в питейни заведения
и такива за бързо хранене във верига заведения с общо наименование „***“.
За обект „***“, находящ
се в гр. Варна, ул. „***“ ***, е установено, че „Пин Груп 16” ЕООД е
стопанисвал обекта през ревизирания период. Регистриран е ЕКАФП (фискален
принтер) № ФУ DT424309 и № ФП 2668811, с който се отчитани обороти от
22.02.2017 г. до 20.05.2018 г. Първоначално фискалният принтер е бил регистриран на
29.02.2012 г. на обект „***“ - гр. Варна, ул. *** ***, стопанисван от
"Фортекс 10" ЕООД, но на 13.09.2013 г. фискалното устройство е
пререгистрирано на обект „***“ - гр. Варна, ул. *** ***, стопанисван от „Пин
Груп 16” ООД до 22.02.2017 г.
Извършен е анализ на
регистрираните трудови договори, при който органите по приходите са установили,
че част от персонала е преназначаван от други дружества, от групата на
посочените по-горе като се прекратяват трудовоправните отношения с наетите лица
от едното дружество, и същите са назначават на същата длъжност в другото дружество,
при запазване мястото на работа.
В хода на ревизията е
установено, че за периода от 01.02.2017 г. до 31.08.2017 г., през който А.Д.А.
е собственик на капитала и управител на „Пин Груп 16" ЕООД, ЕИК ***,
дружеството е формирало ликвидни изискуеми задължения, както следва:
- задължения по
Декларация образец 6 - ДОО общо в размер на 1302,01 лв.;
- задължения по
Декларация образец 6 - Здравно осигуряване общо в размер на 557,02 лв.;
- задължения по
Декларация образец 6 - УПФ общо в размер на 348,12 лв.;
- задължения по
Декларация образец 6 - ДДФЛ общо в размер на 585,80 лв.
Цитираните задължения са
декларирани от „Пин груп 16" ЕООД с Декларации образец 6, поради което
органите по приходите са заключили, че А.Д.А. е знаел, че „Пин Груп 16"
ЕООД има задължения за данъци и осигурителни вноски. Констатирано е, че към
датата на издаване на обжалвания РА, задълженията не са погасени.
В хода на ревизията са
събрани доказателства от Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ при НАП-Варна,
относно предприети действия за събиране на задълженията на „* * **“ **** (л.227
от адм. преписка). Констатирано е, че е образувано изпълнително дело № ****/2017
г. При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че „* *
**“ **** не притежава недвижими имоти и МПС, не притежава въздухоплавателни
средства, няма вписвания в ЦРОЗ относно притежавани движими вещи. Установено е,
че дружеството няма открита банкова сметка ***.
В отговор на отправено
от органа по приходите искане с вх.№ 55150-3/29.01.2018 г. (л.17 от дам.
преписка) от лицето са представени писмени обяснения, съгласно които
търговската дейност на „Пин Груп 16" ЕООД, както и подписването на
договори, фактури и протоколи се е осъществявало от управителя на фирмата, т.е.
от ревизираното лице А.Д.А.. Паричните транзакции са се осъществявали от управителя
на фирмата, персонала или упълномощено лице. Плащанията са се осъществявали в
брой и по банков път. При плащане в брой плащанията са получавани от персонала
на обекта. С банковите сметки на фирмата е боравил управителят или упълномощено
лице. Трудовите договори са се подписвали от управителя, както и трудовите възнаграждения
са се изплащали от него. Разплащането на разходите и консумативите във връзка с
дейността на дружеството се е осъществявало от управителя. ГДД по чл.92 от ЗКПО, ГФО, СД по ЗДДС и декларации обр.1 и обр.6 са се подавали от фирма
„Бултакс Варна“ ЕООД. Касовият апарат е пререгистриран от управителя.
Упълномощено лице за фирмата е Т.М В.. Всички първични документи на фирмата се
съхраняват в счетоводната кантора на "Бултакс Варна" ЕООД, находяща
се на ул. „О.“ **. Декларира, че не е получавал доходи от дружеството, както и
не е предоставял допълнителни парични вноски и заеми.
Извършена е насрещна
проверка на „* * **“ ****, обективирана в ПИНП №
П-03000317198286-141-001/01.02.2018 г., с който органите по приходите са
установили следните факти и обстоятелства:
„* * **“ **** е
представило договор за наем на недвижим имот (кафе-бар, находящ се в гр. Варна,
ул. „***" ***) и писмени обяснения от управителя, съгласно които
„търговската дейност, както и подписването на договори, фактури и протоколи се
е осъществявало от управителя на фирмата. Паричните транзакции са се
осъществявали в брой. При плащане в брой управителя или персонала е приемал
плащанията. Фирмата не разполага с банкови сметки. Трудовите договори са се
подписвали от управителя, както и трудовите възнаграждения са се изплащали от
него. Разплащането на разходите и консумативите във връзка с дейността на
дружеството се е осъществявало от управителя или персонала. ГДД по чл. 92 от ЗКПО, ГФО, СД по ЗДДС и декларации обр.1 и обр.6 са се подавали от фирма
„Бултакс Варна" ЕООД. Касовият апарат е пререгистриран от управителя, като
той е подписал и договора за наем. Търговския обект е нает. Упълномощено лице
за фирмата е Т.М В.. Всички документи се съхраняват в офиса на счетоводната
кантора, която обслужва дружеството - „Бултакс Варна“ ЕООД.“. Приложена е и
декларация-съгласие от А. Д. А. за разкриване на банкова тайна на основание чл.
62, ал. 5 от Закона за кредитните институции (л.21 от адм. преписка). В хода на проверката е
установено, че „* * **“ **** няма открити банкови сметки през проверявания
период.
От „Бултакс Варна"
ЕООД, във връзка с ИПДПОТЛ № П-03000317198286-041-030/18.01.2018 г. по имейл на
31.01.2018 г. е представен договор за счетоводно обслужване, сключен с „* * **“
****. От управителя на счетоводната кантора са представени писмени обяснения, в
които е пояснено, че в ТД на НАП-Варна е представено пълномощно за подаване на
данни по електронен път. Фактурите за счетоводно обслужване са платими по
банков път. Първични счетоводни документи са носени от персонала, назначен в
дружеството или от управителя. Задълженията са описани в договора, като няма
допълнителни клаузи, извън посочените в договора.
В тази връзка, органите
по приходите са посетили счетоводната кантора, находяща се на адрес: гр. Варна,
ул. „О.“ № **, като действието е обективирано в протокол № 0878193/19.01.2018 г.
Проверени са фактури за покупки на стоки, свързани с дейността на заведението;
трудовите досиета на служителите на „Пин Груп 16" ЕООД - трудови договори,
заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, служебни бележки.
Установено е, че документите са подписвани от управителя на „* * **“ **** - А.Д.А..
При извършеното посещение не са установени сключени договори с контрагенти и
търговска кореспонденция с доставчиците. Също така не са представени счетоводни
регистри за проверявания период, както РКО и ПКО. Поради липсата им, органите
по приходите не са установили движението на паричните средства относно получени
и извършени плащания, както и счетоводното им отразяване.
Предвид гореизложеното
от страна на органите по приходите е инициирана проверка за установяване на
факти и обстоятелства (ПУФО) на „* * **“ ****, приключила с протокол № П-03000318040703-073-001/18.06.2018
г. (л.26-32 от адм. преписка), който е приобщен с нарочен протокол № П-03000318027608-ППД1-001/05.07.2018
г. (л.211-212 от адм. преписка). В хода на извършената ПУФО е изготвено искане
за представяне на документи и писмени обяснения №
П-03000318040703-040-001/02.03.2018 г., връчено на електронен адрес на
06.03.2018 г. С вх.№ 16444/20.03.2018 г. от страна на дружеството са
представени документи, съгласно приложен опис. В хода на оперативна проверка,
приключила с ПИП № АА0274071/08.03.2018 г. (л.26-45 от адм. преписка), е
извършена инвентаризация в търговския обект с цел установяване на наличните
активи и касовата наличност на паричните средства на дружеството.
Въз основа на събраните
писмените доказателства от органите по приходите е извършен анализ на
имущественото състояние и движението на паричните средства на „Пин груп
16" ЕООД, при който е установено, че дружеството не притежава собствени
недвижими имоти и моторни превозни средства. Към 31.12.2017 г. са налични
следните активи:
- по сметка 302 „Материали“
и 304 „Стоки“ - общо 248,01 лв.;
- по сметка 501 „Каса в
левове“ - 18816,63 лв.;
- по сметка 503 „Разплащателна
сметка в лева“ - 100,00 лв.
При извършената
инвентаризация на 08.03.2018 г. не е представен аналитичен регистър на
счетоводна сметка „Стоки”, предвид което не е изготвена сравнителна ведомост.
Установена е липса на парични средства в брой в размер на 1355,79 лв., представляващи
разликата между установената фактическа наличност на паричните средства в
размер на 72,50лв. и крайното дебитно салдо на счетоводна сметка „Каса в лева“ в
размер на 1428,29лв. А.А., писмено е декларирал, че паричните средства на
дружеството се съхраняват в него, в качеството си на управител на ..Пин груп
16" ЕООД
Извършена е проверка за
регистрирани трудови договори от „* * **“ ****, както и насрещни проверки на
физически лица, които са били в трудовоправни отношения с „* * **“ ****. Установено
е, че трудовите договори са сключени между ,,* * **“ ****, представлявано oт А.А.,
в качеството му на работодател и физическите лица, в качеството им на работник
и са подписани от работодателя.
При извършен анализ на
движението на паричните средства, приходите и разходите на дружеството, е установено,
че са осчетоводени разходи за външни услуги по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи
за външни услуги", извършени от различни физически лица. Извършена е
проверка на първични счетоводни документи, договори и други документи, находящи
се в счетоводната кантора на „Пин груп 16” ЕООД, документирана с Протокол КД-73
№ 0878197/13.04.2018г. (л.201 от адм. преписка). Установено е наличие на
договори за извършване на работа чрез личен труд от физически лица. Разходите
за извършените услуги в общ размер на 65070,00 лева са осчетоводени по дебита
на сметка 6021 „Разходи за външни услуги“, съответно по кредита на сметка 401 „Доставчици“.
От представената
счетоводна справка – карта на сметка в лева на сметка 5011 „Каса“ (л.68-гръб;
л.69-70 от адм. преписка) е установено, че сумите по сключените договори са
платени в брой на лицата:
- Р.Д в размер на 25870,00
лв. (изплатени на 31.12.2017 г. – 16070,00лв. и на 28.02.2018 г. - 9800 лв. (л.68-гръб;
л.69-70 от адм. преписка);
- Г Г. в размер на 6400,00
лв., изплатени на 28.02.2018 г.;
- Е.Ю в размер на 23200
лв. (изплатени на 30.11.2017 г. -5500 лв.; на 31.12.2017 г. -8000,00лв. и на 28.02.2018
г. - 9700 лв.);
- Д.Г.Б в размер на 9600,00
лв., изплатени на 28.02.2018 г.
Съгласно представените
от проверяваното лице договори, „* * **“ ****, е възложило на посочените физическите
лица извършване на услуги, съгласно представените документи:
- на Е.З.Ю - (1.)
Договор от 03.11.2017г., с предмет „Цялостно почистване след ремонтни дейности
на обект „***“ с адрес гр. Варна, ул. „***“ ***“, ведно с декларация на
възложителя относно извършената работа и разписка за получената сума от
30.11.2017 г.; (2.) Договор от 11.12.2017 г. с предмет „Цялостна хигиенизация и
дезинфекция след ремонтни дейности на обект „***“ с адрес гр. Варна, ул. „***“ ***“,
ведно с разписка за получена сума от 31.12.2017 г.; и (3.) Договор от
03.01.2018 г. с предмет „Цялостно почистване и дезинфекция на обект „***“ с
адрес гр. Варна, ул. „***“ ***“, ведно с декларация на възложителя относно
извършената работа и разписка за получена сума от 28.02.2018 г. (л.169 – 178-гръб
от адм. преписка).
-на Р Д. С - (1.)
Договор от 20.11.2017 г. с предмет „Поставяне на покривна хидроизолация 80
кв.м. на обект *** с адрес гр. Варна, ул. „***“ ***“, ведно с декларация за извършената
работа и разписка за получена сума от 31.12.2017 г. (л.187-191 от адм.
преписка); (2) Договор от 01.12.2017 г. с предмет „Ремонт на ВиК инсталация на
обект „***“ с адрес гр. Варна, ул. „***“ ***“, ведно с декларация на
възложителя относно извършената работа и разписка за получена сума от
31.12.2017 г. (л.182-186 от адм. преписка); и (3.) Договор от 05.01.2018 г. с
предмет „Подмяна на гипсокартон /таван и стени/ общо 160 кв.м. на обект „***“ с
адрес гр. Варна, ул. „***“ ***“, ведно с декларация на възложителя относно
извършената работа и разписка за получена сума 28.02.2018 г. (л.178 – 182-гръб
от адм. преписка).
- на Г Г. Т - договор от
02.02.2018 г. с предмет „Почистване на вентилационна система на обект „***“ с
адрес гр. Варна, ул. „***“ ***“, ведно с декларация на възложителя относно
извършената работа и разписка за получена сума от 28.02.2018 г. (л.193-195 от
адм. преписка).
- на Д Г. Б - договор от
05.02.2018 г. с предмет „Събиране и изхвърляне на строителни отпадъци след
ремонт на обект „***“ с адрес гр. Варна, ул. „***“ ***“, ведно с декларация на
възложителя относно извършената работа и разписка за получена сума от
28.02.2018 г. (л.196-200 от адм. преписка).
В отговор на ИПДПОЗЛ № П-03000318040703-040-002/19.04.2018
г. са представени писмени обяснения и отново горецитираните документи, заведени
под вх.№ 5764/10.05.2018 г., в които е уточнено, че: 1. начинът на калкулиране
на цената на услугите е извършена от изпълнителите по отделните договори; 2. А.
няма информация за това къде са извозени строителните отпадъци, не са извършвани
плащания за сметоизвозване, защото това е ангажимент на изпълнителя по договора
- по отношение
на договора, сключен с лицето Д.Б; 3. вентилационната система на обект „***“, с
адрес гр. Варна, ул. „***“ *** е собственост на Г. Д. Х., същата е описана в
Протокол-опис, съставляващ Приложение 1 от Договор за наем от 25.02.2017 г.,
сключен между Х. и „* * **“ **** (л.162-165 от адм. преписка). Посочено е, че
оборудването в обекта е предоставено с Договор за безвъзмездно ползване между П.
С. Х. и „* * **“ **** от 25.02.2017 г. Приложено е копие на договор за заем за
послужване от 25.02.2017 г., както и опис към договора (л.162 – 164-гръб от
адм. преписка).
В отговор на Искане за
представяне на информация от трети лица № П-03000318040703-041-001/19.04.2018г.
(л.131-132 от адм. преписка), Г. Д. Х. е предоставил копия на договор за наем
от 25.02.2017 г., анекс от 16.04.2018 г. и писмени обяснения, в които декларира,
че не са извършвани ремонтни дейности за негова сметка, като не може да посочи
лицето за чиято сметка е извършен ремонтът. Не разполага с информация за чия
сметка са допълнително извършените СМР. Не прилага копия на документи, договори
и други доказателства за извършените ремонтни дейности - фактури, РКО и банкови
извлечения. Заявява, че наемната цена включва само недвижимия имот, без
оборудването на кафе-бара и не разполага с информация относно собственика на
оборудването в обекта.
С цел установяване на
реалността на отчетените разходи в счетоводството на горецитираните лица са
извършени насрещни проверки, приключили с ПИНП, но лицата не са открити и
съответно не са представени документи до датата на приключване на проверката.
Органите по приходите са
извършили проверка в информационните масиви на НАП, при която са установили, че
от страна на „* * **“ **** е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени
суми през 2017 г. на Р.Д.С. и Е.З.Ю. Отделно от това относно лицата Д.Г.Б, Р.Д.С.,
Г Г. Т и Е.З.Ю е установено, че са подадени данни за изплатени доходи от други
юридически лица, но същите не са подали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 година.
От страна на Д.Г.Б има подадени декларация образец 1 и образец 6 от Наредба
Н-8, като самоосигуряващо се лице. Същият е регистриран в публичния бюлетин на
съобщенията по чл.32 от ДОПК, като притежава множество дружества, чийто
публични задължения са в значителни размери. Установено е, че на 04.02.2013 г.
по силата на прехвърляне на дружествени дялове от четиримата съдружници П. С. Х.,
А.Д.А., Й. Т. Й.ов и Х. С. Г. в „Стебар“ ООД, „Випа Дей“ ООД, „Пин Код“ ООД,
всички от веригата „***“, става едноличен собственик на посочените дружества.
Г Г. Т е правоприемник
на А.А. във „Фортекс 10“ ЕООД с БУЛСТАТ ***. Установено е също, че Р.Д.С., Г Г.
Т и Е.З.Ю, са сключили договори със сходен предмет на дейност и с „Джи Ви Зи“
ЕООД през 2017 г.
Констатирано е също, че
заведението е работило без прекъсване, което безспорно се установява от ПП
„Фискални устройства с дистанционна връзка с НАП“ (л.217 – 220 –гръб от адм.
преписка), поради което е прието, че стопанисваният от „* * **“ **** обект,
през процесния период е осъществявал дейност, с оглед на което и предвид вида
на договорените услуги, е направен извод, че същите няма как да бъдат извършени
в работещ търговски обект.
Предвид гореизложеното,
органите по приходите приемат, че не са извършени услуги и съответно
неоснователно е извършено плащане към процесните физически лица. С оглед
събраните в хода на ревизионното производство доказателства е прието, че А.Д.А.,
в качеството си на управител на „Пин Груп 16” ЕООД, е извършил без основание,
плащания в брой и по банков път в общ размер на 65 070 лв. на лицата Р.Д (в
размер на 25 870 лв.), Г Г. (в размер на 6 400 лв.), Е.Ю (в размер на 23 200
лв.) и Д.Г.Б (в размер на 9 600 лв.). Заключено е, че А.Д.А. е отговорен за
недобросъвестно извършените плащания към физическите лица, с което е осъществено
отклоняване на парични средства на дружеството и е довел до умишлено намаляване
имуществото на предприятието, в следствие на което не могат да бъдат погасени
декларираните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
От счетоводен регистър „Каса“
за периода 01.02.2017 г. до 31.08.2017 г. е установено, че чек 31.08.2017 г.
дружеството е разполагало с парични средства в касата в размер на
20 743,52 лв. (л. 68 от адм. пр.) Според записите в този регистър за
периода 01.09.2017 г. до 28.02.2018 г. към 31.12.2017 г. в касата е имало пари
в размер на 18 816,63 лв., към 28.02.2018 г. в размер на 104,14 лв. и към
08.03.2018 г. – 1428,29, но при извършената инвентаризация (обективирана в
протокол от 08.03.2018 г. – л. 26-45 от адм. пр.), е установена липса на
парични средства към 08.03.2018 г. в размер на 1355,79 лв.
Основавайки се на
декларираното от А.А. обстоятелство, че паричните средства се съхраняват от
него в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „* * **“
**** (л. 39 от адм. пр.) и непредставянето на доказателства, че платените на
4-те физически лица средства са послужили за дейността на дружеството, органите
по приходите приемат, че А. се е разпоредил с процесните парични средства, с
който е можело да се погасят данъчните и осигурителните задължения на
дружеството.
Предвид установените
факти, органите по приходите приемат, че е налице недобросъвестно препятстване
събирането на данъци и осигурителни вноски, изразяващо се в извършването на
разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещо до намаляване
на това имущество до степен, че да се яви причина за неплащането на данъци и
осигурителни вноски. Прието е, че жалбоподателят е знаел, че дружеството има
изискуеми задължения към бюджета и че плащането на горецитираните суми към
трето лице, както и тегленето им от касата на дружеството ще възпрепятства
плащането на тези задължения.
Органите по приходи са
се позовали на разпоредбата на чл. 19, ал. 10 от ДОПК, според която е налице
недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след
деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането
и/или издаването на акта за установяване на задълженото. Безспорно е, че
по-голяма част от плащанията по гореанализираните договори и фактури са извършени
след деклариране на част от данъчно-осигурителните задължения, за които следва
да бъде определена отговорност по смисъла на чл. 19 от ДОПК. Поради изложеното
органът по приходите намира, че е налице причинно-следствена връзка между
умишлените недобросъвестни действия от страна на управителя, свързани с
отклонение на парични средства, с които е отчуждено имуществото на дружеството
и последицата от тях - невъзможност да се съберат задълженията за данъци и
осигуровки от органите при Дирекция „Събиране".
След анализ на всички
доказателства и факти, органите по приходите са направили извод, че е налице
фактическият състав, пораждащ отговорността, включващ кумулативното наличие на
следните елементи:
1. Субект на отговорност
по чл. 19 от ДОПК е физическо лице А.Д.А., имащо качеството на управител и
собственик на „* * **“ **** - задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК;
2. А.Д.А. е укрил факти
и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител;
3. Извършил е плащания в
пари от имуществото на „Пин Груп 16" ЕООД;
4. Плащанията са
извършени недобросъвестно;
5. Вследствие на тези
плащания имуществото на дружеството е намаляло, не се отчитат приходи от ЕКАФП
след 20.05.2018 г., както и персонала е освободен до датата на приключване на
ревизията;
6. Като резултат,
вследствие от поведението на А.Д.А. по недобросъвестното плащане от имуществото
на „Пин Груп 16” ЕООД не са платени дължими данъци и ЗОВ.
Прието е, че
отговорността на А.Д.А. за невнесените и изискуеми задължения на „* * **“ ****
е до размера на намалението на финансовите активи на дружеството - 65070 лв.,
представляващи плащанията към горецитираните физически лица. Задълженията на
дружеството са в по-малък размер от посочената сума, поради което е прието, че
за А.Д.А. са налице обстоятелства за възникване на отговорност по смисъла на
чл. 19, ал. 2 от ДОПК за целия размер на задълженията на „Пин Груп 16"
ЕООД, които са подробно посочени в обжалвания РА и приложения към него
ревизионен доклад. Изчислена е и дължимата лихва от датата на законовия падеж
на задължението до датата на издаване на ревизионния акт по чл. 19 от ДОПК, по
аргумент на чл. 16, ал. 3 от ДОПК.
В решението си Директорът
на Дирекция ОДОП Варна приема за неоснователни изводите на органите по
приходите, че извършените плащания в пари от имуществото на задълженото лице в
полза на посочените физически лица Р.Д.С., Г Г. Т, Д.Г.Б и Е.Ю, представляват
скрито разпределение на печалбата, тъй като „* * **“ **** не е свързано лице по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с посочените лица.
За да потвърди така
издадения РА обаче решаващият орган прави извод, че сделките, предмет на
процесните договори с тези лица, са недействителни и става въпрос за намаляване
на имуществото – недобросъвестно извършване на плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалба. За да достигне до този извод административният орган се позовава на
следните обстоятелства:
1/ Въпреки характера и обема на твърдените
услуги по данни, от информационния масив на НАП „Фискални устройства с
дистанционна връзка“ в заведението, стопанисвано от „* * **“ ****, няма
прекъсване на дейността, което е абсолютно невъзможно при условие, че се
подменя вентилационна система или ВиК инсталация - няма как заведението да не
преустанови дейността си, като се има предвид, че се касае за питейно
заведение, т.е. такова, посещавано от клиенти;
2/ Обектът, стопанисван от „* * **“ ****,
е нает от лицето Г. Д. Х., съгласно договор за наем на недвижим имот от 25.02.2017
г. за срок от три години, а според снетите в хода на ревизията писмени
обяснения от посочения наемодател, извършените ремонти не са за негова сметка и
не знае кой и за чия сметка ги е извършил, а същевременно характерът и обема на
твърдените ремонтни дейности и най-вече отчетната им стойност (общо 65 070
лв.) са твърде съществени за нает актив и то година и половина преди изтичане
на срока на договора за наем.
3/ Не са налице каквито и да е
доказателства за реалното изпълнение на твърдените услуги - липсват данни за
поставяне на покривна хидроизолация, за подмяна на ВиК-инсталация, транспортните
средства, с който са извозени строителните отпадъци, липсват данни за времето
на извършване на хигиенизация, тъй като заведението е продължавало да осъществява
дейност през периода, в който се твърди, че са извършени процесните услуги;
4/ Представените договори между „* *
**“ **** и 4-те физически лица, както и разписките за получени суми са частни
документи без обвързваща доказателствена сила, а и не са представени РКО от
соченото за платец дружество;
5/ Целяло се е намаляване на
финансовия резултат на дружеството и отклоняване на парични средства с цел
избягване плащането на дължимите публични задължения;
6/ От счетоводен регистър „Каса“ за
периода от 01.02.2017 г. до 31.08.2017 г. се установява, че към 31.08.2017 г.
дружеството е разполагало с парични средства в касата в размер на 20743,52 лв.,
а за периода от 01.09.2017 г. до 28.02.2018 г. - към 31.12.2017 г. в касата е имало
пари в размер на 18816,63 лв., към 28.02.2018г. в размер на 104,14лв., и към
08.03.2018 г. в касата на дружеството счетоводно са отразени налични средства в
брой в размер ва 1428,29 лв. При извършената инвентаризация към 08.03.2018 г. е
установена липса на пари в брой в размер на 1 355,79 лева. Предвид
изложеното и предвид обстоятелството, че в хода на ревизията А.А. е декларирал,
че паричните средства на дружеството се съхраняват от него в качеството му на
управител, като същият не е представил и доказателства, че средствата са
послужили за дейността на дружеството, с решението на директора е направен
извод, че процесните средства в размер на 65 070 лв. всъщност са усвоени от
управителя на дружеството и съответно съставляват скрито разпределение на
печалбата в негова полза.
Решаващият орган приема,
че недобросъвестното поведение на управителя е единствена причина за
несъбираемостта на публичните вземания.
С Решение № 322 от 13.12.2018
г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна е потвърден изцяло РА, с който на А. е
вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задълженията на „* * **“ ****.
В хода на съдебното
обжалване, по искане на жалбоподателя е открито производство по оспорване
истинността (верността) на представената от ответника Справка за общите
задължения на „* * **“ ****, разпечатана на 12.04.2019 г., като от страна на
ответника са представени и приобщени по делото Удостоверение изх. №
030201900181129/17.07.2019 г. по чл.87, ал.6 от ДОПК на „* * **“ ****, препис на
хартиен носител на ел. документи – декларации обр. 6 – 8 броя, както и Справка
за задълженията на осигурител по Декларация обр.6 за период на входиране
01.03.2017 г. до 30.09.2017 г.
В хода на делото по
искане на оспорващия са допуснати до разпит двама свидетели.
Според свидетелските
показания на лицето С.В.В – служител към настоящия момент в „Госип бар колидж“
и работил на длъжност „барман“ в „Госип бар класик“ на адрес: гр. Варна, ул. „***“
***, през периода м. октомври, ноември и декември 2017 г., както и през и м.
януари, февруари и март 2018 г. в заведението са извършвани дезинфекция,
поправка на ВиК-инсталацията на едната от двете тоалетни, профилактика и почистване
на вентилацията, като накрая са били извозени отпадъците след гипсокартона,
които са се били събирали в лятната градина на заведението. Хората, които са
извършвали ремонта, доколкото си спомня свидетелят, са били мъже и една жена,
която е извършила профилактиката на вентилацията. Така е бил извършван ремонтът,
че да може да работи заведението. Свидетелят посочва също, че профилактиката на
вентилацията е траела около час и е била извършена рано сутринта. Дейностите по
подмяна на гипсокартона и на ВиК-инсталацията също не са довели до прекъсване
работата на заведението, тъй като ремонтът е обхващал едната от двете тоалетни,
респ. другата е била действаща по това време. Подмяната на гипсокартона и на
ВиК-инсталацията се е извършвала рано сутрин, преди работното време на
заведението. По време на ремонта на тоалетната вратата й е била заключена и
свидетелят не е влизал в нея. По отношение ремонта и хидроизолацията на
покрива, свидетелят посочва, че знае за такъв, но не знае точно в какво се е
състоял, тъй като покривът е на кооперацията, а не на бара.
Свидетелят Т.М В. – служител
на фирма „Пин Консулт“ ЕООД, а през процесния период работил в „* * **“ ****
като „салонен управител“ в заведението на ул. „***“ *** – „Госип бар класик“, заявява,
че към края на 2017 г. се е извършил ремонт на ВиК-инсталацията в кухничката на
заведението, поради образуването на теч и се е наложило да се подменят тръбите
и гипскартона, с който са били облицовани стените. Докато е извършван ремонтът,
заведението не е прекъсвало работата си, тъй като дейностите по ремонта били извършвани
малко по-рано преди да отвори заведението. Свидетелят посочва, че ремонтът е
продължил малко повече от месец. Правен е и ремонт на покрива на кооперацията.
Свидетелят посочва, че са извършвани и там някакви дейности, но не може с
точност да каже какви. Посочва също, че почти всяка година се прави профилактика на
вентилацията, тъй като има филтри, които трябва да се извадят, да се почистят и
пак да се монтират, което отнема по-малко от час. Свидетелят е присъствал при
извършването на тази профилактика и мисли, че е била след извършване на ремонтите,
сутринта преди работа. Свидетелят е лицето, което е отваряло заведението за
работниците преди започване на работното време на заведението, за да извършат
ремонтните дейности. Работниците по ремонта са складирали строителните отпадъци
в лятната градина на заведението.
По делото е извършена
съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи (ССчЕ). Съдът
напълно възприема дадените заключения като обективни, компетентно изготвени и
кореспондиращи с фактите, установяващи се от останалите доказателства по
делото.
Основавайки се на
заключенията на вещото лице, съдът приема за установено по делото от фактическа
страна следното: С процесните изплатени
суми по договорите за услуги с Р. С., Г Т, Е.Ю и Д.Б е намаляло имуществото на
търговеца „* * **“ ****. В първоначалното си заключение вещото лице е било в
обективна невъзможност да даде заключение за редовно водено счетоводство на „*
* **“ ****, тъй като по партидата на същото в АВ-ТР е нямало публикуван ГФО за
процесната 2017 г., нито за следващата календарна 2018 г., нито за първата
отчетна година – 2016 г. Вещото лице е посочило, че не са налице предоставени
РКО за документиране изплащането на парични средства от касата на
предприятието, не са издадени от предприятието на търговеца-възложител „Пин
Груп 16” ЕООД и надлежно подписани от длъжностните лица, нито касови книги,
съдържащи описани в тях РКО, а представените разписки не съдържат изискуемите
за РКО реквизити. Експертът е посочил също, че няма частични плащания/погасявания на процесиите
задължения от страна на дружеството, визирани в оспорения РА, за които е
ангажирана отговорността му. Посочило е също, че през всички конкретни дати на 2017 г.,
когато е настъпила изискуемостта за задълженията по подадените процесни 7 броя декларации
обр.6, салдото на счетоводна сметка 501 “Каса в лева“ е положително и
достатъчно за заплащане на декларираните задължения от „Пин Груп 16” ЕООД. Във
връзка с констатациите за завишаване на цените, по които дружеството е
закупувало стоки от „Формула 16 Варна“ ЕООД (свързано с „* * **“ **** лице),
вещото лице след извършена справка в ТР по партидата на ревизираното лице А.Д.А.
е установило, че физическото лице не е „свързано лице“ по см. на § 1 .т. 3 от
ДР на ДОПК с „Формула 16 Варна“ ЕООД, нито с Х. С. Г., като не са „свързани
лица“ и двете юридически лица „Формула 16 Варна“ ЕООД и „* * **“ ****.
В заключението си по
допълнителната ССчЕ вещото лице посочва, че е в обективна невъзможност да даде
заключение за редовно водено счетоводство на дружеството през календарната 2017
г., тъй като е възпрепятствана да извърши цялостна проверка на съдържанието на
пълния комплект на финансовия отчет по смисъла на чл. 29, ал. 2 от ЗСч,
доколкото по делото е представен само съкратен Счетоводен баланс към 31.12.2017
г. и съкратен ОПР за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., както и в
частност по статия Нетни приходи от продажби. Посочило е също, че „Пин Груп 16”
ЕООД не е осъществило текущото счетоводно отчитане на основата на документална
обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за
съставянето на документи по ЗСч, във вр. с чл.4, ал.2 от с.з. Представените
осем броя разписка за получена сума не заместват изискуемите РКО в левове,
поради липсващи в разписките съществени реквизити на РКО като изплатил сумата и
подписи на счетоводител и ръководител на предприятието. Вещото лице е
установило, че не
съществуват текущи (краткотрайни) активи от група „Вземания от конкретни
клиенти и доставчици и/ или други вземания в годишен размер“ на „Пин груп 16”
ЕООД от клиенти и доставчици към 31.12.2018 г., както и към друга междинна дата
- датата на издаване на оспорения РА, които евентуално биха могли да послужат
за изпълнение/погасяване на процесните публични задължения. В съдебно
заседание ВЛ заявява, че доколкото е установило неправилно осчетоводяване на
разходите във връзка с процесните 4 договора за услуги с 4-те физически лица,
това е достатъчно, за да обоснове липса на редовно водено счетоводство.
Настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден
особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени
за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква тази отговорност.
Предмет на проверка в настоящия случай е наличието или липсата на
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК в
относимата редакция.
Отговорността на физическото лице по чл. 19,
ал. 2 ДОПК е субсидиарна - възниква в случаите, когато задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14,
т. 1 и т. 2 от ДОПК. За да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК (в относимата редакция - ДВ, бр. 94/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.),
следва да са налице кумулативно посочените в нея предпоставки: 1. Субект на
отговорността да е физическо лице, което към момента, за който са установени
публичните задължения на юридическо лице има качеството на управител или член
на орган на управление на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; 2. Това
лице да е извършило плащания в натура или в пари от имуществото на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или да е отчуждило имущество на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 3. Плащането да е
извършено недобросъвестно; 4. Вследствие на това имуществото на дружеството да
е намаляло; 5. Като резултат, вследствие на недобросъвестното поведение на
лицето да не са платени дължими данъци или ЗОВ от задълженото лице. Съгласно § 1, т. 5, б.
„а“ от ДР на ЗКПО, „скрито разпределение на печалба“ (ДВ, бр. 95/2009 г., в
сила от 01.01.2010 г.) са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно
задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени,
изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите,
съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4,
букви "а" и "б".
Отговорността на управляващия е лимитирана -
до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имущество.
Посочените материалноправни условия следва да са налице кумулативно – при
отсъствието на което и да е от тях, нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК е
неприложима.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква
каузална връзка между поведението на управителя в случая и неплащането на
данъчните задължения на представляваното дружество, т.е. посоченото поведение
на управителя следва да е единствената причина за обсъжданото неплащане на
публичните вземания.
Тази отговорност не покрива априори всички
възникнали публични задължения, а следва да се отграничи само до тези, които в
резултат на действията на третото лице не могат обективно да бъдат погасени.
Казано по друг начин,
наличието на тази предпоставка изисква установяването от обективна страна на
задължения, които са изискуеми и не могат да бъдат платени и това да е в
резултат на някое от действията на трети лица, посочени в чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а от субективна страна извършените действия от третото лице да са
насочени към такива правни последици и да целят тяхното настъпване. Именно
тогава ще следва третото лице да понесе отговорността за тези задължения, които
в резултат на неговите действия не могат да бъдат погасени, която отговорност
ще се реализира по реда на чл. 108 и сл., вр. с чл. 21, ал. 1 от ДОПК.
Само при доказан фактически състав, включващ
посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение.
Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на
разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите, съгласно
изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Настоящият състав на съда намира, че
оспореният РА е незаконосъобразен, с оглед следните съображения:
На първо място безспорно се установява по
делото, че през ревизирания период 01.02.2017 г. – 31.08.2017 г. А.Д.А. е бил управител и
едноличен собственик на капитала на „* * **“ ****.
Неоснователно
оспорващият поддържа, че органите по приходите не са съобразили, че голяма част
от документите през ревизирания период не са подписани от него, а от
пълномощници. Във връзка с това твърдение на оспорващия съдът с определението
за насрочване на делото е указал изрично, че негова е доказателствената тежест
да установи факта, че договорите с 4-те физически лица са подписвани от
упълномощено лице, а не от оспорващия. Доказателства в този аспект не са
приобщени по делото, а и не са налице данни и дори индиция, че други документи
са били подписвани от пълномощници.
Съобразно разпоредбата
на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон, управителят на търговското
дружество представлява същото, организира и ръководи дейността му, като сключва
договори и изпълнява сключени такива, а за да предприеме такива действия,
управителят следва да знае финансовото състояние на дружеството. Процесните
задължения са предвидими и не следва да се приема, че оспорващият следва да
черпи права от собственото си неправомерно поведение във връзка със
задължението си по материалните закони да декларира и да внесе задълженията си
в сроковете, определени в закона. В качеството си на управител и едноличен
собственик на капитала на дружеството, именно жалбоподателят е отговорен за
организацията и управлението на дейността на дружеството. Дори и същият да е
делегирал правомощията си на пълномощници, именно А.А. е лицето, което при
изпълнен фактически състав по чл. 19 от ДОПК, следва да носи по принцип отговорността
за задълженията на дружеството.
На второ място се установява
и наличието на задължения на „Пин Груп 16” ЕООД, за което е ангажирана отговорността
на А.Д.А. като управител - задълженията
са за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО
за осигурители, вноски за здравно осигуряване за осигурители и за УПФ за
осигурители, в размер на 2 782,95 лв. главница и 365,54 лв. лихва. Видно от
представените по делото доказателства (справка за задължения на „* * **“ ****
към 12.04.2019 г. - л. 36 от делото), заключението по ССчЕ и допълнителната
такава, които съдът приема за безпристрастно и компетентно дадени, тези
задължения не са погасени нито пълно, нито частично от страна на задълженото
лице.
В тази връзка, що се
отнася до оспореното писмено доказателство, за което е открито производство по
реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, а именно: представената от
ответника Справка за общите задължения на „* * **“ ****, разпечатана на
12.04.2019 г. (л. 36-40 от делото), предвид представените и приобщени във
връзка с оспорването Удостоверение изх. № 030201900181129/17.07.2019 г. по чл. 87,
ал. 6 от ДОПК на „* * **“ **** (л. 80-83 от делото), заключението на вещото
лице по т. 3, разбивката на ответника по периоди, главница и лихва и период на
олихвяване (л. 90 от делото), препис на хартиен носител на електронни документи
– Декларации обр. 6 – 8 броя (л. 85-89 от делото), както и Справка за
задълженията на осигурител по Декларация обр. 6 за период на входиране
01.03.2017 г. до 30.09.2017 г. (л. 84 от делото), съдът намира, че в откритото
производство по оспорване истинност (верността) на процесното доказателства,
при извършената проверка на оспорената справка (л. 39) оспорването не е
доказано, респ. не е оборена верността, даже напротив, поради което съдът
приема, че оспорване е неуспешно, а оспореният документ е истински (верен).
Същият установява релевантните за спора факти – задълженията на „* * **“ ****, съдържащи
и посочените в оспорения РА и РА за поправка на РА задължения по подадените
декларации образец 6.
На следващо място, съдът
намира за безспорно, че с извършените във връзка с 4-те договора за услуги е
намаляло имуществото на дружеството (така и според заключението на вещото
лице).
Наличието на посочените
до тук безспорно доказани обстоятелства представляват единствените установени от
съда по делото факти, релевантни за ангажираната отговорност на оспорващия по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Наличието на останалите кумулативно изискуеми
предпоставки за ангажиране на отговорността на оспорващия с обжалвания РА не се
установяват от съда.
Не се установява
твърдяното от органите недобросъвестно плащане към 4-те физически лица да
представлява скрито разпределение на печалба, а и липсва специалната каузална
връзка, която законът изисква.
С Определението за насрочване на делото (л.
22-23 от делото) съдът е указал доказателствената тежест на ответника по
отношение предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и конкретно и за
обстоятелството, че твърдените от органите по приходите като неизплатени суми
от „* * **“ **** на Р.Д, Г Г., Е.Ю и Д.Б са усвоени от оспорващия, както и че
непогасяването на въпросните задължения на дружеството е единствено поради
твърдените извършени плащания, които са поддържа с РА, че са усвоени от
оспорващия, респ. дружеството не е разполагало с парични средства за погасяване
на процесните задължения към момента на възникване изискуемостта им по Декларации
обр. 6 и към момента на извършените плащания, за които се твърди, че са усвоени
от оспорващия.
Съдът намира, че
действително и в хода на делото оспорващият не доказва по несъмнен начин, че услугите
по сключените с лицата Р. С., Г Т, Е.Ю и Д.Б договори са реално предоставени/изпълнени.
Съдът споделя изводите на органите по приходите, че макар по преписката да са
представени договори между „* * **“ **** и физически лица (Р. С., Г Т, Е.Ю и Д.Б,)
както и разписки за получени суми, посочените доказателства представляват
частни документи и като такива нямат обвързваща доказателствена сила, а следва
да се обсъждат наред с останалите доказателства по преписката. Съгласно чл. 258
от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ, с договора за изработка (наречен в
случая договор за краткотрайна услуга) изпълнителят се задължава на свой риск
да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати
възнаграждение. За да бъде прието, че услугите са извършени следва с преки доказателства
да се установява фактът на осъществяването им – кое физическо лице ги е
извършило, на кое място и по кое време и чрез какви дейности, или с косвени
доказателства за предшестващи или последващи във времето обстоятелства, от
които да следва единственият възможен извод, че ремонтните дейности и другите
услуги в случая са действително изпълнени от посочените в договорите лица, че
същите разполагат с необходимите средства и материална база за осъществяваната
от тях търговска дейност. По делото не са установени фактите относно точните
параметри на възложените ремонтни и други дейности. В договора за събиране и
изхвърляне на строителни отпадъци не е посочено в какъв обем е работата, кой ще
извозва отпадъците и с какво превозно средство, къде ще бъдат изхвърлени
строителните отпадъци. В договора за почистване на вентилационна система не е
посочен размерът й, в какво се състои почистването, посредством какви продукти
(материали) ще бъде извършено, техническото състояние на вентилацията преди и
след осъществяването на почистването. В договора за поставяне на покривна
хидроизолация 80 кв.м. не е посочено количество и вид на материалите, с които
ще бъде извършена, единична цена за кв.м., техническото състояние на покрива преди
и след осъществяването на хидроизолацията. В договора за ремонт на ВиК-инсталация
не е посочено в какъв обем и с какви материали ще бъде извършен ремонтът,
техническото
състояние на инсталацията преди и след осъществяването на ремонта. В договора
за подмяна на гипскартон (таван и стени) общо 160 кв.м. не е посочено
количество и вид материалите, с които ще бъде извършен ремонтът, единична цена
за кв.м., техническото
състояние на помещението преди и след осъществяването на ремонта. В двата
договора за цялостна хигиенизация на обекта след ремонт не е посочено в какво
се състои извършената работа, какви точно услуги са извършени и в какъв обем,
на каква квадратура и при какви цени на отделните услуги. От страна на
жалбоподателя, който следва да установи тези положителни факти (реалното
осъществяване на ремонтните дейности по договорите, респ. реалното и
съответстващо им плащане на сумите по тях), се ангажираха единствено гласни
доказателства на работещи към него момент в обекта лица. От показанията на
двамата свидетели обаче става ясно само че е извършван ремонт на ВиК
инсталацията в кухнята и в едната тоалетна, както и почистване на вентилацията,
без да се установява ясно и несъмнено видът на конкретните ремонтни и други дейности
в какъв точно обем са, както и че същите са извършени именно от 4-те лица, с
които са сключени договорите с „* * **“ ****.
От друга страна съдът
съобразява, че 4-те физически лица по договорите за услуги не са намерени и не
са дали обяснения в хода на административното производство, а и не са приобщени
като доказателства в хода на делото техни свидетелски показания. Същевременно
не са налице и данни тези 4 физически лица да са декларирали доходите си по
процесните договори с „* * **“ ****.
Както и органите по
приходите са стигнали до извод, в случая процесните доставки на услуги по 4-те
договора са намерили отражение в счетоводството на дружеството, независимо, че
представените от дружеството разписки не съдържат реквизитите на разходен касов
ордер, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице по приетата ССчЕ и
допълнителната такава (вещото лице сочи, че липсват РКО за документиране
изплащането на парични средства от касата на предприятието, не са издадени от предприятието
на търговеца-възложител „Пин Груп 16” ЕООД и надлежно подписани от длъжностните
лица, и касови книги, съдържащи описани в тях РКО).
Действително стойността,
вида и характера на процесните извършени разходи от „* * **“ ****, съдът
намира, че не предполагат незнание на собственика на отдадения под наем обект и
не са в рамките на нормалната търговска логика. Още по-малко се установява
връзка между направените разходи за ремонт на покрива с дейността на „* * **“
****
Ненадлежното осчетоводяване
на процесните доставки на услуги и липсата на безспорни доказателства за
извършването им, макар и да предполагат недобросъвестно плащане, не обосновават
автоматичен извод за скрито разпределение на печалба, което да обуславя
ангажирането на отговорността на оспорващия по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за
задълженията на „* * **“ ****.
Както и в решението на
директора на Дирекция „ОДОП“ Варна се сочи като втора предпоставка за
ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК -физическото лице, управител
на задълженото дружество, следва да е извършило плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото юридическо лице, т.е. суми, представляващи скрито
разпределение на печалба или дивидент, или да е отчуждило имущество на
задълженото лице безвъзмездно или на цени по-ниски от пазарните. В случая
правилно решаващият орган, позовавайки се на обстоятелството за липсата на
свързаност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, приема, че извършените
плащания в пари от имуществото на задълженото лице – „* * **“ **** в полза на Р.Д.С.,
Г Г. Т, Д.Г.Б и Е.З.Ю не представляват скрито разпределение на печалба.
Съгласно приложимото
определение на понятието „скрито разпределение на печалба“, дадено в § 1, т. 5,
б. „а“ от ДР на ЗКПО, това са суми, несвързани с осъществяваната от данъчно
задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени,
изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите,
съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б.
„а“ и б. „б“. Т.е. в случая дори да се приеме, че изплатените от оспорващия
суми, в качеството му на управител на „* * **“ **** действително не са свързани
с осъществяваната от дружеството дейност, то не се установява безспорно и
несъмнено, че същите са изплатени или разпределени под каквато и да е форма в
негова полза. По отношение на твърдението на органите по приходите за усвояване
именно от оспорващия на въпросните суми, платени на 4-те физически лица, не е
проведено пълно и главно доказване от ответника, чиято е доказателствената
тежест.
По отношение посоченото
от решаващия орган „в допълнение, като индикация“ за недобросъвестно поведение
на оспорващия това, че в потвърждение на извода за скрито разпределение на
печалба е, че „* * **“ **** е закупувало от „Формула 16 Варна“ ЕООД, ЕИК ****стоки
на цени, които се отклоняват от пазарните (предвид надценката от доставчика от
18% до 140%): При справка в ТР не се установява наличие на данни за свързани
лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК между физическите лица управители и
собственици на капитала на двете дружество
и между самите дружества. Т.е. дори недобросъвестно да са извършени
плащанията за тези стоки, закупени от „Формула 16 Варна“ ЕООД, то тези плащания
не следва да се приемат за скрито разпределение на печалба в полза на
оспорващия.
Не се установява по
делото и другата кумулативно изискуема предпоставка – единствено вследствие на
поведението на оспорващия (недобросъвестното плащане към 4-те физически лица)
да не са платени/погасени дължимите данъци или ЗОВ.
Както и органите по
приходите сочат, дружеството „* * **“ **** е реализирало достатъчно приходи,
позволяващи му да обслужва текущите си задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски (вкл. по процесните декларации обр. 6, за които е
ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на оспорващия). Съдът
съобрази, че отговорността на оспорващия е ангажирана за задължения на „* * **“
**** за периода 02-08.2017 година. Същевременно според счетоводния регистър
„Каса“ и органите по приходите са установили положително салдо към 31.08.2017
г. (л. 68 от адм. пр.) в размер на 20 743,52 лв, като и към 31.12.2017 г.
салдото е също положително (18 816,63 лв.). От друга страна плащанията на
4-те физически лица са извършени в един по-късен момент – първото плащане след
възникване на изискуемостта и ликвидността на вземанията на процесните
декларации обр. 6 е от 30.11.2017 г. (на Е.Ю – 5 500 лв.), последвано от две
плащания на 30.12.2017 г. в размер на 8 000 лв. и 16 070 лв.,
съответно на Е.Ю и на Р.Д, като следващите три плащания са извършени на
28.02.2018 г. в размер на 9 800 лв. на Р.Д, 6 400 лв. – на Г Г.,
9 700 лв. – на Е.Ю и 9 600 лв. на Д.Б. Освен това общата сума на
заплатените от А. средства по договорите за изработка е в размер на 65 070,00
лв., при непогасени задължения на дружеството за периода 01.02.2017 г. –
31.08.2017 г. общо в размер на 2 782,95 лв. (главница)
Отдалечеността във
времето на процесните плащания към 4-те физически лица, както и установяващото
се наличие на достатъчно парични средства преди това за изплащане на
задължения, датиращи от 02-08.2017 г., а и другите посочени обстоятелства в
предходния абзац, не обосновават извод за наличие на изискуемата каузална
връзка между поведението на управителя и наплащането на данъчните задължения от
представляваното дружество, респ. не са налице данни, че извършените плащания
към 4-те физически лица са единствената причина за неплащането на процесните
публични задължения, както и поведението и тези действия на оспорващия са
насочени и целят именно неплащане на процесните изискуеми публични вземания.
Предвид изложеното съдът
приема, че при условията на пълно и главно доказване, от страна на органите на
приходната администрация не е установено и доказано, въз основа на
констатациите при проведеното ревизионно производство по чл. 118 и сл., вр. чл.
21, ал. 1 от ДОПК, кумулативното наличие на законово регламентираните
материалноправни предпоставки за реализиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на управителя на „Пин Груп 16" ЕООД – А.Д.А., за непогасени публични
задължения по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК на „* * **“ ****.
Извън горното, съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя А., че за да бъде
ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 2 от ДОПК задълженията на
дружеството следва да бъдат установени с РА. Съгласно чл.105 от ДОПК,
задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и
дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете,
определени в съответния закон. Задълженията по декларации са годно изпълнително
основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от ДОПК. В процесния случай описаните в
РА задължения са по декларации обр. 6 на „* * **“ ****. С решението на
Директора на Дирекция ОДОП-Варна изрично е посочено, че е налице образувано
изпълнително дело спрямо „* * **“ ****, към което са приобщавани последващи
изпълнителни титули. Следователно, отговорността на лицата по чл. 19 от ДОПК
може да се отнася и до задължения на дружеството, произтичащи от подадени от
последното декларации по съответния материален закон (СД по ЗДДС, декларации обр.
6 и др.). Процесните по делото задължения на „* * **“ **** са установени с
декларации обр. 6 като предвид разпоредбите на чл. 105 и чл. 209, ал. 2, т. 2
от ДОПК. В случая се установява отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, която е
различна от ревизионното производство по установяване на задължения на
дружеството, не е налице незаконосъобразност на оспорвания РА, поради липса на
РА, с които да са установени задълженията на дружеството (В този смисъл са
Решение № 13623/13.12.2016 г. по адм. дело № 9714/2015 г. по описа на ВАС, осмо
отделение; Решение № 8279/28.06.2017 г. по адм. дело № 2921/2017 г. по описа на
ВАС, първо отделение; Решение № 3857/26.03.2018 г. по адм. д. № 1263/2018 г. по
описа на ВАС, осмо отделение).
С оглед изложеното,
незаконосъобразен е изводът на ревизиращите органи, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на оспорващия за процесните
задължения на дружеството. Оспореният РА не е в съответствие с
материалноправните разпоредби, тъй като е установена отговорността на А.А. за
възникнали задължения за данъци и ЗОВ, по подадени декларации обр. 6, без да са
налице кумулативно посочените в чл. 19, ал. 2 от ДОПК предпоставки.
Предвид горепосоченото, процесният
РА следва да се отмени.
Въпреки направения извод,
за пълнота на изложението съдът намира, че следва да се посочи, че и задължението
за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК, респ. неоснователни са
доводите на оспорващия в този аспект. Същността на отговорността по чл. 19 от ДОПК се състои във възникването на задължение за едно лице да заплати
несъбраните задължения на друго лице, като тази отговорност е предвидена с цел
да не се допусне ощетяване на фиска от недобросъвестни действия на трети лица.
Неплатеното вземане се удовлетворява чрез претендиране посредством предвидената
в чл. 19 от ДОПК отговорност на третото лице до размера, обусловен от
недобросъвестните му действия. Отговорността на член на орган на управление или
управител по чл. 19 от ДОПК е отговорност по чл. 14, т. 3 от кодекса -
отговорност на лице, което при наличие на предвидените в закона предпоставки
отговаря за задълженията на лицата - носители на задълженията, и на лицата,
задължени да удържат и внасят данъци и ЗОВ. В същото време тази отговорност е
частен случай на хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ДОПК, поради което както
относно статута на лицата в данъчно- осигурителното производство, така и
относно обхвата на тази отговорност са приложими разпоредбите на този законов
текст - "Отговорно трето лице", а в чл. 16, ал. 3 от ДОПК изрично е
предвидено, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3, обхваща
данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за
събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК определя
нормите в чл. 16 от ДОПК като общи по отношение на конкретните хипотези по чл.
19 от ДОПК на отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. Изрично в
заглавието на нормата на чл. 19 от ДОПК отговорността е определена като такава
на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 - 3 от ДОПК.
(В този смисъл Решение № 8546 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2018
г., I о., докладчик председателят М Д. и др.). Следва да се посочи и че
ползваният от законодателя израз е „отговаря за задължението“, като не е
посочено изрично, че става въпрос за задължение само за данъци и задължителни
осигурителни вноски, поради което изразът следва да се тълкува в съответствие и
с духа на закона за тази субсидиарна отговорност. Не става въпрос за
разширително тълкуване на материалноправна данъчна разпоредба (в какъвто смисъл
жалбоподателят сочи, че не се дължи лихва), а за тълкуване на нормата в
съответствие с общите правила за тълкуване на правните норми.
С оглед изхода по делото претенцията
на ответника да му се присъдят разноски по делото, на основание чл. 161, ал. 1
от ДОПК, се явява неоснователна. Направеното с жалбата искане за присъждане на
направените от оспорващия разноски по делото следва да бъде уважено.
Оспорващият не представя списък на разноските. Съдът установява реалното
извършване на такива както следва: 10 лв. за държавна такса (л. 21 от делото) и
300 лв. за възнаградение на вещо лице (л. 112 от делото), предвид което следва
Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП (към която структура е ответникът) да бъде
осъдена да заплати на оспорващия сумата в размер общо на 310 лева.
Доколкото с определение от съдебно
заседание, проведено на 05.11.2019 г. е задължен оспорващият да довнесе сумата
в размер на 355,20 лв. във връзка с окончателното определено възнаграждение на
вещото лице, но процесната сума не е внесена от оспорващия, следва същият да
бъде осъден да я заплати в полза на АдмС-Варна.
Така мотивиран и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт №
Р-03000317007237-091-001/21.09.2018 г., поправен с РА №
Р-03000318207997-003-001/23.11.2018 г., потвърден с Решение № 322 от 13.12.2019
г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна, с който е ангажирана отговорността на
А.Д.А. с ЕГН ********** *** по чл. 19 от ДОПК за задължения на „* * **“ ****, ЕИК
***, за данъчни периоди м.02.2017 г. – м.08.2017 г. в общ размер на 3 158,49
лв., в т.ч. 2 782,95 лв. главница и 365,54 лв. лихва, както следва:
1.) За данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения:
м.03.2017 г. – 32,99 лв. главница и 4,71 лв.
лихва;
м.04.2017 г. – 173,16 лв. главница и 23,28
лв. лихва;
м.05.2017 г. – 155,11 лв. главница и 19,48
лв. лихва;
м.06.2017 г. – 150,37 лв. главница и 17,67
лв. лихва;
м.07.2017 г. – 74,17 лв. главница и 8,08 лв.
лихва;
2.) За ДОО – за осигурители:
м.02.2017 г. – 71,17 лв. главница и 10,74 лв.
лихва;
м.03.2017 г. – 373,64 лв. главница и 53,35
лв. лихва;
м.04.2017 г. – 334,73 лв. главница и 45,01
лв. лихва;
м.05.2017 г. – 324,51 лв. главница и 40,75
лв. лихва;
м.06.2017 г. – 160,01 лв. главница и 18,80
лв. лихва;
м.08.2017 г. – 37,95 лв. главница и 3,81 лв.
лихва;
3.) За вноски за здравно осигуряване – за
осигурители:
м.02.2017 г. – 30,46 лв. главница и 4,59 лв.
лихва;
м.03.2017 г. – 159,84 лв. главница и 22,82
лв. лихва;
м.04.2017 г. – 143,19 лв. главница и 19,25
лв. лихва;
м.05.2017 г. – 138,83 лв. главница и 17,43
лв. лихва;
м.06.2017 г. – 68,46 лв. главница и 8,04 лв.
лихва;
м.08.2017 г. – 16,24 лв. главница и 1,63 лв.
лихва;
4.) За Универсален пенсионен фонд (УПФ) – за
осигурители:
м.02.2017 г. – 19,06 лв. главница и 2,88 лв.
лихва;
м.03.2017 г. – 99,89 лв. главница и 14,26 лв.
лихва;
м.04.2017 г. – 89,50 лв. главница и 12,03 лв.
лихва;
м.05.2017 г. – 86,76 лв. главница и 10,89 лв.
лихва;
м.06.2017 г. – 42,76 лв. главница и 5,02 лв.
лихва;
м.08.2017 г. – 10,15 лв. главница и 1,02 лв.
лихва.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП да
заплати на А.Д.А. с ЕГН ********** ***, сумата в размер общо на 310 (триста и
десет) лева за направени разноски за възнаграждение на вещо лице и за държавна
такса.
ОСЪЖДА А.Д.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на
Административен съд – Варна сумата в размер на 355,20 лева (триста и петдесет и
пет лева и двадесет стотинки) по сметката на съда за вещи лица, във връзка с
определеното окончателно възнаграждение на вещото лице по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд по реда на АПК, в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: