№ 777
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001000584 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№********** от 09.02.2021 по описа на
Окръжен съд – Монтана на Църква „Свети Димитър“ в с. Охрид, общ. Бойчиновци,
обл.Монтана, срещу решение от 07.01.2021г., постановено по т.д.№147/2019г. на
Окръжен съд – Монтана, с което Църква „Свети Димитър“, с ЕИК по БУЛСТАТ
********* в с. Охрид, общ. Бойчиновци, обл.Монтана, е осъдено да заплати на „ЗСК-
ДЕВНЯ“ АД, ЕИК *********: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 80 000 лв.,
представляваща размера на дължимата и невъзстановена гаранция от ответника на ищеца -
част от сумата 150 000лв., внесена от ищеца по сметка на ответника като гаранция за добро
изпълнение по сключен между страните договор за строително - монтажни работи от
11.04.2016г. на обект : „Църква „Св.Димитър“, находяща се в с.Охрид“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба -
07.08.2019г., до окончателното й изплащане; на основание чл.78, ал.1 ГПК
деловодни разноски в размер на 3200 лв. държавна такса.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, не добре
мотивирано, постановено при непълен разбор на доказателствата, по подробно изложени
съображения, като иска от съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли
исковата молба на ищеца, като неоснователна и недоказана, и да му бъдат присъдени
сторените разноски в първонистанционното и настоящето производство.
1
Твърди, че при разбора на доказателствата и възприемане становищата на страните
първоинстанционния съд уклончиво и не в смисъла в който е сключен е тълкувал клаузи от
договора за строителство подписан между страните на които се позовал в отговора на
исковата молба.
Съгласно договора от 11.04.2016г. изцяло в тежест и задължение на изпълнителя е не
само да извърши договорените СМР по вид обем и качество и в срок, но и да изготви
документацията с която се установяват извършените СМР, вкл. приемо - предавателни
протоколи, коректно и най-вече да отразяват, реално извършените количества СМР на
място. Субектите носещи отговорност за съответствието на СМР по обем
/количество/качество със строително-техническите параметри и проектно-сметната
документация на проекта са изпълнителя на СМР и строителния и авторския надзор на
обекта.
Смисъла на договора за СМР и договорената гаранция за добро изпълнение покрива
всички рискове от действието или бездействието на изпълнителя - не само по отношение
качеството на строителството, но и относно съставянето и воденето на необходимата
документация и коректното и точно отчитане в същата на извършените СМР съгласно
проектната документация. Гаранцията за добро изпълнение в случая и съгласно смисъла па
договора и волята на страните при подписването му, респективно и при подписването на
анекса се простира и гарантира цялото изпълнение на договора, включително отчитането на
извършените СМР, приемането им от ДФЗ и заплащането на същите в пълен обем, съгласно
представените отчетни документи.
Наложената корекция и санкция от страна на ДФЗ в следствие установено от тях
несъответствие между приемо - предавателния протокол и установените на място
количества СМР, кореспондира със задълженията на изпълнителя да състави коректно
документацията за извършените от самия него СМР /чл.1, ал.,2 и чл.3, ал.4 от договора за
СМР/. Допуснатите разминавания не могат да се приемат като добро изпълнение на
договора поради което направената финансова корекция и санкция от страна на ДФЗ следва
да се покрие от внесената съгласно договора и анекса сума като гаранция за добро
изпълнение.
Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал чл.6, ал.2 от договора за СМР,
където страните са се споразумели изпълнителя да получи сумата внесена като гаранция
след извършване на проверка от ДФЗ и наличие на обстоятелства за пълното й
освобождаване. Видно от Решение на ДФЗ ном. 12/07/6/0/00132/3/01/03/01 липсват
обстоятелства за освобождаването на гаранцията в пълния й размер.
Първоинстанционният съд не е взел под внимание становище от третата
подпомагаща страна ДФЗ, изх. ном. 01-121-1100/13 от 26.02.2020г., в което е посочено, че
при извършената проверка, на която са констатирани несъответствията, са присъствали и
представители на изпълнителя - ищеца, които не са направили възражение.
Неправилно е прието, че съгласно чл.6, ал.1, т.2 от договора за СМР, възложителя
2
безусловно трябва да възстановява паричната гаранция на изпълнителя, без съда да отчита
факта, че в същата клауза са заложени условия едно от които е обем - количества СМР и по
делото има писмени доказателства установяващи разлики в обема СМР заложени в
одобрените строителни книжа и реално изпълнените, поради което на църквата е наложена
от ДФЗ корекция и санкция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ЗСК-ДЕВНЯ“ АД, ЕИК ********* - ответник по
жалбата, е представило отговор, в който поддържа становището за неоснователност на
жалбата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени
съображения, като претендира сторените в настоящето производство разноски.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „ЗСК-Девня“АД, ЕИК *********, е предявил иск против Църква „Свети
Димитър“, ЕИК по БУЛСТАТ *********, за осъждането й да му заплати сумата 80 000
лв. - част от сумата от 150 000 лв., предоставената на ответника, като гаранция за добро
изпълнение по договора за СМР от 11.04.2016г. и анекс №2 от 13.03.2018г. към него, както и
законната лихва върху тази сума, за периода от депозиране на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението
Ищецът е основал иска си на твърдения за сключен между страните договор за
строително - монтажни работи от 11.04.2016г., по който е изпълнител и е изпълнил
задълженията си качествено и в срок. В изпълнение на задълженията си по договора и анекс
от № 2 от 13.03.2018г. е превел на възложителя – ответник по предявения иск, сумата от
150 000лв., като гаранция за добро изпълнение. След заплащането на гаранцията,
възложителя се разплаща с изпълнителя за извършените СМР, а на 12.03.2019г. връща
сумата от 70 000 лв., като част от гаранцията за добро изпълнение.
В средата на м.юли на 2019г. възложителя изпраща на изпълнителя решение
№12/07/6/0/00132/01/03/01 за изплащане на финансова помощ от ДФЗ, по силата на което
разходите по отпуснатата финансова помощ на бенефициента - възложител са редуцирани
със сумата от 37 781,85 лв., тъй като не били спазени разпоредбите на чл.63 от Регламент
за изпълнение (ЕС)№809/2014г. на Комисията от 17 юли 2014г., за определяне правилата за
прилагане на Регламент (ЕС)№1306/2013г. Европейския парламент и на Съвета по
отношение на интегрираната система за администриране и контрол на мерките за развитие
на селските райони и кръстосаното съответствие (OB.L 227/69 от 31 юли 2014 г.), която сума
е удвоена от ДФЗ, като санкция и общия размер на наложената финансова корекция е в
размер 75 563,70 лв.
При проверката от ДФЗ, извършена близо две години след като е подписан акт
обр.15 и една година след като е съставен протокола за приемане на окончателно
извършените CMP /акт обр.19/ и сградата е въведена в експлоатация, не е присъствал
представител на изпълнителя.
Поддържа, че не носи отговорност относно неспазването от страна на възложителя на
разпоредбите на чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС)№809/2014г. на Комисията от 17 юли
3
2014г., за определяне правилата за прилагане на Регламент (ЕС)№1306/2013г.
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол на мерките за развитие на селските райони и кръстосаното
съответствие (OB.L 227/69 от 31 юли 2014г.), тъй като не е страна по този договор и не
съгласно разпоредбите на този регламент е изпълнил възложените му СМР.
В чл.3, т.6 от договора от 11.04.2016г., страните са договорили, че качеството на СМР
се установява съгласно действащите наредби и нормативни актове, както и правилника за
приемане на СМР. С оглед обстоятелството,че видовете работи са приети съгласно
уговореното в чл.3 т.6 от договора от 11.04.2016г., на осн. чл.3 от анекс №2 към Договора за
СМР/11.04.2018г., гаранцията за добро изпълнение в размер на 80 000лв., е трябвало да бъде
върната в 10 дневен срок от датата на извършеното плащане от ДФЗ - 08.03.2019г.
В законоустановения срок ответникът е представил отговор на исковата
молба, в който поддържа становището за неоснователност на предявения иск, по
подробно изложени съображения. Твърди, че въпросът за качественото изпълнение на СМР
не е предмет на възникналия спор. На 12.03.2019г. е освободил към „ЗСК Девня“
АД парична гаранция в размер на 70 000лв., с което е изпълнил задължението си да върне
държаната сума, като не е възстановил разликата до 150 000 лв., поради санкция от
финансиращия и контролиращия орган - ДФ - Земеделие.
ДФ – Земеделие, след фактическото приключване на ремонтните дейности на обекта
при административни проверки и такива на място, отказва плащане в размер на 75 563,70лв.
- поради съществени отклонения от предвиденото по проект, което е допуснал изпълнителя
на СМР при реализацията на проекта. Счита, че са налице обстоятелства по чл.83 ЗЗД за
които е отговорен ищецът, поради което той следва да бъде освободена от отговорност.
На основание чл.9, ал.5 от договора за СМР от 11.04.2016г. - „всички вземания на
изпълнителя по този договор са обвързани с одобрението, неодобрението и плащанията от
страна на ДФЗ към Възложителя.“ Сумата от 75 563,70лв. не е освободена като гаранция
към изпълнителя, тъй - като църква „Свети Димитър“ в с.Охрид не я е получила
от ДФ-Земеделие по вина на „ЗСК Девня“ АД - изпълнител на СМР.
С обжалваното решение съдът е счел предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество основателен, по следните мотиви:
Не е спорно, че: възложената работа е приета от възложителя без забележки и
възражения, което се установява и от изготвените за обекта констативен акт обр.15,
протокол за приемане на окончателно извършени СМР /акт обр.19/, удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строежа; възложителят е заплатил всички извършени СМР,
но не е върнал част от паричната гаранция, от което следва, че изпълнителят - ищец е
изправна страна по сключения с ответника договор за СМР от 11.04.2016г.
Възстановяването на внесената сума за парична гаранция е обвързано със срок от
плащането на ДФЗ към възложителя, който е започнал да тече от 08.03.2019г. и е изтекъл
преди предявяването на иска - на 22.03.2019г., откогато за възложителя е възникнало
4
задължението да възстанови на изпълнителя внесената парична гаранция за
добро изпълнение на СМР.
Внесената сума за гаранция представлява гаранция за качествено изпълнение на
договора от 11.04.2016 г. Предвидените предпоставки за нейното задържане съгласно
чл.9, ал.2 са некачествено извършване на СМР. Ответникът – възложител, изрично
заявява, че въпросът за качественото изпълнение не е предмет на настоящия спор и
основанието да не освободи процесната част от паричната гаранция е, че не е получил
сумата 75 763,70 лв. от ДФЗ по вина на ищеца - изпълнител, като се позовава на чл.9,ал.5
от договора за СМР от 11.04.2016г., съгласно който - всички вземания на изпълнителя по
този договор са обвързани с одобрението ,неодобрението и плащанията от страна на ДФЗ
към възложителя. Паричната гаранция за добро изпълнение служи за обезпечаване на
доброто изпълнение на договора, не е вземане на изпълнителя по договора и ответникът
неоснователно се позовава на чл.9,ал.5 от договора за СМР. Неоснователни са и
възраженията за недължимост на задържаната част от паричната гаранция , тъй като са
наложени корекции от ДФЗ. Фондът не е страна в облигационните отношения между
страните по делото, нито ищецът е страна по договора за отпускане на безвъзмездна помощ
на ответника и възстановяването на внесената по сметка на ответника гаранция по
изпълнените качествено и приети от него СМР по договора от 11.04.2016г. не е
взаимообусловено от изплащането на финансовата му помощ по сключения с ДФЗ договор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК,
вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от
обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав,
в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни
правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
5
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
С определението по чл.374, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства:
- на 11.04.2016г. е сключен Договор за строително - монтажни работи между
Църква „Св.Димитър“ - възложител, и „ЗСК Девня“АД – изпълнител, с предмет:
„Изпълнителят да изпълни възмездно със свои ресурси, материали, техника, работна ръка,
качествено и в срок, съгласно одобрения технически и инвестиционен проект,
количествени сметки, техническа спецификация и друга техническа документация,
строително монтажни работи, вкл. и доставка на обект: Църква „Св.Димитър“,
находяща се в с.Охрид“;
- на 13.03.2018г. страните по договора от 11.04.2016г. са подписали анекс №2
с предмет на допълнителното споразумение: „На основание чл.6 ,ал.1, т.2 от
договор за строително - монтажни работи от 11.04.2016г. сe споразумяват стойността на
паричната гаранция за добро изпълнение на СМР, която изпълнителят е задължен да
депозира по сметка на възложителя при поискване от страна на последния, да бъде в
размер на 150 000лв., която сума следва да се внесе по посочена в анекса
банкова сметка на възложителя и която сума се освобождава и възстановява на
изпълнителя в срок до 10 дни, считано от плащането на ДФЗ към възложителя, при
спазване на всички условия, уговорени в договора от 11.04.2016г.;
- сумата от 150 000 лв., като гаранция за добро изпълнение, е преведена
от изпълнителя на възложителя на 23.05.2018г.;
- на 12.03.2019г. част от тази сума в размер на 70 000 лв. е върната на изпълнителя.
Посочените факти и обстоятелства се установят от представените по
делото доказателства и не са спорни между страните пред въззивната инстанция.
С исковата молба са представени доказателства за изпълнение на задълженията на
изпълнителя, съставени съгласно уговореното в договора и изискванията на закона, които не
са оспорени от ответника: констативен акт /обр.15/ от 15.12.2017г., подписан от ответника -
възложител, проектантите и строителния надзор, с който строежът е приет като изпълнен
съгласно одобрените инвестиционни проекти на заверената екзекутивна документация и
изискванията на чл.169, ал.1 и 3 ЗУТ; протокол № 1 от 05.06.2018г. за приемане на
окончателно извършени СМР по процесния договор, подписан от представители на
страните; условията на договора за строителство и анексите към него; удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж:IV категория № 2811.09.2018г. на обект:
„Реконструкция, основен ремонт, възстановяване и обзавеждане на църква „Св. Димитър“ и
благоустрояване на прилежащите части на терена“ – село Охрид.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда споделя
изводите на първоинстанционният съд за основателност на предявеният иск, като на
6
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
Предвид възраженията направени с въззивната жалба, освен изложените от
първоинстанционния съд мотиви следва да се има в предвид следното:
Представените по делото доказателства установяват при условията на главно и
пълно доказване изпълнението по договора за строително - монтажни работи от
11.04.2016г. на задължението на изпълнителя - ищец в производството, уговорено в чл.1,
ал.1 от договора от 11.04.2016г. Качественото и количествено изпълнение на възложената
работа по процесния договор е установена от съставени и двустранно подписани документи
от страните, които не се оспорват, и документите съставени от съответните органи, съгласно
уговореното в договора и изискванията на закона.
Осъществили са се условията уговорени в чл.3 от анекс № 2 от 13.03.2018г.
към договора от 11.04.2016г. за освобождаване и възстановяване на внесената от
изпълнителя гаранция за добро изпълнение - представено е решение №
12/07/6/0/00132/3/01/03/01 на ДФ Земеделие с което е одобрено плащане на финансова
помощ по договор № 12/07/6/0/00132 от 06.04.2017г., съответно е отказано частично
изплащане и е наложена финансова корекция в размер на 75 563,70лв., по изложени в
решението съображения, както в същото е определена дата на плащане – 08.03.2019г.,
като не се отрича плащане на посочената дата.
Предвид изложеното, след като не се твърдят и установяват възражения на
възложителя срещу изпълнението на СМР по процесния договор и изтичането на 10 работни
дни, считано от плащането - от 25.03.2019г., възложителя е в забава да изпълни
задължението си за освобождаване и възстановяване на внесената от изпълнителя гаранция
за добро изпълнение – за сумата от 80 000лв., която не е върната на изпълнителя към този
момент, поради което предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД се явява
основателен и доказан в претендирания размер, както е приел и първоинстаннционният съд.
В този смисъл са и изявленията на възложителя, направени с отговора на
исковата молба, в който изрично е записано, че „въпросът за качественото
изпълнение на СМР не е предмет на възникналия спор“, като по същество липсват
възражения в тази насока. Поддържаните възражения в отговора на исковата молба са
обосновани с отказано плащане от страна на ДФ Земеделие по сключен договор между ДВ
Земеделие и ответника – възложител, като последица от извършена административна
проверка и констатирани „съществени отклонения от предвиденото по проект“, но същите
са ирелевантни за задължението на възложителя за освобождаване и възстановяване на
внесената от изпълнителя гаранция за добро изпълнение, съобразно уговореното в чл.3 от
анекс № 2 от 13.03.2018г. към договора от 11.04.2016г.
Възраженията във въззивната жалба, че :
- „договорената гаранция за добро изпълнение покрива всички рискове от действието
или бездействието на изпълнителя, не само по отношение качеството на строителството, но
и относно съставянето и воденето на необходимата документация и коректното и точно
7
отчитане в същата на извършените СМР съгласно проектната документация“;
- „не Църква „Свети Димитър“ носи вина за некачественото изпълнение на договора,
а Строителя със съставянето на документация отразяваща количества извършени СМР,
които в последствие не са установени на място от проверяващите на ДФЗ“;
- „гаранцията за добро изпълнение гарантира цялото изпълнение на договора,
включително отчитането на извършените СМР, приемането им от ДФЗ и заплащането на
същите в пълен обем, съгласно представените отчетни документи“;
- „наложената корекция и санкция от страна на ДФЗ в следствие установено от тях
несъответствие между приемо - предавателния протокол и установените на място
количества СМР, кореспондира изцяло със задълженията на Изпълнителя да състави
коректно документацията за извършените от самия него СМР /Чл.1 ал.2 и чл.3 ал.4 от
Договора за СМР/. Допуснатите разминавания в никакъв случай не могат да се приемат като
добро изпълнение на Договора поради което считаме, че направената финансова
корекция и санкция от страна на ДФЗ следва да се покрие от внесената съгласно Договора и
Анекса сума като гаранция за добро изпълнение“,
- предвид „разпоредбата на чл.6 ал.2 от Дог. за СМР, където страните са се
споразумели изпълнителя да получи сумата внесена като гаранция след извършване на
проверка от ДФЗ и наличие на обстоятелства за пълното й освобождаване. Видно от
Решение на ДФЗ ном. 12/07/6/0/00132/3/01/03/01, липсват обстоятелства за освобождаването
на гаранцията в пълния й размер“.
- в чл.6 ал.1 т.2 от Договора за СМР „са заложени условия едно от които
е обем - количества СМР и по делото има писмени доказателства
установяващи разлики в обема СМР заложени в одобрените строителни книжа и реално
изпълнените, поради което на Църквата е наложена от ДФЗ корекция и санкция“,
не са направени в отговора на исковата молба, като за първи път се правят с
въззивната жалба, поради което са преклудирани и не следва да се разглеждат по същество,
на основание чл.370 ГПК и чл.266, ал.1 ГПК, доколкото не твърдят особени непредвидени
обстоятелства като причина за това.
Дори и да се приеме, че посочените възражения следва да бъдат разгледани по
същество то същите са неоснователни.
Тълкуването на разпоредбите на чл.6, ал.1, т.2 и чл.9, ал.2 от процесния договор,
при спазване правилата на чл. 20 ЗЗД, разкрива действителната обща воля на страните,
а именно дадената гаранция от изпълнителя да обезпечава качественото извършване
на СМР, като при неточно изпълнение от страна на изпълнителя – възложителят има право
да получи внесената гаранция по договора. От изложеното следва извод, че с гаранцията
не се обезпечават други задължения на изпълнителя, включително и такава „по
отчитането на извършените СМР, приемането им от ДФЗ и заплащането на същите в пълен
обем“, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Необходимите условия за освобождаване на внесената гаранция са уговорени с
8
анекс № 2 от 13.03.2018г. към процесният договор и както бе отбелязано по - горе
същите са се осъществили. Предвид изложеното посочването на разпоредбата на чл.6, ал.2,
т.6 от договора, като пречка за освобождаване на процесната гаранция е неоснователно,
тъй като: с анекса, близо две години след подписване на договора, страните са
конкретизирали волята си по отношение на предпоставките за връщане на гаранцията, като
са приели за достатъчно и необходимо условие плащането от страна на ДФ Земеделие, без
да са конкретизирали размера на същото; разпоредбата на чл.6, ал.2, т.6 от договора не
обвързва резултатите от проверката на ДФ Земеделие с правото на изпълнителя да получи
гаранция, а сочи за необходимо „наличието на обстоятелства за освобождаването й“,
които са настъпили, предвид уговореното в чл.3 от анекс № 2 от 13.03.2018г.
към договора от 11.04.2016г.
Представените от документи от третото лице помагач на страната на
ответника – ДФ Земеделие, със становището от 26.02.2020г, не обвързват ищеца,
тъй като той не е страна по договор № 12/07/6/0/00132 от 06.04.2017г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка -7.6 „проучвания и инвестиции, свързани с
поддържането, възстановяването и одобряване на културното и природно наследство на
селата от мярка -7 „основни услуги и обновяване на селата в селските райони“
от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Предвид изложеното,
съставените и подписани документи в изпълнение на договора от договор № 12/07/6/0/00132
от 06.04.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, са неотносими към правния
спор, съответно възраженията в тази насока са неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. С отговора на
въззивната жалба ищецът е заявил, че иска да му бъдат присъдени сторените в настоящето
производство разноски, но не е представил доказателства за направени разноски, поради
което такива не следва да му бъдат присъждани.
По тези мотиви, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК Софийският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.01.2021г., постановено по т.д.№147/2019г. на
Окръжен съд – Монтана.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи
на ответника - Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, „КЗР“ ООД, ЕИК *********, и „Б Архитекти“ ЕООД, ЕИК
9
*********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10