М О Т
И В И
по Присъда № 13/16.07.2020 г. , постановена по ВНОХД № 542/2019 г. на КнОС
Производството по делото е по глава ХХІ
НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ на двамата подсъдими Г.С.М., ЕГН **********
и С.Р.С., ЕГН **********,***, подадени чрез защитниците им, срещу Присъда №
70/10.10.2019 г. на ДнРС,
постановена по НОХД № 318/2015 г. по описа на този съд , с която са признати за
виновни в извършването в съучастие на
престъпление по чл. 195 ал.1 т.1,т.2,т.4 предл.ІІ и
т.5 в сл.на чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК, а за подс.С.С. – и във вр. с чл.63ал.1 т.3 НК и са им наложени наказания „лишаване
от свобода” - на С.С. за срок от 1 година, като изпълнението на наказанието е
отложено за изпитателен срок от 2 години, а на Г.М. – за срок от 1 година 6 месеца, като изпълнението на
наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда е
признат за виновен в извършване на същото престъпление и третия подсъдим Г.В.Г.,
на когото е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година 6 месеца, като
изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години, но той
не обжалва присъдата.
Във въззивната
жалба и допълнението към нея на подс. Г.М., подадена
чрез защитника му адв.Ю.С. са релевирани
оплаквания за необоснованост и неправилност на присъдата, поради недоказване
участието на М. в извършване на престъплението. Неправилно съдът е приел доказаност на участието му само на база показанията на
свидетеля Л.С., който е с операция и на двете очи и с едното око не вижда,
както и поради противоречие в показанията му на ДП и СП. Моли се за отмяна на присъдата и
постановяване на нова оправдателна присъда за подс. М..
Във въззивната
жалба и допълнението към нея на подс. С.С., подадена чрез защитника му адв.И.Д.,
са релевирани оплаквания за необоснованост на присъда поради обосноваване доказаност на обвинението на база показанията на св. Л.С. и
Сл. М., като показанията на С. са противоречиви и неправилно съдът е кредитирал
показанията му от ДП, а не от СП. Неправилно съдът не е дал вяра на показанията
на свидетелите Р.С. и Н. Г.. Освен това от снимките е видно, че само част от
тръбите са с отрязан фланец. В протокола за оглед е
посочено, че са установени 13 среза от тръбни железа. Поради това тръбите в
двора на подсъдимите, за които вещото лице е заявило, че нямат следи от рязане,
няма как да са въпросните отрязани от скелето тръби. А това, че част от тръбите
са с фланец води на извода, че те са демонтирани, а
не са рязани с ножовка. Не са събрани доказателства и за предварителния сговор
на подсъдимите, както и не е доказано как тези тръби са транспортирани, предвид
техния брой, дължина, обем и тегло. По тези съображения се моли за отмяна на
присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда за подс.
С., тъй като той не е участвал в престъплението.
Доказателствени искания в жалбите не са
направени.
Прокурорът от КнОП оспорва въззивните
жалби и моли за оставянето им без уважение като неоснователни, тъй като съдът е
установил значимите за предмета на доказване факти и обстоятелства от всички
доказателства по делото.
Защитникът на подсъдимите С.С. и Г.М. адв. И.Д. пледира за
цялостна отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, тъй
като от всички събрани в двете съдебни инстанции доказателства е безспорно установено, че нейните подзащитни не са извършители на престъплението. Обвинението
се подкрепя единствено от показанията на св.Л.С., които са противоречиви в
различните фази на процеса и че съгласно заключението на вещото лице от въззивното производство и показанията на кмета на с. С. практически
от мястото на гробището, където е бил св.С., практически няма видимост към
мястото, откъдето се твърди да са откраднати тръбите. Освен това не е доказано
начина на изнасяне на тръбите и предварителния сговор между тримата подсъдими.
Защитникът на третия подсъдим Г.Г.,
производството по отношение на когото е проведено при усл.на
чл.269 НПК, адв.
А.Р. се присъедини към жалбите, солидаризира се с изнесеното от адв.Д. и пледира неправилност и незаконосъобразност на
присъдата и разколебаване на обвинението от събраните нови доказателства, което
налага нейната отмяна и постановяване на оправдателна присъда.
Присъствалите на делото подсъдими С.С. и Г.М.
изразиха съгласие с казаното от защитника им и като последна дума поискаха от
съда да бъдат оправдани.
КнОС, след собствена преценка на събраните по
делото в двете съдебин инстанции доказателства, както и на доводите и възраженията на
страните, в рамките на визираните му правомощия от разпоредбата на чл.313 и
сл.НПК, на основание чл. 336 ал.1 т.3 НПК отмени осъдителната присъда на ДнРС и на осн.чл.304 НПК постанови
нова оправдателна присъда за тримата подсъдими по обвинението за престъпление
по чл. 195 ал.1 т.1,т.2,т.4 предл.ІІ и т.5 в
сл.на чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК, а за подс.С.С. – и във вр. с чл.63ал.1 т.3 НК.
За да постанови присъдата си,
настоящият съдебен състав прие от фактическа и правна страна следното:
І-инстанционното производство е образувано по внесен от ДнРП ОА, с който е повдигнато обвинение на всеки един от
тримата подсъдими С.Р.С., ЕГН **********,
Г.С.М., ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН **********, за извършено в съучастие
престъпление, а именно: че на 20.04.2014 г.,
около 09.00 часа в с.С., обл. *******, от двор
на „Пречиствателна станция за питейни води” с. С., всеки един от тях в
съучастие с останалите двама подсъдими,
е отнел 19 броя метални тръби с фланци в двете страни, всяка с дължина по 4 /четири/ линейни метра, собственост на
Българската държава, от владението на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на обща стойност *******лв.
/**************/, без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като
откраднатите вещи не са под постоянен надзор, за извършване на деянието е използвал техническо средство /с ножовка е отрязал тръбите на конструкцията
на метално хале/ и е извършена от повече
от две лица, сговорили се предварително за осъществяване на кражбата, като случаят не е маловажен, предвид високата стойност на откраднатите
вещи и квалифициращите белези на
деянието, като подс. С.С.,
макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си - престъпление по чл. 195, ал.1, т.2, т.4, пр.ІІ и т.5 в
сл. на чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, а за подс.С.С. - и вр. с чл. 63, ал.1,
т.3 НК.
В ОА се сочи, че
тримата подсъдими знаели, че незавършеният и невъведен в експлоатация
обект“Пречиствателна станция за питейни води“ в района на с.С. не се охранява и
че в него има метални предмети. Затова от началото на м.април до 20.04.2014
г.те се уговорили да извършат кражба на каквито намерят за необходимо метални
предмети от сградите на този обект. В осъществяване на замисъла си към 9 часа
сутринта на 20.04.2014 г. те отишли с ножовки в двора на обекта, собственост на
българската държава и стопанисван от МРРБ, и започнали да режат от
конструкцията на металното хале на обекта. По този начин успели да демонтират
19 бр. метални тръби с фланци от двете им страни,
всяка с дължина по 4 м и ги пренесли в двора на къщата, в която живеят
подсъдимите М. и С. и че по време на рязането подсъдимите били забелязани от
св. Л.С., който съобщил на полицията. Стойността на 19-те тръби е 1297,26 лв.
При тези посочени факти в ОА е приета обективна и
субективна съставомерност на деянието.
Въззивният
съд при усл.на чл.316 НПК установи следната фактическа обстановка:
Тримата подсъдими са неосъждани към момента на
деянието. Подсъдимите С.С. и Г.М. са неосъждани и към
настоящия момент, а подс. Г.Г.
към настоящия момент е осъждан. Тримата живеят в с. С. към датата на деянието и
към настоящия момент, като първите двама подсъдими са братя. На подс. С.С. са били наложени
възпитателни мерки за деяния през 2007г.
и 2008г. от местната Комисия за борба с
противообществени прояви на малолетни и непълнолетни.
На 20.04.2014 г. за времето от 11 до 11,40 часа бил извършен оглед
на местопроизшествие, при който било установено, че са срязани и
демонтирани 6 бр. тръбни железа с фланци в единия или в двата края, на някои от тях имало
дървени трупчета, намиращи се в сграда отляво на пътя - първата след гробищата.
В протокола е записано още, че сградата е от бетонова конструкция, вляво от
входа се намира утаечна яма с дълбочина 3,5 м, в дъното на която са разположени
тръбни железа; че на 25 м от сградата се намира хале, направено от тръбни железа
и покрито с огъната ламарина; от двете страни по дължина на халето се
забелязвали по 13 среза от тръбните железа; по средата на халето се намирали
три купчини ламарина – 25 на брой, с размер 100/200 см. Тези железа са оставени
на отговорно пазене на тогавашния кмет на селото - св.Б. К..
На 20.04.2014 г. за времето от 14 до 15 часа е било извършено
претърсване и изземване в къща, находяща се в с.С.,
ул.“Захари С.“ № 7/където живеят подсъдимите С.С. и Г.М./,
при които действия са намерени и иззети 19 бр. метални тръби Ф 8 см, всяка с
дължина по 4 линейни метра. За извършеното претърсване и изземване е съставен
протокол, надлежно одобрен при усл.на чл.161 ал.2 НПК. Тръбите били оставени за отговорно пазене също на кмета на с.С. с Протокол
от 20.04.2014 г.
Пречиствателната станция е с
капацитет за обслужване на гр. Дупница, гр. Бобов дол и 14 села на територията
на двете общини съгласно копие на работен проект от 1984 г. с инвеститор
СД“ИСС“-*******, на който е извършена актуализация през 2008 г. с възложител
МРРБ, поради което на основание чл.10 ал.1 т.1 и чл.13 ал.1 т.6 от закона за
водите пречиствателната станция е публична държавна собственост в управление на
МРРБ. Обектът към момента на деянието не се охранява.
Стойността на 19-те бр. тръби
е определена от оценителната експертиза на в.л.Д. М.на ******лв. В с.з. по
приемане на експертизата на 4.12.2018 г. вещото лице е отговорил, че по тръбите
няма следи от рязане.
От СТЕ , изготвена от същото
вещо лице, е установена идентичността на 19-те тръби с 6-те бр. тръби, иззети
от двора на пречиствателната станция над с. С. – същите са от една и съща
конструкция, тръбите са част от покрива на халето в двора на пречиствателната
станция и са еднотипни с елементите, от които е изграден покрива на металното
хале в станцията.
Около 9 часа сутринта на
20.04.2014 г. св.Л.С. бил на гроба на родителите си в гробището до
пречиствателната станция и видял 3 лица при металното хале, за което се обадил
на тел.112.
От назначената във въззивното производство съдебно-техническа експертиза и изчертаната към нея скица, изпълнена от геодезиста Р.С., се
установи следното: Разстоянието от гробните места на родителите на св.С./обект
№ 1/ до въпросната сграда на пречиствателната станция/обект № 5/ е 190-195 м,
което е изчертано на Приложение № 1.
Между двата обекта с №№ 1 и 5
има няколко други обекта:
= съоръжение № 2 – „калови
полета“ с размери 60/60 м и представлява бетонови
канали с плътни бетонови стени с височина 1,50 м над прилежащия терен.
= съоръжение № 3 –
„изравнителен резервоар“ с размери 15/35 м и ограждащи плътни бетонови стени с
височина 1,40 м над прилежащия терен.
= сграда № 4 – „помпена
станция“, която е панелна сграда с размери 6,50/12,20 м и височина 4 м над
прилежащия терен
= сграда № 5 – „метално
хале-склад“, изградено на площадка с размери 10/27 м с метална сводова
конструкция. Височината му е определена по снимки от фотоалбума на стр.18 от
досъдебното производство на 5/6 м над прилежащия терен.
На приложение № 2 е изчертан надлъжен профил на терена и обектите между
мястото, където е бил св.С./обект № 1/и мястото, на което свидетелят описва, че
е извършена кражбата/обект № 5/ в два варианта, без наличие на растителност:
= при“червено“ направление
–над 2,50 м от пода на сградата – разстоянието е 195 м
= при“синьо“ направление – над 1,50 м от пода на
сградата - разстоянието е 190 м.
В допълнение към заключението си
в с.з. по приемането му вещото лице допълни, че при червеното направление би
имало директна видимост при положение, че няма растителност. Сградата, която се
намира преди площадката – помпената станция/ с височина 4 м над прилежащия
терен/, ограничава видимостта до височината на площадката, трябва човекът да се
е качил нависоко, за да се види. Самото метално хале е било над терена и ако не
е имало растителност, половината от халето би се виждало – на височина над 2,50
м до 6 м би могло да се види. Денивелацията е 8 м, заяви вещото лице, което ще
рече, че гробището е по-ниско, въпросната сграда № 5 е 8 м по-високо над
гробището. В момента дърветата са на височина над 4-5 м, а към 2014 г. не може
да прецени на каква височина са били.
Тази фактическа обстановка се
установява и доказва от доказателствата по
делото: Протокол за оглед на местопроизшествие от 20.04.2014 г.за времето от 1 часа од
11,40 часа/ на л. 14-17 от ДП/; Фотоалбум към него/ л.18 от ДП/; Протокол за претърсване и изземване от 20.04.2014 г. за
времето от 14 часа до 15 часа/ л.24-25 от
ДП/; фотоалбум/л.26 от ДП/; Протоколи
за отговорно пазене от 20.04.2014 г./ л.19
и 20 от ДП/; Справки за съдимост; Писмо изх.№ 90-05-604/27.05.2014 г. на
МРРБ/на л. 80-82 от ДП/; Писмо №
66-00-7/9.09.2014 г. на Областния управител на област *******/на л.87 от ДП/; показанията на
свидетелите Д.С., Р.Ц. *** към настояшия момент, З.
М., Р.С./частично кредитирани/, С.М./ частично кредитирани, приобщени чрез
прочитането им по чл.281 ал.1 т.1 НПК/, Д.С., разпитан за първи път пред въззивния съд; заключението на оценителната експертиза на
в.л. Д. М./ л.67 от ДП/; заключението
на съдебно-техническа експертиза на в.л.инж-.Д. М./л.70 от ДП/; заключението на
съдебно-техническата експертиза пред въззивния съд на
в.л. геодезист Р.С./ на л. 76-79 от
настоящото дело/; Решения на местната комисия за борба с противообществени
прояви за наложени възпитателни мерки на С.С. за
деяния през 2007 г. и 2008 г./ на л.94-95 от ДП/.
Изцяло се кредитират заключенията на вещите лица М.и С. като обективни
и компетентно изготвени. Съдът кредитира
като вярно и заявеното от в.л.М.в с.з. от 4.12.2018 г., че по процесните 19 бр. тръби няма следи от рязане, тъй като тази
констатация се подкрепя от снимковия материал. Заключението на в.л. С. отразява
точното разстояние между мястото, на което е бил св.С. на гробището и халето,
от което се твърди от обвинението да са
рязани тръбите, както и наличието на сгради и растителност между тях и респ.
–условията на видимост от мястото на св.С..
Съдът кредитира протокола за оглед на
местопроизшествие изцяло поради подкрепяне на отразеното в него от второто заключение
на в.л.М.и от снимките към него.
Протоколът за претърсване и изземване се
кредитира почти изцяло – само с изключение на отразеното в него, че част от тръбите
са рязани. В кредитираната част отразеното в протокола се подкрепя от останалите
кредитирани доказателства, а относно това, че част от тръбите са рязани, това
се опровергава от снимките към протокола и от обяснението на в.л. М.в с.з. от
4.12.2018 г.
Показанията
на св.Р.Ц. се кредитират изцяло като обективни. Той
заяви, че в деня преди разпита си - т.е. на 9 март 2020 г. е отишъл на мястото,
намерил е гроба на родителите на св.С. и погледнал към пречиствателната
станция, като между нея и гробищния парк има частни имоти и трудно може да се види, защото има растителност
и бурени, както и стена с височина 2 м и
трудно може да се види какво се прави зад стената. Неговите показания се
потвърждават от техническата експертиза на в.л.геодезист С. относно
разстоянието, видимостта и вида и височината на сградите между гробищния парк и пречиствателната
станция, поради което се кредитират от съда като обективни.
Показанията на свидетелите Д.С. се кредитират изцяло, но те не
съдържат значими за делото факти.
Частично се кредитират
показанията на св.М. в частите им, в
които се подкрепят от кредитираните доказателствени средства – писмените
доказателства и експертизите.
Относно годността на показанията на св.Л.С. въззивният
съд приема следното: Този свидетел е разпитван три пъти на ДП – два пъти пред
разследващия орган/тези показания се приобщиха към доказателствения
материал чрез прочитането им пред въззивния съд/ и
един път пред съдия в досъдебното производство и два пъти в съдебното
производство – веднъж пред ДнРС и веднъж пред КнОС. Този свидетел именно е съобщил на св.М. като
извършителите на престъплението тримата подсъдими и св. М. е изложил пред съда
казаното му от св.С..
Въззивният съд
обаче, предвид заключението на изпълнената пред него техническа експертиза от
в.л.геодезист С., че при разстояние от 190-195 м св. Л.С., който сам е заявил,
че не вижда с едното око, но вижда с другото, при наличие на високи дървета и
на постройки между него и мястото, на което са били лицата, едната от които е с
височина 4 м, въпреки съществуващата денивелация намира, че този свидетел с
абсолютна точност не би могъл да възприеме лицата, които са били на
пречиствателната станция и не кредитира с доверие заявеното от него. Отделно от
това, показанията му съдържат много
противоречия.
При прочитане на показанията
му от ДП, дадени пред разследващ полицай на 25.04.2014 г., /на л.56 от ДП/, чиято достоверност той потвърди изрично, е заявил,
че е разпознал тримата подсъдими и че те били“с ножовки, режеха метални тръби
от халето и ги трупаха на купчини, както и ламарината. Направиха два купа и половина от ламарина и още такива от тръби. По едно време тримата си
тръгнаха, вероятно да търсят превоз, за да
прекарат железото“. А при идването на полицаите в
11 часа, безспорно установено от Протокола за оглед на местопроизшествие, те са
намерили само 6 бр.тръби от тези „купища“, а ламарини изобщо не са описани в
протокола.
В разпита си пред съдия на ДП,
които показания са приобщени от ДнРС чрез прочитането
им / на л.57 от ДП/ св.С. е заявил,
че е разпознал двамата братя“С.“ и още едно лице ,чието име не знае от „**********“,
че са рязали тръбите от покрива на халето и „първо рязаха с оксижен, после с
ножовки“. Беха с лека кола. Аз бях на около 50 м от
тях, те си работеха спокойно. Обадих се на тел.112, но те изчезнаха явно за да
търсят превоз“. Освен това при първия разпит св.С. е казал, че е отишъл сам на мястото след
напускането му от трите лица, а при втория – че е отишъл там заедно с
полицаите. Като при разпита пред съдия в ДП е казал, че се е бил почерпил с ракийка и затова в един момент се е подхлъзнал и паднал.
При
разпита си пред ДнРС/ на л.463-464 от делото на ДнРС/ е заявил,
че е бил на стотина метра от тях и че“ това лице, което в момента не е в залата/т.е.
подсъдимият Г.Г./ пренасяше железата.Марката на
колата не помня. Те се намираха вътре в пречиствателната. Това е било хале едно
време….За двамата, които са в залата, не виждах какво правят, а за другия
виждах какво точно прави.. С лека кола беше….Двете лица, които са в залата ги
видях, но те бяха далече от другия човек.Видях, че онзи разглабяше
извити тръби от конструкция.не видях точно как ги разглабя“.
И по нататък, при отговор на поставени от адв.Д. въпроси,
свидетелят е казал“Онзи, който не е в залата, беше при железата,те бяха на 50 м
от него.Те не правиха нищо.Другият си режеше желязото. Не мога да кажа дали са
дошли заедно.Сигурен съм, че видях точно тези лица. С едното око съм
опериран/сочи дясното око/. В С. ме оперираха, но тях не видях да режат, а онзи
човек – да.“ А съгласно заключението на в.л.С. с посоченото в него
разстояние и височината на сградите и
наличните бетонови стени, описани подробно по-горе, между местонахождението на
св.С. и съобщеното от него разположение на извършителите“вътре в халето“,
според въззивния съд свидетелят няма как да е имал
видимост какво става вътре в сградата на халето.
Пред въззивният
съд свидетелят заяви, че разстоянието между гроба на майка му и
пречиствателната станция може да е 100-150 м, а сградата с тръбите е на 120-130
м и че във въпросния ден е видял лека кола на цвят металик. Той поясни защо е
казал, че са тръгнали подсъдимите да търсят превоз – защото в леката кола не
можело да се качат тръбите, тъй като са дълги и са на окръжност. Пред въззивния съд свидетелят заяви, че от гробището си е
тръгнал, т.е че не е ходил на пречиствателната станция, както е заявил при
предните разпити и че след като си е тръгнал, тогава се е почерпил с ракия.
Т.е. веднъж свидетелят
твърди, че и тримата са режели с ножовки и оксижен, после заявява, че само
единият е рязал с ножовка, а двамата братя не правили нищо; веднъж е казал, че
са отишли пеш, после –че са били там с лека кола цвят металик; веднъж е казал,
че са товарили тръбите, а после – че отишли да търсят превоз, защото тръбите
били дълги и не се събирали в леката кола. Тези противоречиви показания са
дадени и на ДП, и в СП и по тази причина, както и поради липса на други
подкрепящи поне някои от тях доказателства и поради наличие на опровергаващи ги
доказателства, въззивният съд не намира основание да
кредитира които и да било от тях.
. От заявеното от в.л.М.при приемане на експертизите му/ виж л.522 от делото на ДнРС/той
е заявил относно процесните 19 бр. тръби, че“нямаше
следи от рязане по тях. Бяха си цели тръбите. Те са демонтирани от фланците.“ А заявеното от вещото лице безусловно се
потвърждава от снимките на тези тръби, иззети от къщата на подсъдимите М. и С.
на л. 26 от ДП, че липсват следи от рязане. Очевидно е,че както е обяснил
вещото лице, тръбите са демонтирани от фланците. При
това положение свързването на тримата подсъдими с отнемане на процесните 19 бр.тръби е неподкрепено с убедителни
доказателства, тъй като по два противоречиви и взаимноизключващи
се начини то е съобщено от св.С.. Показанията на св.С. не следва да се
кредитират и поради следното: Видно от протокола за оглед на местопроизшествие,
огледът на пречиствателната станция е извършен в часовия диапазон от 11 часа до
11,40 часа на 20.04.2014 г. и тогава там не е имало никой. Според съда е
невъзможно съобщеното от св.С., независимо дали е било рязане или разглобяване
на тръбите, да е извършено от тримата подсъдими след 9 часа сутринта, след
което те са напуснали мястото, за да търсят превоз за демонтираните тръби и в
11 часа на място да са заварени и описани само 6 бр.тръби, които не са предмет
на обвинението, а намирането на процесните 19
бр.тръби, предмет на обвинението и по които няма следи от рязане в двора на подс. С.
и М., е станало в 15 часа. Т.е. според въззивния съд е практически невъзможно 19-те броя тръби, предмет
на обвинението, да са демонтирани и транспортирани от мястото на произшествието
до дома на двамата подсъдими за времето между 9 и 11 часа. Началният час е приблизителен
и е съобщен от св.С., а крайният час е безспорно установен от отразеното в
протокола за оглед на местопроизшествието.
А отразеното за налично следи
от рязане по металните тръби на халето, отразено в протокола за оглед на
местопроизшествието, е извън предмета на обвинението и по никакъв начин не
потвърждава показанията на св.С., тъй като не е относимо
към обвинението.
По тези съображения
настоящият състав не споделя изложеното в мотивите на І-инстанционната
присъда за цялостно кредитиране показанията на св.С., както и некредитиране
констатацията на в.л.М.в с.з. от 4.12.2018 г., че тръбите не са рязани, както и
доказателствената стойност на показанията на св.М.. А
посоченото в протокола за претърсване и изземване, че процесните
тръби били рязани поради опровергаването му от снимковия материал се възприема
от настоящия състав като неточност в протокола.
Предвид доказателствената
стойност на показанията на св.С. частично се кредитират показанията на св.М.
относно съобщеното от него за извършителите на деянието. Той добросъвестно е
заявил пред съда заявеното пред него от св.С., но поради цялостно некредитиране
показанията на св.С., в тази им част не се кредитират и показанията на св.М..
Протоколът за разпознаване на
третия подсъдим Г.Г. от св.Л.С. не се кредитира от
съда поради неговата изолираност от
кредитирания доказателствен материал. С този протокол
св.С. е разпознал подс.Г. като един от извършителите
на деянието. Но, поради некредитиране показанията на св.С. по горепосочените причини за тяхната
изключителна противоречивост и неточност при отделните разпити и предвид
заявеното от него, че познава трите момчета, както и поради голямото разстояние
от 190-195 м и съществуващите постройки и дървета между неговото
местонахождение и това на извършителите съдът не кредитира този протокол и по
причина за неподкрепянето му от други преки или косвени доказателства по делото.
Изложеното налага единствено
възможните правни изводи за
недоказаност на авторството на деянието
и на елементите от обективната страна на обвинението, което обосновава несъставомерност
на обвинението.
Чл.303 ал.2 НПК задължава
съда да признае подсъдимия за виновен тогава, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. А чл.303 ал.1 НПК разпорежда, че присъдата не може да почива на
предположения.
Ръководен от тези норми, настоящият състав
въз основа на приетата фактическа обстановка, установена от извършения собствен
доказателствен анализ, на първо място намира за
недоказано авторството на деянието по несъмнен начин.
Единственият“очевидец“ на извършване на деянието е св.С., който се е намирал на
гроба на майка си.
От назначената във въззивното производство съдебно-техническа експертиза и изчертаната към нея скица, изпълнена от геодезиста Р.С., се
установи следното: Разстоянието от гробните места на родителите на св.С./обект
№ 1/ до въпросната сграда на пречиствателната станция/обект № 5/ е 190-195 м,
което е изчертано на Приложение № 1.
Между двата обекта с №№ 1 и 5
има 3 други обекта:
= съоръжение № 2 – „калови полета“ с размери 60/60 м
и представлява бетонови канали с плътни бетонови стени с височина 1,50 м над
прилежащия терен.
= съоръжение № 3 –
„изравнителен резервоар“ с размери 15/35 м и ограждащи плътни бетонови стени с
височина 1,40 м над прилежащия терен.
= сграда № 4 – „помпена
станция, която е панелна сграда с размери 6,50/12,20 м и височина 4 м над
прилежащия терен
= сграда № 5 – „метално
хале-склад“, изградено на площадка с размери 10/27 м с метална сводова
конструкция. Височината му е определена по снимки от фотоалбума на стр.18 от
досъдебното производство на 5/6 м над прилежащия терен.
На приложение № 2 е изчертан надлъжен профил на терена и обектите между
мястото, където е бил св.С./обект № 1/и мястото, на което свидетелят описва, че
е извършена кражбата/обект № 5/ в два варианта, без наличие на растителност:
= при“червено“ направление
–над 2,50 м от пода на сградата – разстоянието е 195 м
= при“синьо“ направление – над 1,50 м от пода
на сградата - разстоянието е 190 м.
В допълнение към заключението
си в с.з. по приемането му вещото лице допълни, че при червеното направление би
имало директна видимост при положение, че няма растителност. Сградата, която се
намира преди площадката – помпената станция/ с височина 4 м над прилежащия
терен/, ограничава видимостта до височината на площадката, трябва човекът да се
е качил нависоко, за да се види. Самото метално хале е било над терена и ако не
е имало растителност, половината от халето би се виждало – на височина над 2,50
м до 6 м би могло да се види.денивелацията е 8 м, заяви вещото лице, което ще
рече, че гробището е по-ниско, въпросната сграда № 5 е 8 м по-високо над
гробището. В момента дърветата са на височина над 4-5 м, а към 2014 г. не може
да прецени на каква височина са били.
Самото безспорно установено
разстояние, както и намиращите се сгради с посочената височина и дървета между
мястото, където е бил св.С. и мястото на извършване на престъплението, както и
заявеното от свидетеля за операция на едното му око, поставят под сериозно
съмнение достоверността на заявеното от него за извършителите на престъплението.
Отделно
от това противоречивите му показания за начина на извършване на престъплението
при отделните разпити, което подробно се анализира по-горе, също разколебава
обективността на неговите показания, а всички тях свидетелят заяви, че
поддържа.
Св.С. е
единственият“очевидец“, други такива няма. По делото обаче не се събраха
никакви други било преки, било косвени доказателства, които да подкрепят
заявеното от него за това кои са извършителите на деянието. Поради
некредитиране показанията на св.С. съдът не кредитира и протокола за
разпознаване на св.Г., тъй като липсват други доказателства, установяващи като
извършители на деянието някой от подсъдимите, вкл. и подс.
Г..
При тези характеристики на
показанията на единствения свидетел-очевидец и цялостното им некредитиране,
както и поради липса на други доказателства за извършителите на деянието, авторството
на престъплението остава недоказано по несъмнен начин, както изисква
разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК.
На следващо място обвинението
е абсолютно несъставомерно от обективна страна. Обвинението е с правна квалификация по чл. 195,
ал.1, т.2, т.4, пр.ІІ и т.5 в сл. на чл. 194, ал.1, във вр.
с чл. 20, ал.2 от НК. Установи се само,
че вещта не е била под постоянен надзор и че тръбите – 6 бр., намерени при
огледа на местопроизшествието, са идентични с тръбите – 19 бр., предмет на обвинението,
както и стойността на последните.
Извън това са изцяло недоказани по делото останалите
квалифициращи признаци на деянието. На първо място това е начина на извършване
на кражбата съгласно чл.195 ал.1 т.4 предл. ІІНК, което
според обвинението е „техническо средство – с ножовка е отрязал тръбите“ и това
се отнася до всеки един от подсъдимите. „Рязането“ на процесните
19 бр. тръби не само че остана изцяло недоказано поради противоречивите
показания в тази насока на св.С., но то се опровергава от заявеното от вещото
лице М.за липса на следи от рязане, което безспорно е потвърдено и от снимковия
материал.
Изцяло недоказан остана и квалифициращия
състав на кражбата по чл.195 ал.1 т.5 НК- предварителния сговор и извършване на
кражбата от повече от 2 лица. За предварителния сговор изначално липсват
каквито и да било доказателства и дори индиции.
Недоказано по делото остана и изпълнителното
деяние по основния състав на кражбата по отношение на всеки един от подсъдимите
и степента на участие в него на всеки от тях, при положение, че обвинението е
за извършено в съучастие престъпление. Не е установено как всеки от подсъдимите
е отнел чуждата вещ и е установил своя фактическа власт върху нея. От
намирането в двора на къщата, където живеят подсъдимите С. и М., не може да се
обоснове извод, че именно те са отнели тръбите от владението на собственика им
и са установили свое владение върху тях. Освен това, при съучастие е необходимо
да се установи какви точно действия е извършил всеки от подсъдимите при
осъществяване изпълнителното деяние на престъплението. Това междувпрочем
не е посочено и в ОА, но то няма и как да бъде посочено, тъй като никакви доказателства
в съответствие с изискването на чл.303 ал.2 НПК не са събрани по делото в двете
му фази. Затова този пропуск на ОА е неотстраним и е безпредметно връщането му
на това основание на прокурора.
При липса на безспорни доказателства за
участието на всеки от подсъдимите в изпълнителното деяние е напълно недоказано
и намерението на всеки един от тях за своене на
вещите.
Предвид изложеното за недоказаност на
авторството и елементите от обективната страна на деянието както по основния
състав, така и по квалифициращите признаци на обвинението, е безпредметно и
лишено от основание обсъждането на субективната страна на престъплението. Посоченото
в ОА за субективната съставомерност и прекия умисъл
на подсъдимите остана изцяло недоказано по делото при положение, че не е
доказано участието им в изпълнителното деяние по основния състав и намерението
за своене,
разпределението на ролите между тях и степента на участие на всеки от
тях, както и квалифициращите признаци на обвинението и за съда остава неясно
откъде прокурорът е формирал тези си изводи.
Като е приел с обжалваната присъда, че
подсъдимите са извършили престъплението и е постановил осъдителна присъда, ДнРС е постановил един необоснован и незаконосъобразен
съдебен акт. Неясно за настоящия състав остава въз основа на кои доказателства
е възприето участието на всеки от подсъдимите в отнемането на тръбите и
пренасянето им в двора на къщата на подсъдимите М. и С., както и останалите
квалифициращи обстоятелства по чл.195 НК/които междувпрочем
не са обсъдени поотделно/,тъй като няма абсолютно никакви доказателства за
това. Както се посочи неколкократно,
единственият“очевидец“ е св.С. и липсват каквито и да било други преки или
косвени доказателства, които да подкрепят поне някои от неговите противоречиви
показания за авторството и начина на отнемане на тръбите.
По така изложените съображения за
недоказаност съгласно изискването на чл.303 НПК на авторството на деянието и на
обективните елементи на обвинението, осъдителната присъда на ДнРС на основание чл. 336 ал.1 т.3 НПК беше отменена
изцяло и въззивният
съд постанови нова оправдателна присъда при условията на чл.304 НПК, като
разноските остават за сметка на държавата.
По горните съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: