Р E Ш Е Н И Е
№ 464
гр.Плевен, 17.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина
Кънева
Венелин Николаев
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от Председателя касационно административнонаказателно
дело № 451 описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Производството по делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена
от ДАМТ със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрк.Ф. Г., против решение №
81/12.02.2020г. постановено по НАХД 2609/2020г. по описа на РС Плевен, с което
е отменено наказателно постановление № НЯСС-212/19.11.2019 издадено от К. В.-зам. председател на
ДАМТ против Община Плевен. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Излага
аргументи, че при съставяне на първия и втори констативни протоколи е
присъствал представител на община Плевен, подписани са от упълномощеното
длъжностно лице без възражения и забележки. Твърди се, че наказателното
постановление е съобразено с изискванията на ЗАНН, издадено е от компетентен
орган и в предвидената в закона форма, съдържа задължителните реквизити по чл.
57 и 58 ал.1 от ЗАНН, описано е нарушението, посочени са нарушените разпоредби
и е квалифицирано деянието под
съответната правна норма. С оглед на
това се отправя искане за отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответника по жалбата- Община Плевен
се представлява от Кмета Г.С. и адв. П., които се явяват в съдебно заседание и изразяват
становище жалбата да се отхвърли, алтернативно в случай че съдебното решение бъде отменено,
наказателното постановление да се измени, като се намали размера на наложената
имуществена санкция.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението
на РС е потвърдено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК.
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На
14.05.2019г. на осн. чл. 190 ал.4 т.2 от Закона за водите е била извършена проверка на язовир „Пелишат-3“, находящ се в поземлен
имот № 202260 в землището на с. Пелишат общ. Плевен, собственост на Община
Плевен. При извършената проверка чрез обход и оглед на малка язовирна стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено,
че не са изпълнени предписанията наГД НЯСС по констативен протокол №
03-04-50/13.09.2018г., а именно да се допълни документацията на язовирната
стена с данни за оразмерително водно количество
Q max за
преливника и основния изпускател, със срок на изпълнение 30.11.2018г.
За констатираното
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 03-009/24.07.2019г., в който
актосъставителят посочил, че с горното деяние Община Плевен е нарушила разпоредбата
на чл. 190 ал. 2 от Закона за водите. Актът бил съставен в присъствието на
представител на нарушителя и бил
подписан от него без възражения.
Въз основа на
материалите по преписката и на изготвения АУАН, наказващият орган издал
впоследствие процесното наказателно постановление.
Въззивният съд е
установил, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съдът е приел, че в констативния
протокол от 14.05.2019г. на последната страница е посочено, че за изпълнение на
дадените задължителни предписания собствениците в 7-мо дневен срок уведомяват
писмено Председателя на ДАМТ чрез Регионален отдел Надзор на язовирните стени и
съоръжения към тях.Съдът е приел, че не става ясно как на 14.05.2019г.Община
Плевен е извършила твърдяното нарушение, като това е първия ден от определения
от самите контролни органи срок. Този извод на съда е неправилен.Видно от
приложения по делото констативен протокол № 03.04.50/13.09.2018г./ стр. 20/ е,
че на Община Плевен е дадено предписание
да се допълни документацията на язовирната стена с данни за оразмерително водно
количество Q max за преливника и за основния изпускател. Даден е срок за
изпълнение на предписанията-30.11.2018г. В констативния протокол е посочено
задължението на собственикът на язовирната стена, в седмодневен срок от изпълнението на
предписанията да уведомят председателя на ДАМТН. Видно от отбелязването е, че
констативния протокол е връчен на В. Г.В.-началник отдел ОМП при Община Плевен на 14.09.2018г.
По делото е представен констативен протокол от 14.05.2019г. в който е
установено, че предписанията дадени с
констативен протокол № 03.04.50/13.09.2018г. не са изпълнени. Констативния протокол е
връчен на В. В. Началник отдел ОМП при
Община Плевен на 27.05.2019г. Видно от
представеното по делото пълномощно е, че Кмета на Община Плевен е
упълномощил инж.В. В. да подпише и получи
АУАН. Видно от приложените констативни протоколи и АУАН, същите са подписани без възражения от
представителя на Община Плевен. Констативният протокол от 13.09.2018г. е връчен на пълномощник на
общината и не е оспорен по реда на АПК, поради което същия има характер на
стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение. С оглед изложеното
съдът намира, че изводът на РС относно датата на извършване на нарушението е
неправилен. По делото не са представени доказателства,
ча Община Плевен е изпълнила предписанията дадени с протокол №
03.04.50/13.09.2018г. в дадения срок до
30.11.2018г. Нарушението е установено на 14.05.2019 година, когато е извършена
проверката за изпълнение на дадените с протокола от 13.09.2018 година
предписания. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 24.07.2019
година в срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. От анализа на представените по делото
доказателства се установява, че дадения от контролния орган срок за изпълнение
на предписанията съгласно констативен протокол от 13.09.2018г е изтекъл на 30.11.2018г., и правилно
административнонаказващия орган е приел, че нарушението е извършено на
01.12.2018г. С оглед изложеното съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Осъществяването на
описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение на чл.
190а, ал. 2 от ЗВ – неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ, е доказано по
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като
същото дори не се оспорва от Община
Плевен. Наказателното постановление е издадено за нарушение на чл. 190а, ал. 2
от ЗВ, според който собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са
длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.
Последната правна норма предвижда, че областните управители назначават комисии,
които веднъж в годината извършват проверки за готовността за безопасна
експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и т.
2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 – веднъж на три години, които комисии
дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност за
безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални,
екстремни и аварийни условия на работа, в т. ч. за извършването на ремонти и
други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията
към нея в изправно техническо състояние, като определят срок за тяхното
изпълнение. Изпълнителното деяние на описаното в тези правни норми
административно нарушение се осъществява чрез бездействие – собственикът на
язовир, какъвто безспорно е Община Плевен, не е изпълнила дадените му
задължителни предписания в определения от комисията срок. Ето защо, съдът
приема, че Община Плевен е извършила нарушението, за което е издадено
обжалваното наказателно постановление. Що се отнася до размера на наложената
санкция, разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ предвижда при неизпълнение
на процесното задължение санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв. В случая, в
обжалваното НП органът не е изложил мотиви защо счита, че следва да бъде
определена санкция над минимално предвидения в закона размер. По делото не са
представени доказателства, че на Община Плевен е наложена имуществена санкция
за друго такова нарушение, поради което съдът приема, че наложената имуществена
санкция е явно несправедлива. Съдът намира, че налагането на санкция в
минимален размер ще постигне целите на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, обжалваното решение, с което районният съд е отменил наказателното
постановление, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да се измени наказателното постановление в частта относно наложеното с
него административно наказание имуществена санкция, като същата бъде намалена
от 10 000 лева на 1000 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 81/ 12.02.2020
г. на Плевенски районен съд, постановено по НАХД № 2609/2019 г. по описа на
същия съд и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № НЯСС -212 от 19.11.2019
г. издадено от К. В.- зам. председател на ДАМТН оправомощен със заповед №
А-5/02.01.2018г. на Председателя на ДАМТН, с което на осн. чл. 201 ал.12, вр.
чл. 200 ал.1 т.39 от закона за водите на Община Плевен ЕИК 00413974 със
седалище и адрес на управление гр. Плевен обл. Плевенска пл.Възраждане №2 ,
представлявана от Г. Л. С. е наложено
административно наказание-имуществена санкция в размер на 10 000 лв за неизпълнение на задължение по чл. 190 а
ал.2, вр. чл. 190 ал.1 т.3 от Закона за водите, като намалява размера на
наложеното наказание имуществена санкция от 10 000 лв на 1000 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване или протест..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/