№ 1598
гр. Варна , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502471 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх.№
50701/28.07.2020г срещу решението на ВРС-50с-в № 2953/8.07.2020г по гр.д.№ 18161/2019г,
с което е уважен отрицателеният установителен иск, като е прието за установено в
отношенията между страните, че Т. А. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Бяла ул.
„***“ № *, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Г, сумата от 834,98лв,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на ел.енергия за обект, находящ се в гр.Бяла ул.„****“ № *, за периода от
19.09.2018г до 17.12.2018г, с аб. №********** и кл. № **********, за която е издадена
фактура от 22.10.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и за сумата 351,50лв-сторените от
ищцата разноски за първата инстанция, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Доводите са следните:
Налице е правно основание за възникване на вземането на ответното дружество.
Процесната сума представлявала цената за потребеното в обекта на ищеца количество
ел.енергия и се дължала на основание чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 ЗЗД. Всички
1
предпоставки на фактическия състав били налице:
1. Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че
между страните съществува валидно договорно правоотношение по силата, на което
ищецът е потребител на доставяна от отв.дружество ел.енергия, както и че имотът, в
който е монтиран процесният електромер, бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща
използваната ел.енергия. Отв.дружество изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение за обекта.
2. Извършена е била техническа проверка на средствата за търговско измерване
/СТИ/ от служители на „ЕРП Север" АД. На последното няма вменено задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би
обезсмислило усилията по предотвратяване неправомерните въздействия върху СТИ.
„ЕРП Север" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и
разпределение на ел.енергия на обособена територия, при наличие на валидна
лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР. Дружеството е оператор
на разпределителна мрежа по смисъла на §1 т.346 б."а" ДР на ЗЕ и собственик на
електромера /СТИ/ в съответствие с чл.116 ал.6 ЗЕ и има право да извършва
технически проверки на място на СТИ и измервателната система.
На СТИ се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него. Периодичността на проверките е определена
със Заповед № А-441/13.10.2011г, издадена от Председателя на ДА за метрологичен и
технически надзор на основание чл.43 ал.4 от ЗИ.
3.За извършената проверка е съставен КП, като било установено, че в скрития
регистър 1.8.4. имало натрупано количество ел.енергия, което не се визуализирало при
редовния отчет Електромерът бил демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза в
БИМ.
4.Експертизата била извършена от БИМ, ГД„МИУ“, РО-гр.Русе, за което е бил
съставен КП и установено, че била осъществявана намеса в тарифната схема на
електромера. При софтуерно прочитане било констатирано, че действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната четвърта тарифа, в която са отразени
натрупаните киловати.
КП на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179 ал.1 ГПК
се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
5. В изготвеното от „ЕРП Север" АД становище за начисляване на ел.енергия е
посочено, че след прочитането на регистър 1.8.4. било установено количеството
ел.енергия, изразходена, но не била отчетена по видимите тарифи на електромера
(1.8.1. 1.8.2 и 1.8.3).
6. В издадената от „Енерго-Про Продажби" АД фактура била определена цената
на ел.енергия, реално доставена и потребена от абоната.
В конкретния случай не е налице проведена едностранна корекция на начисленото
количество ел.енергия, при която сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се
дължи за реално потребена от потребителя ел.енергия. Начислена е била сума,
представляваща стойността на доставена и потребена от ищеца ел.енергия.
2
Несъответствието в измерването е било установено едва при извършената техническа
проверка и затова неостойностеното количество било допълнително начислено на абоната.
Това количество електрическа енергия не представлява служебно начисление от страна на
ЕРП-дружество, а било реално потребено количество, отчетено от СТИ, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Съгласно чл.50 ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
ел.енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика
между отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Процесната сума се дължала от ищеца като насрещна престация по договора за
доставка на ел.енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата
равностойност на консумираната в обекта ел.енергия. Процесната фактура е била издадена
след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Ето защо се касаело за специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя
за минало време, различна от предвидените в чл.48 ПИКЕЕ корекционни основания, чрез
която се остойностява действително консумирана електрическа енергия, която е била
отчетена от скритите регистри на СТИ. Реално консумираното количество ел.енергия е
остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за
ел.енергия поотделно за всяка тарифа. При това положение потребителят не само не е
ощетен, а дори е поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията
не би била извършена и ел.енергията би била коректно отчетена по дневна, нощна и върхова
тарифа. В този смисъл, извършената от ответника корекция не представлява санкция, а цена
на доставена и консумирана ел.енергия. Да се приеме обратното би довело до
неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на ел.енергия. В
горепосочения смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г, постановено по в.гр.д.№ 1370/2015г
по описа на ВОС.
7. РС е допуснал СЕлТЕ по делото, според заключението на която електромерът е
бил в метрологична годност към момента на проверката и се касаело за неправомерно
вмешателство върху СТИ чрез намеса в софтуера. В.лице потвърждава и че
натрупаните в скрития регистър количество кВтч са преминали през процесния
електромер, като същите са били доставени и потребени от абоната.
В с.з. вещото лице е потвърдило обстоятелството, че бил монтиран нов електромер на
обекта на потребление. В тази връзка в.лице прави заключение, че и невизуализираните
(скрити) регистри били с нулеви показания, тъй като нямало как да се натрупа ел.енергия
без електромерът да е бил включен към захранващата мрежа преди това.
Ел.енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се
прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от СТИ и преминаването й през
точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца ел.енергия не може
да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда
имуществения интерес на отв.дружество и дължи заплащането на цената на вещта.
Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200 ал.1 ЗЗД да получи
стойността на пренесеното до обекта количество ел.енергия. Съгласно разпоредбата на
чл.200 ал.1 ЗЗД, предл.първо ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта,
3
която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия.
Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.
Дори да се приемело, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължала на
осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл е и Решение №
150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по описа на ВКС- ІІІ ГО.
Поради изложеното моли за изцяло за отмяна решението на ВРС като неправилно и
незаконосъобразно и за постановяване на ново за отхвърлянето на предявения иск.
Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 263104/28.08.2020г от
Т. А. Н. , в който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно и моли за негоото потвърждаване.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, в това
число и заплатено адв.възнаграждение.
Производството е образувано по искова молба на Т. Ат.Н., в която излага, че е
потребител на ел. енергия, клиент на отв.дружество за доставената от него ел.енергия в
посочения обект-недвижим имот.
Служители на „ЕРП Север“ АД съставили КП, въз основа на който начислили
процесната сума, чиято дължимост ищецът оспорва. Оспорва констатациите, обективирани в
КП, вкл. и по правни съображения.
Твърди, че претендираната сума не е реално доставена и потребена от абоната.
Твърди, че не са налице основания за извършване на корекция на сметката поради
отмяна на разпоредби от ПИКЕЕ.
Подчертава, че експертизата в БИМ е извършена почти десет месеца след демонтажа
на СТИ.
Ето защо предявява да се признае за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 834,98 лв, представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ
се в гр.Бяла ул.„****“ № * за периода от 19.09.2018г до 17.12.2018г, с аб. № ********** и
кл. № **********, за която е издадена фактура от 22.10.2019г.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК отв.„Енерго–Про Продажби” АД е депозирал писмен отговор,
в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че ищецът е в
договорни отношения с ответника за продажба на ел.енергия, като приетите и одобрени по
4
надлежния ред от КЕВР Общи условия са задължителни за потребителя.
В изпълнение на свое законово и договорно задължение „ЕРП Север” АД е
извършило проверка на СТИ на потребителя, при която е установено, че потребяваната
енергия не се отчитала изцяло поради измерване на СТИ извън класа на точност при грешка
от -80,06%, при което същият бил демонтиран и изпратен в БИМ за експертиза.
Твърди се, че извършената корекция не е санкция към потребителя. Корекционната
процедура била изцяло законосъобразна, като при извършването й бил спазен редът по чл.38
ал.6 от ОУ на ДПЕЕМ.
Счита още, че процесната сума се дължи на осн.чл.200 ал.1 ЗЗД, във вр.чл.38 от ОУ
на ДПЕЕЕМ.
Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и се претендират
сторените по делото разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124 ал. 1 от ГПК, обективно кумулативно съединеният
с него акцесорен иск - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
По делото не се спори, че ищецът е битов клиент по смисъл на § т.2а ДР ЗЕ на
дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обекта с посочените
клиентски и абонатен номера.
От представения по делото КП от 17.12.2018г се установява, че служители на „ЕРП
Север“АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за
процесния обект. В резултат на това СТИ било демонтирано и изпратено в БИМ за
проверка, като на негово място било монтиран нов електромер. Констатирано било, че СТИ
измервало извън класа на точност с отклонение -80%. Съставеният КП бил подписан от
служителите, извършили проверката, както и от двама свидетели.
От КП на БИМ, ГД“МИУ“, РО-Варна от 21.10.2019г се констатира, че в СТИ е бил
осъществен достъп до вътрешността му – добавен чужд за схемата елемент. Електромерът
не съответствал на метрологичните характеристики, не отговарял на изискванията за
точност при измерване на електроенергия, не съответствал на техническите
характеристики.
Въз основа на констатираното от метрологичната експертиза била изготвена справка
от 21.10.2019г за начисление на ел.енергия за 90 дни за периода от 19.09.2018г до
17.12.2018г.
За стойността на това количество била издадена фактура от 22.10.2019г на стойност
834,98лв.
Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от
абоната на дружеството.
5
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което
електромерът не съответствал на метрологичните характеристики, не отговарял на
изискванията за точност при измерване на електроенергия, не съответствал на техническите
характеристики, тъй като е добавен чужд за схемата елемент. Сочи, че потребеното
количество ел. енергия е предполагаемо. В о.с.з. допълва, че в БИМ била установена грешка
при измерването от порядъка на -80%.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно и пълно доказване да установи
законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма спор, че титуляр на откритата партида е ищцата и се е явявала клиент
на отв.дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е
бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа
/ЕРПМ/; а също и че с ответника-въззивник са били в договорни отношения за доставка и
продажба на ел.енергия, уредени при публично обявени Общи условия.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата
за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат
от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на
интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от
17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при
които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
6
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по
чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21
ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА,
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно
спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие
занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от
установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено
в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни
процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в
случая предвид материалния им нормативен характер
С Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016
(обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение №
128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от
Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение
на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за
минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази
ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови
ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се
ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна
процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества
ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за
доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците
и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на
които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да
7
бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и
надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат
такива корекции.
По спорния въпрос съществува и задължителна практика, обективирана в Решение №
165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№
1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО;
Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.
№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№
885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от
ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена
от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в
сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на
доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава правото
си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им
характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не
обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.дек.2018, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е
уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи
формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя
законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява
незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС , са отменени и останалите действащи след Решението №
1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите
на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по
адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост.
Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията, към датата на постановяване на настоящото решение същото
е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено
от въззивния съд.
8
Може да се посочи и това, че въззивното дружество от една страна се позовава на
твърдение за реално консумирана ел.енергия, която не била отчетена. Същевременно, обаче,
били приложени отменените процедурни правила при констатирано въздействие върху СТИ,
което е хипотеза, различна от реалната консумация и касае корекционните процедури.
Поради всичко изложено съдът приема, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и
затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС, вкл. и досежно присъдените разноски за първата инстанция.
По разноските.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноските по делото за настоящото производство. Искането е
отправено своевременно, като са представени договор за правна защита и съдействие от дата
5.11.2020 /л.24/, от който е видно, че заплатеното възнаграждение за предоставената
правната помощ в размер на 300лв. Договорът обективира и разписка за реалното
получаване на сумата.
По отношение размера е направено в евентуалност възражение за прекомерност от
въззивната страна. Същото е неоснователно предвид, че претендираната сума е в
минималния размер, установен с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 в
редакцията след изменението с ДВ бр.68/31.07.2020, съобразно която при посочения
материален интерес възлиза на 300лв. Ето защо претендираната сума следва да бъде
присъдена изцяло.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-50с-в № 2953/8.07.2020г по гр.д.№
18161/2019г, с което е уважен отрицателеният установителен иск, като е прието за
установено в отношенията между страните, че Т. А. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Бяла ул.„***“ № *, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Г,
сумата от 834,98лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на ел.енергия за обект, находящ се в гр.Бяла ул.„****“ №
*, за периода от 19.09.2018г до 17.12.2018г, с аб. №********** и кл. № **********, за
която е издадена фактура от 22.10.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и за сумата
351,50лв-сторените от ищцата разноски за първата инстанция, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ да заплати на Т. А.
Н. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Бяла ул.„***“ № *, сумата от 300лв /триста лева/-
9
разноски за настоящото производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10