Р Е Ш Е Н И Е
15.03.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II-ри
Районен съд – Дупница състав
09.03. 2021
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1115 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.А.П., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление №20-5310-001028/15.10.2020г. издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения, изложени в жалбата. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв. В. С., който поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление по съображения подробно изложени по време на съдебните прения.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2020 г. около 22:30 часа полицейските служители И.Й. и Д.П. изпълнявали служебните си задължения в гр. Бобошево. Служителите патрулирали по ул. ,,Липа, където забелязали лек автомобил ,,Фолксваген голф“, който се намирал на средата на пътя и пречел на движението. Подали звуков сигнал и от една къща излязъл младеж, качил се в същия автомобил и потеглил. Полицейските служители го последвали и след около 500 метра спрели водача за проверка. Попитали го дали е употребил алкохол или наркотични вещества, а той отговорил, че за управление в такова кратко разстояние от 500 метра дори и да е употребил, не подлежи на никаква проверка. Първоначално водачът обяснил, че не е употребил наркотични вещества, след това започнал да се колебае, но признал, че си дръпнал 2-3 пъти от една цигара. Казали, че ще такава ще му бъде извършена и извикали за съдействие колегите си от АП-42 – магистрална полиция. Полицейският служител Д. се отзовал на обаждането и пристигнал на място, където поканил водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, с какъвто тест разполагали в служебния автомобил. Водачът отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, след което му бил издаден талон за изследване № 0017269, в който проверяващият орган отбелязал, че лицето отказва да даде кръв за изследване, с подпис на провереното лице, поради което същото не било придружавано от полицейските служители до ФСМП гр. Дупница.
За така установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №216317/02.10.2020 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, като е допълнил, че водачът ,,отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят А.Д. и свидетелите по установяване на нарушението и по съставянето на акта – И.Й. и Д.П., които потвърждават констатациите изложени в АУАН. Съдът изцяло кредитира показанията им като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7 – дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество е неоснователна, като за това взе предвид следните съображения:
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, както и издалия обжалваното наказателно постановление – Началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. (приложена на л. 2-3 от делото), да издава наказателни постановление (НП) по ЗДвП.
След цялостната служебна проверка на акта и наказателното постановление съдът не установи наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.
Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 77/17 г., в сила от 26.09.2017 г.) “Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ Така формулирана цитираната разпоредба предвижда две форми на изпълнителното деяние, а не две отделни по вид нарушения. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение извършено в първата му форма - за отказ да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство - тест. Горното се установява по несъмнен начин от цялостното съдържание на АУАН и НП, поради което и с посочването в НП на пълния текст на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, включващо и другата форма на изпълнителното деяние – неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Тъй като се касае за едно административно нарушение, правилно на жалбоподателят е наложено едно наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът не констатира допуснато нарушение изразило се в несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателят при управление на МПС и извършена му полицейска проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Й., П. и Д., които бяха разпитани по време на съдебното следствие. С отказа си да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с помощта на техническо средство, жалбоподателят е осъществил административно-наказателния състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, в каквато насока правилно е санкциониран.
Наложеното наказание е съобразно с предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Последното е във фиксиран размер - лишаване от право да управлявал МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева, и правилно е определено от административно-наказващия орган.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това умишлено е отказал да ги спази.
Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му. С оглед на изложеното съдът приема, че са налице безспорни доказателства, които установяват, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Дадените в хода на съдебното следствие показания на полицейските служители са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е без предвиден минимален и максимален размер, като размера на наказанието е строго фиксиран от законодателя под формата на глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Следователно, при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма, административно-наказващият орган правилно е наложил посоченото наказание в законоустановения му фиксиран размер.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност на нарушението, поради това, че водачът не бил съпроводен от длъжностните лица до ФСМП за медицинско изследване. По аргумент за противното от чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., контролните органи не са длъжни да съпровождат водача до мястото на изследване, когато му издадат талон в хипотезата на чл.3а т.1 от Наредбата. Това задължение възниква, само когато е установена употреба на наркотични вещества, но не и в случаите на отказ. Следователно издаването на талон в случаите на отказ по чл. 3а, т.1 от Наредбата, е с оглед упражняване правото му на защита срещу съставения АУАН за отказ да му бъде извършена проверка с тест, а не процедура по извършване на проверка от контролните органи, чрез алтернативните способи по избор на водача. Такъв законов регламент не е уреден, нито е посочен в подзаконовия нормативен акт, според който издаването на талон в случаите на чл.3а, т.2 и чл. 3, ал. 2 от Наредбата цели установяване на точната концентрация на алкохол и безспорност на факта на употребата на наркотични вещества, тъй като всички относими разпоредби визират като основание за издаване на талона показания на техническото средство или резултата от теста.
Неоснователен е и другия довод за нарушено право на защита на жалбоподателя изводимо от непосочване вида на теста, за който се твърди, че е налице отказ от извършване на проверка за употреба на наркотични вещества. Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДВП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Нарушителят е бил наясно още от самото начало на административното производство за вмененото му за извършено нарушение, доколкото и в описателната част на наказателното постановление са изложени всички обстоятелства от значение за преценката за съставомерността от обективна и субективна страна на процесното нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДВП. Непосочването на вида на теста би било основателно възражение в хипотезата на извършено нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта установена с техническо средство, в който случай подлежи на доказване факта дали използваното техническо средство е било годно за употреба към датата на проверката.
По изложените съображения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-5310-001028/15.10.2020г. издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, с което на Х.А.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: