Определение по дело №3090/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.99, ал.8 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жаба на Сдружение с нестопанска цел „За Чиста Добруджа“, чрез адв.В. К., против Решение по оценка на въздействие върху околната среда № ВА-5-5/2024г. на директора на РИОСВ – Варна /Решението по ОВОС/, с което на основание чл.94, ал.2, чл.99, ал.2 и ал.3 ЗООС, чл.19, ал.1 от Наредбата по ОВОС, във връзка с чл.31 от ЗБР и чл.38 и чл.39, ал.12 и ал.13 от Наредбата по ОС, както и получени становища на Регионална здравна инспекция - Добрич (изх.№ 10-46/1/23.05.2024г.), Басейнова дирекция „Черноморски район“ (изх.№ 26-00-8725/А6/31.05.2024г. и Басейнова дирекция „Д. район“ (изх.№ ПУ-01-1057/12/10.06.2024г.), е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение /ИП/ за изграждане на „Ветроенергиен парк Изгрев, ел.подстанция и съпътстваща инфраструктура – техническа и транспортна“ в част от 21 броя поземлени имоти с идентификатори 66946.19.12, 55946.21.57, 66946.21.61, 66946.22.8, 66946.23.21, 66946.23.55, 66946.24.34, 66946.26.42, 66946.30.91 (стар № 66946.30.23) и 66946.27.18 (за ел.подстанция), землище [населено място], общ.Добричка, [ПИ], 58880.15.79 и 58880.19.66, землище [населено място], общ.Добричка и в [ПИ] и 53450.15.112, землище на [населено място], общ.Добричка, обл. Добрич, с възложител „ВЯТЪРЕН ПАРК ИЗГРЕВ“ ЕООД, ЕИК*********.

С Определение № 4557/24.04.2025г. - с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като страни в производството по адм.д. № 3090/2024г., са конституирани: жалбоподател – Сдружение с нестопанска цел „ЗА ЧИСТА ДОБРУДЖА“, ответник – Директора на РИОСВ – Варна, заинтересована страна – „ВЯТЪРЕН ПАРК ИЗГРЕВ“ ЕООД.

С Определение № 5238/14.05.2025г. по адм.д. № 59/2025г. на Адм.съд – Варна, XVII-ти състав, към настоящото производство за съвместно разглеждане е присъединена жалбата на О. Д., срещу Решение № ВА-5-5/2024г. на директора на РИОСВ-Варна.

О. Д. твърди, че е заинтересовано лице по чл.99, ал.8 ЗООС и има право да обжалва решението по ОВОС, т.к. е член на допълнителния състав на Експертния екологичен съвет при РИОСВ – Варна, участвала е проведеното заседание на 05.12.2024г. за одобрение на доклад по ОВОС към ИП и е гласувала „против“. Отделно твърди (молби С.д. № 1329/23.01.2025г. и С.д. № 7240/30.04.2025г.), че отговаря и на определението в § 1, т.25 ДР ЗООС за „засегната общественост“, т.к. при процедурата за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализация на разрешителни по реда на ЗООС, или на условията в разрешителното, се засяга общинска собственост – промяната на предназначението на 269,5 дка. полски пътища, които съгласно § 8, т.4 от ПЗР на ЗМСМА са общинска собственост.

Систематизирани, доводите за незаконосъобразност на Решение по ОВОС № ВА-5-5/2024г. са следните: подложената на гласуване от ЕЕС документация не съдържа изискуемите ПУП, задължителна и неразделна част от ДОВОС; по време на ЕЕС не са дадени конкретни отговори на въпроси, свързани с промяна предназначението на пътищата и премахване на хумусния слой, както и съвместимостта на заявеното ИП с всички заявени подобни ИП в О. Д.; ДОВОС не обхваща цялата територия на ИП, липсва оценка на полските пътища, не е засегнат въпроса с премахването на хумусния слой; не са изпълнени изискванията на чл.22, т.2 и чл.24, ал.3 от Наредбата за ОС, т.к. липсва информация за кумулативното въздействие; възложителят не е осъществил достатъчно консултации с пряко засегнатото население преди и по време на разработването на ДОВОС, не са представени и не са обсъдени постъпилите по време на обществените обсъждания отрицателни становища и мнения; от представения ДОВОС не може да се установи категорично, че не е налице вреда върху здравето на хората, флората и фауната;

В изпълнение на Разпореждане № 5353/16.05.2025г. на настоящия състав – с което жалбата е оставена без движение, със С.д. № 9002/29.09.2025г. О. Д. представя 33 бр. скици на поземлени имоти, попадащи в обхвата на проектите за ПУП-ПП.

Със становище С.д. № 9036/30.05.2025г. ответната страна прави възражение за недопустимост на жалбата на О. Д., по съображения, че: обжалваното решение по никакъв начин не засяга пряко и непосредствено правната сфера на общината; община Добричка не е „засегната общественост“ по смисъла на § 1, т.25, вр. т.24 ДР на ЗООС; не се доказва пряк и непосредствен правен интерес от оспорване. Счита, че съдебното оспорване не е средство за разрешаване на спорове между държавни органи в това им качество, още повече че общината сочи, че е била член на помощен орган – Екологичен експертен съвет, т.е. участвала е в административното производство на страната на административния орган.

Със становище С.д. № 9483/06.06.2025г. заинтересованата страна „ВЯТЪРЕН ПАРК ИЗГРЕВ“ ЕООД, аналогично на ответника, прави възражение за недопустимост на жалбата на О. Д., поради липса на правен интерес. Счита, че обжалваното решение е благоприятен акт за общината и не прекратява или ограничава нейни права. Сочи, че като член на помощния орган – ЕЕС, за общината липсва интерес от обжалване на решението. Отделно счита, че общината не попада в дефиницията за „засегната общественост“ по смисъла на § 1, т.25 ДР на ЗООС, както и по смисъла на чл.9, § 2 от Орхуската конвенция, още повече че понятията „заинтересовани лица“ и „засегната общественост“ имат различно съдържание. По арг. от чл.1, т.11 и чл.2, т.10 ЗООС сочи, че общините са изрично отграничени от другите юридически лица и техните права и задължения са само регламентираните в закона, поради което общините не попадат в дефиницията за „общественост“ по § 1, т.24 ДР ЗООС.

Настоящият състав преценява, че жалбата на О. Д. е НЕДОПУСТИМА.

Споделят се изцяло възраженията директора на РИОСВ-Варна и на заинтересованата страна „ВЯТЪРЕН ПАРК ИЗГРЕВ“ ЕООД за недопустимост на жалбата на О. Д., поради липса на правен интерес от оспорване на решението по ОВОС.

Съгласно чл.99, ал.8 ЗООС, заинтересованите лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщаването по ал.6.

Съгласно § 1, т.30 ДР ЗООС, „решение по оценка на въздействие върху околната среда“ е индивидуален административен акт на компетентния орган по чл.94, с който се одобрява допустимостта за проектиране на инвестиционно предложение по т.17 чрез оценка на местоположението (площадка, трасе) на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС при отчитане на общественото мнение и изразените становища на засегнатата общественост.

Кръгът на лицата, върху които актовете, действията и бездействията на администрацията в тази област могат да рефлектират, е много широк. Това намира отражение в законодателството, което дефинира изключително общо субектите, които имат право на информация за състоянието на околната среда, право на участие в процедурите по вземане на решения по околната среда и достъп до правосъдие по всички въпроси, които засягат съхраняването на чистотата на околната среда.

По смисъла на § 1, т.24 и т.25 ДР ЗООС, „общественост“ е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство, а „засегната общественост“ е обществеността по т.24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. В този смисъл е и разпоредбата на чл.9, § 5, точка „а“ от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003г. (ДВ, бр.91 от 2003г., в сила от 16 март 2004г.).

Налице е съдебна практика, според която разпоредбите на чл.2, ал.1 и чл.17, ал.1, т.8 ЗМСМА обосновават правния интерес на общината да оспорва решения по ОВОС, т.к. всички въпроси, свързани с опазване на околната среда и използване на природните богатства засягат интересите на гражданите на съответната община, а следователно и общината, в която се осъществява местното самоуправление (така в Определение на ВАС № 3628/14.03.2011г. по адм.д. № 13654/2010г.). Настоящият съдебен състав не споделя така застъпеното становище. Според цитираните разпоредби, общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, което от своя страна се изразява в правото и реалната възможност на гражданите, и избраните от тях органи, да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност, включително в сферата на опазване на околната среда и рационалното използване на природните ресурси. Следва обаче да се прави разграничение между общината, като административно-териториална единица, и общината – като юридическо лице (чл.14 ЗМСМА), което има правосубектност да бъде надлежна страна в производство по оспорване на индивидуален административен акт, какъвто е решението по ОВОС. В този смисъл разпоредбата на чл.17, ал.1, т.8 ЗМСМА не е относима към правото на жалба, а към въпроси в компетентността на местното самоуправление да решава самостоятелно въпроси от местно значение (така в Определение на ВАС № 1357/26.01.2012г. по адм.д. № 15670/2011г.). Освен това, орган на местното самоуправление е общинският съвет (чл.18 ЗМСМА), поради което и самостоятелното решаване на всички въпроси от местно значение по чл.17 ЗМСМА е от неговата компетентност, при това само в рамките на закона и установения с нормативните актове ред. Кметът на общината е орган на изпълнителната власт (чл.38, ал.1 ЗМСМА), който представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда (чл.44, ал.1, т.15 ЗМСМА), и който – като компетентен орган по чл.10, ал.1, т.6 ЗООС, има конкретно разписани правомощия в чл.15 ЗООС.

В този контекст, преценката за наличие на правен интерес за общината, като юридическо лице, за оспорване на решение по ОВОС, следва да се извършва на база общите критерии, приложими за всички субекти, които могат да се считат за „засегната общественост“ при съобразяване на горецитираните дефиниции по § 1, т.24 и т.25 ДР ЗООС, и чл.9, § 5, точка „а“ от Орхуската конвенция, като се разграничат хипотезите, обусловени от правния статут на жалбоподателите: а) относно презумирания интерес по отношение на неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право и б) признаване качеството на засегната общественост на физическите и юридическите лица, което следва да бъде установено във всеки конкретен случай, с оглед на засягането или на възможността от засягане от вземането на решения за околната среда или от наличието на интерес в този процес, според Конвенцията, или с оглед на наличието на интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителните, според ЗООС.

В случая основателно заинтересованата страна възразява, че за О. Д. не е налице пряк и непосредствен правен интерес от обжалване на решението по ОВОС, както и че същото е благоприятен за нея акт. Основателно в представеното писмено становище С.д. № 9483/06.06.2025г. се сочи, че ИП за изграждане ветроенергиен парк е в съответствие с предвижданията и целите, заложени в ОУП на О. Д., като процедурата за частичното му изменение е стартирала по предложение именно на О. Д.. Кметът на О. Д. е дал съгласие инвеститорът да проведе всички съгласувателни действия, свързани с изменението на ОУП, от името на общината. Възложител на изменението на ОУП и на процедурата по преценка необходимостта от екологична оценка е О. Д.. След приключване на процедурата пред РИОСВ – Варна с Решение № ВА-19/ЕО/2022г. на директора на РИОСВ, кметът на общината е предложил на ОбС проект на решение за „одобрение“ на ЧИ на ОУП в обхвата на инвестиционната инициатива – писмо рег.№ 3545/20.10.2021г. на кмета на О. Д. до инвеститора и докладна записка рег. № 902/06.04.2022г. от кмета на О. Д. до ОбС. Промяната в ОУП досежно предназначението на имотите – от земеделски земи за ПСД – електроенергийно производство, както и решението по ОВОС, са отделни етапи от процедурата по реализиране на ИП, като самата община е възложител на изменението на ОУП. В този смисъл, решението по ОВОС, което е следващ етап от процедирането - преди одобряване на устройствените планове и инвестиционното проектиране, действително се явява положителен акт за общината и тя няма правен интерес да го оспорва.

Изложените в жалбата доводи досежно участието на общината в ЕЕС, в който е гласувала „против“ доклада по ОВОС – поради наличието на пропуски и неточности в него, също не обосновават правен интерес от обжалване на решението по ОВОС. ЕЕС е колективен помощен специализиран орган към РИОСВ, който подпомага нейната дейност в областта на опазването на околната среда, като разглежда и дава становища по докладите за ОВОС, които се представят за ИП. При това положение основателно ответната страна сочи, че в проведеното административно производство О. Д. е участвала на страната на административния орган, което изключва идентифицирането й като „засегната общественост“ по смисъла на § 1, т.25 ДР ЗООС. На членовете на ЕЕС не е признато право да оспорват решенията на компетентния орган по чл.99, ал.3 ЗООС.

Отделно, част от доводите, с които на практика се оспорва решението на ЕЕС за приемане на доклада по ОВОС – липсата на ПУП към документацията, липсата на оценка на полските пътища, не засягането на въпроса с премахването на хумусния слой, са относими към следващи етапи на процедирането – по одобряване на устройствените планове и инвестиционното проектиране. Обстоятелството, че разработените проекти за ПУП-ПП за транспортната инфраструктура и за ПУП-ПП за кабелните и оптични линии, засягат полски пътища, които са частна общинска собственост (за които със становище С.д. № 9002/29.09.2025г. се представят скици с отбелязвания на данните за собственост от КР), в случая не обосновава качеството на „засегната общественост“ по § 1, т.25 ДР ЗООС – в хипотезата на засягане от процедурите за одобряване на планове, т.к. придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество е правомощие на общинския съвет – чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА, а в случая именно Добричкия ОбС е приел решенията, с които е разрешено изработването на ПУП-ПП за транспортната инфраструктура и за кабелните и оптичните линии – Решение № 1133/30.08.2023г. и Решение № 1134/30.08.2023г., което също сочи на извод за липса на правен интерес на О. Д. от оспорване на решението по ОВОС. Парцеларните планове са допуснати за разработване от Добрички ОбС, след влизане в сила на ЧИОУП. В процедурата по одобряване на ПУП-ПП ще се преценява съответствието с действащия ОУП и съвместяването на процедурите по ОВОС съгласно чл.91, ал.2 ЗООС. ОВОС и ЕО са различни инструменти в процедурата по Глава шеста от ЗООС, оценките се извършват в самостоятелни административни производства, които приключват с издаването на отделен административен акт, който подлежи на обжалване – Определение на ВАС № 403/15.01.2024г. по адм.д. № 11381/2023г., Определение на ВАС № 10129/28.07.2009г. по адм.д. № 9127/2009г. За оспорване на всеки един от актовете, с които приключват производствата по ЕО и ОВОС се изисква доказване на пряк и непосредствен правен интерес, а в случая О. Д. не доказва такъв при оспорването на Решение № ВА-5-5/12.12.2024г. на директора на РИОСВ – Варна.

Водим от горното и на основание чл.159, т.4 АПК, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата вх.док. № 296/08.01.2025г. на О. Д., против Решение по оценка на въздействие върху околната среда № ВА-5-5/2024г. на директора на РИОСВ – Варна, с което на основание чл.94, ал.2, чл.99, ал.2 и ал.3 ЗООС, чл.19, ал.1 от Наредбата по ОВОС, вр. с чл.31 ЗБР и чл.38 и чл.39, ал.12 и ал.13 от Наредбата за ОС, е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение на „ВЯТЪРЕН ПАРК ИЗГРЕВ“ ЕООД за изграждане на „Ветроенергиен парк Изгрев, ел.подстанция и съпътстваща инфраструктура – техническа и транспортна“ в част от 21 броя поземлени имоти в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Добричка.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от уведомяването.