№ _________
гр. Варна ________2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и осми февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Теодора
Чавдарова, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 189 на Административен съд - Варна по
описа за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на А.И.Й., ЕГН: **********,***, чрез адв.С.И., против Решение № 2153-03-176/19.12.2022г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което са отхвърлени жалбите ѝ с вх.№ 1012-03-629/13.11.2022г. и вх.№ 1012-03-630/13.11.2022г., съответно – срещу Разпореждане № 031-00-3746-2/26.10.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Варна, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО е отменено Разпореждане № 031-00-031-00-3746/10.08.2018г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а КСО – от 14.07.2018г. до 13.01.2019г. в размер на 12,83лв. дневно, и срещу Разпореждане № 031-00-3746-3/26.10.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Варна, с което на основание чл.54ж, ал.1, вр.чл.54а, ал.1 КСО, ѝ е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено е в противоречие с материалните разпоредби на КСО за условията и реда за отпускане и отказване на обезщетение за безработица, в несъответствие с целта на закона и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение отхвърлената жалба срещу Разпореждане № 031-00-3746-2/26.10.2022г., сочи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.54ж, ал.2, т.1 КСО, допускаща отмяна/изменение на разпореждането по ал.1 само когато са представени нови доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ. Оспорва извода на административния орган, че в процесния период не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.,т.3 КСО. Сочи, че ако в хода на извършване на проверки от органите на НОИ възникнат съмнения за действителността на трудови договори, следва да се спази специалния ред по чл.74, ал.3 КТ. Липсват данни за предприемане на тази процедура, вкл. преди издаването на задължителните предписания за заличаване на данните за осигуряването. Твърди и че административният съд също не е компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения контрол по действителността на трудов договор. Оспорва и извода, че осигурителят не е извършвал дейност, респ. че липсва реално извършвана трудова дейност, като в тази връзка сочи, че като заявител на ПОБ е представила трудов договор, длъжностна характеристика, трудова книжка, които е следвало да бъдат зачетени в производството. Твърди и че неправилно в мотивите на обжалваното решение ѝ е отречено правото да оспори Задължителни предписания № ЗД-1-03-01057800/12.01.2022г. Относно отхвърлената жалба срещу Разпореждане № 031-00-3746-3/26.10.2022г. твърди, че в тази част обжалваното решение е нищожно, т.к. не е съобразено, че Разпореждане № 031-00-3746-2/26.10.2022г., с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО е отменено Разпореждане № 031-00-031-00-3746/10.08.2018г. за отпускане на обезщетението, не е влязло в сила.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.С.И., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. В пледоария по същество сочи, че изведените правни изводи в обжалвания акт се основават на обстоятелства, неустановени по предвидения ред, като видно от представените Констативни протоколи от 2021г., в същите проверяващите органи са установили факти и обстоятелства, които касаят други лица, а не жалбоподателката. Сочи и че административният орган е бил длъжен да се съобрази с доказателствената сила на представените от жалбоподателката доказателства, като се позовава и на чл.5 и чл.6, ал.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и твърди, че трудовият договор, уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, трудовата книжка, осигурителната книжка и т.н., са все писмени документи, въз основа на които е позволено да се изведе и установи по съдебен ред дали едно лице реално е престирало трудовата си сила. По отношение на обжалваните актове, с които са заличени осигурителните данни на жалбоподателката сочи, че същите имат значение не само за получаване на обезщетение за определен период, а и за много по-дълъг период от време – осигурителния стаж, на който има право жалбоподателката и който незаконно е бил заличен като част от общите данни. Моли съдът да съобрази и възражението за нищожност във връзка с поредността на издаване на разпорежданията. Иска отмяна на обжалваното решение и потвърдените с него разпореждания, както и съдът да укаже правилното тълкуване на относимите в случая материалноправни разпоредби.
Ответната страна – директора на ТП на НОИ-Варна, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмо вх.№ 1296/27.01.2022г. Относно твърденията за липса на компетентност на органите на НОИ да се произнасят по съществуването на трудово правоотношение сочи, че никъде в констативните протоколи не е направено такова твърдение, нито има произнасяне по валидността на трудовия договор. Предмет на проверките е дали реално дружеството е извършвало дейност, респ. дали лицата реално са извършвали трудова дейност при осигурителя. Сочи и че производството по издаване на задължителни предписания по реда на чл.108, ал.1, т.3 КСО е специално, в хода на което се осъществяват правомощията на контролните органи на НОИ, като целта на проверката е да се установи дали реално е упражнявана трудова дейност по сключения трудов договор, т.е. дали лицето има качеството на осигурено лице. Констатациите при извършените проверки на органите на ТП на НОИ по разходите на ДОО за периода от вписване на дружеството-осигурител „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД – 22.11.2012г. до 2021г., приключили с констативни протоколи от 16.02.2021г. и 11.11.2021г. са именно, че след 2016г. лицата, за които са подавани данни за осигуряване, не са извършвали реално трудова дейност по сключените трудови договори, за които са подавани уведомления в НАП, т.е. не са осигурени лица по смисъла на чл.10 КСО, вр.§1, ал.1, т.3 ДР КСО. Установено е, че след 2016г. дружеството не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ, т.е. не е имало необходимост от назначаване на лицата, за които са подавани данни за осигуряване, и същите следва да бъдат заличени.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк.Е Л, която оспорва жалбата и поддържа писмения отговор. В пледоария по същество сочи, че обжалваното решение е постановено след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Счита, че са налице безспорни доказателства, че в хода на проверката е установено, че дружеството след 2016г. не е извършвало търговска дейност, респективно, всички лица, за които има подадени уведомления за сключен трудов договор, така, както са посочени в задължителните предписания, сред които е и жалбоподателката, не са извършвали трудова дейност при посочения осигурител, т.е. не е възникнало осигурително правоотношение между осигурителя и посочените лица. Сочи и че Законът за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред изобщо не е приложим в настоящата хипотеза, т.к. касае липсващи ведомости при преобразуване на предприятие, респективно при тяхното закрИ.е или заличаване. В хода на проверката жалбоподателката е дала обяснения, които също са ценени от контролните органи, като производството по проверката е специално производство по КСО и цели установяването на възникването или не на осигурително правоотношение, т.е. реално осъществяване на трудова дейност при съответния осигурител, която е предпоставка за възникване на същото. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди Решението на Директора на ТП-Варна на НОИ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Със Заявление № 031-00-031-00-3746/10.08.2018г. жалбоподателката А.И.Й. поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, към което приложила Заповед № ***/12.03.2018г., издадена от „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД, според която трудовият ѝ договор за длъжността „служител човешки ресурси“ е прекратен по чл.71, ал.1 КТ, считано от 14.07.2018г. – без предизвестие, в срока за изпитване.
С Разпореждане № 031-00-3746-1/10.08.2018г. на основание чл.54ж, ал.1, вр.чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 КСО ѝ е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода 14.07.2018г. – 13.01.2019г. в размер на 12,83лв. дневно.
С писмо изх.№ 2920-1/22.01.2020г., във връзка със сигнал на ТП на НОИ Велико Търново за наличие на съмнения, че „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД е с роля на фиктивен осигурител, директорът на ТД на НАП-Варна уведомил директора на ТП на НОИ Варна, че след извършена проверка на 21.01.2020г. в информационните масиви на НАП, по отношение на „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД, ЕИК ****, е установено следното: 1/ няма данни за регистрирани и въведени в експлоатация ФУ и ФУДВ, респ. няма данни за извършени продажби отчетени от ФУДВ и подадени по електронен път към НАП; 2/ има подадена ГДД по чл.92 ЗКПО за 2016г. и няма подадени ГДД по чл.92 ЗКПО за 2017 - 2019г.; 3/ по данни от ПП СУП, дружеството е нямало активни банкови сметки в периода след 2016г.; 4/ в ТД на НАП-Варна няма данни за регистриран търговски обект, от който да е извършвана дейност от въпросното дружество; 5/ в Информационните масиви на НАП има данни за: отразени 3бр. фактури в дневниците за продажби след 01.2016г., в които като получател е вписано „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД и 1бр. фактура в дневниците за покупки след 01.2016г., в които като доставчик е вписано „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД; 6/ по данни от ИС „Контрол“ към 20.11.2019г. няма възложени ревизии и/или проверки за установяване на задължения на лицето, като задълженията му произтичат от подавани от/за дружеството данъчни и осигурителни декларации, наказателни постановления на НАП и разноски по изпълнително дело.
На основание чл.36, ал.2 и чл.45 АПК, вр.чл.35 и чл.37, ал.1 АПК, с декларация от 06.03.2020г. жалбоподателката А.И.Й. представила следните сведения: информирала се, че „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД търси работници от обява; дружеството извършва транспортна дейност; подала заявление за постъпване на работа пред Т. И.; не помни дали по същото време са кандидатствали за работа и други лица; има магистърска степен по психология и няма опит като „човешки ресурси“; представен ѝ е трудов договор от името на И. И.; връчена ѝ е длъжностна характеристика, според която основните ѝ задължения са подбор на кадри; проведен ѝ е инструктаж от името на И. И. и Т. И.; започнала работа на 12.03.2018-14.07.2018г. на длъжност „човешки ресурси“; работното ѝ място било офис на фирмата в гр.Д., не помни адрес; във връзка с изпълнение на служебните задължения изготвяла и подписвала документи за назначаване, ведомости за заплати и декларации; работно време - 5дни/8часа; пряк ръководител - Т. И., не помни адрес, телефон - изтрит; при изпълнение на служебните си задължения контактувала само с Т. И. и И. И.; дейността/обекта се ръководили от Т. И.; договорено трудово възнаграждение - 520,00лв., изплащано в касата на фирмата от Т. И.; при изплащане на сумите не е получавала фиш или друг документ за начисленото възнаграждение; трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие, трудовата книжка била оформена; последната ѝ среща с управителя на дружеството била през м.07.2018г.
С писмо изх.№ 1042-03-8#5/25.01.2021г., във връзка с възложена проверка за установяване коректността на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО при осигурителя „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД, директорът на ТП на НОИ-Варна изискал от директора на ТД на НАП-Варна предоставянето на информация за периода от 01.01.2019г. до момента, за: извършване на ревизии, проверки, от които да е видно имало ли е дружеството действителна търговска или производствена дейност, за стопанисвани стопански обекти, офиси, къде са полагали труд наетите лица, установени задължения за осигурителни вноски по фондове на държавното обществено осигуряване; има ли данни за регистрирани касови апарати, на какъв адрес функционират и за какъв период от време, последно отчетени данни от ФУ; данни за лица (автори на КЕП, титуляри, упълномощени) подавали по ел.път декларации обр.1, както и подавали уведомления по чл.62, ал.5 КТ; данни за издадени документи от регистрирани по ЗДДС лица; открити/закрити банкови сметки; подавани декларации по чл.92 ЗКПО и посочена дейност в същите.
Във връзка с искането е постъпил отговор, според който: 1/ по данни от ИС на НАП за периода 01.01.2019г. - 03.02.2021г. на „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД не са извършвани ревизии и не са издавани ревизионни актове. Извършена е проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол № П-03000320002060-073-001/31.01.2020г. В хода на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, което не е връчено, т.к. представляващият дружеството И. Н. И. е починал на 27.03.2019г.; 2/ в ИС на НАП, актуална към 03.02.2021г. няма данни за регистрирани фискални устройства; 3/ за периода 01.01.2019г. - 03.02.2021г. декларации обр.1 и обр.6, както и уведомления по чл.62, ал.5 КТ, са подавани по ел.път с КЕП на упълномощено лице - А. Н. Р.; 4/ няма обявени покупки от регистрирани по ЗДДС лица от „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД за периода 01/2019-12/2020г., няма и обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към дружеството за посочения период; 5/ дружеството има открита депозитна сметка в Прокредитбанк, открита на 19.12.2013г. и закрита на 13.03.2015г.; 6/ дружеството няма подадени ГДД за отчетни периоди 2019г. и 2020г.
Видно от отговор с рег. № 819000-6638/08.02.2021г. на н-ка на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, след справка в Автоматизираната информационна система „КАТ“ не са установени данни за ППС, бивша и настояща собственост, на „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД.
С Решение № ***/21.06.2021г. по търг.дело № ***/2021г. на Окръжен съд - Варна, във връзка с подадена искова молба от Окръжна прокуратура - Варна по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ, на основание чл.376 ГПК, „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД е прекратено по реда на чл.155, ал.1, т.3 ТЗ и на основание чл.156 ТЗ е открито производство по ликвидация.
В периода 22.01.2021г. - 16.02.2021г. на основание чл.108, ал.1 КСО и във връзка с постъпил сигнал относно определяне право на парично обезщетение (на лице, различно от жалбоподателката), била извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД, приключила с Констативен протокол № КВ-5-03-00880801/16.02.2021г. Проверката е приключила с констатации, че липсата на приходи, от които да бъдат изплащани възнагражденията, касов апарат, превозни средства за извършване на транспортни услуги, обявени покупки и продажби, в които страна е дружеството, водят до извода, че „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ и не е имало необходимост от назначаване на лицата, за които са подавани данни за осигуряване.
С идентични констатации е приключила и проверка за периода 02.04.2021г. - 11.11.2021г., за която е съставен Констативен протокол № КВ-5-03-01032177/11.11.2021г. В същия е прието, че установените при проверката факти водят до извода, че „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД след 2016г. не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ и не е имало необходимост от назначаване на лицата, за които са подавани данни за осигуряване и същите следва да бъдат заличени.
При тези констатации, на основание
чл.108, ал.1, т.3 КСО и чл.37 от Инструкция
№ 1/03.04.2015г. в ТП на НОИ-Варна, са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-01057800/12.01.2022г.
и са предприети действия за служебно заличаване на данните за периода
12.03.2018г. – 13.07.2018г. вкл. по реда на чл.4, ал.10, т.4 от Наредба
№ Н-13/17.12.2019г.
Прието е, че А.И.Й. не отговаря на изискванията на чл.54а, ал.1 КСО, т.к. предвид новите обстоятелства – констатациите при проверките, според които осигурителят не е извършвал дейност – към момента на подаване на заявлението не е била осигурено лице.
С Разпореждане № 031-00-3746-2/26.10.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Варна, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО е отменено Разпореждане № 031-00-3746-1/10.08.2018г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО – от 14.07.2018г. до 13.01.2019г. в размер на 12,83лв. дневно.
С Разпореждане № 031-00-3746-3/26.10.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Варна, на основание чл.54ж, ал.1, вр.чл.54а, ал.1 КСО, на А.И.Й., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.
Разпорежданията са обжалвани пред директора на ТП НОИ-Варна, който с Решение № 2153-03-176/19.12.2022г. е отхвърлил жалбите като неоснователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.118, ал.1 КСО, срещу годен за обжалване административен акт – решение на ръководителя на ТП на НОИ-Варна по чл.117, ал.3, вр.ал.1, т.2, буква б) КСО, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверката по
чл.146 АПК, вр.чл.118, ал.3 КСО, съдът констатира, че оспореното решение е
издадено от материално и териториално компетентен орган по чл.117, ал.3 КСО –
ръководителя на ТП на НОИ-Варна, в изискуемата от цитираната разпоредба писмена
форма, съдържа всички императивно заложени реквизити по чл.59, ал.2 АПК, вкл. правните
и фактически основания за постановяването му, поради което не са налице пороци,
влечащи неговата нищожност.
В хода на административното производство са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало, съгласно чл.7 и чл.9 АПК. При постановяване на решението, с което са потвърдени разпорежданията на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразени са приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че изводите на решаващия
орган се основават на обстоятелства, които не са установени по надлежния ред,
т.к. представените констативни протоколи се отнасят до други лица. Действително
Констативен протокол
№ КВ-5-03-00880801/16.02.2021г. и Констативен протокол № КВ-5-03-01032177/11.11.2021г.
са съставени във връзка с сигнали за други лица, но същите касаят проверки на
осигурителя „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД, осигурителния стаж при който се включва в 18
месечния период по чл.54а, ал.1 КСО и е релевантен към преценката за възникване
на правото на обезщетение за безработица на жалбоподателката. Доколкото при
тези проверки, макар извършени по повод сигнали за други лица, са изследвани
факти и обстоятелства, относими към преценката дали дружеството действително е
извършвало дейност, респ. дали данните за осигуряване са свързани с реално
извършвана трудова дейност и са правомерно подавани, констатациите при тези
проверки и установените данни, могат и е допустимо да се интерпретират като
данни по смисъла на чл.54ж, ал.2, т.1 КСО, които имат значение за определяне на
правото на паричното обезщетение за безработица, респ. за неговото
прекратяване.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката, че с обжалваното
решение неправилно ѝ е отречено правото да оспори Задължителни
предписания № ЗД-1-03-01057800/12.01.2022г. Предписанията са издадени на
основание чл.37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт и техен адресат е
осигурителят. – в случая „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД, а не осигуреното лице – така в Определение на ВАС №
818/20.01.2020г. по адм.д. № 390/2020г.
В този смисъл правилно е прието, че жалбоподателката не е страна в производството по чл.37 от Инструкцията и няма процесуална легитимация да обжалва дадените на осигурителя предписания. Това по никакъв начин не ограничава правото на защита на осигуреното лице, което може да наведе своите възражения и представи доказателства за опровергаване на констатациите, в производството по обжалване на разпорежданията по чл.54ж, ал.2, т.1 и чл.54а, ал.1 КСО.
Неоснователно жалбоподателката твърди и нищожност на обжалваното решение, т.к. Разпореждане № 031-00-3746-3/26.10.2022г., с което ѝ е отказано отпускането на ПОБ е издадено преди да е влязло в сила разпореждането, с което е отменено разпореждането за отпускане на ПОБ.
Съгласно чл.54ж, ал.2 КСО влязлото в сила разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, респективно в хипотеза на неправилно отпускане или неправилен отказ по отпускането му.
Цитираната разпоредба урежда особен случай на възобновяване на административното производство – служебно, без уведомяване на заинтересованото лице, като в тези случаи длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването на безработица, действа при условията на обвързана компетентност и е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства и да приложи чл.54ж, ал.2 КСО.
С отмяната с Разпореждане № 031-00-3746-2/26.10.2022г. на Разпореждане № 031-00-031-00-3746-1/10.08.2018г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО, се възстановява висящността на производството по заявлението на жалбоподателката от същата дата. Това заявление не може да остане без произнасяне и доколкото същото длъжностно лице е компетентно да се произнесе по него, правилно е постановило и Разпореждане № 031-00-3746-3/26.10.2022г., с което по заявлението е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО. В този смисъл двете производства не са обусловени едно от друго – каквато е интерпретацията на жалбоподателката. С едното разпореждане се възстановява висящността на административното производство, а с второто, в рамките на възобновеното административно производство, се решава въпросът, с който административният орган е сезиран, поради което и едновременното им постановяване не само не е изключено, а е нормативно изискуемо.
Обжалваното решение е постановено и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, както и в съответствие с преследваната от него цел.
Съгласно чл.54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Съгласно §1, т.3 ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 КСО. От съдържанието на цитираната дефиниция за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО.
В случая правилно е прието, че жалбоподателката реално не е упражнявала трудова дейност по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Само наличието на трудов договор не е основание за възникване на осигурително правоотношение, респ. не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Подаването на данни в регистрите на НАП с цел придобИ.е на осигурителни права не може да замени изискването за извършване на трудова дейност за да възникне осигуряването за различните социални рискове и правото на обезщетение при тяхното настъпване. Наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими кумулативно изброените в чл.10 КСО основания.
Във връзка с изложеното неоснователно жалбоподателката твърди, че контролните органи е следвало да спазят специалния ред по чл.74, ал.3 КТ – при съмнения за действителността на трудовия договор да сезират съда, за да се произнесе по неговата действителност. В развилото се административно производство контролните органи на НОИ не са поставяли под въпрос действителността на възникналото трудово правоотношение в контекста на основанията по чл.74, ал.1 КТ, за които процедурата е приложима – че противоречи на закона или на колективен трудов договор, или ги заобикаля, а са изследвали реалното извършване на търговска дейност от осигурителя и реалното осъществяване на трудова дейност от осигуреното лице. Противно на твърденията в жалбата, трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични, т.к. за да се счита едно лице за „осигурено лице“ по смисъла на легалната дефиниция в §1, ал.1, т.3 ДР на КСО, същото следва да има не само валидно сключен трудов договор, а и реално да е упражнявало трудова дейност в полза на осигурителя.
Законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство – дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана трудова дейност през процесния период, е бил подложен на изследване и установяване в хода на административното производство – така в Решение на ВАС № 5319/26.04.2021г. по адм.д. № 1314/2021г.; Решение на ВАС № 2209/18.02.2021г. по адм.д. № 12972/2020г.; Решение на ВАС № 6548/01.06.2021г. по адм.д. № 4476/2021г.
Събраните в хода на административното производство доказателства установяват по категоричен начин наличието на данни, които водят до извод за липса на реално упражняване на трудова дейност и за невъзникнало основание за осигуряване на жалбоподателката за периода при осигурителя „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД. Констатациите на органа, изложени в официалните документи по административната преписка – а именно, че дружеството не е извършвало търговска или друга стопанска дейност след 2016г. – не са опровергани от жалбоподателката в съдебното производство с надлежни доказателства, установяващи реалното извършване на трудова дейност.
Позоваването на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е неоснователно, т.к. предвиденият с него исков ред се прилага когато документите, въз основа на които се установява стажа са изгубени или унищожени, и в изрично регламентираните в чл.5 хипотези. Действително съгласно чл.6, ал.2 от този закон като доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж, се допускат трудови договори, трудови книжки, осигурителни книжки, но същите не са достатъчни за опровергаване констатациите в развилото се административно производство, т.к. в случая спорът е дали изобщо е възникнало осигурително правоотношение, а не за неговото документирани и удостоверяване.
От отговорите на директора на ТД на НАП-Варна и сектор ПП при ОДМВР-Варна, безспорно се установява, че „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД не е имало регистрирани и въведени в експлоатация ФУ и ФУДВ, липсват данни за извършени продажби отчетени от ФУДВ и подадени по електронен път към НАП, след 2016г. не са подавани ГДД по чл.92 ЗКПО, дружеството е нямало активни банкови сметки след 13.03.2015г., няма регистрирани търговски обекти, няма регистрирани доставки на стоки и/или услуги, няма регистрирани превозни средства, с които да развива транспортна дейност. Отделно, дадените от жалбоподателката писмени сведения под формата на декларация, попълнена на 06.03.2020г., са уклончиви, неясни, противоречащи на събраните писмени доказателства – напр. в т.22 от декларацията е посочено, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, а според представената в заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, правоотношението е прекратено на основание чл.71 КТ – без предизвестие, в срока на изпитване.
Изложеното обосновава извод за правилност и законосъобразност на преценката на контролните органи на НОИ, че не е доказано жалбоподателката да е извършвала реално трудова дейност при осигурителя „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД и поради това същата няма качеството на осигурено лице, независимо от подаваните данни в НАП и внасянето на осигурителни вноски.
При установените нови данни, правилно административният орган е приел, че Й. не е била осигурено лице, като въз основа на влязлото в сила задължително предписание на „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД са предприети действия от контролните органи на ТП на НОИ за служебно заличаване по реда на чл.3, ал.13 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на Министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, поради неизпълнение от страна на адресата на указанието да ги заличи в срок.
Следва да бъде съобразено и че съгласно чл.54д, ал.1, т.1 КСО отрицателната предпоставка за правото на парично обезщетение за безработица е лицето да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4, респ. юридическият факт, прекратяващ правото на парично обезщетение за безработица, е лицето да е започнало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4.
В случая е безспорно установено, че „ЛЕС ТРАНС 94” ЕООД след 2016г. не е извършвало търговска дейност по смисъла на ТЗ, следователно жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност в дружеството. Предвид заличените данни по чл.5, ал.4 от КСО за жалбоподателката, за период от време, който касае правото на ПОБ, длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 от КСО е било длъжно да преразгледа основанията за отпускане на ПОБ. С оглед заличените данни правилно и законосъобразно е издадено разпореждане за отмяна на разпореждането за отпускане на ПОБ и е постановен отказ за отпускане на такова обезщетение.
Както бе посочено и по-горе, в случая не се касае до възобновяване на административното производство по общия ред на чл.103 АПК, а за производство по чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО, което е специално производство по КСО, което е задължително да се инициира и проведе. По силата на чл.3, ал.13 от цитираната Наредба № Н-8 на контролните органи на НОИ при неизпълнение в срок на влязло в сила задължително предписание по чл.108, ал.1, т.3 от КСО за заличаване на данни е предоставена възможност да инициират такова заличаване чрез служебно подаване на декларация образец № 1 на електронен носител по реда на наредбата, с код „заличаване”.
Процесните разпореждания са издадени след събиране на необходимата
информация, даваща основание да се стигне до извод, че А.Й. не е полагала труд
в дружеството, което изключва качеството ѝ на осигурено лице, имащо право
да получи парични обезщетения за безработица и след заличаване на първоначално
подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО. Разпорежданията са издадени при
правилно тълкуване и приложение на материалния закон и правилно са потвърдени с
обжалваното решение – така в Решение на ВАС № 3784/19.04.2022г. по адм.д. №
10370/2021г.; Решение на ВАС № 10403/14.10.2021г. по адм.д .№ 5692/2021г.;
Решение на ВАС № 3037/31.03.2022г. по адм.д. № 9985/2021г.; Решение на ВАС №
3345/08.04.2022г. по адм.д. № 11003/2021г.; Решение на ВАС № 8869/12.06.2019г.
по адм.д. № 1378/2019г. и др.
По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.4 АПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Й., ЕГН: **********,***, против Решение № 2153-03-176/19.12.2022г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което са отхвърлени жалбите ѝ с вх.№ 1012-03-629/13.11.2022г. и вх.№ 1012-03-630/13.11.2022г., съответно – срещу Разпореждане № 031-00-3746-2/26.10.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Варна, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО е отменено Разпореждане № 031-00-3746-1/10.08.2018г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а КСО – от 14.07.2018г. до 13.01.2019г. в размер на 12,83лв. дневно, и срещу Разпореждане № 031-00-3746-3/26.10.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Варна, с което на основание чл.54ж, ал.1, вр.чл.54а, ал.1 КСО, ѝ е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.
ОСЪЖДА А.И.Й., ЕГН: **********,***, да заплати на Национален осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!
Административен съдия: