Р Е Ш Е Н И Е
835/28.9.2018г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На двадесет
и пети септември през две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Т.Тодорова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3817 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с
правно основание член 208 от Кодекса за застраховането/отм/ вр. с § 22 от Преходните и заключителни
разпоредби на КЗ от 01.01.*** г.
Ищецът „Т.Б.Т.“ ООД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“Ал.Б.„ Б., представлявано от
управителя А.Д.П., действащ чрез адв. Б.Б. при ШАК, съдебен адрес: ***, кант.***,
иска от
съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „А.“
АД, гр. С., район С., ул. „С. К.“2, ЕИК ***, представлявано от М. П. И., заедно
с Д. Н. М., да му изплати сумата от
9 922,90 лева, представляващи разходи за ремонт на основание чл. 78 и 78.1
от ОУ на застраховка на МПС „КАСКО“ на ЗАД „А.“ АД, гр. С., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017г. -
датата на завеждане на иска, до пълното изплащане на сумата; И сумата от 2 488,44лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главния дълг от 9 922,90лв. за периода от 29.12.2015г.
до ***г.
Претендира
разноски – деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът
твърди, че е собственик на П. К., 3.0 дизел с рег.№***, шаси № ***, с дата на първа регистрация ***г., по отношение на
който имал сключена застраховка „Каско“ при условията на „Пълно Каско“ и допълнително
покритие „Асистанс“ за лекия автомобил с ответното дружество. Първоначално, на ***г.,
между страните била сключена застраховка „Каско“ при условията на „Пълно Каско“
за процесния лек автомобил, с полица № ***за застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, за период на действие от ***г.
до ***г. На ***г. и без прекъсване на застрахователното отношение, била
сключена и процесната комбинирана застрахователна полица №*** за застраховки
„КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, между
страните. Застрахователният договор бил
обективиран в комбинирана застрахователна полица №***/***г. за застраховки
„КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, с времетраене от ***г. до ***г. Застрахователната сума,
посочена в договора за застраховка, е 110 500 лева. Неразделна част от
комбинираната застрахователна полица №***/***г., е техническа експертиза за
определяне на действителната стойност на МПС, застрахователна сума и премия с
дата ***г. и посочена стойност 110 500 лв. Застрахователният договор бил
сключен чрез посредник Н.Б. ООД, като било договорено разсрочено плащане на
застрахователната премия в общ размер от 4 508,40лв. на четири равни
вноски, първите три от които - заплатени.
За четвъртата
вноска в размер от 1 127,10 лв. с падеж ******г. се сочи, че не е платена
поради обстоятелството, че ищецът има вземане от ответника – застраховател -
предмет на настоящата искова претенция. На ***г. около 3,20 часа в Р.Г., в
близост до гр. К., на магистрала С. –К., с МПС „П. К.“, 3.0 дизел с рег.№***, настъпило
застрахователно събитие - пътно транспортно произшествие. МПС не е могло да се
придвижва на ход, тъй като били увредени предна дясна гума, джанта, въздушна
възглавница, амортисьор и други механизми и части, описани в оценката от сервиз
на „П.“ в гр. С., Г..Органите на Пътна полиция гр. К. били уведомени, дошли на
место и съставили „Бюлетин за ПТП с материални щети“, представен по делото с
превод на български език. В бюлетина, като причина за ПТП, е посочено в т. 17:
„ паднала скала на пътното платно“.
Ищецът твърди, че на ***г. се свързал с денонощен контактен център на
застрахователя и уведомил ответника за процесното ПТП на телефонен номер,
посочен в Комбинираната застрахователна полица №***/ ***г. Щетите по „П. К.“,
3.0 дизел, с рег.№*** от застрахователното събитие, били описани в оценка № ***от
***г., издадена от „М.“ АЕЕ“ гр. С., с прогнозна стойност 8 098,63 евро,
приложено по делото с превод на български език.На ***г. ЗАД „А.“ АД гр. С. било
уведомено чрез застрахователния брокер „Н.Б.“ ООД гр.С., за процесното
застрахователно събитие. Щетата била заведена под № Н.Б./***г., за което
ответникът уведомил ищеца. Застрахователят организирал и изпратил автомобил,
който да репатрира повреденото МПС до сервиз на „П.“ в гр. С., Г.. След
обсъждане по телефона и размяна на кореспонденция със застрахователя, било
дадено съгласие за извършване на провизорен ремонт в оторизиран сервиз на „П.“
в гр. С., Г.. С писмо от ***г. от служител при застрахователя Румен Аврамов,
ответникът уведомил ищеца, че може да се извърши провизорен ремонт на ВПС,
лимитиран до 11 050лв. /10%/ от застрахователната сума, съгласно чл. 78.1
от ОУ на ЗАД„А.“
АД, гр. С. или да се репатрира за сумата от 1000лв., като
провизорният ремонт или репатрирането следва да бъдат удостоверени с
представяне на фактура, придружена с легализиран превод. Ищецът сочи, че
представил на застрахователя протокол за
оглед и оценка № ***от ***г. на легализиран сервиз на П. - „М.“АЕЕ гр. С., Г..
Оценката за отстраняване на повредата била в общ размер 8 098,63 евро.
Ищецът платил на сервиза сумата от 6 833,81 евро /13 365,77лв./ за
провизорния ремонт, за което представил фактура от 24.06.***г., издадена от
сервиз „М.“АЕЕ гр. С., Г., с превод. Заявява, че е представил всички поискани
от ответника документи, включително и „Бюлетин за ПТП“ с материални щети от
Пътна полиция гр. К., Г..
Заявява, че
съобразно чл. 63.1 от ОУ на застраховката, застрахователят е бил длъжен да
отиде да направи оглед на МПС, но той не го е направил, а е приел да получи
снимков материал и оценка от оглед на оторизирания сервиз на „П.- „М.“АЕЕ гр. С.,
Г.. Сочи, че въпреки изпълнението задълженията на ищеца, от застрахователя е последвал отказ за
заплащане на обезщетението при настъпилото застрахователно събитие, поради непредставяне на автомобила за заснемане
пред посоченото от ЗАД „А.“ лице, поради което, след сключване на
застрахователната полица застрахователят приема, че липсва застрахователно покритие към момента на застрахователното
събитие по полица №*** и няма съгласуване на ремонта със застрахователя.
С исковата
молба прави изявление за прихващане на дължимата от ищеца четвърта вноска по
застраховката- 1 127,10лв. със 11 050лв./ сумата за разходи за ремонт
в чужбина, която не може да бъде над 10% от застрахователната сума, съгласно т.
24, вр т. 78 и 78.1 от ОУ, вр. чл. 192, ал.1 от КЗ /отм/.Ищецът изтъква
аргументи за неоснователност на отговора, представя доказателства .Излага в исковата молба конкретните обстоятелства,
на които основава претенцията си.
Ответникът,
с отговора на исковата молба заявява, че исковата претенция е допустима,
но неоснователна поради обстоятелството, че застраховката влиза в сила само
след изпълнение на изискванията за оглед и заснемане на автомобила, въведено
като условие с цел установяване безспорно състоянието на автомобила към момента
на сключване на договора. Твърди се, че доколкото автомобилът не е бил
предоставен за оглед и заснемане след сключване на полицата, то към момента на
събитието не е налице застрахователно покритие по издадената полица.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за
покупко - продажба на МПС, с купувач „Т.Б.Т.“ ООД. Представени са като доказателства заверени
преписи от комбинирана застрахователна полица №*** за застраховки
„КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, Квитанция №***/***г. и
Квитанция №***/***, и квитанция № ***/***г.,
от които се установява, че между страните по делото е била валидно сключена
застраховка „Каско” при условията на „Пълно Каско”, за л. а. „П. К.“, 3.0
дизел, с рег.№***.
От двете страни по делото са представени Общи условия за застраховка на
МПС „Каско”. По делото са приложени бюлетин за ПТП с материални щети, с превод
на български език, щета по № Н.Б./***г от ЗАД „А.“ ; писмо по ел. поща за
образувана щета до ищец; фактура № ***г., издадена от П.- „М.“АЕЕ
гр. С., Г., с превод; писмо изх. № ***г. от Комисия за финансов надзор.
Представено е Писмо с изх.№***г.
от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А." АД до ищеца, от което се
установява, че застрахователното дружество е направило отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Съгласно заключението по
Съдебно - автотехническа експертиза на вещото лице, по делото се установява, че „П. К.“, 3.0
дизел, с рег.№***, след настъпилото ПТП на ***г в Р.Г., в близост до К.,
на магистрала С. –К., не би могло да се движи на собствен ход с така получените
увреждания.
Съгласно заключението на съдебно
-икономическата експертиза на вещото лице по делото , се установява, че са
извършени три от общо дължимите четири плащания по застрахователна
полица №***/***г., за застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, с времетраене от ***г.
год. до ***г., от страна на ищеца към ответника.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът,
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск
е очертан от нормата на чл. 208 от КЗ /отм./. Съгласно чл. 208 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да бъде по - дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или ал. 2 и чл.
207, ал. 3 от КЗ, а именно, при
настъпване на застрахователното събитие, в 7-дневен срок от узнаването, да
уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, да
допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да
представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяване
на събитието и размера на вредите.
За да бъде уважен искът и
предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия
спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване, че с
ответника са страни по договор за имуществено застраховане, във време на който
е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск и в резултат и в причинна връзка с него застрахованата вещ
е претърпяла твърдяните вреди и техния размер.
Страните
не спорят, че между тях е била сключена доброволна имуществена застраховка „Каско” на МПС, с комбинирана
застрахователна полица №*** за застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, при условията на „Пълно Каско”, за л. а. „П. К.“, 3.0
дизел, с рег.№*** по смисъла на Общите условия към застраховката, за
период ***г. год. до ***г.
Възражението
на ответника е, че към датата на настъпилото събитие не е налице
застрахователно покритие по издадената полица №***, поради непредставяне на
лекия автомобил за оглед и заснемане след сключването на полицата. Навежда се
също възражение, че застрахованият е представил оценка за ремонт на автомобила,
без този ремонт да е съгласуван със застрахователя и без да е бил предоставен
за предвидения допълнителен оглед на ходовата част.
Не е
оспорено обстоятелството, че на ***г. ищецът е уведомил ответника за настъпило
събитие със застрахования автомобил, както и че ответникът е завел преписка по
щета №***/ ***г.
Спори се
за това дали са налице неизпълнения на условия по застрахователния договор,
поради които за застрахователя не възниква задължение да изплати
застрахователното обезщетение.
По
отношение на първото, наведено от ответната страна основание – че не са изпълнени
условията на чл.39 от Общите условия (ОУ) на застраховка „Каско”, а именно, че
не е извършен оглед и заснемане на застрахованото МПС от посочения застраховател,
съдът намира следното:
Съгласно чл.39 от ОУ, които
са приложени по делото, се установява, че застраховката на МПС влиза в сила,
ако е платена застрахователната премия или договорената първа вноска от нея и
след като са изпълнени изискванията за оглед и заснемане на МПС от посоченото
от Застрахователя лице. По делото са представени писмени доказателства, от
които се установява, че на ***г. е извършено плащане на първата вноска от уговорената
премия по полицата, второто плащане е извършено в срок, на ***г., съответно
третото - на ***г. Тези плащания са приети и осчетоводени от застрахователното
дружество.
От доказателствата се
установява, че след настъпване на застрахователното събитие и уведомяването за
щета на ***г от ищеца, ответникът е завел щетата под № Н.Б./***г., като е уведомил ищеца за образуваната щета по ел. поща. Именно
застрахователят е организирал и изпратил автомобил, който да репатрира
повреденото МПС. Към този момент ЗАД ”А.”АД, не е оспорило съществуване на
сключения застрахователен договор, а с извършеното действие е и потвърдил наличието
му. В този смисъл съдът не приема за основателно наведеното от ответника –
застраховател твърдение, че между страните в настоящото производство не е
налице валидно действащ застрахователен договор, поради непредставяне на
автомобила за оглед и заснемане. С приемане на извършените плащания на вноските
по застрахователния договор и с извършване на действията при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е признал съществуването на
застрахователния договор. По отношение изложеното, че не е извършен оглед и
заснемане на застрахования автомобил, съдът съобрази, че от описаното в нормите
на чл.39 и 40 от ОУ става ясно, че това е задължение на застрахователя и на
това основание може да се твърди неизпълнение, само ако същият е създал условия
да се извърши това задължение, а застрахованият не го е изпълнил. Не се доказа
от ответната страна, че е създал условия за изпълнението на това задължение,
респективно не се доказа и съзнателно неизпълнение от страна на ищеца.
Възражението на ответника
за липса на оценка за ремонт на автомобила, без този ремонт да е съгласуван със
застрахователя и без да е бил предоставен за предвидения допълнителен оглед на
ходовата част, съдът намира също за неоснователно. От заключението на Съдебно -
автотехническа експертиза на вещото лице се установява, че „П. К.“, 3.0
дизел, с рег.№***, след настъпилото ПТП на ***г в Р.Г., в близост до К.,
на магистрала С. -К. не би могло да се движи на собствен ход с така получените
увреждания. Съобразно т. 78 и т. 78.1 от ОУ за настъпили застрахователни
събития извън територията на Република България, застрахователят поема
разходите за временен /провизорен/ ремонт до степен, гарантираща безопасното
завръщане на МПС в Република България на собствен ход, за сума, ненадхвърляща
10 % от застрахователната сума на застрахованото МПС. В конкретния случай
временният /провизорен/ ремонт на МПС е извършен в най-близкия оторизиран
сервиз, а именно гр. С. и това е станало със съдействието на застрахователя –
изпратил репатриращ автомобил, който е закарал МПС до сервиза в гр. С.. По
делото са представени доказателства за заплатената от ищеца сума за провизорния
ремонт - 6833,81 евро, равностойност на 13 365,77лв. Съобразно указанията
на представителя на ответника, ищецът е представил на застрахователя протокол
за оглед и оценка с превод № ***от ***г.- приложен по делото като доказателство
.
С оглед всичко изложено, настоящата
инстанция приема, че застрахователят е нямал основание да откаже изплащане на
претендираното застрахователно обезщетение, поради което и приема, че
предявената претенция е доказана в своето основание и размер -
9 922,90лв.- сума, представляваща разходи за ремонт на основание чл. 78 и
78.1. от ОУ на застраховката.
С оглед
обстоятелството, че съдът е приел за основателен и доказан главния иск, то
следва да бъде уважен и предявения акцесорен иск за мораторна лихва за
забава. Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 от КЗ/отм./, застрахователят
следва да заплати застрахователното обезщетение до 15 дни, считано от датата на
уведомяване за настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл, ответникът
е изпаднал в забава, считано от ******г. Ето защо съдът намира, че следва да
осъди ответника да заплати на ищеца мораторна лихва за забава върху главницата
от 9922,90 лева, в размер 1477,60 лева,
съобразно направеното изменение от ищеца
на акцесорната претенция в съдебно
заседание, за периода от ******г. до ***г.
По
възражението за прихващане:
С доклада по делото, приет за
окончателен, е указано, че в тежест на ищеца е да установи, че е изпълнил пълно
и точно задълженията си по договора. Видно от приложената по делото
застрахователна полица е, че уговорената застрахователна премия е в размер на 4 508,40
лв., платима на четири вноски, всяка по 1 127,10лв. По делото се
установява, че са заплатени три от дължимите четири вноски, като ЗАД „А.“ е
осчетоводило тези плащания.
Съдът намира, че изявлението, направено от
ищеца с исковата молба за прихващане на последната вноска от 1 127,10лв.,
дължима на ответника от сумата 11 050 лв. /която
представлява 10% от застрахователната сума, съгласно т. 24, вр. т. 78 и т. 78.1 от ОУ, вр. чл. 192, ал.1 КЗ
/отм./ за дължимо от застрахователя разходи за ремонт в чужбина / като насрещни вземания, е
основателно. Остатъкът от сумата, след прихващането, всъщност представлява и
предявената претенция за 9 922,90лв.от ищеца.
По
разноските:
Съгласно представения списък и доказателства,
ищецът е сторил разноски в размер на 1608 лв. - за адвокатско възнаграждение, 456,02
лв. – за държавни такси, 100 лв. – депозит за САвтЕ и 150лв. за ССЕ или общо 2314,02
лв.Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което
такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответната страна е възразила срещу претендирания
от ищеца адвокатски хонорар. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, законодателят е
предвидил, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на
възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да съобрази
доказателствените факти, доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът преценява дали да намали договорения адвокатски
хонорар.
Съдът,
след като прецени фактическата и правна сложност на спора, явяването на
процесуалния представител в проведените открити съдебни заседания и с оглед
минималните размери, определени в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и като извърши проверка за
изплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, за изплащането на
което е представена фактура № ***от ***г. и адвокатско пълномощно от ***г.,
намира, че представените доказателства отговарят на изискванията на
установената практика и Наредба №1 за минималните възнаграждения и приема възражението на ответника за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение за неоснователно.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да
получи направените по делото разноски съразмерно на уважените искове в размер
на 2125,55 лева.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.208, ал.1
от КЗ/отм./ вр. с § 22 от Преходните
и заключителни разпоредби на КЗ/отм./, вр. с § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А." АД, гр. С., район С., ул. „С.
К.“2, ЕИК ***, представлявано от М. П. И., заедно с Д. Н. М. да заплати на „Т.Б.Т.“ ООД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“Ал.Б.„ Б., представлявано от
управителя А.Д.П., действащ чрез адв. Б.Б. при ШАК, съдебен адрес ***, кант.***, сумата
от 9922,90 лева (девет хиляди
деветстотин двадесет и два лева и деветдесет стотинки) - главница,
представляваща размера
на дължимото застрахователно обезщетение, ведно със мораторна лихва за забава в
размер на 1477,60 (хиляда четиристотин седемдесет и седем
лева и 60 ст.), представляваща законната лихва за забава върху главницата
за периода от ******г. до *** г., както
и ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – ***г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО А." АД, гр.
С., район С., ул. „С. К.“2, ЕИК ***, представлявано от М. П. И., заедно с Д. Н. М., да заплати на „Т.Б.Т.“ ООД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“Ал.Б.„ Б., представлявано от
управителя А.Д.П., действащ чрез адв. Б.Б. при ШАК, сумата от 2125,55 лв. ( две хиляди сто двадесет
и пет лева и петдесет и пет ст.), представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му
до страните.
Съдия: