№ 22613
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110130435 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от С. С. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. Д., срещу
„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за
прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски
кредит „П.К.С.“ № 40014325737/21.12.2022г., както и за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1766,10 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит „П.К.С.“ № 40014325737/21.12.2022г.
При условията на евентуалност на предявения иск за прогласяване нищожността на
договора, са предявени искове за прогласяване нищожността, на клаузите на чл. 6 от
Договор за потребителски кредит № 40014325737/21.12.2022г., сключен между страните, в
частта, в която е уговорено „Годишен лихвен процент 41.00%“, „Възнаграждението за
закупена допълнителна услуга "Фаст":720 лв.“ и „Възнаграждението за закупена
допълнителна услуга "Флекси":1260 лв.“.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за потребителски
кредит „П.К.С.“ № 40014325737/21.12.2022г., по силата на който ответника е предоставил на
ищеца сумата от 1800 лв. за срок от 36 месеца, при ГЛП 41 % и ГПР- 49,22%. Посочва се, че
в договора били предвидени и възнаграждения за допълнителни услуга „Фаст“ - 720 лв. и
услуга „Флекси“ - 1260 лв., като общото задължение по кредита било 5118,12 лв. Излагат се
подробни съображения за недействителност на целия договор, както и на отделни негови
клаузи. Ищеца твърди, че по договора заплатил общо сумата от 2874,59 лв., от която сумата
от 1766,10 лв. била платена без основание.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
1
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността сключения между страните Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ №
40014325737/21.12.2022г.. и заплащане на сумата 1766,10 лева, представляваща платена без
основание сума по договора.
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор
за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че сумата по кредита от 1800
лв. е получена от ищеца. Не се спори също, че кредитодателят – ответник по делото, е
небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищеца е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед
предходното, по отношение на сключения договор за потребителски кредит важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Република България за
транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от
Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б.
"ж" е посочено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този
процент. Тази разпоредба съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва
да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и
да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на
договора за кредит.
Съгласно чл. 15.1 от ОУ услугата „Фаст“ е допълнителна и незадължителна услуга,
която предоставя възможност за разглеждане на искането за отпускане на кредит
приоритетно и в рамките на 1 час от постъпването му. Посочената допълнителна услуга е на
стойност 720лв. или 40% от стойността на заетата сума.
Съгласно чл. 15.2 от ОУ услугата „Флекси“ е допълнителна и незадължителна услуга,
която предоставя възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските,
но при определени условия и след съгласието на кредитодателя. Посочената допълнителна
услуга е на стойност 1260 лв. или 70 % от стойността на заетата сума.
От гореизложеното е видно, че за допълнителните услуги, включени в процесния
договор се дължи сума в общ размер на 1980 лв., което е повече от стойността на отпуснатия
кредит. Възнаграждението, което се е задължил потребителя да заплати за предоставения
пакет от допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на
закона. Още повече, че няма доказателства услугите, за които се дължи допълнително
възнаграждение, реално да са предоставени. Тези разпоредби от договора противоречат на
2
чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като
облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от
закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Ето защо тези клаузи са
нищожни поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за
предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в
ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. В
случая това не е направено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям
от петкратния размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на
лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
таксата за услуги, която е сигурна печалба за кредитора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49,22 %. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, което се включва
в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Макар предвидения в договора ГПР да е в съответствие с максималния
законоустановен ред, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който
предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено значение за
интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР, е да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за
целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит.
Поради тази причина, неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда
като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредиторът е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност
на целия договор за кредит, на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, т. 10
ЗПК.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК.
На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния
случай 1800 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото са
представени 12 бр. разписки за платени суми по ДРЗ № 40014325737 ( стр. 50- 61) на обща
стойност от 1875 лева (150+160+170+20+170+150+160+250+160+200+145+140= 1875).
Останалите 12 бр. разписки са такива за заплатени суми по други договори, а именно 9 бр.
разписки за платени суми по ДРЗ № 40010000410 и 3 бр. разписки за платени суми по ДРЗ
№ 40005706026. С оглед това и предвид гореизложеното, платеното над 1800 лв. подлежи на
връщане, поради което иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан до размера
от 75,00 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1766,10 лв., иска
следва да се отхвърли като недоказан, предвид изричното оспорване направено от
ответника, че иска е неоснователен и недоказан.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. С оглед
уважената част от исковите претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 83 лв. за заплатена държавна такса. На
основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати адв.
А. З. Д. от САК, личен №**********, с адрес /адрес/, сумата от 208,49 лв. – възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2,
т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 172,36 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от С. С. С., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Договор за потребителски
кредит „П.К.С.“ № 40014325737/21.12.2022г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на С. С. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 75,00 лева
(седемдесет и пет лева), представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит „П.К.С.“ № 40014325737/21.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1766,10 лв.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на С. С. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 83,00 лв.
(осемдесет и три лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. А. З. Д. от САК,
личен №**********, с адрес /адрес/, сумата от 208,49 лева (двеста и осем лева и 49
стотинки), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца С. С. С..
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 172,36 лева
(сто седемдесет и два лева и 36 стотинки), представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4