Р Е Ш Е Н
И Е
№…………………. /14.08.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и четвърти юни две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1703 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Ф.2.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв.
П.Т. *** срещу Наказателно постановление № 496765/ 534136 от 25.02.2020 г.,
издадено от Зам. Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция
по приходите – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за статистика на вътреобщностната
търговия със стоки, е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 500 лева (петстотин лева) за това, че на 23.12.2019 г. в ТД на НАП
– гр. Варна, при извършена проверка в информационния масив, се установи, че
дружеството „Ф.2.“ ЕООД, с ЕИК: ********* като Интрастат
оператор и регистрирано по ЗДДС лице, което осъществява вътреобщността
търговия на стоки не е изпълнило задължението си да подаде месечна Интрастат декларация за поток „Пристигания“ за референтен
период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. в териториалната дирекция по регистрацията
си – ТД на НАП – гр. Варна в законоустановения срок,
съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСВТС – до 20.12.2019 г., като към момента на
съставяне на АУАН е установено, че има подадена Интрастат
декларация за поток „Пристигания“ за месец ноември с Протокол № 13277 на
14.01.2020 г., т.е. подадена след законоустановения
срок – нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки.
Дружеството – жалбоподател „Ф.2.“ ЕООД – гр. Варна намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя подробни
аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва, че процесния АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, доколкото при съставянето му не е присъствал
представител на санкционираното дружество или свидетел на твърдяното нарушение.
Също така подчертава, че поканата към дружеството за съставяне на АУАН следва
да бъде изрична и конкретна, което в случая не е било сторено. Оспорва се съставомерността на деянието, за което е ангажирана
административно – наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател, като
се навеждат твърдения, че дружеството не е имало задължение да подава месечна Интрастат декларация за поток
„Пристигания“ за референтен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. към датата
20.12.2019 г. Претендира се, че в хода на административно – наказателното
производство са били допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5
и т. 7 от ЗАНН, като също така според дружеството в конкретния случай е
приложима разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, доколкото с извършеното
нарушение не са произтекли някакви вреди за държавния бюджет или за трети лица.
Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на 24.06.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1703 по
описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззивното
дружество „Ф.2.“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. П.Т. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 24.06.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1703 по
описа за 2020 г. на Варненския районен съд,
въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител г. юрисконсулт Ивелина
Апостолова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
обосновавайки се, че нарушението е безспорно установено и е справедлив размера
на наложеното административно наказание.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
През месец декември 2019
г. за дружеството „Ф.2.“ ЕООД за пръв път възникнало задължение да подаде месечна
Интрастат декларация за поток „Изпращания“ за
референтен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. в териториалната дирекция на
НАП по неговата регистрация, а именно ТД на НАП – гр. Варна.
Дружеството „Ф.2.“ ЕООД не
изпълнило своето задължение да депозира месечна Интрастат
декларация за посочения период в срок до 20.12.2019 г. вкл.
На 23.12.2019 г. П.В.Б. –
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършила проверка в
информационните масиви на ТД на НАП – гр. Варна, като констатирала, че „Ф.2.“
ЕООД, в качеството на Интрастат оператор,
осъществяващ вътрешнообщностна търговия със стоки, за
който е възникнало текущо задължение за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. и
като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде
месечна Интрастат декларация за поток „Изпращания“ за
първи референтен период: 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. в териториалната
дирекция по регистрацията си – ТД на НАП – гр. Варна в законоустановения
срок, съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за статистика на вътреобщностната
търговия със стоки – до 20.12.2019 г. включително.
Приемайки, че с това свое
поведение, конкретно с това свое бездействие в срока до 20.12.2019 г.
дружеството „Ф.2.“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки, на 14.01.2020 г.
инспектор Б. съставила акт за установяване на административно нарушение, с
който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
Същевременно на същия този
ден 14.01.2020 г. дружеството „Ф.2.“ ЕООД изпълнило задължението си да депозира
в ТД на НАП – гр. Варна месечна Интрастат декларация за
поток „Изпращания“ за първи референтен период: 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за неоснователно, на 25.02.2020 г. Зам. Директорът
на ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки наложил на въззивното дружество „Ф.2.“ ЕООД „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за
статистика на вътреобщностната търговия със стоки.
По отношение на доказателствата
и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
основателна, поради следните причини:
На практика липсва спор
между страните по отношение фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което и според
съда не е необходимо да се прави някакъв подробен анализ на събраните в хода на
административно – наказателното производство писмени доказателства, доколкото
безспорно е, че дружеството „Ф.2.“ ЕООД на 14.01.2020 г. е изпълнило
задължението си да подаде месечна Интрастат
декларация за поток „Пристигания“ за референтен период 01.11.2019 г. –
30.11.2019 г. в териториалната дирекция по регистрацията си – ТД на НАП – гр.
Варна.
Съдът е категоричен, че
дружеството със своето бездействие в срока до 20.12.2019 г. вкл. е осъществило
от формална страна състава на нарушението по чл. 11, ал. 2 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със
стоки, доколкото цитираната правна норма предвижда, че Интрастат
оператори с възникнало текущо задължение подават Интрастат
декларация до 20 – то число на месеца, следващ първия референтен период, а в
случая първия референтен период е 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., съгласно
приложената разпечатка от информационния масив на ТД на НАП – гр. Варна.
Поради
тази причина, съдът намира, че действително чрез своето бездействие в периода
до 20.12.2019 г. дружеството – жалбоподател е извършило административно
нарушение, но същевременно съдът счита, че в случая се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Действително в ЗАНН не е предвиден законен
критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. От
доказателствата по делото се установява, че все пак дружеството е изпълнило
своето задължение, макар и с малко закъснение, да депозира своята Интрастат декларация. Видно е, че закъснението е в съвсем
кратък, минимален срок – на практика в деня, в който е съставен АУАН,
дружеството е изпълнило своето задължение. От нарушението не са настъпили
никакви вредни последици, включително по никакъв начин не са увредени
финансовите интереси на държавата. В наказателното постановление изрично е
посочено, че е извършено за първи път, като също така в самата административно
– наказателна преписка не се съдържат данни за някакви други констатирани административни
нарушения на данъчното, осигурителното и финансовото законодателство, извършени
от „Ф.2.“ ЕООД. Всички тези обстоятелства следва задължително да бъдат отчетени
при преценката относно това дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Анализирайки
всички установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното административно нарушение, за което е наказано
дружеството – жалбоподател, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно
управление, без да предизвика вредни последици. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК
„маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При
наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да
приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно
наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид
изложеното, съдът намира, че действително съвсем спокойно и най – важното
законосъобразно Зам. Директорът на ТД на НАП – гр. Варна е можел да приложи
разпоредбата на чл. 28, буква „А” от ЗАНН, като не бъде издавано наказателно
постановление, а само да бъде предупредено по официален ред дружеството, че
нова констатация от страна на контролните органи за извършено нарушение в
сферата на финансовото законодателство ще доведе до ангажиране на
административно – наказателната му отговорност.
В тази
връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от
държавните контролни органи (в това число и Националната агенция за приходите)
не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени
частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва
основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като контролните
органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по
индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството. Още
повече, че подобно поведение и действия от страна на административно –
наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, която
предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде
санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде
официално предупреден от административно – наказващия орган.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар
и формално да е осъществено административно нарушение, то е с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние.
Само за
допълнение на мотивите, съдът би желал да отбележи, че намира за неоснователни
останалите възражения на дружеството за допуснати нарушения в производството по
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. Нито АУАН, нито
наказателното постановление страдат от твърдените пороци, като в крайна сметка
АУАН е връчен на представител на въззивното дружество
и последното се е възползвало от гарантираната му законова възможност да
депозира възражение срещу АУАН, а впоследствие и въззивна
жалба срещу издаденото наказателно постановление – според съда изключително
категорично доказателство, че по никакъв начин не са били накърнени правата му.
Доколкото
съдът установи, че в случая са били налице предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН от административно – наказващият орган и като не е приложил тази
благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление, същото следва да бъде отменено.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 496765/ 534136 от 25.02.2020 г.,
издадено от Зам. Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция
по приходите – гр. Варна, с което на „Ф.2.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на чл. 17, ал. 1
от Закона за статистика на вътреобщностната търговия
със стоки, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500 лева (петстотин лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Закона за статистика на вътреобщностната търговия със
стоки.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: