Решение по адм. дело №263/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.240,ал.1 от Закона за горите/ЗГ/.

Образувано е по жалба на И. В. И. от гр.Кула против Заповед №ЗАП-00798/31.07.2025г. на Изпълнителния директор на ИАГ за отписването му от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и обявяване на Удостоверение № 12468/29.07.2016г., ведно с всички права, произтичащи от него, за невалидно.

Твърди се в жалбата, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че неправилно е приложен законът. Сочи се, че с административните актове, които се цитират, е санкциониран в рамките на минимума, като не е отразено дали от действията му са настъпили вреди. Сочи, че единият от посочените актове е отменен от АдмС-Видин. Сочи, че заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила, тъй като не съдържа пълно описание на възраженията му по цитираните в нея актове, както и поради обстоятелството, че не е надлежно уведомен и изслушан. Сочи се, че е нарушен принципът на съразмерност, както и че не е имал възможност да изрази становище. Сочи се, че липсват в достатъчна степен изложени мотиви. Иска се от съда да отмени оспорената заповед. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото в писмено становище оспорва жалбата. Претендира се ю.к възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят И. е физическо лице, вписано в публичния регистър на ИАГ по чл.235 от ЗГ за извършване на дейностите по чл.233,ал.1 /т.1,т.2,т.4,т.5 / от ЗГ и притежаващо удостоверение за това към момента на издаване на обжалваната заповед-Удостоверение № 12468/29.07.2016г. на Изпълнителния директор на ИАГ, видно от публичния регистър на ИАГ.

Спрямо същия е издадено Наказателно постановление №766/29.11.2024г. на Директора на РДГ-Берковица, влязло в сила на 18.06.2025г. след проведено съдебно обжалване пред РС-Кула, съответно АдмС-Видин, при което наказателното постановление е потвърдено с Решение № 17/20.03.2025г., което от своя страна е оставено в сила с Решение № 670/18.06.2025г. на АдмС-Видин. С посоченото влязло в сила наказателно постановление е установено, че жалбоподателят, като лице, упражняващо лесовъдска практика, получило ПС № 0786982 от 04.09.2024г., не е извършил маркиране с КГМ на определени за сеч дървета на 04.09.2024г., в нарушение на чл.265,ал.1,т.1 във вр. с чл.50,ал.7 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите и на основание чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ за нарушение на посочената разпоредба– неизпълнение на задължения, възложени му по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането на закона, е ангажирана административно-наказателната му отговорност и му е наложено административно наказание.

Спрямо жалбоподателя е издадено и Наказателно постановление №767/29.11.2024г. на Директора на РДГ-Берковица, влязло в сила на 19.06.2025г. след проведено съдебно обжалване пред РС-Кула, съответно АдмС-Видин, при което наказателното постановление е потвърдено с Решение №18/21.03.2025г., което от своя страна е оставено в сила с Решение № 675/19.06.2025г. на АдмС-Видин. С посоченото влязло в сила наказателно постановление е установено, че жалбоподателят, като лице, упражняващо лесовъдска практика, получило ПС № 0786981 от 04.09.2024г., не е изпълнило задълженията си да следи за спазване на технологичния план за добив на дървесина в периода 04.09.2024г.-27.09.2024г., в нарушение на чл.12б,ал.1,т.7 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите и на основание чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ за нарушение на посочената разпоредба – неизпълнение на задължения, възложени му по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането на закона, е ангажирана административно-наказателната му отговорност и му е наложено административно наказание.

Спрямо жалбоподателя е издадено и Наказателно постановление №769/29.11.2024г. на Директора на РДГ-Берковица, влязло в сила на 28.03.2025г., след проведено съдебно обжалване пред РС-Кула, при което наказателното постановление е потвърдено с Решение №11/28.02.2025г., влязло в сила на 28.03.2025г. съобразно отбелязването върху решението. С посоченото влязло в сила наказателно постановление е установено, че жалбоподателят като лице, упражняващо лесовъдска практика, на 26.09.2024г. е издал последващ превозен билети за количество надвишаващо това по първичните билети в нарушение на чл.257,ал.1,т.2, във вр. с чл.211,ал.2,т.2 и чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ за нарушение на посочената разпоредба – издаване на документ в нарушение на закона и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, е ангажирана административно-наказателната му отговорност и му е наложено административно наказание.

С писмо изх.№РДГ01-05554/11.07.2025г. директорът на РДГ-Берковица, е сезирал Изпълнителния директор на ИАГ с предложение за отписване на жалбоподателя от публичния регистър на основание чл.239,ал.1,т.5 от ЗГ. Предложението е разгледано от Комисията по чл.231,ал.2 от ЗГ, определена със Заповед № ЗАП-00596/04.06.2025г. на Изпълнителния директор на ИАГ, на проведено заседание на 23.07.2025г. , на което са обсъдени издадените спрямо лицето наказателни постановления, и същата е предложила на Изпълнителния директор на ИАГ отписване на жалбоподателя от публичния регистър на основание чл.239,ал.1,т.5 от ЗГ, тъй като спрямо лицето са налице три наказателни постановелиня , усатонвяващи извършени нарушения по ЗГ при упражняване на дейността за която е регистриран в рамките на 12 месеца назад.

При изложените от комисията фактически обстоятелства Изпълнителният директор на ИАГ, като е приел, че са налице предпоставките на чл.239,ал.1,т.5 от ЗГ и е обсъдил подробно същите, е издал обжалваната заповед за отписване на жалбоподателя от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и обявяване на удостоверение № 12468/29.07.2015г. за невалидно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед, и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентния по чл.239 от ЗГ орган-Изпълнителния директор на ИАГ, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.239,ал.1,т.5 от ЗГ когато в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване с влезли в сила три или повече акта на компетентен орган са установени нарушения на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, извършени при упражняване на дейността, за която е регистрирано.

Оспорваната заповед е издадена на 31.07.2025г. В случая са налице три влезли в сила наказателни постановления-НП № 766/29.11.2024г., НП № 767/29.11.2024г., НП №769/29.11.2024г., всички на Директора на РДГ-Берковица, влезли в сила съответно на 18.06.2025г., 19.06.2025г., 28.03.2025г., с които са установени извършени от жалбоподателя нарушения по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика по чл.233,ал.1 от ЗГ, т.е извършени при упражняване на дейността, за която е регистриран. Изпълнени са всички предпоставки на чл.239,ал.1,т.5 от ЗГ за отписването на жалбоподателя от публичния регистър.

Видно от разпоредбата на чл.239 от ЗГ, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като при настъпване на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата, е задължен да приложи последиците им. Същата визира единствено наличието на влезли в сила наказателни постановления независимо от вида и размера на санкцията, още по-малко зависи от липсата и наличието на вредни последици, поради което развитите доводи в тази насока са неоснователни. Липса възможност за административния орган да извърши преценка за съразмерността на мярката.

Предвид горното неоснователни са и оплакванията за нарушение на административно-производствените правила по съображения, че не е уведомен за производството и не е изслушан. Административният орган въз основа на събраните доказателства е установил релевантните факти и въз основа на тях е постановил своя административен акт. Липсват данни по делото за уведомление по чл.26,ал.1 от АПК до жалбоподателя за започване на производството и за неговото изслушване, но в случая липсата на уведомление и на изслушване не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като съществено е това нарушение, което ако не беше допуснато би могло да доведе до различен правен резултат. След като органът е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства и е извел фактическите си изводи в съответствие с тях, и след като в производството по оспорване не са събрани други доказателства, които да ги опровергават или разколебават, то и нарушението на чл. 26, ал.1 от АПК и чл.34 от АПК не е съществено и не основание за отмяна на акта като незаконосъобразен по чл.146,т.3 от АПК. Конкретно в случая предвид горните съображения, а именно, че административният орган действа при обвързана компетентност и е задължен да отпише лицето при настъпване на визираните в разпоредбата обстоятелства, оплакванията за неуведомяване и неизслушване са изцяло неоснователни. Нито уведомяването на лицето, нито неговото изслушване биха довели до друг правен резултат. В случая отписването е правна последица от влезлите в сила три или повече наказателни постановления, като преценката на органа се свежа единствено до установяване дали са настъпили визираните в разпоредбата предпоставки. Изрично разпоредбата на чл.240,ал.1 от ЗГ изисква единствено отписването от регистъра да бъде мотивирано и това изискване е спазено. Административният орган е изложил подробни съображения като детайлно са описани наказателните постановления, релевантните факти и обстоятелства и приложимите правни норми.

С оглед на горното липсват основания за отмяна на заповедта по чл.164,т.1 ,т. 2,т.3 и т.4 от АПК.

Оспорената заповед съответства и на целта на закона- чл. 146, т.5 от АПК-лесовъдска практика да се упражнява само от лица, спазващи разпоредбите, регулиращи и контролиращи добива на дървесина.

С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна като липсват основания за нейната отмяна по чл.146 от АПК .

На основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени в размер на 200 лв на основание чл.24 (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г., бр. 53 от 2025г., в сила от 1.10.2025г.) от Наредбата за заплащане на правната помощ, минималния размер, предвиден в разпоредбата, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. В. И. от гр.Кула против Заповед №ЗАП-00798/31.07.2025г. на Изпълнителния директор на ИАГ за отписването му от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и обявяване на Удостоверение № 12468/29.07.2016г., ведно с всички права, произтичащи от него, за невалидно.

ОСЪЖДА И. В. И. от гр.Кула да заплати на Изпълнителна агенция по горите-гр.София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.