Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./.... 2020 г, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети януари
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията Макариева
въззивно гражданско дело № 2148 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по подадена въззивна жалба на К.М.К. чрез адв. А.Д. против
решение № 3127/08.07.2019 г. постановено по гр.д.№ 2677/2018 г. по описа на РС
– Варна, в следните части : частта в която съдът е отхъврлил
иска за сумата от 1837 лева представляваща сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил,
спестявайки разходи за издръжката си през периода 01.2009 г.-12.2013 г. /по 167
лв. месечно/; в частта с която е отхвърлен иска за сумата от 3048.59 лв. /три
хиляди и четиридесет и осем лева и 59 ст./, представляваща сумата, с
която ответникът неоснователно се е обогатил, спестявайки разходи за ремонт и
поддръжка на собствения си лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № В
0597 РА, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на
предявяване на иска – 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията,
на основание чл. 59 от ЗЗД, както и в частта с която е уважен насрещния иск за
сумата от 1920 лева представляваща обезщетение за ползване на собствения
на ищеца Х.И.И. лек автомобил марка „Шкода“ модел
„Октавия“ с ДК № В 0597 РА за периода от
12.10.2017г. до 21.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на претенцията – 24.04.2018 г. до изплащане на задължението, на основание чл.
59 от ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в
обжалваните му части. Твърди се, че изводите на съда са направени при
неправилна преценка на събраните доказателства. Иска се отмяна на решението в
тези му части и да бъдат уважени исковете за посочените по-горе суми.
Срещу жалбата е депозиран писмен
отговор в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност.
Постъпила е и въззивна
жалба от Х.И.И. чрез адв. С.Х.
срещу същото решение в частта с която
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х.И.И., ЕГН ********** ***,
срещу К.М.К. ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1680 лв., /хиляда
шестстотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за ползване на
собствения на ищеца Х.И.И. лек автомобил марка
„Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № В 0597 РА за периода от 26.04.2017 г. до 11.10.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на претенцията – 24.04.2018 г. до изплащане на
задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди се, че
изводите на съда са направени при нарушение на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон както и
със събраните доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част.
Моли да бъде допуснат един свидетел, за установяване на твърдението, че на
27.04.2017 г. Х.И. е поискал от К.К. да му върне
отнетия му автомобил и дипломите и сертификатите, които същата е изнесла от
дома му.
Срещу жалбата е депозиран писмен отговор, в който се излага становище за нейната
неоснователност.
По делото е постъпила и частна жалба срещу определението, с което е
отказано изменение на решението в частта за разноските.
Варненският окръжен съд, след като се
запозна с твърденията и възраженията на страните и със събрания доказателствен
материал, намери за установено следното:
Претенцията на ищеца произтича
от следните фактически обстоятелства:
В исковата молбата се твърди, че страните са
съжителствали на семейни начала близо 24 г. По време на съвместното им
съжителство през 2008 г. ищцата заедно с Х.И. взимат решение за сключване на
договор за потребителски кредит за закупуване на лек автомобил марка „Шкода
Октавия" с ДКН Л В 0597 РЛ. Като съдлъжници изтеглят
потребителски кредит в размер на 30 000 лв. на 05.12.2008 г. с погасителни
вноски в размер на 629,29 лв. за период от 60 месена. Видно от справката на „Елдомннвест" ООД Х.И. е получавал нетно трудово
възнаграждение от 2009-2013 г. между 603 — 700 лв., като в срока на кредита
ответникът е превеждал своето трудово възнаграждение за погасяване на вноските.
Автомобилът е закупен на името на ответника и същият се явява негов собственик.
През периода на кредита ищцата е поемала всички разходи, свързани с нормалното
съществуване на семейството им. По време па срока на кредита К.К. е била на постоянен трудов договор с трудово
възнаграждение в размер на около 600-650 лв. Сочи, че за целият период на
кредита тя е издържала цялото семейство, вкл. ответника като е осигурявала
прехрана и други стоки от първа необходимост, съгласно посочен списък, както и
е заплащала дължимите консумативни разходи в общ размер на 668лв. на месец за
домакинството или за член от същото по 167лв. на всеки. Счита, че с посочената
сума на месец, заплащана от нея като разходи, тя се е обеднила, а ответникът се
е обогатил, спестявайки разходи за собствената си издръжка.
Отделно от това сочи, че от закупуването на автомобила К.К. поема всички разходи по поддръжката на автомобила,
включително заплащането на гражданска отговорност, данъци и такси. Твърди, че
по автомобила са извършвани два големи ремонта на обща стойност 702,39 лв. За
2017 г. е заплатена застраховка гражданска отговорност в размер на 159,50лв. и
данък в размер на 186,70лв., а за периода 16.12.2010 г -06.07.2016 г. е бил
начислен данък върху МПС в размер на 2000 лв., който е заплатен от ищцата,
която е изтеглила от личната си банкова сметка ***.
В отговора
на ИМ се сочи, че иска за заплащане на
сумата от 10 000лв. е допустим, но неоснователен. На първо място,
доколкото са наведени твърдения за заплащане от страна на ищцата на периодични
разходи /описани в молбата й, индексирана с дата 14.03.2018г./ през периода от
датата на сключване на приложения към исковата молба договор за кредит /със
срок на погасяване 5 години/ на 05.12.2008г. /до 05.12.2013г./ и с оглед факта,
че исковата молба по настоящото дело е заведена в съда на 22.02.2018г., твърди,
че претенциите, формиращи общата сума от 10000,00лв. са погА.и
поради изтекла погасителна давност, на основание чл.111, б."в" от ЗЗД.
Отделно се сочат други възражения за неоснователност, а именно, че
ищцата живеела от 1995г. до 26.04.2017г. в жилище /ап.88 в гр.Варна
ул."8-ми септември" /сега - ул."Секвоя"/ 11, вх.1, ет.8,
ап.88/, което е собственост на родителите на ответника и чрез ползването му тя се е обогатила, поради
това, че не е заплащала половината от месечния наем за жилището.
Сочи, че автомобилът е закупен с негови лични спестявания.
Не оспорва тегленето на кредит. Твърди, че кредитът е погасен със средства, които
получавал от наеми от жилището на баба му и дядо му по майчина линия и от
трудовото му възнаграждение.
Твърди, че през целия период на съвместното им съжителство с ищцата,
издръжката й и тази на децата им, се е поемала от ответника и от родителите му.
Родителите му живеят, заедно с дядо му по майчина линия /докато бил жив/ в
с.Житница, Област Варна, отглеждат животни, зеленчуци и плодове, за което и той
им помага и осигуряват изцяло прехраната на семейството. Неговите родители, а
след смъртта на баща му, майка му помагали ежеседмично и с пари. Баща му, а
сега и ответника се занимавали с отглеждане на пчели, от които реализирали
доходи. Отделно от това, повече от 25г.,
в т.ч. и по време на процесния период на ответника му
е предоставено да ползва безвъзмездно
като дарение, наема от жилището на баба му и дядо му по майчина линия /П. и Н. Ц./ - ап.№ 59 в гр.Варна ул."Асен ***.
Твърди, че за през процесния период, освен заплатата
му „по фиш", работодателят му заплащал ежемесечно допълнително суми между
150,00лв. и 200,00лв.
Твърди още, че ищцата работела от време на време, като никога не
разходвала нейни лични средства за семейството. Два пъти сключила договори за кредит, средствата по
които също изразходвала еднолично само за себе си.
Ответникът отрича ищцата да е закупувала посочените в молбата й от
14.03.2018г. продукти за посочения период. Месото, плодовете и зеленчуците били
осигурявани от село от родителите му, а стойностите на перилните препарати и
другите принадлежности били прекомерни. Сочи, че не е вярно, е ищцата е
участвала в заплащането на ток, вода, телефон.
Сочи, че предявените искове за заплащане на разходи по поддръжката на
автомобила са напълно неоснователни.
Твърди се, че претенцията е погасена по давност.
Ответника сочи, че ползва друг лек автомобил от лятото на 2013г. - Сузуки Гранд Витара, регистриран
на 10.07.2013г. с ДКН В 9094 НС. От тогава и към настоящия момент, само и
единствено ищцата ползва лекия автомобил „Шкода Октавия" с ДКН В0597РА.
Ищцата отказва да върне автомобила. Заведена била преписка №
7712/26.06.2017г. по описа на Районна прокуратура - Варна и Досъдебно
производство № 1314/2017г. по описа на III-то РУП-Варна. Налице било влязло в
сила Решение № 501/09.02.2018г., постановено по гр.д.№ 15015 на ВРС, по силата
на което К. М.К. е осъдена да предаде на ответника владението на л.а.
"Шкода Октавия" с ДКН В 0597 РА. Образувано било изпълнително дело №
20187170400238/2018г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова - peг.
№ 717 в КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд - Варна, по което на
ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение, но въпреки това, нищата не е
върнала колата. Сочи още, че от това той търпи вреди.
Оспорва, че данъците за автомобила са заплатени със средства на
ответницата.
Сочи, че застраховка „Гражданска отговорност" е задължителна само
при условие, че автомобилът се ползва. Ищцата ползва автомобила, а не
ответника, поради което същата дължи заплащане на застраховката по
застрахователния договор като ползващо лице и ответника не следва да й
възстановява сумата от 159,02лв., заплатена вноска по застраховка „Гражданска
отговорност" за автомобила.
Оспорва, че са извършвани каквито и да било ремонти на колата му.
Същевременно, дори и да се налагали, то това е именно поради факта, че ищцата,
ползвайки автомобил, не е положила дължимата грижа за запазването му, увредила
го е и това е наложило автомобилът да бъде ремонтиран.
Сочи, че липсва доказателство към ИМ, че е извършено плащане на сума
2000,00лв. от ищцата на задължение на ответника за местен данък и доколкото
плащанията на данъци се удостоверяват с официални документи, на основание
чл.127, ал.2 от ГПК, за ищцата е настъпила преклузия
да представи такива доказателства.
Сочи, че не дължи плащане на данък 186,70лв., допълнена, на ръка,
неизвестно от кого на стр.2 от ИМ. Липсва към ИМ доказателство за плащането и
за ищцата е настъпила преклузията по чл.127, ал.2 от ГПК. Но дори и ищцата да е платила данъка, е изпълнила свое морално задължение,
доколкото се позовава на принципа „комуто ползите, нему и вредите".
В насрещния
иск се сочи, че ответникът е
собственик на лек автомобил марка "Шкода Октавия" с ДКН В 0597 РА,
рама № TMBBS21Z352086976, двигател № BJB162019, хетчбек,
цвят - бежов металик, гориво - дизел, с дата на първоначалната регистрация -
18.05.2005г. по силата на Договор за продажба от 16.12.2008г. с нотариална
заверка на подписите под рег.№ 9100/16.12.2008г., заверен от Станислава
Димитрова - Помощник нотариус на Нотариус Петранка Димитрова - рег.№ 332 в
НК-София, с район на действие - района на ВРС.
Правото му на собственост е удостоверено в Свидетелство за регистрация
Част I № *********, издадено на 19.12.2008г. от МВР, представено от ответницата
с ИМ.
С влязло в сила Решение № 501/09.02.2018г. по гр.д.№ 15015/2017г. на ВРС
е признато за установено в отношенията му с К.М.К., че е собственик на описания
автомобил и тя е осъдена да му предаде владението на автомобила, което не е
сторено.
Твърди, че от лятото на 2013г. К.К. владее и
ползва автомобила му, че по време на съвместното им съжителство й го бил
предоставил за ползване, но от 26.04.2017г., от която дата са разделени, тя му
отнела автомобила, без негово знание и съгласие.
В отговора
по насрещния иск се оспорва иска като
недопустим и неоснователен.
Твърди се, че лекият автомобил марка „Шкода Октавия" е придобит с
общи средства.
Сочи още, че ползването му е предоставено от ответника на ищцата доброволно след фактическата им
раздяла.
Твърди, че до началото на 2012 г. колата се е ползвала заедно от страните, като
след това Х.И. е предал на ищцата владението вьрху
автомобила, тъй като са закупили още един автомобил, „Сузукп
гранд витара" с per.
XV В 9094 НС, който ответникът ползвал.
Твърди, че ищцата е правила опити за
връщане на автомобила, но безуспешно, поради което е налице забава на
кредитора. На
следните дати 30.04.2018 г. в кантората на ЧСИ Румяна Тодорова, на 02.05.2018
г. в 09:00 ч. в Трето РУ при ОД на МВР Варна и на 10.05.2018 г. в 15:00 ч. в
Трето РУ при ОД на МВР Варна, ищцата е предоставила автомобила заедно с всички
документи и ключове съгласно Решение № 501/09.02.2018 г. по гр. дело №
15015/2017г. по описа на PC- Варна, но съдия изпълнителя отказал да го получи.
На 30.05.2018 г. ответникът отказал да получи автомобила.
Сочи още, че основанието, въз основа на което полза автомобила е факта,
че същата е участвала в изплащането на кредита, с който е закупен процесния автомобил.
Счита, че не се дължи претендиралото обезщетение предвид факта, че
ответникът не е бил лишен от автомобил, доколкото е ползвал друг такъв - Сузуки Гранд Витара и не е
ползвал обществен превоз.
В документ, представляващ становище по
отговора на исковата молба, носещ наименованието допълнителна искова
молба от 25.05.2018г. се оспорват всички твърдения на ответника в отговора.
В с.з. ищеца поддържа исковете си, а ответника моли за отхвърлянето им,
както и за уважаване на насрещния иск.
Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на
изложението и с оглед наведените от въззивника
твърдения за незаконосъобразно на обжалваното решение, настоящият въззивен състав сочи
следните правни изводи :
Целта на правната
уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактическо съществуващо, но според представите на
правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени
блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Престационната кондикция ,
наричана condictio in debiti е
фактически състав, който се състои от
следните елементи : едно лице е престирало и с това е станало по – бедно, докато лицето на
което е престирало е станало по – богато; престирането трябва да е станало за сметка на престиращия и да е довело до получаване на имуществена
придобивка на обогатилия се ; обогатилият се да е получил нещо чрез престирането; предстирането да
няма правно основание и на последно място престиращият
не трябва да знае ,че няма задължения . От посочения фактически състав възниква ex lege правото на престиралия, който
има качеството кредитор по това законово правоотношение да иска от обогатилото
се лице , което има правното положение
на длъжник, да върне даденото от него .
Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД дава
право на собственика да претендира обезщетение за ползването на определена вещ,
от което е бил лишен по причина, че е налице неоснователно обогатяване на
ползващото вещта лице за сметка на нейния собственик, който би могъл, ако вещта
се намираше в негово държане, да извлича
ползи от нея било лично, било като я отдава под наем. С нормата е уредена
възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е
обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на
отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от
Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, в хипотезата на чл. 59, ал.
1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от
значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването. При така наведените от ищцата твърдения,
същата е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване /т.е. без
да е налице предположение/, че за периода 01.2009г.-12.2013г., всеки месец от патримониума й /от личните й средства/ са излизали по
167лв. месечно, като в същото време, тези именно средства са отивали за
задоволяване на лични нужди на ответника /влизали са в неговия патримониум/. От събраните по делото гласни доказателства,
не се установиха посочените по-горе факти. Събраните гласни доказателства са
само косвени и не могат да послужат за доказване на твърдените по иска факти –
плащания от страна на ищцата за продукти, потребени
само от ответника.
По претенцията за сумата от 3048.59лв.
/три хиляди и четиридесет и осем лева и 59ст./, представляваща сумата, с която
ответникът неоснователно се е обогатил, спестявайки разходи за ремонт и
поддръжка на собствения си лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № В
0597 РА. Отношенията между страните по повод предоставянето на лек автомобил
Шкода Октавия, изпълват състава на чл. 243 от ЗЗД, т.е. ответникът е
предоставил на ищцата автомобила в заем за послужване. С договора за заем за
послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена
вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.Съгласно чл.
245 от ЗЗД, заемателят понася обикновените разноски за поддържането,
запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да
му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.
Заплатените от ищцата суми от 304лв. на 08.10.2017г. и 398,39лв. на
25.06.2017г. за резервни части и ремонт на Шкода ДК № В 0597 РА, представляват
обикновени разноски за поддържането на вещта, и следователно са за сметка на
заемателя, т.е. ищцата. Към посочените дати страните са били обвързани от
договора за заем за послужване, следователно ищцата следва да понесе разноските
за ремонт на автомобила, на основание чл. 245 от ЗЗД . Наличието на основание
за плащането на сумите прави иска по чл. 59 от ЗЗД неоснователен и същият
правилно е отхвърлен.
По насрещния иск за заплащане на
сумата от 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за
ползване на собствения на ищеца Х.И.И. лек автомобил
марка „Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № В 0597 РА за периода 26.04.2017г. до
21.04.2018г. /360 дни по 10 лв. на ден/: Съдът намира иска по чл. 59 от ЗЗД за
доказан по основание за периода 12.10.2017г. до 21.04.2018г. Съгласно
изготвената по делото СОЕ, дължимото от ищцата обезщетение се равнява на сумата
от 1920лв. за посочения период, поради което правилно е уважен до размер на
посочената сума от 1920 лева.
След датата 11.10.2017г., /когато
ищцата е получила поканата за връщане на вещта чрез получаване на препис от
исковата молба по чл. 108 от ЗС по г.д. № 15015/2017г. на ВРС, 48 състав/, договорът между тях е бил валидно прекратен
от заемодателя чрез упражненото му право да иска връщане на вещта. Поради неизпълнение на задължението за
връщането й, същият дължи обезщетение за ползване на собствения на ищеца Х.И.И. лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № В
0597 РА за периода 12.10.2017г. до 21.04.2018г. Обезщетението се дължи поради
лишаване на собственика от ползите, които е могъл да извлече от вещта.
Лишаването от ползването на собствената му вещ води до обедняване на ответника,
като същевременно ползването на вещта без правно основание от ищцата води до
нейното обогатяване .
Решението следва да бъде потвърдено.
Частната жалба срещу
определение № 12251 от 19.09.2019 г. с
което е отказано изменение на решението в частта за разноските следва да се
остави без уважение .Определението е съобразено с
Наредба № 1/2014 г. и следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 3127/08.07.2019 г. постановено по гр.д.№ 2677/2018 г. по описа на РС – Варна
в обжалваните части .
Потвърждава определение № 12251 от 19.09.2019 г. постановено по гр.д.№ 2677/2018 г. по описа
на РС – Варна
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението до страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.