№ 1040
гр. Варна, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100100202 по описа за 2023 година
На основание чл.146, ал.1 от ГПК съдът изготвя следния проект за доклад на
делото:
Производството по делото е образувано по предявени от К. В. обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
1./ с правно осн. чл. 62, ал. 4 СК срещу Б. В. Д. и Д. С. за установяване, че Б. Д. не е
биологичен баща на К. В.;
2./ с правно осн. чл. 69 СК срещу Б. В. Д. и Д. С. за установяване, че К. К. е
биологичен баща на К. В.;
При уважаване на исковете, моли да бъде допусната промяна в бащиното и
фамилното име на ищеца като занапред се именува К. К.ва К.а.
Обстоятелства, на които се основава исковата претенция:
В исковата молба, ищецът К. В. твърди, че е роден на 12.05.2004г. и в акта за раждане
като негови родители са записани Д. С. и Б. Д..
Поддържа се, че ответникът Б. Д. не е биологичен баща на ищеца, тъй като той и
неговата майка са били във фактическа раздяла към момента на зачеването му, но е записан
като такъв в акта за раждане, поради това, че брачната връзка помежду им, е разтрогната с
развод с решение, влязло в законна сила на 17.02.2004г. преди раждането й, но до триста
дни от прекратяване му, на осн. чл. 61, ал. 2 СК.
Посочва се, че баща на К. В. е К. К., който е живял на съпружески фактически начала
с нейната майка по време на зачеването и раждането й. Именно той е полагал преки и
непосредствени грижи за нея от раждането й до навършване на пълнолетие.
Изложеното е обусловило и интереса на ищеца от предявяване на исковете, които
настоява за да бъдат уважени, като се приеме за установено, че Б. Д. не е баща на К. В., а
такъв е К. К., както и да бъде допусната промяна в имената му и занапред се именува К.
К.ва К.а.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от Б. Д., в който се признава, че
фактическата раздяла със съпругата му Д. С., е настъпила още през 2002г., след който
момент не са поддържали никакви отношение, вкл. и интимни. Едва с получаване на
исковата молба е узнал, че е вписан като баща на К. В., която не произхожда от него.
1
Настоява за уважаване на иска по чл. 62, ал. 4 СК.
В срока по чл. 131 ГПК, са постъпили писмени отговори от К. К. и Д. С..
Ответникът Д. С. твърди, че през месец септември 2002 г., е напуснал семейното
жилище, в което е живял със съпруга си Б. Д.. Заживял е а съпружески фактически начала с
К. К., който е баща на дъщеря й К. В.. Считано от месец септември 2002г. не е имала
никакви отношения със съпруга си, чиито брак е прекратен с решение за развод три месец
преди раждането на ищеца и преди изтичане на триста дни от разтрогването му.
Настоява за уважаване на предявените искове.
Ответникът К. К. твърди, че е баща на К. В.. Родена е по време на фактическото
съжителство между него и Д. С.. От ранна детска възраст, ищецът е запознат с
действителния си произход и дори се е представял с фамилното име на г-н К..
Моли за уважаване на предявените искове.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на ищеца, че следва да установи, че е
заченат по време на фактическото съжителство между К. К. и Д. С., последната в брак с Б.
Д. към същия момент, прекратен с решение за развод преди изтичане на триста дни от
разтрогване на брачната връзка, в който срок е родена К. В..
Ответниците Д. С. и К. К. следва да установят, че са живели на съпружески
фактически начала, считано от месец септември 2002г., че по време на съжителството им е
зачената К. В., която е родена преди изтичане на триста дни от прекратяване на брака между
Д. С. и Б. Д. с развод.
Ответникът Б. Д. следва да установи своите възражения, от които извлича изгодни за
себе си последици.
СЪДЪТ намира, че молбата, с която е сезиран е процесуално допустима, поради
което производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Представените с исковата молба писмени доказателства са относими и допустими
към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране и
приобщени към доказателствения материал по делото в първото съдебно заседание.
Допустимо и относимо е искането на ищеца за ангажиране на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели при режим на водене за установяване твърденията, че към
момента на зачеване на ищеца, Д. С. е живяла на съпружески фактически начала с К. К.,
както и на твърденията за настъпила фактическа раздяла между Б. Д. и Д. С..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще
се проведе на 21.04.2023г. от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
На същите да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за
насроченото съдебно заседание, а на ищеца и копие от депозираните писмени отговори на
ответниците.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ представените с исковата молба писмени
2
доказателства в първото по делото съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит на страна на ищеца К. В. двама свидетели при режим на
водене за установяване твърденията, че към момента на зачеване на ищеца, Д. С. е живяла
на съпружески фактически начала с К. К., както и на твърденията за настъпила фактическа
раздяла между Б. Д. и Д. С..
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3