№ 110
гр. Велико Търново , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20204110201791 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от З. И. К. с ЕГН **********, от *******, против
наказателно постановление № 27 от 26.10.2020 год., издадено от Кмета на
Община - Велико Търново, с което за извършено от К. административно
нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 11 от Наредба за опазване на околната среда на
територията на Община Велико Търново, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
91, т. 1 от Наредбата, му е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 500 (петстотин) лева. В жалбата си К. излага доводи относно
незаконосъобразността на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Й.М. от ВТАК - редовно упълномощен. Адв. М. воли
съда да уважи жалбата и да отмени атакуваното НП, а ако счете, че деянието е
извършено виновно, то да намали наложеното административно наказание до
предвидения в закона минимален размер. Излага кратки доводи в тази насока.
Въззиваемата страна - Община Велико Търново, редовно призована, се
1
представлява от юрисконсулт А.К., редовно упълномощена. ЮК К. счита, че
нарушението е доказано по безспорен начин от събраните в хода на делото
доказателства, като процесното НП е правилно и законосъобразно, издадено
от компетентен орган и в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Счита, че наказващия орган правилно е определил размера на наложеното
наказание, като го е съобразил с всички релевантни обстоятелства. Моли НП
да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 10.09.2020 год. екип от служители на Община – В. Търново в състав
С. В. М. - гл. специалист в Отдел "Околна среда", Г. И. К. - гл. специалист в
Отдел "Устройство на територията" и К. Х. С. - гл. специалист в Отдел
"Околна среда", са извършили проверка на място в с. Ветринци - Общ. В.
Търново във връзка с подадена жалба от живущ в селото, в която се твърди,
че жалбоподателя З.К. е изградил незаконно септична шахта за тоалетна
извън имота си на терен публична общинска собственост.
При извършената проверка контролните органи установили, че
действително на улицата пред дома на З.К. е изградено съоръжение,
представляващо голям бидон, заровен в земята до горния си край, като от
същия излизали две тръби, които отвеждат мръсна вода от домакинството на
К., която пък се разливат по улицата и поляната. Проверяващите установили,
че това са фекални води със силна миризма. На съоръжението били направени
снимки. За констатациите бил съставен на място протокол от проверка №
53/10.09.2020 год., подписан от тримата проверяващи и връчен на майката на
З.К. - Милка К.а, обитаваща имота в момента и която присъствала на цялата
проверка. К.а отказала да подпише протокола и да получи екземпляр от
същия в присъствието на свидетел.
При така констатираното на З.К. на 29.09.2020 год. била изпратен
покана за явяването му в сградата на Община В. Търново за съставяне на
АУАН. На 05.10.2020 год. К. се е явил в Общ5ина В. Търново, където С.М. в
присъствието на Г.К. и К.С. и в присъствието на самия К., съставила на
последния АУАН № 28/05.10.2020 год. затова, че по повод жалба и
извършена проверка на място е установено, че З. И. К., собственик на имот
2
находящ се в УПИ Х-18, кв. 4 по плана на с. Ветринци, отвежда непречистени
отпадъчни води от домакинството и вътрешна тоалетна в незаконно
изградена септична яма върху уличната мрежа, като водите се отвеждат от
импровизирани тръби в сухо дере, което при валежи от дъжд или сняг се
влиза в р. Янтра. Района около импровизираната септична яма е силно
замърсен, носи се силна миризма. Г-н К. не е изпълнил задължението си по
закон и с неправомерно изградената септична яма е замърсил околната среда
и е допуснал реална опасност за здравето на живущите в района.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 11
от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Велико
Търново. АУАН е бил връчен по съответния ред на К., който го е подписал
доброволно, като в графата за възражения е вписал саморъчно, че акта е
съставен неправомерна, като на подалия срещу него жалба не е съставен акт
за същото нарушение.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са
били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на К..
Въз основа на описания АУАН, Кмета на Община Велико Търново, е
издал атакуваното НП № 27 от 26.10.2020 год., с което на З. И. К. с ЕГН
**********, от *******, за извършено административно нарушение по чл. 16,
ал. 1, т. 11 от Наредба за опазване на околната среда на територията на
Община Велико Търново, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 91, т. 1 от
Наредбата, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на
500 (петстотин) лева. НП е било връчено лично на К. на 12.11.2020 год., който
го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят С. В. М. и свидетелите при установяване на нарушението,
съставяне и връчване на АУАН – Г. И. К. и К. Х. С.. Същите поддържат
напълно описаната в АУАН фактическа обстановка, като и тримата свидетели
твърдят, че при проверката са установили незаконно изградена септична
инсталация от бидон и тръби, отвеждаща фекални води от домакинството и
външна тоалетна на имота на З.К. извън дома му - по поляната и на улицата
пред дома му, като района е бил силно замърсен и със силна миризма.
Твърдят, че отпадните води се изливат в сухо дере, което при валеж се влива
3
в р. Янтра и по този начин се замърсява околната среда. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и
кореспондират с останалите доказателства по делото.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН, които да го
правят негодна основа за издаване на НП. Съдът не констатира такива и при
издаване на атакуваното НП. НП е издадено от компетентен орган, в
съответствие с материалния и процесуалния закон, след установяване на
нарушението по съответния ред от компетентни органи от Община В.
Търново.
Съдът счита за неоснователни доводите, изложени от З.К. в жалбата
му, че същия е изгладил съоръжението за което е наказан по подобие на
изградено от съседа му Стоян Витанов съоръжение, з което пък Витанов не
бил наказан. Това обстоятелство е ирелевантно по отношение на виновното
поведение на К.. На първо място не е установено какво точно съоръжение е
изградил Витанов и дали същото е в противоречие с нормативната уредба за
да бъде търсена административно-наказателна отговорност от това лице.
Дори и Витанов да е изградил незаконно съоръжение, това обстоятелство не
дава право на жалбоподателя да изгради такова в нарушение на нормативните
изисквания. От доказателствата по делото безспорно се установява, че К. в
нарушение на нормативните изисквания е изградил такова съоръжение, което
да отвежда фекални води от домакинството му извън дома му - на поляната и
на уличното платно, като по този начин замърсява околната среда и създава
реална опасност за здравето на живущите наоколо. По този начин К. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушение на
разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 11 от Наредбата за опазване на околната среда
на територията на Община Велико Търново, според която с оглед опазване на
водите и водните обекти на територията на общината, както и на живота и
здравето на населението се забранява отвеждането на непречистени
отпадъчни води във водни течения, водоеми, подземни хоризонти или други
4
водоприемници, в открити изкопи и ями, както и разливането им по
пътищата, в парцели и имоти на територията на общината. Налице са всички
признаци на административното нарушение.
Предвид горното съдът намира, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение.
От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението.
Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 500.00 (петстотин) лева.
Както контролните, така и наказващия орган точно и ясно са посочили всички
индивидуализиращи нарушението и нарушителя данни и обстоятелства.
Описана е точно и ясно и нарушената правна норма - чл. 16, ал. 1, т. 11 от
Наредбата за опазване на околната среда на територията на Община Велико
Търново, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е
обвинен и срещу какво следва да се защитава.
По отношение на наложеното административно наказание, съдът
намира, че същото правилно е определено от наказващия орган. Същото е
наложено на основание чл. 91, т. 1 от Наредбата за опазване на околната
среда на територията на Община Велико Търново, която гласи, че за
констатирани нарушения на разпоредби на тази Наредба, виновните лица се
наказват, както следва: Физически лица с глоба в размер от 100 до 1 000 лева.
В конкретния случай наказващия орган е определил размера на наказанието
към предвидения в рамките на посочения в чл. 91, т.1 от Наредбата. От
материалите по преписката, както и от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установява, че при определяне размера на
наказанието в настоящи случай административно-наказващият орган е взел
предвид всички релевантни обстоятелства, отчетена е тежестта на
нарушението, данните за личността на нарушителя, значимостта на
обществените отношения, отзвукът, който нарушението е произвело в
обществеността. В приложеното към АНП разглеждане на административно-
5
наказателната преписка от наказващия орган (л. 14 от делото), е видно, че
същия подробно е отчел и взел предвид отегчаващите вината обстоятелства,
като ги е изброил изчерпателно и същите са многобройни. Съдът напълно
споделя доводите изложени от наказващия орган в тази насока, поради което
счита, че наказващия орган правилно е определил размера на наказанието с
оглед на тези отегчаващи обстоятелства. Всички тези обстоятелства налагат
извод за налагане на глоба в среден размер, като съдът намира, че наложеното
административно наказание е в съответствие с тежестта на извършеното
нарушение. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е
съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане
целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, а съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В настоящия случай са направени разноски от въззиваемата
страна, като е заплатено юрисконсултско възнаграждение, което не се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото и няма искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част. С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване
на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на страна
направените от нея разноски в размер на 100 (сто) лева.
6
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27 от 26.10.2020 год.,
издадено от Кмета на Община - Велико Търново, с което за извършено от З.
И. К. с ЕГН **********, от ******* административно нарушение по чл. 16,
ал. 1, т. 11 от Наредба за опазване на околната среда на територията на
Община Велико Търново, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 91, т. 1 от
Наредбата, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на
500 (петстотин) лева – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр.
с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, З. И. К. с ЕГН **********, от *******, ДА
ЗАПЛАТИ на Община Велико Търново, направените разноски по делото за
юрисконсулт ски възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7