РЕШЕНИЕ
№ 3634
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330113919 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ЗАД „Армеец“, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, ул. „С. Караджа“ № 2, е предявил срещу
Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“
№ 1, иск за осъждане на ответната община да му заплати сума в размер от
7908,90 лв. главница, представляваща заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” с полица № ***, във
връзка с щета № ***, заведена относно ПТП от дата*** г. в гр. П., и сумата от
74,70 лв. обезщетение за забава за периода 23.07.2021 г. – 26.08.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на дата *** г., в гр. П., на кръстовището
на ул. „***“ и ул. „***“ е настъпило ПТП с лек автомобил „БМВ Х 6“, рег.№
***, с водач М. Г., в резултат на което били причинени щети по автомобила,
описани в исковата молба. За процесното МПС бил сключен застрахователен
договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец“, Клауза „П-
пълно каско“, с полица №***, и период на застрахователно събитие
28.08.2020 г. – 27.08.2021 г. Твърди се, че за настъпилото ПТП при ищеца
била образувана ликвидационна преписка (щета) № ***, били констатирани
увреди по автомобила и било заплатено застрахователно обезщетение за
тяхното ремонтиране в размер на 7898,90 лв. на официалния сервиз на
марката „***“ ООД, както и 10 лв. ликвидационни разходи. При тези факти се
твърди, че на основание чл. 410 КЗ за ищеца се породило регресното му право
1
да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредите. Развиват се
съображения, че на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Община Пловдив носи
обезпечително-гаранционната отговорност за причинените щети и е
материално легитимирана по иска, доколкото не била изпълнила
задълженията си по чл. 8, ал. 2 ЗП и чл. 30, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП, чрез
свои служители, да поддържа общинските пътища и да осигури
безопасността на пътното платно. Твърди се, че противоправното бездействие
на общината, чрез нейните служители, било в пряка причинна връзка с
настъпването на щетите по увреденото МПС. Сочи се, че ответната община
била поканена да възстанови заплатената като застрахователно обезщетение
сума, но плащане не последвало предоставения 14-дневен срок. На основание
чл. 86 ЗЗД се претендира и мораторна лихва за периода от изтичането на
предоставения срок до предявяването на иска. Въз основа на горно се моли
иска да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община
Пловдив, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Счита, че ищеца не доказва настъпването на увреждането и причината му
връзка със соченото ПТП, като оспорва и автомобила да е бил в изправност
преди инцидента. Възразява се срещу приемането на част от представените с
исковата молба доказателства. Оспорва валидността на застрахователния
договор към датата на процесното ПТП. Направено е възражение за
съпричиняване, поради допуснато от водача на автомобила нарушение на чл.
20, ал. 2 вр. чл. 25, ал. ЗДвП. Поради изложеното моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Ищецът при условията на пълно и главно доказване следваше да
установи, че между него и увреденото лице е съществувало валидно
правоотношение по повод твърдяното имуществено застраховане на вещ - лек
автомобил „БМВ Х 6“, рег.№ РВ ****; че в периода на застрахователно
покритие, по посоченото МПС са настъпили увреди, включени в покрит риск
по застраховката, като и да установи естеството, размера и обхвата на
вредите, механизма на тяхното причиняване и мястото на настъпване на
твърдяното ПТП; заплащането на сумата за застрахователно обезщетение,
дължима за отстраняване на увредите, както и виновното поведение на
ответника, довело до причиняване на вредите. Съществуването на посоченото
от ищеца между него и собственика на лек автомобил „БМВ Х 6“, рег.№ ***,
застрахователно правоотношение се установява от представената
Комбинирана застрахователна полица № *** /л.9/ за застраховка каско и
злополуки от дата ***г. с период на покритие от 28.08.2020 г. до 27.08.2021 г.
Видно от клаузите в Общите условия, в частност т.12, клаузата „П“,
отговорността за пълно каско, каквото е и настоящото, покрива пълна загуба
или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове по
клаузи „М“, „Ч“ и „К“, сред които е щети от нарушена цялост на пътното
платно - т.8.3. Такава именно щета се претендира в случая. От отговора на
2
въпрос първи от приетото заключение по ССчЕ, както и от Досие на полица
№ *** и два броя платежни нареждания /л.75-77/ се съди, че вноските по
застраховката са били платени, поради което е било налице валидно
застрахователно покритие към датата на твърдения инцидент. Действително
вещото лице сочи, че не се е запознало с първичната счетоводна
документация на застрахователя. Но също така експерта посочва, че когато се
плаща вноската чрез брокер, както е в случая - чрез „***“ ЕООД, то тогава
плащането става с едно платежно нареждане. Именно така са платени и
вноски по застраховката в конкретния случай. В този смисъл, предвид
съвкупния анализ на представените писмени доказателства, по делото се
установи, че е извършено плащане на дължимите застрахователни премии,
противно на възраженията на ответната страна. За достигането до този извод
съдът е съобразил в случая и разпоредбата на чл. 368 КЗ, както и с
обстоятелството, че застрахователят е заплатил дължимото по договора
застрахователно обезщетение, за което ще стане въпрос по-долу в настоящите
мотиви, т.е. приел е че е налице валидно правоотношение и е изпълнено
задължението за заплащане на вноските по застраховката от застрахованото
лице. В противен случай застрахователят би отказал плащане.
За настъпването на твърдяното застрахователно събитие и механизма
на неговото осъществяване се съди от представеното с исковата молба
заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС по щета № ***
/л.15/, декларация на водача на МПС-то /л.17/, справка по щетата от С. Н. -
експерт при ликвидационен център /л.24/, от показанията на С. Н. като
свидетел и от тези на водача на лекия автомобил М. Г.. От изложеното от Н.
както в справката, така и лично в съдебно заседание се установява, че на
въпросното кръстовище на ул. „***“ и ул. „***“ действително е имало дупка
от разместени павета, закрита с пясък, в средата на кръстовище, без да е
имало обезопасителни и предупредителни знаци. Представените от ответната
страна снимков материал и справка, че Дирекция „СИ“ към Община Пловдив
не е извършвала ремонт на въпросния пътен участък и не е получавал сигнал
за необезопасена шахта и че на това кръстовище няма шахта, не оборват
констатираното от свидетеля. Обстоятелството, че не е извършван ремонт в
този пътен участък не изключва възможността да е имало повреди по
платното за движение. Без значение също така е дали в случая се касае за
необезопасена шахта или друга дупка по пътното платно, доколкото и двете
представляват препятствие на пътя и са нарушение на неговата цялост.
Досежно снимковия материал, то доколкото не е ясно кога и по какъв повод
същия е правен, то той не е взет предвид от съда. По същите съображения не
е взет предвид и представения от ищеца снимков материал.
От показанията на свидетелката Г. е видно, че същата, като водач на
лек автомобил „БМВ Х 6“, рег.№ *** при вземане на десен завой на ул. „***“,
колата й е пропаднала в дупка на пътя, причинена от разместени павета. По
думи на свидетелката, тя е управлявала автомобила със скорост не повече от
20 км./ч. и не е имало обозначителни табели около дупката.
Твърденият в исковата молба механизъм на ПТП се подкрепя и от
заключението на вещото лице по приетата САТЕ, което е кредитирано от съда
3
като пълно и компетентно изготвено. Според вещото лице могат да настъпят
посочените от ищеца вреди, установени и по делото, при реализиране на
механизъм на ПТП, описан от ищеца и съответстващ на свидетелските
показания.
Във връзка с доказването на настъпилите вреди по автомобила и
тяхното отремонтиране са представени с исковата молба множество писмени
доказателства - опис на щети по претенция № *** /л.19/, възлагателно писмо
до „***“ ООД /л.20/, опис заключение по щетата и придружително писмо
/л.22 и 23/, данни от извършена диагностика /л.25-27/, калкулации по ремонт
и окончателен опис на щета /л.29-33/, приемо-предавателен протокол /л.34/.
От същите се установява, че са констатирани увреждания по окачването на
автомобила и механизмите за неговото управление, както и свидетелката сочи
- затруднено шофиране след пропадането в дупката, и които увреди са
наложили подмяна на различни елементи именно по окачването, подробно
посочени в описа на щетите и тяхната калкулация. За извършените ремонтни
дейности е заплатена от застрахователното дружество на „***“ ООД сумата
от 7 898,90 лв., като са начислени и ликвидационни разходи от 10 лв. Това се
установява от представените също с исковата молба фактура № ***, доклад
№ *** по преписката и платежно нареждане за плащането /л.35-37/. Наред с
това са налице и представени по реда на чл. 192 ГПК от третото лице „***“
ООД доказателства за получената сума, видно от постъпила молба от
дружеството и приложенията към нея, находящи се на лист от 111 до 117 от
делото. В същия смисъл е и отговора на въпрос втори от заключението по
ССчЕ, прието и кредитирано от съда.
С оглед на гореизложеното се установиха по делото предпоставките за
възникване на регресна претенция на основание чл. 410, ал. 1 КЗ на
застрахователя по имуществено застраховане срещу причинителя на вредите.
Касателно отговорността на Община Пловдив на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ следва да се посочи, че не се оспорва от ответника
твърдението, че процесното кръстовище на ул. „****“ и ул. „***“ е част от
общинската собственост. Аргумент в тази насока се извежда още както от чл.
8, ал. 3 ЗП, така и от чл. 56, ал. 2 ЗОС, независимо от характера на улицата,
доколкото е безспорно, че същата е в рамките на населеното място, а именно
гр. П.. Не се оспорва и че Община Пловдив, чрез своите органи, е задължена
да поддържа и стопанисва уличното платно, на което е станал инцидента.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Посочената разпоредба урежда обективната отговорност на
възложителя на дадена работа, за вредите причинени в резултата на нейното
осъществяване, респ. на вредоносното бездействие на служителите му. В
конкретния случай именно в резултат бездействието на Общината, чрез
нейните органи, да обезопаси и своевременно ремонтира пътното платно, се е
стигнало до пропадане на лек автомобил „БМВ Х 6“, рег.№ *** в наличната
на пътя дупка и до увреди на МПС-то.
Поради горното съдът намира, че е осъществен фактическия състав на
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и искът се намира за доказан по
4
основание. Касателно размера на същия, то той се установява от
заключенията по ССчЕ и САТЕ, както и от представените писмени
доказателства за извършено плащане на „***“ ООД.
Следва да се посочи обаче, че е частично основателно възражението за
съпричиняване, заявено от Община Пловдив. Съгласно заключението по
САТЕ, при налична на пътното платно дупка с посочените по делото размери,
и при движения на автомобила с 16 км./ч., приблизително с каквато скорост и
свидетелката Г. твърди да се е движела, то водачът на автомобила има
видимост към пътното платно и съответно към дупката. В тази връзка, както и
ответната страна изтъква, по силата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват наред с други условия, но и със състоянието на пътя, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Те са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. В случая според вещото лице въпросната дупка,
явяваща се препятствие на пътя, е била видима за водача на лек автомобил
„БМВ Х 6“, рег.№***, който, предвид ниската си скорост на движение е
могъл и е бил длъжен да се съобрази със състоянието на пътя, респ. с
наличната дупка, и да я заобиколи, а при необходимост и да спре. Това обаче
не е сторено, с което водачът е допринесъл значително за настъпването на
вредите. Но доколкото са липсвали обозначителни знаци на или около
пътното платно, сигнализиращи наличното препятствие, то съдът намира, че
съпричиняването е наполовина и действията на водача не могат напълно да
изключат отговорността на Общината.
Основателна се явява и претенцията по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава за период от 23.07.2021 г. (изтичането на
предоставения четИ.десетдневен срок за плащане след поканата) и до
предявяването на иска - 26.08.2021 г. В тази насока съдът съобрази
представените Регресна покана /л.38/, получена на 08.07.2021 г. и отговора на
Общината /л.39/. Обезщетението ще се присъди върху уважената част на
иска, след съобразяване с процента на съпричиняване.
При тези съображения исковете ще се уважат само за половината от
претендирания им размер, а именно за сумата 3 954,45 лв., като за разликата
до пълния претендиран размер от 7 908,90 лв. искът за главница ще се
отхвърли, както и за сумата от 37,35 лв. мораторна лихва, а за разликата до
74,70 лв. ще се отхвърли. Като законна последица от уважаването на иска за
главница ще се присъди и законната лихва за забава от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 27.08.2021 г.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски ще
се присъдят по съразмерност. В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ще
се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и общо
208,18 лв. за съдебно-деловодни разноски, от които 183,18 лв. за държавна
такса, 10 лв. депозит за свидетел и 125 лв. депозити за вещи лица по САТЕ и
ССчЕ. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК и по съразмерност в полза на ответника
ще се присъдят разноски от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 50
5
лв. внесен депозит за вещо лице по САТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „С. Караджа“ № 2,
сумата от 3 954,45 лв. (три хиляди деветстотин петдесет и четири лева и 45
ст.) главница, представляваща заплатено от ЗАД „Армеец“ застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” с полица № ***, във
връзка с щета № ***, заведена относно ПТП от дата 05.04.2021 г. в гр. П., и
сумата от 37,35 лв. (тридесет и седем лева и 35 ст.) обезщетение за забава за
периода 23.07.2021 г. – 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, иска за главницата за разликата от присъдените
3 954,45 лв. (три хиляди деветстотин петдесет и четири лева и 45 ст.) до
пълния претендиран размера от 7 908,90 лв. (седем хиляди деветстотин и
осем лева и 90 ст.), както и иска за обезщетение за забава за периода
23.07.2021 г. – 26.08.2021 г. за разликата от присъдените 37,35 лв. (тридесет и
седем лева и 35 ст.) до пълния претендиран размер от 74,70 лв. (седемдесет и
четири лева и 70 ст.).
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „С. Караджа“ № 2,
сумата от 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение и общо
208,18 лв. (двеста и осем лева и 18 ст.) за съдебно-деловодни разноски,
сторени пред първата инстанция по настоящото дело.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, ул. „С. Караджа“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на
Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“
№ 1, сумата от 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение и 50 лв.
(петдесет лева) за съдебно-деловодни разноски, сторени пред първата
инстанция по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6