№ 9
гр. Русе, 27 февруари 2023
г.
Административен съд Русе, в публичното заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Членове:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на
прокурора Радослав Градев като разгледа докладваното от съдия Дякова
КАНД № 8 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е касационна жалба от "Рея Кеър
България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр.Русе, ул."Цар
Шишман"№ 11, вх.1, ет.2, представлявано от Васил В.Даков-управител, чрез
адвокат-пълномощник Н.Б. ***, против Решение № 686 от 28.11.2022г., постановено
по АНД№ 1592 / 2022г. на Районен съд Русе, с което е изменено Наказателно
постановление /НП/ № 18-002014/27.07.2022 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда" - Русе. С посоченото НП на основание чл. 414, ал. 1
от КТ на "Рея Кеър България" ЕООД, в качеството на работодател, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., като с решението на
въззивния съд е променено основанието за налагане на имуществена санкция в
същия размер от чл. 414, ал. 1 по чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл.З,
ал.1,т.1б от Наредба №5/29.12.200г., за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ.
Според жалбоподателя
въззивният съд е постановил решение, което е в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата
се посочва, че в решението не са коментирани техните възражения, които са във
връзка с предмета на спора, както и че съдът не е изпълнил задължението си да
провери законосъобразността на издаденото НП. Касаторът твърди, че с въззивното
решение не е отговорено и не са обсъдени множеството негови възражения, което
води до необоснованост на постановеното решение. С оглед състава на вмененото
нарушение, свързано с изтичане на определен срок, посочва, че в НП неправилно е
посочена датата на извършване на нарушението, тъй като на посочената в НП
дата/26.05.2022г./ все още не е изтекъл предоставения от закона срок за изпълнение
на задължението. Развити са съображения за това, че срокът за изпълнение на
задължението за подаване на уведомление до ТД на НАП следва да тече от датата
на реалното изменение на трудовия договор.
В жалбата се посочва, че е
допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН, тъй като един и същ
свидетел е посочен както като свидетел при извършване на нарушението, така и
като свидетел при установяване съставяне на АУАН, което според жалбоподателя е
недопустимо смесване на две качества. Изложени са съображения, че нарушението
не е установено по несъмнен начин, както и че в НП не са налице изискуемите по
чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити - описание на нарушението, дата и място, където е
извършено, обстоятелства, при които е извършено, както и доказателствата, които
го потвърждават.
Касационният жалбоподател
сочи, че с изменението, направено чрез въззивното решение се признава, че
нарушението неправилно е квалифицирано, което според него е основание за отмяна
на НП.
Иска се отмяна на
обжалваното решение и съответно на наказателното постановление. Претендират
разноски.
Ответникът по касационната
жалба - Директорът на ДИТ Русе, чрез представляващия го в производството
юрисконсулт посочват, че жалбата е неоснователна и молят въззивното решение да
остане в сила като правилно и законосъобразно. Претендират юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
прокуратурата предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд Русе.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства
и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна пред компетентния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, но по съображения, различни от посочените в нея.
Въз основа на събраните
доказателства районният съд е приел, че ответникът по касационната жалба
"Рея Кеър България" ЕООД в качеството му на работодател и във връзка
с изпълнение дейността на дружеството е наело на работа по трудов договор
работнички, които при възможност да командирова в чужбина. С работничката
Даниела Статева бил сключен трудов договор №63 от 23.05.2022г., като за този
договор надлежно в ТД НАП било подадено уведомление по чл.62, ал.З от КТ. Със
същата работничка на същата дата било подписано и допълнително споразумение към
същия трудов договор, с което работничката била командирована в РГермания за
периода 04.06.2022г. до 04.09.2022г. За изменението на трудовия договор
работодателят не подал уведомление по чл. 62, ал.З от КТ в ТД НАП.
След изготвен доклад от
08.06.2022г. от Главен инспектор в отдел КИД при „ Главна инспекция по
труда", след подаден сигнал от друг работник, контролиращият орган е
констатирал липсата на уведомление за извършено командироване по чл. 121 а КТ и
е предложено извършването на допълнителна проверка от ДИТ -Русе. Именно в хода
на същата, документирана с протокол № ПР2220364/08.07.2022г. е констатирано
неподаване на уведомления по реда на чл.121а, ал.1, т.1 КТ вр. чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, при командироване на работници
или служители, вр. чл.З, ал.1, т.1 б от Наредба № 5/ 2002г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомление по чл.62 ал.5 КТ- общо 12 бр., като са
дадени задължителни
предписания за изпращане
на уведомление с краен срок 13.07.2022г.
На 08.07.2022г.
актосъставител Пеева в присъствието на св.Русанов съставила АУАН №
18-002014 от 08.07.2022г. за констатирано нарушение на чл.З, ал.1, т.1б от
Наредба №5/29.12.200г., за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по
чл. 62, ал.5 от КТ. С Наказателно постановление № 18-002014/27.07.2022 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Русе, касатора "Рея
Кеър България" ЕООД в качеството на жалбоподател било санкционирано на
основание чл.414, ал.1 от КТ с "имуществена санкция" в размер на 1
500 лв. за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от КТ за това, че е командировал работничката Даниела Статева за периода
от 04.06.2022 г. до 04.09.2022 г. в Германия с допълнително споразумение към
трудов договор № 63/23.05.2022г. на основание чл. 121а от КТ, но не подал до ТД
на НАП уведомление съгласно приложение № 1 от Наредба № 5/2002 г., в тридневен
срок от изменението на трудовия договор на работничката в условията на чл.121а,
ал.1 КТ, като нарушението е осъществено на 26.05.2022г.
Въззивният съд е приел за
установено нарушение на неспазен тридневен срок за уведомление по чл. 3, ал. 1
б. "б" от Наредба № 5 в случаите по чл. 121а, ал.1, т.1 КТ, като
установил от приложеното допълнително споразумение от 23.05.2022г. към трудов
договор № 63/23.05.2022г., че работничката е командирована на територията на
друга държава - членка на ЕС от български работодател за негова сметка и под
негово ръководство и в самото споразумение е посочено, че основанието за
подписването му е чл.121а от КТ. Отхвърлил
е възраженията за неспазен срок и неточност при приемане на датата на
нарушението. Приел е, че са спазени всички преклузивни
срокове. Приел е за неоснователни възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.
С въззивното решение е
изменено атакуваното НП на Директора на ДИТ, като е променено основанието за
налагане на имуществена санкция в размер на 1500 лв., като основанието от това
по чл. 414, ал.1 КТ е изменено в такова по чл.414, ал.З от КТ. Доводи за
извършеното изменение са изведени от нормата на чл.62 ал.З КТ, касаеща
изменение на трудовото правоотношение, която норма води до специалния състав на
чл.414 ал.З КТ, а не до общата разпоредба на чл.414 ал.1 КТ. Въззивният съд е
приел, че е неоснователно възражението за маловажност, тъй като маловажността
на случая е изключена, предвид разпоредбата на чл.415в ал.2 КТ.
Настоящият съдебен състав,
след като съобрази мотивите на въззивния съд, намира, че с решението неправилно
е изменено НП, както и че е допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила, не са изяснени относимите и релевантни факти и неправилно е приложен
материалният закон, като за последното на основание чл.281 ал.2 АПК
касационната инстанция следи служебно.
Съгласно TP 8/ 16.09.2021г. по т.д.1/2020г на ВАС,
районния съд наред с възможността да намали размера на наказанието, може да
измени наказателното постановление чрез преквалификация на извършеното деяние
по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение,
когато установи, че административно наказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон при квалификацията на деянието, но като се съобразява и със
забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.
В случая РС-Русе е приел,
че деянието, изразяващо се според АНО в нарушение на чл.З ал.1 т.1б от Наредба
5/2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление при промяна на
мястото на работа в 3 дневен срок при командироване в условията на чл.121а ал.1 КТ, не е нарушение на общо формулирания състав по чл.414 ал.1 КТ - за всяко
нарушение на трудовото законодателство, а е такова, съставляващо нарушение на
чл.63 ал.2 КТ, което е предвидено като самостоятелно основание по
чл.414 ал.З КТ, поради и което и извършил преквалификация на основанието без
такава преквалификация за деянието, само посочвайки специалната правна норма.
Независимо, че се отнася до
един и същ документ - допълнително споразумение, в КТ ясно е разграничено
изменението на трудовото правоотношение по чл.62 ал.З КТ, когато се променя
длъжността, и/ или срокът на договор , промяна на работното място, и случаите
на командироване в страната или в чужбина по чл.121 а КТ, поради което и
сключеното допълнително споразумение в двата случая попада в различни състави
на нарушение.
За да е съставомерно
нарушението по чл.414 ал.З КТ се изисква само нарушение на посочените
разпоредби на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или ал.З и чл.63 ал.1 или ал.2 КТ, т.е.,
когато допълнително споразумение е свързано с изменението на трудовото
правоотношение по чл.62 ал.З КТ, когато се променя длъжността, и/ или срокът на
договор , промяна на работното място. В случая такова нарушение не е установено
и не е вменено на касационния жалбоподател.
Вмененото нарушение касае
неспазване на чл.З ал.1 т.1б“б“ от Наредба № 5/2002 г. от
1 март 2021г. и се отнася за липса на уведомяване при сключено допълнително
споразумение само при командироване в случаите на чл.121 а ал.1 т.1 КТ.
С направените промени в
Наредба № 5/2002 г. от 1 март 2021 г. е въведено задължение за работодателите
да регистрират чрез подаване на уведомление /прил. №1/ към чл.1, ал.1 от същата
наредба, сключените допълнителни споразумения в случаите по чл. 121а, ал. 1, т.
1 КТ извън тези за изменение на трудовото правоотношение. Съгласно кодекса това
са случаите на командироване на работници или служители в рамките на
предоставяне на услуги, когато български работодател командирова работник или
служител на територията на друга държава - членка на ЕС, държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария.
Тъй като условията и редът
за командироване по смисъла на чл. 121а от КТ се уреждат с Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), то съгласно чл. 2, ал. 1 от
същата наредба при командироване на работници или служители в случаите по чл.
121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с
допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването, което задължително се регистрира в
НАП, чрез подаване на уведомление в тридневен срок от сключването на допълнителното
споразумение, но при вече регистриран сключен трудов договор , като се променя
само т.8- основание на договора , като се допълва код 18 за допълнително
споразумение в случаите на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ.
Предвид изложеното, в
случай, че с оглед спазването на разпоредбите на трудовото законодателство,
когато в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ се изисква писмено договаряне
на условията за командироване /например за всяка конкретна държава/ със
сключване на допълнително споразумение, то същото следва да бъде регистрирано в
НАП на основание чл. 3, ал. 1, б.„б" от Наредба № 5/2002 г. С
неизпълнението на това задължение работодателят нарушава само чл.З, ал. 1,
буква „б" Наредба 5 / 2002г, което е самостоятелен
състав на нарушение
по смисъла на чл.414 ал.1 КТ, посочено и като основание за налагане на санкция
в НП.
Специалната норма на чл.
414, ал. 3 от КТ предвижда санкция за неизпълнение на задължение на
работодателя по чл. 62, ал. 3 от КТ, а именно неизпълнение на задължение за
уведомяване на ТД на НАП при изменение на трудов договор. Същата макар и
предвиждаща еднакъв размер на адм.наказание в еднакъв диапазон, все пак се
явава по-неблагоприятна от тази по чл.414 ал.1 КТ, при която е приложима
привилигированата норма за налагане на по-нисък размер на адм.наказание в
случаите на маловажно по смисъла на КТ нарушение. Т.е дори на пръв прочит
променяйки дори само основанието за налагане на санкцията в тази по чл.414 ал.З КТ / без да се променя и преквалифицира нарушената правна норма/ от тази по посочената
от органа разпоредба на чл.414 ал.1 КТ въззивният съд е нарушил забраната за
влошаване на положението на оспорващата страна, до степен да откаже въобще
произнасянето или изследването на основанията за прилагане на привилигирован
състав, което се явява съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените
правила. Така променяйки основанието за налагане на санкцията, съдът е отказал
да се произнесе по отношението на наведените основания за маловажност на
нарушението по привилигирования състав по чл.415в ал.1 КТ,
ако са налице доказателства, които да обосноват неговото прилагане. Посочената
норма е неприложима съгласно ал.2 само в определени от законодателя случаи, в
чиято хипотеза разглеждания случай не попада, тъй като не е вменено нарушение по чл.62 ал.3 КТ.
По тази причина въззивният
съд неправилно е изменил санкционната норма в атакуваното НП от 414, ал.1 КТ на
414, ал.З КТ, тъй като, както се сочи по- горе, вмененото нарушение не
осъществява състав от КТ/чл.61, ал.1, чл.62,ал.1 или ал.З и чл.63, ал.1 или
2КТ/, а от Наредба 5 / 2002г. Променената правна квалификация на основанието за
налагане на санкцията по чл.414 ал.З КТ противоречи на материалните/фактически/
основания и така постановеното решение се явава в противоречие с материалния
закон. Отделно с изменението се влошава и положението на жалбоподателя поради
невъзможността за преценка дали нарушението не е маловажно по смисъла на
чл.415в ал.1 КТ.
От друга страна, при
промяна на санкционната норма неправилно е приложен материалния закон, който
определя състава на нарушението, тъй като санкцията е обвързана със състава на
нарушението.
Според административно
наказващия орган е налице командироване по чл.121а ал.1 т.1 КТ, както е приел
въззивния съд, макар и да не е посочена точната хипотеза. Не са изследвани
обстоятелствата, от които да се обоснове извода в случая какво е налице -
командироване или изпращане на работа в друга държава членка по искане на
предприятието ползвател след като на една и съща дата е сключен трудов договор и допълнителното
споразумение, с което работничката се командирова/ изпраща на работа извън
страната.
При
командироването в хипотезата на чл.121а ал.1 КТ са приложими разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, според
които при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал.
1, т. 1 КТ и по чл. 107т, ал. 4 от КТ работодателят и работникът или служителят
уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за
срока на командироването. В случая обаче трудовото правоотношение на територията на страната въобще
не е възникнало. Работничката е следвало да започне изпълнение на трудовия
договор на 03.06.2022г., но с оглед на допълнителното споразумение в РГермания,
където е изпратена да полага труд ,считано от 04.06.2022г. Т.е не се касае за
изменение на съществуващо трудово правоотношение, тъй като липсват въобще данни
с оглед на следващите предписания те да
касаят посочената работничка и тя да е започнала да полага труд при
работодателя в България.
От АНО въобще
не е изяснено дали е възникнало първоначалното трудово правоотношение или се
касае за хипотеза на изпращане на работник. Липсват каквито и да са представени
писмени доказателства за какво е изпратено уведомление до НАП и какво не е
налично. Липсват доказателства в превод на български език какви са отношенията
между касатора и предприятието- ползвател, както и доказателства в случая дали
наказаното лице не е предприятие, което осигурява временна работа. Неправилно
са изчислени сроковете на посоченото нарушение, т.е датата на извършването му.
Доводите на АНО са недоказани
Така обобщено оспореното
съдебно решение противоречи на материалния закон и е в нарушение на изискването
за забрана на влошаване на положението на оспорващия и налага неговата отмяна. Издаденото НП се явявя
незаконосъобразно и необосновано, при неизяснени фактически обстоятелства и в
нарушение на процесуалните правила, което налага и неговата отмяна.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която има
качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъдат присъдени
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 572лв. за две инстанции, платени по
договор за правна защита по приложен списък
Искането за
присъждане на разноски за процесуално представителство за един адвокат при
изхода на спора е основателно. Същите възлизат на 572лв. заплатен адвокатски
хонорар за двете инстанции.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2, от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 686/28.1.2022г. по АНД 1592/2022г.
по описа на РС-Русе, с което е изменено Наказателно постановление № 18-
002014/27.07.2022 г. на Директора на Инспекция по труда - Русе, с което на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ на "Рея Кеър България" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Цар Шишман"
№ 11, вх. 1, ет. 2, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500лв./хиляда и петстотин лв/, като е
променено основанието за налагане на имуществената санкция в размер на 1500лв.
от чл.414, ал.1 по чл.414, ал.З КТи вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18- 002014/27.07.2022 г. на Директора на Инспекция по труда -
Русе, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на "Рея Кеър
България" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. "Цар Шишман" № 11, вх. 1, ет. 2, в качеството
му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в
гр.София, бул."Княз Александър Дондуков" № 3, да заплати на Рея Кеър България" ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Русе, ул. "Цар Шишман" № 11,
вх. 1, ет. 2,
представлявано от Васил В.Даков сумата от 572лв. адвокатско възнаграждение
.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.