№ 923
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000503600 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 263876 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д. №
12488/2018 г. от Софийски градски съд, ответниците - Прокуратурата на
Република България и Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ са
осъдени, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, при условията на солидарност да заплатят на С. К. А., ЕГН
**********:
- сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл. 227б., ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда от
23.03.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 14057/2016 г. от Софийски районен
съд, влязла в сила на 15.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
26.09.2018 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 30 000 лева;
- сумата от 262.50 лева, представляваща обезщетение за забава върху
1
главницата от 7 000 лева, за периода от 15.05.2018 г. - 26.09.2018 г., като е
отхвърлил акцесорния иск за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 8 168.92 лв., както и за периода от 05.01.2016 г. до 14.05.2018 г.,
като неоснователен;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните
работи да заплатят на С. К. А., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 35 лв. за държавна
такса.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца С. К. А.,
ЕГН ********** в частта, в която предявеният главен иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /7 000 лв./ до пълния предявен размер от 30 000 лева;
в частта, в която е отхвърлен акцесорният иск, за разликат над уважения до
пълния предявен размер и за периода от 05.01.2016 г. до 14.05.2018 г. с
доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди
от незаконното обвинение за престъплението, за което е оправдан.
Поддържа, че съдът е следвало служебно да допусне мадицинска
експертиза за негативните последици на наказателното преследване върху
неговото физическо и психическо здраве.
Поддържа, че ответникът дължи законната лихва върху обезщетението,
считано от 05.01.2016 г., когато е привлечен в процесуалното качество на
обвиняем.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
ввместо това да осъди ответниците при условията на солидарност да заплатят
допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер
на сумата от 23 000 лева, до пълния размер на предявения иск от 30 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 26.09.2018 г.
Моли да се присъди обезщетението за забава в размер на законната
лихва, за разликата над сумата от 262 лева до пълния размер на предявения
иск от 8 168.92 лева, за периода от 05.01.2016 г. до 25.09.2018 г.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
2
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност,
поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли
въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това
да отхвърли предявените искове, имащи за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди и за присъждане на законната лихва.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи и
присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък
размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено с
критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по
делото.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника – Столична дирекция на вътрешниште работи с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли
въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това
да отхвърли предявените искове, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди и за присъждане на законната лихва.
Поддържа, че не са налице предпоставките СДВР да отговоря при
условията на солидарност с Прокуратурата на Р. България, тъй като
разследващите полицаи са служители на Дирекцията, но при осъществяване
на разследването са функциинално подчинени на наблюдаващия прокурор,
който осъществява функциите по ръководство и решаване.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи и
присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък
размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено с
критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по
делото.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
3
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – С. К. А., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Република България и против Столична дирекция на вътрешните работи
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
05.01.2016 г. с постановление на разследващ полицай при 04 РУ - СДВР -
МВР по досъдебно производство № 15356/2014. по описа на 04 РУ-СДВР,
пр.пр. 45814 по описа на СРП е бил привлечен в процесуалното качество на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК.
Била му е взета мярка за неотклонение и била извършена полицейска
регистрация по ЗМВР.
На 25.04.2016 г. в Софийски районен съд е било внесено постановление
на прокурор при СРП за освобождаване от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а. от НК за престъпление по чл.227 б., ал. 2 от НК с налагане на
административно наказание.
С разпореждане от 13.05.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 7783/2016 г.
от Софийски районен съд насрочил разглеждане на делото в открито съдебно
заседание на 30.06.2016 г., на която дата прекратил съдебното производство и
върнал делото на СРП.
На 04.08.2016 г. бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.
227б., ал. 2 от НК, по който било образувано н.о.х.д. № 14057/2016 г. по описа
на СРС.
С присъда от 23.03.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 14057/2016 г. от
Софийски районен съд е бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение.
Присъдата е била протестирана от прокурора и потвърдена с решение
№ 556 от 15.05.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 6088/2017 г. от Софийски
градски съд.
Ищецът твърди още, че:
- незаконните действия на Прокуратурата на Република България и
Столична дирекция на вътрешните работи са му причинили неимуществени
вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и
4
психологически терзания; накърнили неговата чест, достойнство и доброто
му име в обществото, което довело до негативни последици върху
физическото и психическото здраве;
- притежава висока степен на образование, получено в елитни и
престижни световно известни училища и университети и преди незаконното
обвинение бил с високо обществено положение на експерт, ръководител и
мениджър в престижни международни компании;
- въпреки оправдателната присъда продължава да изпитва страх и
несигурност;
- здравословните проблеми довели до 60 % трудова
неработоспособност, призната с експертно решение на ТЕЛК;
С предявените искове поискал ответниците при условията на
солидарност да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законнта лихва от деня на подаване
на исковата молба в канцеларията на съда – 26.09.2018 г.
Поискал ответниците при условията на солидарност да му заплатят
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
30 000 лева, за перода от 05.01.2016 г. до 25.09.2018 г., в размер на сумата от
8 168.92 лева.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата
молба /л. 35/, с който оспорил основателността на предявените искове и
поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял
неимуществените вреди от воденото наказателно преследване.
При условията на евентуалност поискал съдът да присъди обезщетение
за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи
значение при определяне на неговия размер.
Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи подал отговор
на исковата молба /л. 57/, с който оспорил основателността на предявените
искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял
неимуществените вреди от воденото наказателно преследване.
Освен това извършените от служители действия по разследването са в
изпълнение на прокурорски разпореждания, поради което следва да намери
приложение постановеното в т. 10 от Тълкувателно решение № 3 от
5
22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС.
При условията на евентуалност поискал съдът да присъди обезщетение
за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи
значение при определяне на неговия размер.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът на
05.01.2016 г. с постановление на разследващ полицай при 04 РУ - СДВР -
МВР по досъдебно производство № 15356/2014. по описа на 04 РУ-СДВР,
пр.пр. 45814 по описа на СРП е бил привлечен в процесуалното качество на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК.
Мярка за неоклонение не е била взета по отношение на обвиняемия.
На 25.04.2016 г. прокурор при Софийска районна прокуратура е внесъл
в Софийски районен съд постановление за освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а. от НК за престъпление по чл.227 б., ал. от НК
с налагане на административно наказание.
С разпореждане от 13.06.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 7783/2016 г.
от Софийски районен съд е прекратил съдебното производство и върнал
делото на СРП.
На 05.08.2016 г. е внесен обвинителен акт в Софийски районен съд за
престъпление по чл. 227б., ал. 2 от НК, по който било образувано н.о.х.д. №
14057/2016 г. по описа на СРС.
С присъда от 23.03.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 14057/2016 г. от
Софийски районен съд е признал подсъдимия С.А. за невиновен и го е
оправдал по повдигнатото обвинение.
Присъдата е била протестирана от прокурора и потвърдена с решение
№ 556 от 15.05.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 6088/2017 г. от Софийски
градски съд.
Ищецът е представил доказателства за завършено висше образование по
6
Компютърни науки и Бизнес администрация.
В първата инстанция са разпитани свидетели за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от наказателното преследване.
С експертно решение № 228 от 29.09.2016 г. , издадено от ТЕЛК при V
МБАЛ – София на ищеца е призната 60% намалена трудова способност,
поради намалено централно зрение на двете очи, която се дължи на
наследствени ретинални дистрофии.
Престъплението по чл. 227 б. ,ал. 2 от НК не е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените ищеца
и от ответниците въззивни жалби, като спорът се концентрира до
основателността на предявените искове, а при тяхната основателност до
размера на обезщетенията за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 227б. ал. 2 от НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК.
Наказателно преследване по отношение на ищеца реално е продължило
7
от 05.01.2016 г. до 15.05.2018 г.
По отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение.
По отношение на ищеца няма доказателства да е била наложена мярка
на процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната без
разрешението на прокурора или на съда“.
Наказателното преследване не е било медийно отразявано.
Наказателното преследване се е осъществило както в досъдебната фаза,
в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и
решаване така и в съдебната фаза, в която е осъществявал обвинителната
функция и контрол за законност.
Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
Ищецът е предявил ика и поискал осъждането и на СДВР при условията
на солидарност с Прокуратурата на Р. България.
Действията на разследващите полицаи и техният конкретен принос за
настъпване не вредите не може да бъде определен и разграничен, а и този
принос е от значение само за вътрешните им отношения, поради което селдва
да отговарят солидарно към увредения.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а
те са:
8
- възрастта на ищеца, неговото обществено положение и завършено
висше образование;
- на ищеца е било повдигнато само едно обвинение за извършено
престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на наказателното преследване, в който по
отношение на ищеца са били извършвани процесуални и
процесуалноследствени действия е от 05.01.2016 г. до 15.05.2018 г.;
- по отношение на ищеца не е била взета и изпълнявана мярка за
неотклонение;
- няма доказателства наказателното преследване да е препятствало
развитието на ищеца в професионален и образователен план;
- по отношение на ищеца не е била наложена мярка за процесуална
принуда „забрана да напуска пределите на страната без разрешението на
прокурора или на съда“;
- наказателното преследване не е било медийно отрязявано и не е
повлияло негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца, тъй
като доказателствата обосновават извод, че вредите за ищеца са обичайните,
които съпътстват всяко едно наказателно преследване;
- наказателното производство е приключило в разумен срок;
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата
от 2 000 /две хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено -
икономически условия на живот.
Предявеният иск иск, имащ за предмет обезщетяване на
неимуществените вреди от двамата ответници, при условията на солидарност
от незаконното обвинение е основателен до размер на сумата от 2 000 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 30 000 лева.
Искът до посочения размер е основателен и подлежи на отхвърляне за
разликата до пълния предявен размер.
9
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главния
иск и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
наказателния съд оправдателна присъда.
Оправдателната присъда за ищеца е влязла в сила на 15.05.2018 г.
Ищецът е поискал да се присъди обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от
привличинето му като обвиняем на 05.01.2016 г. до деня на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда – 26.09.2018 г., в размер на сумата от
8 168.92 лева и отделно да се присъди законната лихва върху главницата,
считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда –
26.09.2018 г.
Обезщетението за забава върху главницата от 2 000 лева за периода от
15.05.2018 г. до 25.09.2018 г. е в размер на сумата от 74.45 /седемдесет четири
лв. и четиридесет и пет ст./ лева, до който размер и за който период иска е
основателен и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 8 168.92
лева и за посочения от ищеца период от 05.01.2016 г. до 15.05.2018 г.
С оглед на изложеното от трите жалби частично основателни са тези,
подадени от двамата ответници, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответниците са осъдени при условията на солидарност да заплатят на ищеца
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 26.09.2018 г., за разликата над сумата от 2 000 лева до размер на
10
сумата от 7 000 лева и вместо това да се отхвърли главния иск в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответниците са осъдени при условията на солидарност да заплатят на
ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2018 г., до
размер на сумата от 2 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен главния иск, имащ за предмет солидарното осъждане на
ответниците да заплятата обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихав, считано от 26.09.2018 г., за разликата над сумата от 7 000
лева до пълния предявен размер от 30 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответниците при условията на солидарност са осъдени да заплатят на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от 2000 лева, за разликата над сумата от 74.45 лева до
размер на сумата от 262.50 лева, за периода от 15.05.2018 г. до 25.09.2018 г. и
вместо това да се отхвърли иска в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен акцесорният иск, предявен против двамата ответници,
имащ за предмет присъждане на законната лихва, при условията на
солидарност, върху обезщетението за неимуществени вреди, за разликата над
сумата от 262.50 лева до пълния предявен размер от 8 168.92 лева и за
периода от 05.01.2016 г. до 15.05.2018 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника СДВР,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в
размер на сумата от 150 лева.
Жалбата, подадена от ищеца е изцяло неоснователна и не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на деловодни разноски.
11
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263876 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д. №
12488/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която двамата
ответници - Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на
вътрешните работи са осъдени при условията на солидарност, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да
заплатят на С. К. А., ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл. 227б., ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда от
23.03.2017 г., постановена по н..о.х.д. № 14057/2016 г. от Софийски районен
съд, влязла в сила на 15.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
26.09.2018 г., за разликата над сумата от 2 000 /две хиляди/ лева до размер на
сумата от 7 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. А., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните
работи, при условията на солидарност, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предложение първо от ЗОДОВ, имащ за предмет присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 26.09.2018 г., за разликата над сумата от 2 000 лева до размер на
сумата от 7 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263876 от 11.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 12488/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която двамата
ответници - Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на
вътрешните работи са осъдени, при условията на солидарност, да заплатят на
С. К. А., ЕГН **********, основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от
ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2018 г., до размер на
сумата от 2 000 /две хиляди/ лева.
12
ОТМЕНЯ решение № 263876 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д. №
12488/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която двамата
ответници - Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на
вътрешните работи са осъдени на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплатят
на С. К. А., ЕГН **********, обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 2000 лева, за
разликата над сумата от 74.45 лева до размер на сумата от 262.50 лева, за
периода от 15.05.2018 г. до 25.09.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. А., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните
работи иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет да се
заплати приусловията на солидарност обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 2 000 лева,
за разликата над сумата от 74.45 /седемдесет и четири лв. и четиридесет и пет
ст./ лева до размер на сумата от 262.50 лева, за периода от 15.05.2018 г. до
25.09.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263876 от 11.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 12488/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която двамата
ответници - Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на
вътрешните работи са осъдени, при условията на солидарност, да заплатят на
С. К. А., ЕГН **********, на основане чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 2 000 лева и за
периода от 15.05.2018 г. до 25.09.2018 г., в размер на сумата от 74.45 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263876 от 11.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 12488/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за
предмет солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за разликата над сумата
от 262.50 лева до пълния предявен размер от 8 168.92 лева и за периода от
05.01.2016 г. до 15.05.2018 г.
13
ОСЪЖДА ищеца С. К. А., ЕГН ********** да заплати на Столична
дирекця на вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 150 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14