ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 230
гр. Търговище, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на шестнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500191 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Разпореждане № 318 от 30.06.2022 г., постановено по ч. гр. дело №
439/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Попово, съдът е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощник ю.к. И.,
против В. М. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. П., п.к.****, обл.Т.,
ул.“****“ №**, за заплащане на сумата 213.31 лв. - непогасено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 10.11.2020 г. до 03.12.2021 г.; сумата
175 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна
услуга Фаст; сумата 370.18 лв. - неплатено възнаграждение за закупена
допълнителна услуга Флекси.
Срещу така постановеното разпореждане в частта му, в която заявлението е
отхвърлено за сумата 213.31 лв. непогасено договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 10.11.2020 г. до 03.12.2021 г., е постъпила частна
жалба от заявителя чрез пълномощника му Р. ИВ. ИЛ., редовно упълномощен
по делото.
В частната жалба се излагат следните съображения: Заповедният съд не
разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права. С чл. 411, ал.2, т.З
ГПК законодателят предоставя правомощие на заповедния съд да преценява
1
дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор
или има обоснована вероятност за това. Според заявителя, за обективиране на
първата хипотеза, клаузата следва да е обявена за неравноправна по
предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Тълкувайки
втората хипотеза на горепосочената клауза, следва да се приеме, че е от
събраните доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е
мотивиран и аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза
от потребителския договор е неравноправна. Като тук заповедният съд е
длъжен да изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе
под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност
за неравноправна клауза, което, според заявителя, заповедният съд не е
сторил. Счита, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на
чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора
не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като
неправилно е извършил именно такава преценка.
Счита, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите
ограничения и не противоречи на добрите нрави. С оглед изменения на ЗПК
със ЗИДЗПК (обн., ДВ, бр.35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014) в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния
лихвен процент, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал. 5,
клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. В случая
годишния лихвен процент е съобразен с посочените текстове и не може да е
налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което
е позволено от закона с императивна правна норма.
Въз основа изложеното, частният жалбоподател моли съда да отмени
обжалваното разпореждане в съответната му част, в която се отхвърля
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника В. М. Д., като вместо него
постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваното
вземане. Претендират за направените по делото разноски.
2
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима. По съществото на спора съдът приема следното:
Параметрите на обсъждания кредит са следните: Сума на кредита: 1 000
лева; срок на кредита – 24 месеца; месечна вноска по кредита – 61.25 лева;
ГПР 48.98% за периода от 13.12.2019 година до 29.06.2020 година, респ. след
това – 44.8%; годишен лихвен процент 41.00%; дължима сума по кредита – 1
470.08 лева. Отделно кредитополучателят е задължен да заплаща в рамките на
тези 24 месеца и месечна вноска от 38.33 лева за така наречения
допълнителен пакет Фаст и Флекси. По този начин месечната вноска общо
възлиза на 99.58 лева или общата сума, която е прието, че следва да върне
кредитополучателя, след като ползва в рамките на тези 24 месеца кредитен
ресурс от 1 000 лева, е 2,389.92 лева.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от
ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4,
се считат за нищожни.
В случая на кредитополучателят е сключил договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт за сумата от 1 000 лева със срок за погасяване
на задължението – 24 месеца, като месечното му задължение, заедно със
стойността на „закупените“ допълнителни пакети е в размер на 99.58 лева.
Ясно е, че по този начин ГПР реално не е 48.98% или 44.8% след сключения
на 29.06.2020 година анекс, а почти двойно повече, при забрана да не
надхвърля 50%.
В настоящото производство се поставя въпросът дали заповедният съд
разполага с правомощия да направи преценка за действителността на
договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 от ЗПК и да приложи
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, присъждайки само дължимата главница, или
заповедният съд няма такова правомощие и следва да уважи заявлението и за
договорната лихва, и едва в евентуалното исково производство да е възможно
обсъждане на изискванията за недействителност на договора по възражение
3
на длъжника.
За да отговори на този съществен въпрос настоящият състав изхожда от
съображенията и решенията, съдържащи се в Решение на Съда на ЕС от
30.06.2022 година по дело C‑170/21 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България)
с акт от 15 март 2021 г., постъпил в Съда на 15 март 2021 г., в рамките на
производство по дело със страни „Профи Кредит България“ ЕООД и T.И.T.
Посоченото решение дава отговор на редица въпроси, касаещи правомощията
на заповедния съд по повод на постъпило заявление за издаване на заповед за
изпълнение във връзка със служебната проверка на заповедния съд по повод
на констатирани неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит.
Безспорно е, както е прието и в обсъжданото решение, че Член 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се
тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение — предвид обстоятелството че
длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази
заповед — е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна
клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и
съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното
вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление,
при условие че съответният договор може да продължи да действа без
каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което
посоченият съд следва да провери.
Тезата на частния жалбоподател в настоящото производство е следната:
заповедният съд е длъжен да издаде заповед за изпълнение за претендираните
суми за главница и договорна лихва. Длъжникът е този, след като му се връчи
заповед за изпълнение, може да възрази и да се позове на недействителност
на договора съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Ако не възрази,
длъжникът може в отделно производство да претендира връщане на
платените вповече от него суми, позовавайки се на недействителност на
договора – т.е. активната страна по повод изясняване на въпроса за
действителността/недействителността на договора и прилагане на
последиците, регламентирани в чл. 23 от ЗПК, следва да е потребителя.
4
Настоящият съдебен състав не възприема тази теза поради следното: По
повод на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение във
връзка с търсени суми по договор за потребителски кредит, заповедният съд
разполага с данни за всички параметри на отпуснатия потребителски кредит.
Без да събира допълнителни доказателства заповедният съд е във възможност
да извърши обоснована преценка за това дали ГПР е съобразен с изискванията
на закона. В случая е видно, че ГПР е значително по-висок от законовия
минимум по ЗПК. Принципът на ефективност, приложим в областта на
правото на ЕС и регулярно обсъждан в практиката на Съда на ЕС, изисква да
се ограничи възможността за образуване на нови и допълнителни съдебни
производства по повод на даден правен спор, какъвто е настоящият.
Потребителят е по-слабата страна в настоящия спор, не само финансово, но и
от гледна точка на възможността да съобразява начините, по които следва да
действа, за да защити правата си. В случая, в основата на спора е поведението
на самия заявител, което несъмнено и очевидно не е съобразно със закона –
същият не дава вярна информация за размера на приложимия спрямо
конкретния договор за потребителски кредит ГПР. Ако заповедният съд
игнорира своята преценка за размера на ГПР на етапа на заповедното
производство, това означава да се толерира практиката на небанковите
институции, отпускащи кредити, които чрез невярна информация
заблуждават потребителя относно този съществен параметър на договора за
потребителски кредит – ГПР, разчитайки в същото време на бездействието на
длъжника – липса на възражение срещу заповедта за изпълнение или на други
ответни действия в защита на правата им.
Настоящият съдебен състав приема, че реализирането на конкретните
правни последици от констатацията за недействителност на договора за
потребителски кредит съгласно разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК следва
да се извърши още на етапа на заповедното производство. При това
заявителят на губи правото си да защити претендираните от него права,
предявявайки съответния иск по негова преценка.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
5
доставчика и потребителя.
В случая е налице хипотеза, при която търговецът, с цел да извлече за себе
си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата
за закупуване на пакет за допълнителни услуги, осъществявайки агресивна
нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води
до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с
оглед конкретните параметри на договора като цялото размерът на ГПР
надхвърля установения законов минимум от 50%. Следва да се приеме, че
е налице сключване на договор за потребителски кредит в противоречие на
закона, което води до предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
специална недействителност. В такава хипотеза заявителят има право само на
вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите
вземания за договорна лихва или за заплащане на обсъдените по-горе пакети
за допълнителни услуги.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
други разходи. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно
клаузите на обсъждания в настоящото производство договор, реалният ГПР е
значително по-висок и е над прага, посочен в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на
6
чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената
и икономическите последици от сключването му. Същевременно -
посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че обсъжданият договор за
кредит се явява недействителен, поради което ответникът дължи на заявителя
само претендираната главница.
С оглед изложеното, съдът приема, че подадената частна жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Разпореждането на
Поповския районен съд е законосъобразно, тъй като са налице
предпоставките да се откаже издаване на заповед за изпълнение за
претенциите на заявителя извън претенцията за връщане на незаплатената от
длъжника главница по договора за потребителски кредит.
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение като
такава.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: {населено
място}, представлявано от С. Н. Н., Цв. Г. С. и Я. К. Ч., действащи чрез
пълномощника си юрисконсулт Р.И., частна жалба против Разпореждане №
318 от 30.06.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 439/2022 г. по описа на
Районен съд - гр. Попово, в частта му, в която съдът е отхвърлил заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от
213.31 лв. непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от
10.11.2020 г. до 03.12.2021 г., като неоснователна.
7
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8