Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, _______ г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН
КИРИМОВ
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Марина Ненкова,
като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 413/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 25.09.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 21548/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав, подсъдимият Л.С.Л. е
признат за виновен в това, че на 27.02.2016 г., около 13:00 часа, в гр. София,
бетонов възел „Гара Искър“, чрез нанасяне на удар с крак в областта на главата
на Г.Б.С., вследствие на което С. паднал, му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, реализирало
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на долния десен
крайник за период по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено при наличието
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено
в закона наказание се окаже несъразмерно тежко – престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание пробация,
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от две години, два пъти седмично; 2. задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.
С
присъдата подс. Л.Л. е осъден да заплати на Г.С. обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на извършеното престъпление в размер на 230,00 (двеста и
тридесет) лева, считано от 27.02.2016 г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на извършеното престъпление в размер а 2 000,00 (две хиляди)
лева, считано от 27.02.2016 г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата, като искът е отхвърлен в останалата му част до размер
4 270,00 (четири хиляди двеста и седемдесет) лева като неоснователен и
недоказан.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по
делото разноски в общ размер 624,89 (шестстотин двадесет и четири лева и
осемдесет и девет стотинки) лева, от които 424,89 (четиристотин двадесет и
четири лева и осемдесет и девет стотинки) лева по сметка на СДВР и 200,00
(двеста) лева по сметка на СРС, както и държавна такса в размер на 89,20
(осемдесет и девет лева и двадесет стотинки) върху уважения размер на
гражданския иск по сметката на СРС.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към
нея от подс. Л.Л. чрез адв. А.М., с които се иска отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, като са
изложени аргументи, че действията на последния, насочени към изритване на С., следва
да се квалифицират като извършени в условията на неизбежна отбрана, независимо
от броя и силата на ударите с крака.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия,
на свидетели и на вещи лица.
В хода
на съдебното производство пред въззивната инстанция в речта си в съдебните
прения представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата, като
намира същата за неоснователна. Пледира присъдата на първоинстанционния съд да
бъде потвърдена като правилна.
Защитникът
на подс. Л. моли да бъдат приети жалбата и допълнението към нея като
основателни. Излага аргументи в насока, че подзащитният му следва да бъде
оправдан на основание чл. 12, ал. 1 от НК, тъй смята, че действията на
подсъдимия, насочени към изритване на пострадалия С., следва да се квалифицират
като извършени в условията на неизбежна отбрана. Моли подзащитният му да бъде
оправдан.
Повереникът
на частния обвинител Г.С. – адв. П., счита жалбата за неоснователна и моли да
бъде потвърдена присъдата на СРС. Излага съображения, че от фактическата
обстановка по делото не може да се направи извод, че подсъдимият е действал в
условията на неизбежна отбрана, тъй като не е било налице нападение от страна
на пострадалия С., нито опасност за непосредствено увреждане.
Подс.
Л.Л. поддържа казаното от защитника си. Смята, че се е защитил, като не се е
пуснал от камиона, тъй като височината е била голяма и е можело да падне по
гръб. Посочва, че не се чувства виновен и изразява съжаление за това, че
пострадалия С. си е счупил крака.
В
правото си на последна дума подс. Л. желае да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както
и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за
установено следното.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Подс.
Л.С.Л. е роден на *** г. в гр. Видин, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, трудово ангажиран, осъждан.
Подс. Л.Л. и
пострадалият Г.С. работили във фирма „А.” ООД на длъжност „шофьори на
тежкотоварни автомобили - 12 и повече тона” (бетоновози).
На 27.02.2016 г., по време на
работа пострадалият Г.С. управлявал бетоновоз. Същият извършил маневра, която
застрашавала подсъдимия като участник в движението. Подс. Л. успял да избегне настъпването на пътно-транспортно произшествие, след което
отправил остри реплики и ругатни към С.. След като пристигнал на площадката на
бетонов възел „Гара Искър“, подсъдимият видял, че колегата му е спрял там и се
запътил към него. Отново се обърнал към пострадалия със заплашителни реплики,
след което се качил в камиона, за да продължи работата си. Пострадалият С. се
засегнал от оправените му реплики и решил да потърси обяснение за
демонстрираното поведение, като тръгнал след него. В това време, св. Б.С. - син
на пострадалия, видял, че подсъдимият ругае и обижда баща му, и решил да се
намеси, за да го защити. Пострадалият се качил на степенката на бетоновоза и
блъснал отворената врата, като едновременно с това започнал на висок глас да
отправя закани. Започнал да дърпа подсъдимия за дрехите и да му нанася удари с
ръка в областта на краката, опитвайки се да го свали от седалката. Подс. Л.
замахнал с крак и нанесъл силен удар в областта на главата на пострадалия Г.С..
От внезапния силен удар С. паднал по гръб на земята. Св. Б.С. помогнал на баща
си да се изправи, а последният отново се качил на степенката и продължил да
нанася удари с ръка към краката на подсъдимия. Действията му предизвикали
подсъдимия да му нанесе втори много силен и премерен удар в областта на
главата, от който пострадалият С. отново паднал от степенката на бетоновоза
върху земята, като при контакта със земната повърхност било предизвикано
инкриминираното увреждане. Ударът, нанесен от подсъдимия, бил увеличен със
силата на падане на тялото на пострадалия, и удряйки се в земната повърхност
довело до краен резултат счупването на малкия пищял на дясната подбедрица на
пострадалия С.. От своя страна св. Б.С. не преставал да нанася удари с ръце в
краката на подсъдимия. Пострадалият се изправил отново и от своя страна също
продължил да нанася удари с юмрук към краката на намиращия се в кабината на
камиона подсъдим. Виждайки разразилия се конфликт, св. Н.М.се намесил. В този
момент подсъдимият успял да избута нападателите от стъпалата на бетоновоза и
потеглил, за да продължи работата си.
Заради силните болки
на баща си св. Б.С. повикал брат си – св. Р.С., както
и св. Л.Л., с помощта на които пострадалият С. бил откарал в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, където бил прегледан от съдебен лекар. На С. били извършени
прегледи в травматологичен и в неврохирургичен кабинети. На увреденото място –
дясната подбедрица, била наложена гипсова имобилизация, след което С. бил
освободен, за да продължи възстановяването си в домашни условия. Възстановяването
на пострадалия продължило в период от около 60 дни, като се придвижвал с
помощта на патерици.
За да постанови
присъдата, първоинстанционният съд е събрал следните обективно съществуващи и
относими към предмета на делото доказателствени материали: гласните
доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия Л.С.Л. (л. 44-45
от съд. д.), показанията на пострадалия Г.Б.С. (л. 45-46 от съд. д., вкл. и
приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 12-13, 19, 127
и 148 от ДП) и на свидетелите Б.Г.С. (л. 46 от съд. д., вкл. и приобщените на
осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 14, 26 и 128 от ДП), М.А.А.(л.
74 от съд. д., вкл. и приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 15 и 126 от ДП), В.Ц.Х.(л. 62-63 от съд. д.), Б.В.Т.(л. 71 от съд. д.,
вкл. и приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 18 от
ДП), Р.Г.С. (л. 72 от съд. д.), Л.Г.Л.(л. 72 от съд.д.) и Н.И. М.(л. 95 от съд.
д.); писмените доказателства и доказателствени средства:
съдебно-медицинско удостоверение № 127/2016 г., издадено от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД (л. 10 от ДП), протоколи за
разпознаване на лица с приложени фотоалбуми (л. 20-23,
27-30 от ДП), протокол за доброволно предаване ведно с приложени документи (л.
54-62 от ДП), протокол за доброволно предаване на флаш памет (л. 63 от ДП),
писмо от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД ведно с приложени документи (л. 93-104 от
ДП), удостоверение за отпуск на подс. Л.Л. (л. 117 от ДП) и справка за съдимост
на подс. Л.Л. (л. 105-110 от ДП, л. 18-21, 56-59, 86-88, 90-93 от съд. д.), веществено доказателствено средство: флаш
памет „SIGMA”, сериен № SMM11208BW, с капацитет 16GB (л. 65 от ДП) и способи на доказване: съдебномедицинска
експертиза (л. 34-35 от ДП), допълнителна съдебномедицинска експертиза (л.
150-151 от ДП), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л.
40-44 от ДП) и видео-техническа експертиза (л. 47-53 от ДП).
Въззивният съд
констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена
фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри
основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена
съобразно точния смисъл на доказателствените материали без да са допуснати
логически грешки при обсъждането им или превратно тълкуване.
При
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подс. Л.Л., контролираният съд е анализирал подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от
кредитираните гласни доказателствени средства, заключенията на назначените в хода
на досъдебното производство експертизи и протоколите за разпознаване на лице.
На
първо място, въззивният съдебен състав анализира обясненията на подс. Л.Л.,
като отчете двойствената им същност на доказателствено средство и като средство
за защита. От изложеното пред първоинстанционния съд от подсъдимия се
установяват времето и мястото на процесното деяние, причината за ескалация на
създалия се между подсъдимия и частния обвинител Г.С. конфликт, както и че
подсъдимият е ритал с крака срещу пострадалия С. и сина му – св. Б.С., тъй като са му нанасяли удари,
докато е седял на шофьорската седалка в камиона. Обясненията на подсъдимия са
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, като кореспондират на
показанията на Г.С., Б.С. и Н.М.в кредитираните им части, и се подкрепят и от
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство видео-техническа
експертиза.
Съгласно
заключението на видео-техническата експертиза на представения за изследване
флаш памет „SIGMA”, сериен № SMM11208BW, с капацитет 16GB, след преглед и анализ на засените изображения ясно се
наблюдава как след нанесени множество удари с ръка от пострадалия в областта на
краката на водача на камиона, който седи в кабината си, шофьорът нанася удар с
крак в областта на главата на пострадалия С., който пада на земята. След като
падналото лице се изправя от земята, доближава се до кабината на бетоновоза и
отново нанася удари по краката на седящия в кабината шофьор, който от своя
страна повторно му нанася точен удар с крак в областта на главата и
пострадалият отново пада на земята. След като шофьорът на бетоновоза потегля,
пострадалият, накуцвайки, заедно със сина си, се отдалечава и двамата излизат
от кадър.
Заключението
на съдебномедицинската експертиза установява травматичните увреждания на
пострадалия Г.С., а именно счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, като
увреждането е получено в резултат от действието на твърди тъпи предмети по
механизма на падане и добре отговаря да е причинено по описания от пострадалия
начин. Счупването е причинило на пострадалия затруднение в движението на долния
десен крайник за период повече от тридесет дни. От заключението на допълнителната
съдебномедицинска експертиза се установява, че датата на настъпване на
травматичното увреждане на С. е 27.02.2016 г., както и че до налагането на
гипсова имобилизация на подбедрицата пострадалият въпреки болките е можел да се
придвижва сам, както и да извършва действия с неголямо натоварване, вкл. и да
натиска педалите на МПС.
От
заключението на изготвената по делото комплексно съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза се установява, че подс. Л. е психично здрав, в
състояние да разбира и ръководи поведението си, като по време на деянието не е
бил в състояние на силно раздразнение (физиологичен афект).
Настоящият
съдебен състав, също както първата инстанция, кредитира като обективно и
компетентно изготвени заключенията на експертизите, като не установи
необходимост същите да бъдат коригирани или допълвани и не намира основание да
се съмнява в професионалната подготовка или добросъвестността на изготвилите ги
експерти.
На
следващо място, въззивният съд направи анализ на показанията на свидетелите Г.С.
и Б.С., като кредитира същите в частта относно размяната на реплики преди
процесното деяние, както и че подс. Л. е нанесъл удари в областта на главата на
пострадалия С. с крак, вследствие на които той загубил равновесие и паднал
назад по гръб на площадката на бетоновия възел. Показанията на Г.С. и Б.С. в
частта, относима към механизма на причиняване на телесното увреждане,
кореспондират изцяло със заключението на СМЕ относно вида на получената травма
от пострадалия. Настоящата инстанция не даде вяра на показанията на двамата
свидетели в частта, в която посочват, че са се защитавали от ударите на
подсъдимия, като самите те не са му нанасяли удари, тъй като обратното се
установи по категоричен и несъмнен начин както от кредитираните обяснения на
подс. Л., така и от заключението на видео-техническата експертиза.
Въззивният
съд провери и законосъобразността на процесуално-следствените действия по
разпознаване на подс. Л.Л.. Непосредствено преди извършване на процедурите по
разпознаване на подсъдимия, Г.С. и Б.С. са били разпитани и са посочили
обстоятелствата, визирани в чл. 170 от НПК, вкл. детайли за индивидуалните
външни черти и характеристики на подсъдимото лице, които са еднопосочни и
взаимноподкрепящи се. И двете процедури по разпознаване са били извършени в
присъствието на две поемни лица, незаинтересовани от изхода на делото, на
разпознаващите са представени снимки на подсъдимия и на други три лица, сходни
с него по външност, като свидетелите са посочили именно подс. Л. като извършил
процесното деяние.
Настоящата
съдебна инстанция разгледа и показанията на св. Н.М., който е присъствал на
процесните събития, като същия е видял, че има конфликт между подс. Л.,
пострадалия Г.С. и св. Б.С. и отишъл към тях с цел да преустанови кавгата. Св. М.е
пряк очевидец на процесните събития, като показанията му са логични,
последователни и кореспондират с останалите кредитирани доказателствени
източници.
От
показанията на другия син на пострадалия – св. Р.С., се установява, че същият,
заедно със св. Л.Л., са помогнали на пострадалия С. да бъде откаран до
болничното заведение, където са му правени изследвания и му е била направена гипсова
имобилизация на крака. От показанията на св. Р.С. се установява и
здравословното състояние на баща му след инцидента, като посочва, че се е
възстановявал в продължение на 3-4 месеца, през които си е помагал с патерица и
му е била оказвана помощ от близките му. Въззивният съд кредитира показанията
на св. Р.С. като обективни, логични и спомагащи за изясняване на
обстоятелствата, свързани с лечението и възстановяването на пострадалия С. от
нанесените му травматични увреждания.
Настоящият
съдебен състав кредитира и показанията на св. М.А., който предал видеозаписи на
заснетите процесни събития. Същият посочва, че от записите е видял размяна на
удари между подс. Л. и пострадалия Райчев.
Показанията
на свидетелите В.Х.и Б.Т.не съдържат факти, относими към предмета на делото,
поради което не допринасят за изясняването му, като по същество представляват
преразказ на изложеното пред тях от подс. Л..
След
самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите доказателствени
материали не съдържат противоречия помежду си, поради което не е необходимо да
бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
При
така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно
и обосновано е заключил от правна страна, че подс. Л.Л. е осъществил състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съответствие
с материалния закон районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че подс.
Л. на 27.02.2016 г., около 13:00 часа, в гр. София, бетонов възел „Гара Искър“,
чрез нанасяне на удар с крак в областта на главата на Г.Б.С., вследствие на
което С. паднал, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на малкия пищял на дясната подбедрица, реализирало медико-биологичния признак
трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за период по-дълъг от
30 дни. Развитите съображения на първоинстанционния съд относно наличието на
всеки елемент от обективна страна са правилни, тъй като почиват на правилно
разбиране за изискванията на материалния закон, поради което изцяло се
възприемат от въззивния съд.
Въззивният
съд намира за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което не
констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено
при форма на вината евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. второ от НК.
Противно
на доводите на защитата, според въззивния съд в настоящия случай е неприложима
нормата на чл. 12, ал. 1 от НК. Процесното възражение е намерило своя отговор
още в мотивите на обжалваната присъда, като първоинстанционният съд е мотивирал
подробно това свое заключение. Съответствието между нападение и отбрана се
определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и
интензивността им, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на
опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана,
средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението (Решение №
257 от 17.01.2020 г. по н. д. № 1066/ 2019 г. на ВКС, II НО). Както е посочено от първия съд, безсъмнено и
категорично се установи по делото, че словесният конфликт е започнат със
заплашителни реплики, отправени от подс. Л. към частния обвинител С.. Въззивната
инстанция изцяло споделя изводите на контролираната, че действията на
пострадалия С. – дърпането на дрехите и нанасянето на удари към краката на подс.
Л., предхождащи ударите с крак в областта на главата му, не са били реална
заплаха за здравето и живота на подсъдимия, тъй като последният е имал
предимство с местоположението си – в кабината на камиона, която е на около 2
метра разстояние от земята, както и възможността да използва и ръцете, и
краката си, за да отблъсне пострадалия и сина му. Също така следва да се
отбележи и че ударите, които пострадалият е нанесъл с ръце в краката на
подсъдимия, не съответстват по интензитет на ударите, нанесени от подсъдимия –
с крак в главата на С., довели и до падането на пострадалия от стъпенката на
бетоновоза и счупването на малкия пищял на дясната му подбедрица.
На
следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на подс. Л.Л. и наложеното му наказание по вид и размер.
Законосъобразно
СРС е посочил, че за престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
Районният
съд е направил правилен разбор на релевантите за определяне на наказанието на
подсъдимия обстоятелства. Смекчаващите отговорността обстоятелства са провокацията
от страна на пострадалия С., трудовата
ангажираност на подсъдимия и извършване на престъплението при евентуален
умисъл, което допълнително снижава неговата обществена опасност в сравнение с
типичните престъпления от този вид, извършени с пряк умисъл. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство обосновано е отчетено обремененото съдебно минало
на подсъдимия. Въззивният съдебен състав се солидаризира с извода на
първоинстанционния, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от НК въз основа на наличните многобройни смекчаващи
обстоятелства.
Въззивният
съд намира, че наказание пробация е справедливо, тъй като представлява
адекватна по тежест форма на държавна принуда спрямо подсъдимия, достатъчна, за
да се постигнат целите на чл. 36 от НК и подсъдимият да бъде възпрян да
извършва престъпления поради страх от следващо наказание, което би било
определено при засилване на наказателната репресия, и поради създаване на
предпоставки за изграждане на устойчив волеви самоконтрол у него за съблюдаване
на правния ред.
При
изводите на двете съдебни инстанции за осъществено противоправно деяние от
подс. Л.Л., законосъобразно районният съд е преценил, че са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за уважаване на предявените от пострадалия Г.С.
граждански искове за претърпените както имуществени, така и неимуществени
вреди. От изложеното се установи както деянието, неговата противоправност и
авторството в лице на подсъдимия, така и причинените от него имуществени вреди
– разходи за услуги, материали и медикаменти, свързани с лечението и
оздравителния процес на пострадалия С., общо в размер на 230 (двеста и
тридесет) лева. Установиха се и причинените от подс. Л. неимуществени вреди в
патримониума на пострадалия, изразяващи се в болки и страдания, като въззивният
съд намира, че определеното от СРС обезщетение в размер на 2 000,00 (две
хиляди) лева е справедливо, като предявения иск в останалата му част до размер
4 270 (четири хиляди двеста и седемдесет) лева е неоснователен и
недоказан, като правилно е отхвърлен в частта над 2 000 (две хиляди) лева.
С оглед
изхода на делото правилно районният съд е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските
върху подсъдимия.
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че обжалваната присъда е правилна и като такава следва да се потвърди изцяло.
Присъдата е постановена при несъмнено и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Определеното наказание е справедливо и напълно съответства
на обществената опасност на деянието и дееца.
В заключение, след обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения
същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр.
чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.09.2019 г., постановена по н.о.х.д. №
21548/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.