№ 16680
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110112761 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
на вземания за цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение и
за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването им.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, с който предявените искове се оспорват изцяло, като се оспорва
1
наличието на облигационно отношение между страните. Релевира се
възражение за изтекла погасителна давност. По подробно изложените
съображения се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с
лихви и разноски/ за топлоснабден имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В настоящия случай
не се установи по безспорен начин, че ответникът е собственик или носител
на вещно право на ползване върху топлоснабдения недвижим имот.
По делото не са представени никакви доказателства в тази насока.
Обстоятелството, че топлоснабдения имот е придобит от наследодателя на
ответниците през 1970г. не е достатъчно да установи, че през прицесния
период – 2019г.-2021г., ответникът е собственик и/или ползвател на имота.
Обстоятелството, че ответникът е наследник на бивш собственик на имота,
само по себе си не е достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността му за
плащане на суми за доставена топлинна енергия за период повече от пет
години след смъртта на наследодателя му. Последният нито е бил потребител
на ТЕ за процесния период, нито са представени доказателства, че някой от
наследниците му има това качество по смисъла на закона Предявените искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени на това основание, без да се
разглеждат останалите доводи, изложени от процесуалния представител на
ответника.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат – нито в
исковото, нито в заповедното производства.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу Б. С. С. с ЕГН:
********** и адрес: ..., искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за признаване за удтановени
задълженията на ответника за сумата от 1 579,97 лева – главница за доставена ТЕ
за периода от м. 05.2019 г. до м.04.2021 г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за
периода от 26.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода
от 15.11.2019г. до 10.10.2022 г. в размер на 277,54 лева, цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м. 09.2019 г. до м. 08.2021 г. в размер на
9,54 лева, ведно със законна лихва за периода от 26.10.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 10.10.2019 г. в размер на
2,05 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
57938/2022г. на СРС, 138 състав.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., с адрес ..., за присъждане на разноски
както в заповедното, така и в исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3