Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 08.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД СВОГЕ, трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 286 по описа на РС Своге за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 1495/21.05.2019 г., подадена от А.М.Ш., ЕГН **********, чрез процесуален представител – адвокат Т.В.: съдебен адрес:***, с която са предявени два обективно съединени иска срещу Н. В. М., ЕГН ********** ***, както следва:
- За признаване за установено, че ответницата Н. В. М. не е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот, целият с площ от 1 785 кв.м., попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „” в село Т., Община Своге, Софийска област, одобрен с Решение № 08/09.02.1992 г. на ИК на ОНС София, заедно с построените в имота масивна, двуетажна сграда, със застроена площ от 70 кв.м. и масивен гараж, със застроена площ от 30 кв.м., при граници и съседи: от три страни път и пътека;
- За отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 107, том I, рег.№ 1737, дело 99/2017г., издаден от Нотариус с регистр.№ .., с който ответницата Н. В. М. е призната за собственик по давностно владение на описания недвижим имот.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на имота, като правото са собственост е придобито с договор за продажба, като имотът е ползван от негов родител и самостоятелно.
Ищецът твърди, че при справка е установил издаване на нотариален акт, с който ответницата е призната за собственик на същия имот на основание давностно владение.
Ответникът подава отговор лично и чрез процесуален представител - адвокат Г., с който оспорва предявените искове, като твърди, че единствено той владее и ползва имота от 2002 г. до днес.
В съдебно заседание ищецът е ответницата се явяват лично, както и с упълномощените представители, съответно адвокат В. и адвокат Г., като поддържат твърденията си. Ангажират гласни доказателства. По искане на ищеца е допусната съдебно техническа експертиза.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
След преценка на искането и приложените писмени доказателства съдът намира следното от фактическа е правна страна:
Искът е основателен, след като съдът счита, че ответницата не доказа придобиване на правото на собственост, по начинът, описан в нотариалния акт, с който се легитимира като собственик на имота.
Правата си ищецът е придобил по силата на правна сделка – договор за продажба, отразен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60 том I, peг. № 487 дело № 60/2000 г. на нотариус с рег. № .. на НК. Към 2000 г. ищецът е бил малолетен, като при сключване на сделката, отразена в цитирания нотариален акт е бил представляван от законният си представител – М.В. Ш., .. гражданин, живущ в момента извън страната.
След придобиване на имота, същият е ползван неизвестен период от време от М. Ш., след което е ползван от ищеца в отделни моменти от ищеца е негов роднина, като е посещаван и от негов приятели. Докато имотът е ползван от М. Ш., същият е поддържал връзка с неизвестен характер с ответницата, която е посещавала имота.
През 2017 г. ответницата е призната са собственик на имота с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 107, том I, рег. № 1737, дело 99/2017 г., на нотариус с рег. № … на НК.
Имотите, описани в двата нотариални акта са идентични, каквото е заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
След преценка на изложените обстоятелство от свидетелите по делото – по двама, доведени от страните съдът намира, че описваните от свидетелите на ответницата обстоятелства се отнасят до притежавания от нея друг имот в близост до спорния, след като и свидетелите доведени от нейна страна посочват, че тя има втори имот в района. Свидетелите описват непрекъснато ползване на имота от ответницата, което следва да бъде отнесено към притежавания от нея втори имот, докато свидетелите на ищеца изрично посочват, че имота, придобит от ищеца през 2000 г. чрез неговия законен представител не се ползва от години и последно е ползван от М. Ш., като е посещаван от ищеца. Свидетелите на ищеца са категорични и и относно ползването на гараж от страна на друг жител в района, докато свидетелите на ответницата не споменават такива факти.
Следва да се отчете, че свидетелите и на двете страни имат известни противоречия в собствените си показания, в каквато насока е неоснователно възражението на ответницата /писмени бележки/ срещу показанията на свидетелите, доведени от ищеца. Показанията на свидетелите Т. И. и К. З. са последователни що се отнася до описание на имота, докато свидетелката Щ. описва имота с правоъгълна форма в размер колкото и нейният собствен – около 600 кв.м., както и гараж в близост до къщата, докато спорния имот е с неправилна форма, има площ около 1750 кв.м. Основание за недоверие също така е и факта, че тази свидетелка не съобщава за връзката си със сина на ответницата, което е посочено от втората свидетелка на ответницата – св. Б. Последната посочва, че ответницата има и друг имот в селото и живее там, което дава основание на съда да счита, че свидетелите на ответницата описват владение, осъществявано от ответницата по отношение на друг имот, притежаван от нея.
Поради това съдът намира, че по предявения отрицателен установителен иск е налице недоказване от ответницата, че е придобила правото на собственост, поради което следва да бъде уважен искът на ищеца за признаване за установено, че ответницата не е собственик на спорния имот.
Предвид това и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде уважен и искът за отмяна на констативния нотариален акт, с който ответницата е призната за собственик на спорния имот на основание давностно владение.
Предвид изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца, като ответницата бъде осъдена да му заплати общата сума от 1 411 лева, в което число сумата от 111 лева за заплатената държавна такса, сумата от 1 000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 300 лева за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ответницата Н. В.
М., ЕГН ********** *** НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: Поземлен имот,
целият с площ от 1 785 кв.м., попадащ в границите на околовръстен строителен
полигон на махала „..” в село Т., Община Своге, Софийска област, одобрен с
Решение № 08/09.02.1992 г. на ИК на ОНС София, заедно с построените в имота
масивна, двуетажна сграда, със застроена площ от 70 кв.м. и масивен гараж, със
застроена площ от 30 кв.м., при граници и съседи: от три страни път и пътека;
ОТМЕНЯ НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ
НЕДВИЖИМ ИМОТ, ПРИДОБИТ ПО ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ № 107, том I, рег. № 1737, дело
99/2017 г., издаден от нотариус с рег. № .. на НК.
ОСЪЖДА ответницата Н.В.М., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.М.Ш., ЕГН ********** общата сума от 1 411 /хиляда четиристотин
и единадесет/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски по делото,
в това число сумата от 111 лева за заплатената държавна такса, сумата от 1 000
лева за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 300 лева за внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен
срок, от получаване на съобщението, че е
изготвено пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните
чрез упълномощените им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: