Р Е Ш Е Н И Е
№23/26.2.2018г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2018г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Петя Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 472 по описа за 2016 година на Девненския районен
съд, II състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД от М.Т.М., ЕГН **********, против З.Д.Р.,
ЕГН **********, за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща
обещетение, равняващо се на пазарната стойност
на завзети 200 квадратни метра от собствените на ищеца имоти ***в ***и за
заплащане сумата от 3842,23 лева, обща стойност на причинени имуществени вреди,
изразяващи се в разрушена каменна ограда, разходи по преместване на купчината
пръст и камъни от оградата чрез машинна
техника, съборена ограда от 15 метра телена мрежа и пет железобенни кола,
отрязани девет броя плодни дървета – пет броя черници, един брой орех, три броя
сливи.
Обстоятелствата,
от които произтичат твърденията на ищеца, са :
Ищецът
притежава дворно място с къща на територията на с. ***, представляващо ***в
квартал 5 по плана на селото, с обща площ от 3600 кв. м. Излага, че в имота са
живеели родителите му, които са починали през 2010г., оттогава рядко посещава
имота.***ЕООД притежава съседен имот ***по
плана на селото, срещуположен на този на ищеца.
Ищецът установил на неуточнена дата, че в собствения му имот ответника е
съборил каменна ограда с дължина 25
метра, широчина 40 см, височина 1 метър, като камъните от нея са вкарани в собствения му имот, където са натрупани на
дига с дължина 15 метра, широчина 2 метра и височина 1 метър. Още ищеца твърди
да са премахнати 5 броя железобетонни блокове и метална мрежа с дължина от 15
метра, отсечени са 5 броя черници на около 30 годишна възраст, един орех на
около 15 години, три броя сливи на около 10 години, като на земята са останали
дънерите на дърветата. Излага също, че около 200 квадратни метра от имота му са
застлани с чакъл и превърнати в път. Навежда твърдения, че на мястото на
завладените 200 квадратни метра е било предвидено, да се изгради улица по плана от 1974 г. на село
Баново, обл. Варна, но не са били извършвани действия по отчуждаване и
заплащане на обещетения от общинските
власти.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Оспорват се
твърденията на ищеца по фактите, излага се, че същият не е бил лишаван от
ползването на спорните 200 квадратни метра, които са станали общинска
собственост съгласно предвиденото отчуждаване през 1974 г. Твърди се, че уврежданията
са били извършени, преди да е придобита собствеността на съседния имот. Прави
се възражение за изтекла погасителна давност от три години от датата на
извършване на уврежданията. Излага се, че ищеца разполага с други правни способи
да защити правото си на собственост, вкл. чрез иск по чл.108 и чл.109 ЗС.
Навежда твърдения за липса на пасивна легитимация на ответника.
С
определение в о.с.з. от 27.06.2017г. съдът е приел за безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:
-
ищецът
М.Т.М. е собственик на ***в ***
-
З. Д.Р. е управител на***ЕООД, като юридическото
лице е собственик на УПИ ***по плана на с. Баново
Спорни
са всички други факти и обстоятелства в исковата молба и отговора към нея
В
доказателствена тежест на ишеца М.Т.М. е да установи твърдяните от него права върху
имота, наличието на причинени вреди, причинна връзка между причинените вреди и
действията на ответника З. Д.Р., както и
размера на сторените вреди.
Ответникът
З. Д.Р. следва да доказва твърденията си,
че ищеца М.Т.М. не
е претърпял вреди в посочения размер и всички други, изключващи нейната
отговорност, както и останалите възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
Доказателствата
по делото са писмени и устни, изслушани са експертни заключения на вещи лица.
За
да се произнесе по исковете, съдът съобрази следното :
Съгласно
трайната съдебна практика съответствието на процесуална легитимация на ответника с
материалноправна легитимация на ответника е въпрос по основателността на иска,
а не по неговата допустимост – ищецът е този, който твърди и обосновава
процесуалната легитимация на страните в исковата молба, което е достатъчно
условие за допустимостта й. Възражението за липса на пасивна материалноправна
легитимация е форма на защита на ответника против предявения иск и може да бъде
направено и след изтичане срока за отговор на исковата молба – така Решение
по в. т. д. №375/2010г. на Апелативен съд Варна, докладчик съдия В. П.,
недопуснато до касационно обжалване. За казуса ищцовата страна в
уточняваща молба с вх. №3938/05.08.2016г. на *****е посочила, че надлежен
ответник по исковете е З.Д.Р. в качеството й на собственик и управител на***ЕООД. В същата молба се сочи, че тъй
като се касае за ЕООД, то отговорност носи управляващият и представляващ
дружеството физическо лице и е налице пълно покритие между ЕООД и физическото
лице управител. Тези изводи не се споделят от настоящия съдебен състав.
Достатъчно е изяснено както в правната теория, така и в съдебната практика, че търговското
дружество в качеството си на юридическо лице представлява отделен правен
субект, който се разграничава и от членовете си и от органите си. За вреди,
причинени на ищеца от собственика на съседния имот – юридическото лице***ЕООД
съгласно представения по делото нотариален акт*****нотариус **********, отговорност
не може да носи управителя и собственик на дружеството. За такива увреждания отговорност
носи самото юридическо лице по реда на чл.49 ЗЗД. Ответникът З.Д.Р. не се
установи по делото да е предприела каквито и да е действия в качеството си на
физическо лице и в изпълнение на нейни лични решения в нейн собствен / на
физическото лице / интерес, което да обоснове отговорност на същата по чл. 45 ЗЗД - така Решение №18/12.02.2016г. по
в. гр. д. №630/2015г. на Апелативен съд Варна, докладчик съдия П. Х.,
недопуснато до касационно обжалване. В своите молби пред съда ищеца неизменно твърди,
че възложител на дейностите е именно собственика
на имота, за чиято цел са направени уврежданията - така молба от 21.07.2016г., писмена защита,
представена в о.с.з. на 31.01.2018г., а доказателства, установяващи противното
не се събраха по делото. Следователно с
оглед изложеното съдът намира иска за неоснователен.
С
оглед твърденията на ищеца, изложени в уточняваща молба от 21.07.2016г. и
уточняваща молба от 05.08.2016г. съдът намира, че не е налице лишаване правото на
собственост на ищеца, както неправилно се твърди от ищцовата страна – така
молба от 22.08.2016г., а с оглед твърденията на ищеца е налице само окупиране
на част от имота на ищеца, която част е обособена като път и паркинг за гостите
на юридическото лице***ЕООД. В молба от 05.01.2016г. проц. представител на
ищеца изрично е посочил, че не се претендира разноските за възстановяване на
тези 200 кв. м. в предишното състояние, нито обещетение за отнетото право на
ползване на тези 200 кв. м., но въпреки
това съдът приема, че претенцията не е с основание чл. 59 ЗЗД, както е посочил
с доклада по делото, а с основание чл. 45 ЗЗД, доколкото се претендира именно обещетение
за вреди от дейности – така и Решение
№390/19.10.2011г. по гр. д. №174/2011г., IV гр. отд. на ВКС, докладчик съдия В. Р.,
където е разгледан казус за обещетение за вреди на земеделска земя от
строителни дейности. Съгласно ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС допуснатите грешки и непълноти
в доклада не обуславят нищожност или недопустимост на първоинстанционното
решение, ако въззивната инстанция прецени, че поради грешната правна
клалификация страните не са могли да представят доказателства, следва служебно
да даде указания относно релевантните факти и
разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта
да ангажират съответни доказателства. Доколкото както вече бе
изложено по делото безспорно се установи, че ответника З.Д.Р. не е собственик
на съседния имот, а от доказателствата по делото не се установи действията по
очакаляване на 200 кв. м. от имота на ищеца да са предприети в интерес на
ответницата по иска, а в интерес на юридическото лице – собственик на съседния
имот – така също и твърдения на ищеца в молба от 05.08.2016г., където се казва,
че отнетите 200 кв. м. се ползват като паркинг от гостите на***ЕООД, така
предявения иск се явява неоснователен и в тази му част.
С
оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените
от нея разноски в размер на 850 лв адвокатско възнаграждение.
С
молба от 25.10.2017г. ищеца по делото е заявил, че поддържа предприетите действия
от проц. си представител по разпореждане с предмета на делото – оттегляне на
предявените искове против***ЕООД, като с определение от о.с.з. на 08.11.2017г.
съдът е прекратил производството по делото по предявените искове против
ответника***ЕООД, на основание чл.232 ГПК , като е посочил, че по разноските,
ще се произнесе с крайния акт по делото. При отказ и оттегляне на иска
ответника също има право на разноски – така чл.78, ал 4 ГПК, поради което в
полза на същия следва да се присъди сумата от 850 лв, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, като няма пречки това да стане и с решението по
делото, което се явява в тази му част допълващ съдебен акт по смисъла на чл.253 ГПК и чл. 248 ГПК на акта, с който е прекратено производството по съотв. искове - така определение №763/16.11.2015г. по
ч.т. д. №.728/2015г. на Апелативен съд Варна, докладчик съдия Н. Д..
Доколкото съгласието на ищеца за оттеглянето на исковете е дадено едва след връчване
на исковата молба на ответника, съдът не намира за основателно възражението на
проц. представител на ищеца, че се касае само за уточнение на исковата молба.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД от М.Т.М., ЕГН **********, против З.Д.Р., ЕГН **********, за заплащане на
сумата от 5 000 лева / пет хиляди лева /, представляваща обещетение за
завзети 200 квадратни метра от собствените на ищеца имоти ***в *****и за
заплащане сумата от 3842,23 лева, / три хиляди осемстотин четиридесет и два
лева и 23 стотинки/ - обща стойност на причинени имуществени вреди, изразяващи
се в разрушена каменна ограда, разходи по преместване на купчината пръст и камъни от оградата чрез машинна техника,
съборена ограда от 15 метра телена мрежа и пет железобенни кола отрязани девет
броя плодни дървета – пет броя черници, един брой орех, три броя сливи
ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН **********,
да заплати на З.Д.Р., ЕГН **********, сумата от 850 лева / осемстотин и
петдесет лева /, представляваща разноски по делото .
ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН **********,
да заплати на***ЕООД , EИК
*****, сумата от 850 лева / осемстотин и петдесет лева /, представляваща
разноски по делото .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните, а в частта
относно разноските може да се обжалва пред *****с молба по реда на чл. 248 ГПК в двуседмичен срок от съобщаване на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ……………….