Р Е Ш Е Н И Е № 230
гр. С., 05.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.,
наказателен състав, в съдебно заседание при закрити врата на седми юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 219
по описа за 2020 г. на Районен съд –
С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.
Постъпила е жалба чрез упълномощения процесуален
представител от упавителя П. Н. Н. на “Т.А.Т.” ООД с ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. Т., обл. С., ул. “С.” № ...., със съдебен адрес:***,
офис ... против Наказателно постановление № 39-0000003, издадено на 06.01.2020
г. от Е. В. А., в качеството му на началник на ОО „АА“ – гр. С., с което на търговеца
е наложена имуществена санкция на основание чл. 53 от ЗАНН и 105, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАП) в размер на 200,00 (двеста) лева за
извършено нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗАП във вр. с чл. 37а, т. 1 от Наредба
№ 2 от 15.03.2002 г. на МТС.
Жалбоподателят оспорва приложимостта на посочената в
процесното НП санкционна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАП и предлага
посочената в ЗАНН. Навежда доводи, че маршрутното разписание не е започнало от
Автогара С., поради увеличаване размера на таксата за влизането в автогарата.
Твърди се, че това следва да доведе до коригиране на маршрутното разписание.
Началната спирка не е била съобразена с обстоятелството, че пътниците,
използващи превоза, осъществяван от жалбоподателя, се качват на автобуса от
автобусните спирки в града. Моли се за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно
легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява упълномощен
процесуален представител. Поддържа жалбата. В хода по същество посочва, че са
налице пороци, които налагат отмяната му. Излага довод, че разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗАП не се съвместява с общото определение за административно
нарушение, посочено в чл. 6 от ЗАНН. Изтъква, че неспазването на договорните
маршрутни разписания не представлява административен дълг. Поради това счита,
че не би следвало да се ангажира административно наказателна отговорност.
За въззиваемата страна ОО “Автомобилна администрация” не
се явява представител. Моли се съда да потвърди процесното НП.
Редовно призовани Районна прокуратура -С. не изпращат
представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената
преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за установено следното от
фактическа страна:
След подаден сигнал в „Автомобилна администрация“ – С.
била извършена тематична проверка за спазване на машрутното разписание по
линия с маршрут по разписание № 22 от гр.
С. до с. В.. Проверката била извършена на 12.12.2019 г. от актосъставителя Д.Й.
и свид. П.П., и двамата към момента на проверката инспектори в „Автомобилна
администрация“ – С.. В хода ѝ било установено, че жалбоподателя притежава
Лиценз № 0920 от 01.10.2008 г. При проверка на Пътен лист № 254495 от
29.10.2019 г. било установено, че при извършването на обществен превоз на
пътници по редовна автобусна линия № 22 с маршрут от гр. С. до с. В. с час на
тръгване 05:30 ч., превозвачът е допуснал неспазване на маршрутното разписание
от водача Ю. Т. А. с автобус „Ивеко“ с рег. № СС8251АМ, в частта относно
първоначалната автобусна спирка Автогара С.. Предоставеният от превозвача пътен
лист бил без извършена заверка от Автогара С.. Последното се потвърдило от
предоставена информация от дружеството, стопанисващо Автогара С..
Актосъставителят преценил с оглед посочените факти, че
дружеството е допуснало нарушение на задълженията си, посочени в чл. 19, ал. 4 от
ЗАП във вр. с чл. 37а, т. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТИТС. На
12.12.2019 г. актосъставителят Й. в присъствието на свид. П. съставил АУАН и го
предявил на управителя на дружеството-жалбоподател. Към АУАН като доказателства
са приложени Пътен лист от 29.10.2019 г., копие на маршрутното разписание и
справка от Автогара С..
Според приложеното по преписката маршрутно разписание по
редовна автобусна линия № 22 с маршрут от гр. С. до с. В., автобусът тръгва в
05:30 ч. от Автогара С..
Видно от приетия към доказателствата Договор №
2016-056-У на 20.09.2016 г. Община С. в качеството си на възложител сключили
договор с жалбоподателя в качеството му на изпълнител на транспортни услуги.
Изпълнителят приел да извършва обществен превоз на пътници по Обособена позиция
№ 3 с автобусна линия № 22 С. – В. от утвърдената Общинска транспортна схема с
маршрутни разписания, посочени в Техническото задание – Приложение № 1 към
договора. Обособена позиция № 3 включва автобусна линия 22 С. – В. с час на
тръгване от Автогара С. в 05:30 ч. Договорът предвижда правото на възложителя
да следи лично или чрез контролните органи изпълнението на задълженията на
изпълнителя и при установени нарушения да налага санкции, предвидени в договора
или да сезира контролните органи по ЗАП. При възникнала необходимост
възложителят може да прави промени в маршрутното разписание. Изпълнителят по
договора се задължава да спазва утвърдените маршрутни разписания, посочени в
Техническото задание – Приложение № 1, което представлява неразделна част от
договора, както и действащите нормативни изисквания за дейността.
С оглед посоченото в отговора от Община С. се
установява, че не са налице изменение в маршрутно разписание по редовна
автобусна линия № 22 с час на тръгване 05:30 ч. От превозвача не са постъпвали
предложения за прекратяване на договора, както и предложения за изменение на
маршрутното разписание по линия № 22.
Въз основа на съставения АУАН с бланков № 261979 било
издадено и процесното НП, с което наказващият орган ангажирал административно наказателна
отговорност на жалбоподателя, налагайки имуществена санкция на основание чл. 53
от ЗАНН и 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) в размер на 200,00
двеста) лева за извършено нарушение по чл. 19, ал. 4 от ЗАП във вр. с чл. 37а,
т. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС. В обстоятелствената част са
преповторени фактите, отразени в акта.
Горната фактическа обстановка се
установява чрез разпита на свид. П., както и от приетите писмени доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля като обективни, логични и последователни.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие
за установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и
НП:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен съобразно разпоредбите ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани
в чл. 42 от ЗАНН. Посочени са времето и мястото на извършване на деянието,
всички белези, чрез които може да се идентифицира търговеца, данните за
актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е и изчерпателно фактическо описание
на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. АУАН е
връчен на управителя на дружеството.
В издаденото наказателно постановление въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени
собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало,
времето на извършване на нарушението, данните
относно актосъставителя, както и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10
на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Без съмнение наказващият орган е посочил времето и
мястото на извършване на деянието и това е видно от мотивната част на
процесното НП. Безспорно именно Районен съд – С. е компетентен да разгледа
жалбата, доколкото деянието представлява бездействие, а задължението е следвало
да бъде извършено на Автогара С. в гр. С..
Отразените факти за достатъчни и изпълняват изискванията
на ЗАНН, посочени в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. т. 5 от ЗАНН.
С оглед горното
съдът намира, че образуваното
и водено административно наказателно производство е протекло законосъобразно,
при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
наказателно постановление са спазени изискванията, посочени в ЗАНН. АУАН е
съставен от инспектор в ОО “АА”. Същият е лице, разполагащо с правомощие да
съставя АУАН за нарушения по ЗАП и издадените въз основа на него подзаконови
актове, видно от чл. 92 на ЗАП. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на
процесуалните разпоредби.
С оглед материално-правната законосъобразност и
обоснованост на процесното НП:
Според 19, ал. 4 от ЗАП превозвачите са длъжни да
изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с
изискванията на този закон, Закона за движението по
пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и
постигнатите договорености с възложителя. Според чл. 37а, т. 1 от Наредба № 2 от
15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси водачът на автомобил за
обществен превоз на пътници е длъжен да извършва превозите в съответствие с
възложеното маршрутно разписание. Освен това текста на чл. 22, ал. 1, т. 1 от
ЗАП предвижда задължение за всички превозвачи, извършващи
превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително да ползват
автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и да спазват
утвърденото разписание. В населено място с една автогара същата задължително се
включва като обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това
населено място. Постигнатата договореност с възложителя е именно в този
смисъл. Превозвачът следва да извършва маршрутното разписание по линия № 22,
започвайки превоза от Автогара С.. Превозвачът е допуснал, видно от жалбата
поради увеличение на таксата за използване на Автогара С., превозът да не бъде
изпълнен, съгласно маршрутното разписание, като не започне от Автогара С. в
05:30 ч. на 29.10.2019 г. Маршрутното разписание е утвърдено и обявено на
електронната страница на Община С., т.е. на евентуалните пътници е било
известно обстоятелството, че той започва в 05:30 ч. ежедневно през лятото и в
делничните дни през зимата от Автогара С.. Допускането на неспазването му от
превозвача представлява нарушение на задълженията му, посочени в чл. 19, ал. 4
от ЗАП и чл. 37а, т. 1 от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси. Позоваването на чл. 307 от ТЗ е некоректно в случая, тъй
като не е налице висящ спор за неизпъление на търговски договор. Основно
задължение при договор за обществен превоз е изпълнителят да спазва утвърденото
маршрутно разписание, известно на пътниците. В случая е без значение кои спирки
използват най-често пътниците. Съдът напомня, че в качеството си на изпълнител
по договор за обществен превоз на пътници превозвачът следва да спазва
задълженията си по него. Контролът по спазването на договора и машрутното
разписание се осъществява от органите по ЗАП, а при установяване на неспазване
на задълженията договорът предвижда неустойки. Очевидно до 29.10.2019 г. (делничен
ден, вторник) жалбоподателят не е поискал прекратяването на сключения с
възложителя договор, включително поради увеличаване на таксите на Автогара С. и
стопанска непоносимост да заплаща такси в размер от 8,00 лева. Поради това
възраженията са ирелеватни. Впрочем сигналът към контролните органи не е
подаден от Община С., както твърди процесуалния представител на жалбоподателя.
Той е подаден от дружеството, стопанисващо Автогара С. с писмо, получено в ОО
„АА“ на 20.11.2019 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са
задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Горното налага задължение за съда да провери дали са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно
чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на
обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените
отношения. Съдът счита, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за обективна безвиновна отговорност. По делото няма
събрани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват
преценката на нарушението като маловажно. Поради това преценката на наказващия
орган е правилна.
По отношение на приложената санкционна разпоредба:
Съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗАП за нарушения на закона и
подзаконовите актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено
друго наказание се налага глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева. Според
съда наказващият орган е определил правилно приложимата санкционна правна
норма.
Предвид изложеното съдът намира, че процесното НП като
обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания Районен съд – С.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 39-0000003, издадено на 06.01.2020 г. от Е. В. А., в качеството
му на началник на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. С., с което на “Т.А.Т.”
ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Т., обл. С., ул.“С.” № ...,
представлявано от управителя П. И.И. и със съдебен адрес:***, офис ..., е
наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози имуществена санкция в размер на 200,00 (двеста) лева за
извършено нарушение по чл. 19, ал. 4 от Закона за автомобилните превози и чл.
37а, т. 1 от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване
на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ..............................................
Силвина
Йовчева