Р Е Ш Е Н И Е № 224

 

гр. В.,  24.06.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд………….… наказателна колегия в публичното заседание на  двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД №379 ……

по описа………… за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „М.Т. 2011" ЕООД ЕИК по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к. "Баба Тонка" бл.З, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от Н.С.М. – управител, против Наказателно постановление №05-0001172 от 07.04.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда – „имуществена санкция” в размер на  1 500.00 /хиляда и петстотин лева/лв. за извършено административно нарушение по чл. чл. 11, ал.1 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортна дейност в автомобилния транспорт/ Обн. ДВ. бр.77/2006г., поел. изм. ДВ. бр.19/2017г./..

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з., като прави и алтернативно искане да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай като се иска да се намали наложеното административно наказание имуществена санкция от 1500 лв. на 100 лв.

          Ответната страна чрез процесуалния си представител заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.    

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           При извършена проверка по документи на 19.01.2021 г. състояла се в Д ИТ със седалище В. от преглед на предоставените при проверката документи /трудови досиета, отчетни форми за явяване/неявяване на работа за м.декември 2020 г., правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работна заплата ведомости за заплати и др./ е установено, че „М.Т. 2011" ЕООД е сключил с Н. Тодоров Николов, трудов договор № 162/28.10.2020 г., като лицето е приело да изпълнява длъжността „шофьор товарен автомобил"(международен транспорт) в „М.Т. 2011" ЕООД, считано от 28.10.2020 г. От събраните гласни доказателства дадени пред контролните органи от управителя на дружеството г- н М. и г- жа Димитрова, главен счетоводител, от представени командировъчни Заповеди и придружаващи ги пътни листя, както и от представена отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец декември 2020 г. е установено, че лицето в периода 01.12.2020 г. до 23.12. 2020 г. е извършвало транспортна дейност, но дружеството в качеството му на работодател не е отчело работното време на Н. Тодоров Николов на : 01.12.2020 г., 02.12.2020 г., 03.12.2020 г., 04.12.2020 г., 05.12.2020 г., 07.12.2020 г., 09.12.2020 г., 10.12.2020 г., 13.12.2020 г., 14.12.2020 г. , 15.12.2020 г., 16.12.2020 г., 17.12.2020 г , 18.12.2020 г.,19.12.2020 г., 21.12.2020 г., 22.12.2020 г., 23.12.2020 г., в индивидуален дневник по образец, съгласно „Приложение към чл. 11, ал. 1 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт/Обн. ДВ. бр.77/2006г., поел. изм. ДВ. бр.19/2017г./.  

          Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля А.Ш. - Т.– актосъставител, свидетеля И.И. и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.    

            Установява се по делото, че дружеството-работодател не е изпълнило задължението си по  чл. 11, ал.1 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, тъй като към момента на извършване на проверката от контролните органи не е водел индивидуални дневници за отчитане на работното време на посочените в акта и наказателното постановление шофьори. При съставянето на АУАН и при връчването на издадените в тази насока задължителни предписания, работодателят е уведомен за извършеното административно нарушение. Непосредствено след това, преди издаване на наказателното постановление, същият е изготвил и представил на административнонаказващия орган индивидуалния  дневник на посочения транспортен работник.

         Съгласно чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.

          В случая съдът намира, че са налице законните предпоставки за прилагане на посочената разпоредба. Установява се от събраните доказателства, че нарушението е отстранено веднага след установяването му и от същото не са произтекли вредни последици за работниците или служителите, тъй като се касае за отчетна дейност, от която не са настъпили вредни последици. Няма данни по делото и да е накърнено правото на който и да е от посочените работници да получи извлечение от индивидуалния дневник, тъй като не се установява съответният работник/служител да е отправял такова искане.

          Предвид горните обстоятелства съдът намира, че административнонаказателната отговорност на работодателя е следвало да бъде ангажирана на основание чл. 415в, ал.1 от КТ. Административнонаказващият орган е подходил формално като не е обсъдил установените от него обстоятелства, поради което и е приел необосновано, че липсват основания за прилагане на чл. 415в, ал.1 от КТ. Доколкото се установява от събраните доказателства, че всъщност дневниците са представени и входени  при административнонаказващия орган преди изтичане на срока на даденото предписание съдът намира, че след като работодателят е представил необходимите доказателства, то в тежест на административния орган е да укаже на лицето необходимостта от прилагането им по административнонаказателната преписка.

        При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и КТ, които да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление, но има основание за неговото изменение. Налице са предпоставките на чл. 415в, ал.1 от КТ, поради което деянието следва да бъде преквалифицирано като "маловажно" и на работодателя се наложи административно наказание съобразно границите, визирани в разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ. На основание чл. 27 от ЗАНН следва да бъде определено наказание около средния размер, а именно имуществена санкция в размер на 200 лв., предвид специфичния характер на изпълнявана дейност, във връзка с което са въведени и специфични задължения за работодателя, както и предвид обстоятелството, че се касае за неизпълнение на задължението на работодателя по отношение на няколко работници, а не само спрямо едно лице.

         В тази насока е и Решение № 168 от 11.07.2016 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 136/2016 г.

         Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за основателна.

         С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

          Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № №05-0001172 от 07.04.2021 г.  на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-В., с което на жалбоподателя „М.Т. 2011" ЕООД ЕИК по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к. "Баба Тонка" бл.З, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от Н.С.М. – управител е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за извършено административно нарушение на  чл. 11, ал.1 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, като намалява размера на наложената имуществена санкция на 200 лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ и го ПОТВЪРЖДАВА  в останалата му част.  

            ОСЪЖДА жалбоподателя „М.Т. 2011" ЕООД ЕИК по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к. "Баба Тонка" бл.З, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от Н.С.М. – управител, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН,  да заплати на ОД на МВР - В., сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..     

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :Ан.Д.