О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........................../10.02.2020 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в закрито заседание на шести февруари 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОВА ПРОДАНОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно дело № 2102/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК за изменение на решение №2334/03.12.2019г., постановено
по административно дело №2102/2019г. на Варненския административен съд, VІ
касационен състав в частта на размера на присъдените в полза на И.Х.П. съдебни
разноски, сторени в касационното производство.
Постъпила е молба с вх.№18882/19.12.2019г.
от община Варна, представлявана от кмета чрез главен юрисконсулт С.Ц., в която
се иска изменение на решението по
административно дело №2102/2019г. на Варненския административен съд в частта, с
която община Варна е осъдена да заплати в полза на И.Х.П. адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, което да бъде намалено на 500 лева,
съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.04.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Молбата за изменение на решението в частта
на разноските беше съобщена на И.Х.П. и в дадения 7-дневен срок е постъпило
възражение с вх.№1868/05.02.2020г., в което се твърди, че искането е недопустимо,
тъй като е подадено извън едномесечния срок по чл.248 от ГПК от постановяване
на решението. Изтъкнати са доводи и относно неоснователността на искането, като
е подчертано, че платеното адвокатско възнаграждение е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и не е налице прекомерност, която да
налага намаляването му до минималния размер, определен в Наредба
№1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този
вид дела.
Решението, чието изменение в частта на
разноските се иска е постановено на 03.12.2019г., а искането по чл.248 от ГПК
на община Варна е постъпило на 19.12.2019г., т.е. в законоустановения едномесечен
срок от постановяването му. Друго условие за допустимостта е страната, искаща
изменение на решението да е възразила срещу размера на адвокатското възнаграждение
в хода на съдебното производство, което е било сторено от гл.юрисконсулт Ц. в
съдебното заседание на 14.11.2019г. преди даване ход на устните състезания.
Следователно, молбата на община Варна по
чл.248 от ГПК е допустима, разгледана по същество е основателна, поради
следните съображения:
Съгласно чл.8 ал.3 от Наредба
№1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.
2, възнаграждението е 500 лв. Заплатеното от И.Х.П. адвокатско
възнаграждение в полза на адв. С.С. по приложения договор за правна защита и
съдействие е в размер на 1000 лева, т.е. надвишава двойно предвидения минимум. Макар,
че размерът на възнаграждението е въпрос
на конкретна уговорка и постигнато съгласие между страните по договора за
правна помощ, страната, в чиято тежест се възлагат разноските има процеусално право да възрази срещу прекомерно високия
му размер, предвид фактическата и правна сложност на делото – чл.78, ал.5 ГПК.
Настоящата инстанция намира, че
действително фактическата и правна сложност на делото обуславят намаляване на присъденото
в полза на И.Х.П. адвокатско възнаграждение. Фактическата и правна сложност на
делото са обстоятелства, които подлежат на конкретна преценка по всяко дело. Преценката
се прави с оглед предмета на даденото дело и извършените процесуални действия. Пред първоинстанционния
съд е бил обжалван отказ за извършване на административна услуга, което видно
от §8 от ПЗР на АПК се извършва по реда
за обжалване на отказ за издаване на административен акт. Пред Районен съд –
Варна, И.Х.П. е претендирал присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на 1550 лв, чиято му претенция е била уважена. Предмет
на касационната проверка е било решение № 2623/13.06.2019 г. по гр. дело №
8605/2018 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменен отказ, обективиран
в писмо с изходящ №АУ176587ВН_025ВН от 14.06.2017г. на директора на дирекция „АГУП“
при Община Варна, постановен по молба
вх. №АУ176587ВН_008ВН от 09.05.2016г. от И.Х.П. чрез пълномощник адв. Ст. С. за
издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.4-6 от Правилника за прилагане
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В процесния случай, единственото
извършено по делото действие е подаването на писмен отговор срещу касационната жалба и
процесуално представителство в единственото проведено открито съдебно заседание.
В случая е извършено минимално необходимото по закон действие за провеждане на
производството, което като касационно не е свързано с установяване на факти, а
с преценка на правните изводи, направени от предходния съд по приложението на материалния
закон, в която посока са били и доводите в писмения отговор на И.Х.П. срещу касационната
жалба на община Варна. След като е извършено минимално възможното по закон, то
следва да бъде присъдено и възнаграждение, съответстващо на този минимален обем
процесуални действия.
Настоящото определение не
подлежи на обжалване, поради окончателността на решението, което изменя по реда на чл.248 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение
№2334/03.12.2019г., постановено по административно дело №2102/2019г. на
Варненския административен съд в частта на размера на присъдените в полза на И.Х.П.
съдебни разноски, като намалява размера на присъденото адвокатско възнаграждение
от 1000 лева на 500 лева, на основание чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.04.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.