№ 22
гр. Берковица, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200321 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. Д. СТ. от гр.............. и ЕГН **********
срещу наказателно постановление №21-0243-000232 на Началник РУ
гр.Берковица, с което за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП на
основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.175 ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат
доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Твърди,че не му е подаван сигнал за спиране,както е посочено в
АУАН и издаденото въз основа на него НП,а е бил последван от
проверяващите до дома му.Навежда доводи,че е управлявал автомобила за
кратко,тъй като го е изпробвал с цел закупуване. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен
адвокат,който моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното НП или алтернативно да го измени като намали размера на
наложените наказания до минимума.
Въззиваемата страна - РУ гр.Берковица редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице,
имащо право на жалба, съдържа необходимите реквизити и е подадена в срок.
Обжалваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на
ЗАНН и производството по жалбата е редовно образувано пред РС-
гр.Берковица.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН на 05.03.2021год. за това,че на
същата датата около 23,10часа в гр.Берковица по ул.“Александровска“ до
фирма „Капаска“ с посока на движение от центъра на града към
1
бензиностанция ОМВ управлявал лек автомобил „Опел Корса“ червен на цвят
с № на рама LOVCF6816123641 като при подаден ясен и видян от водача
сигнал със стоп палка по образец от служебен автомобил,водачът не спира и
продължава своето движение към жк „Изгрев“.Същият е установен на
05.03.2022год. около 23,12 часа в жк“Изгрев“ до бл.7. Така описаното
нарушение било квалифицирано в АУАН като нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят не подписал съставения против него акт, отказал и да го
получи ,което е удостоверено с подписа на един свидетел .Не вписал в
бланката възражения против констатациите на актосъставителя .На
15.03.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения акт
за установяване на административно нарушение Началникът на РУ
гр.Берковица издал обжалваното наказателно постановление , с което
наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на
200 лв. И лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.103
от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на нарушителя на 19.11.2021г.,
който на 24.11.2021г. депозирал жалбата против НП №21-0243-000232 на
Началник РУ гр.Берковица.
При така установеното от фактическа страна , настоящият състав на
съда намира, че в производството е допуснато процесуално
нарушение,водещо до отмяна на издаденото НП.
Налице е разминаване в текстовото изписване на диспозитивите на
извършеното нарушение,изразяващо се в това,че в АУАН е изписано „не
спира при подаден ясен и видян от водача сигнал със стоп палка по образец
от служебен автомобил и продължава своето движение“ както и „не спира
плавно на посоченото място ,или в най-дясната част на платното за
движение при подаден сигнал от контролен орган“. В случаи на ангажирана
административно наказателна отговорност за нарушение по чл. 103 ЗДвП
/неспиране на подаден светлинен и звуков сигнал / при изложено в жалбата
изрично възражение, че сигналът не е бил достатъчно ясен и изобщо не е бил
възприет от страна на жалбоподателят,първо защото сигнал със стоп палка не
е подаван и на второ място светлинен сигнал е подаден като автомобила е
последван от полицейския автомобил,след което водачът веднага е спрял, то в
тежест на административно наказващият орган е при условията на пълно и
главно доказване да установи: точното място на извършване на нарушението,
точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били
видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране и че от
горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че
водачът е възприел сигнала, възприел е че той се отнася до него, както и
посоченото място за спиране. Доказването може да стане или като в АУАН се
опишат подробно тези обстоятелства и се
ползва презумптивното доказателствено значение на АУАН или
като актосъставителят или други свидетели ги установят по несъмнен начин
при разпита им в съдебно заседание. В процесния случай нито в АУАН нито в
НП са изложени факти за посочените обстоятелства. Съгласно чл. 6 и чл. 7
ЗАНН административно-наказателната отговорност на дееца може да бъде
ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или
непредпазливо. Съгласно препращащата норма на чл. 11 ЗАНН в
2
административно наказателния процес се прилагат общите правила на
наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение
на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и забрана
за осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията си.
С оглед гореизложените принципни съображения и предвид изрично
направеното възражение на жалбоподателя, че не е възприел, подадения
сигнал и доколкото административно наказващият орган, както се
отбеляза, не е ангажирал каквито и да било доказателства за обстановката на
извършване на нарушението, то следва да се приеме, че нарушението по чл.
103 ЗДвП не е доказано от субективна страна и НП следва да бъде отменено в
съответната част.
На следващо място разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда три
хипотези на извършване на административното нарушение. В случая
административно наказващият орган не е посочил точно кое деяние от
посочените жалбоподателят е извършил и за кое от тях му е наложил
съответно наказание. Като не е посочил това административно наказващият
орган е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 , 6 и т. 7 от
ЗАНН, тъй като този орган не е описал точно нарушението извършено от
жалбоподателя и обстоятелствата, при което то е било извършено.
Съдът констатира, че в случая актосъставителят и АНО в текстовото
описание на вмененото на жалбоподателя административно нарушение са
извършили и смесване на състави на две различни административни деяния –
това по чл.103 от ЗДв и това по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Текстовото
изписване на нарушението в АУАН „не спира плавно на посоченото място
или в най-дясната част на платното за движение,при подаден сигнал за
спиране от контролен орган”, административно-наказателната отговорност се
ангажира на основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С акта и с НП е вменено на
жалбоподателя нарушение – което е описано по различен начин ,в АУАН е
написано – не спира при подаден ясен и видян от водача сигнал със стоп
палка по образец от служебен автомобил и продължава своето движение ,
а в НП„ не спира плавно на посоченото място ,или в най-дясната част на
платното за движение при подаден сигнал от контролен орган ”.
В случая констатираното вътрешно противоречие и неяснота при
текстовото описание на нарушението в АУАН и в НП от една страна, а от
друга страна несъответствието между описанието на нарушението и
възведената като нарушена правна норма, съставлява процесуално нарушение
от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита
на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност.
Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по
ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно, пълно и идентично,
за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления
са актове на правораздаване, с които се налага административна санкция,
докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение и е недопустимо санкционираното лице или
3
съдът да извлича по тълкувателен път и то едва в хода на съдебното следствие
въз основа показания на свидетели /актосъставител и свидетел по
констатиране на нарушението/ законово определените им реквизити, в
частност да се уточнява какво е било констатираното
от актосъставителя изпълнително деяние на нарушението, което съставлява
съществен реквизит както на АУАН по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН, така и
на НП съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. В конкретния случай объркващото
и вътрешно противоречиво описание на нарушението с възведената му правна
квалификация по чл.103 от ЗДвП в АУАН и в същото време несъответствието
му с изложеното от АНО в издаденото НП текстово описание на
нарушението, не позволява еднозначен извод относно точния вид на
нарушението, за което актосъставителят е съставил процесния АУАН.
По изложените съображения съдът намира,че обжалваното НП следва
да бъде отменено .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0243-000232 на Началник
РУ гр.Берковица, с което на М. Д. СТ. от гр.............. и ЕГН ********** е
наложено наказанието ГЛОБА в размер на 50.00 (петдесет) лева основание за
извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл. 53 от ЗАНН във
вр. с чл.175 ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Монтана в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК и по
реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4