Р Е Ш
Е Н И Е
№ 248 12.06.2019 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на дванадесети април ......…….................................................
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Теодора Димитрова.............................................. и в
присъствието на прокурора …..…………....................................... като
разгледа докладваното от съдия Андреев
...............…............................…................…
гр.д. № 1682 по описа
за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.82 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и при условията на
евентуалност чл.45 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – С.Г.П. *** твърди, че по силата на сключен договор за
съвместна дейност от 25.10.2006 г., заедно с ответника отглеждали животните си
в животновъден обект № 6437-0319,
кравеферма. В съдебно заседание се уточнява, че договорът за съвместна дейност
е сключен между страните без да знаят, че има такава програма НДЖ 1. Сключили
договор за съвместна дейност, но в последствие тяхната съвместна дейност
прераснала в програмата НДЖ 1. През 2009 г. кандидатствали за общо подпомагане
като към 28.09.2009 г. ищецът притежавал 47 регистрирани говеда, а ответника 57
животни. Подпомагането било за неопределен период от време и не било обвързано
с производството. Отношенията между страните се влошили и от 2010 г. ответникът не давал полагащата се субсидия на
ищеца, която била превеждана по неговата сметка. С влязло в сила решение
ответникът бил осъден да заплати на ищеца полагащата се част от субсидията за
периода от 2009 г. до 2012 г. С друго решение по гр.д. № 466/2016 г. ответникът
бил осъден да заплати сумата на полагащите се субсидии за периода от 2013 г. и
2014 г. Ответникът извърши разпоредителни сделки с недвижими имоти, които с
решение по гр.д. № 647/2018 г. на ОС-Хасково били обявени за недействителни по
отношение на ищеца на основание чл.135 ЗЗД. Поради извършената смяна на
собствеността двамата с ответника губили годишната субсидия на глава животно,
като така от началото на 2015 г. ищецът не получавала тази полагаща й се
субсидия. Част от животните на ответника
били погинали, като ответникът прехвърлил собствеността на животните на
посочено дружество през 2014 г. Към 26.02.2017 г. животните били намалени на 70
бр. Ответникът с извършените сделки на разпореждане с единствената цел да
увреди ищеца, който да не може да гарантира вземанията си, които възникнали
много преди завеждането на съдебните дела. На практика и съобразно правилата на
мярката мярката НДЖ 1 се прекратявали
плащанията и за двамата. Така от началото на 2015 г. въпреки редовната
регистрация за мярката, поради прехвърлянето на собствеността върху
кравефермата, разплащателната агенция прекратила оторизацията на двата
животновъди и от началото на 2015 г. ищецът нямал права върху описаната
субсидия. Посочва субсидията която се получавала по мярката за 2015 – 2017 г. В
резултата на описаното ищецът претърпял загуба за трите календарни години –
имуществена вреда чрез загуба на права по мярка НДЖ 1 и пропуснати ползи от неполучаването на субсидиите по мярката, като пропуснатите ползи
възникнали от 01.02.2016 г. Претендира за заплащане на обезщетение -
претърпяната загуба и пропуснатата полза от неизпълнението на договора за
съвместна дейност, а при условията на евентуалност обезщетение при условията на
непозволено увреждане. Моли след установяване на изложеното, ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите: 9 165 лева, 8 930 лева и 8 648
лева вреди и пропуснати ползи, представляващи субсидии по схема НДЖ 1 за 2015
г., 2016 г. и 2017 г., съответна на притежаваните 47 бр. животни, ведно с законната лихва считано от
01.02. на следващата година.
ОТВЕТНИКЪТ – К.И.М. *** подава отговор, с който оспорва изцяло предявените искове и
моли за отхвърлянето им като неоснователни. Счита, че договорът за съвместна
дейност бил прекратен, считано от 31.03.2011 г., поради което нямало как да
възникне отговорност за вреди, произтекли от договор – загуби или пропуснати
ползи. Счита, че в тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнила условията за
директно плащане по схема НДЖ 1 за процесния период, като установи, че за всяка
от процесните години е била регистрирана като земеделски производител и е
притежавала 70 % от животните, притежавани от нея към референтната дата
28.02.2009 г. Право на подпомагане по схемата, необвързана с производството
имали земеделските стопани, които към 28.02.09 г. са отглеждали 10 или повече
говеда, регистрирани в СИРЖ на БАБХ и продължават да извършват земеделска дейност,
като към последния ден за подаване на заявленията за текущата кампания,
отглеждали в стопанства си поне 70 % от референтния брой животни. Ищцата след
22.01.2014 г. вече не била собственик на нито едно животно, понеже прехвърлила
собствеността си върху тях на Станка Деянова Панева, поради което самата
изгубила право да получи субсидии за претендираните години, тъй като вече не е
отговаряла на изискванията на наредбата. Прехвърлянето на животните било
извършено преди ответникът да прехвърли своите животни, а именно месец
по-късно, а обекта два месеца по-късно, поради което счита, че няма как да носи
отговорност за пропуснати ползи, при положение, че ищцата не е отговаряла на
изискванията. Ищецът не представял доказателства
за това, че продължава да извършва земеделска дейност и за всяка година да е
притежавала минимум 33 говеда. Счита, че
носи отговорност и в хипотезата на деликт, тъй като липсвала една от
предпоставките – противоправно деяние, от което да са настъпили вреди.Счита и
иска за недоказан по размер. Счита за ирелевантни изложените обстоятелства от
ищеца относно решени спорове. Преместването на животните на ищцата в друг обект
било именно поради прехвърлянето на същите на внучката й, която имала отделен
животновъден обект, като животните били изведени от обекта през 2011 г., поради
което извършеното от ответника прехвърляне нямало как да нанесе вреда на ищеца.
Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото
на 25.10.2006 г. е бил сключен Договор за съвместна дейност с предмет на
договора: страните ще отглеждат в
качеството си на земеделски производители своите животни (едър рогат добитък) в
един животновъден обект № 6437-3319, ЕКАТТЕ 21539 – с.Добрич собственост на К.И.М..
Всички разходи и приходи по отглеждането на животните ще се поделят по равно
между двете страни. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните от
25.03.2008 г.
Според свид. Деян Панев
първоначалната идея била свидетеля и ответника да са в сътрудничество.
Първоначално започнали да си помагат. През 2005 г.влезли в сила разпоредбите за
изнасяне на оборите извън населените места и поради това решили да закупят обор
в с.Добрич и да започнат съвместна дейност – ответника заедно с майка му –
ищцата, като свидетеля действал като представител на майка си. През 2016 г. се
нанесли с двете стада в обора и започнали да работят. През 2009 г.-2010 г.
участвали заедно по програма НДЖ 1 тъй като ответника бил титуляр на обекта,
като с договора за съвместна дейност участвали всички животни, като договорът
бил представен в Агенцията, при 57 броя животни за ответника и 47 бр. животни
за ищцата, като същевременно всеки си получавал
по друга мярка допълнителни субсидии – НДКМ 1. Мрака НДЖ 1 била
отпусната със срок от 5 години, а в последствие се продължила за неопределен
срок. Веднъж ставало кандидатстването и регистрацията по този субсидия. П НДЖ 1
ако животните не продължавали да се отглеждат, продължавало да се получава
субсидията според свидетеля, като проверка по нея не била извършвана от тогава
до момента. Сега не получавал субсидията защото К.М. прекратил договора за
съвместна дейност, тъй като през 2009 г. и 2010 г. разбрали, че е получил
субсидията, а по уговорка трябвало да ги поделят. През 2012 година било
заведено дело за субсидията в периода 2009 г- 2012 г., като ответникът бил
осъден, но не успели да си вземат парите. Предложил на ответника да се разберат,
като свидетеля да си изведе животните, но нещата не се случили. Първоначално
ответникът предложил да му наплатят дела, но по-късно след като свидетелят си
намерил съдружник и намерили нужната сума, ответникът отказал да продаде
обекта. Чрез съдия изпълнител бил обявен обявен имот на ответника в с.Крепост
за продажба, после сделките били развалени, тъй като той умишлено прехвърлил.
Постигнал споразумение със съдия изпълнителя и започнал да плаща сумите за
изтеклите години. Ищцата - майка на свидетеля, прехвърлила животните на дъщеря
му през 2014 г., като в периода 2015 г.- 2016 г. и 2017 г. не е била
регистрирана с животни.
От показанията на свид.
Велислав Севов се установи, че свид.Панев му споделил за проблеми със
съдружника си К., като му предложил да си вземе животните и да ги гледат
заедно. Предложените било направено през 2011 г. При отиване на свид. Панев да
си вземе животните от обора, не били допуснати. При втората среща ответникът
предложил да му платят сумата от 250 000 лева и да излезе от обора. Намерили
банка, която да ги финансира, но когато отишли до ответника той им заявил, че
обекта е печеливш и не се продава, заявил на свид. Панев, че повече няма да
получи субсидии. Свид. Севов присъствал при извеждането на животните от имота, което
станало седмица след втория път – през 2011 г., в края на лятото. Тези животни
в момента били в обора на свид. Деян Панев, който продължавал да си ги
отглежда.
Ищецът представи писмени доказателства:
С Решение №
23/17.01.2014 г. по гр.д. № 487/2013 г. на РС-Димитровград, влязло в законна
сила на 27.11.2014 г., ответникът К.И.М. е бил осъден да заплати на ищеца С.Г.П.
сумата от 21 630 лева, представляваща полагаща й се част от изплатената на
ответника М. субсидия по схема НДЖ 1 за периода от 2009 г. до 2012 г., с която
последният неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва и разноски.
Отхвърлен е насрещният иск на К.И.М. с правно основание чл.82 ЗЗД вр. чл.79 за
сумата в размер на 9 675 лева – пропусната полза, изразяваща се в очаквана, но неполучена субсидия за 2011 г.
по Схема НДКМ1.
С Решение № 3/05.012017 г. по гр.д. № 466/2016
г. на ОС-Хасково, ответникът К.И.М. е осъден да заплати на С.Г.П. сумата в
размер на 18 800 лева, представляваща полагаща й се част от субсидия по схема НДЖ 1 за 2013 и 2014 г., ведно с
лихва и разноски, като е прекратено производството по делото в частта за сумата
от 2781 лева, претендирана като полагаща се от субсидия по схема НДЖ 1 за 2012
г., поради недопустимост на иска. Решението е влязло в законна сила на
26.01.2017 г. В мотивите си съдът е посочил, че цени доказателствената сила на
мотивите към Решение № 469/15.12.2014 г., постановени по гр.д. № 563/2914 г. по
описа на РС-Димитровград.
По искане на ответника
се приложи гр.д. № 563/2014 г. на РС-Димитровград. С решение № 469/15.12.2014
г. по делото е бил отхвърлен предявения от С.П. против К.М. иск за сумата от
8 000 лева – стойност на шест крави и едно теле с посочени ушни марки, с
която сума неоснователно да се е обогатил, на основание чл.57, ал.2 ЗЗД. В
мотивите си съдът е приел относно договора за
съвместна дейност: страните са встъпили в договореност за създаване на
дружество по смисъла и с характеристиките на чл.357 ЗЗД, а именно са обединили
усилията си за постигане на една обща стопанска цел – отглеждане на едър рогат
добитък и реализиране на печалба от тази дейност. Каса е се за договор за
извършване на обща стопанска дейност, при която всяка от страните привнася своя
дял за постигане на общата цел и съответно печалбата се разпределя така, както
е договорено – по равно. При договора за гражданско дружество страните не
поемат помежду си насрещни права и задължения, както при двустранните договори.
При договора за гражданско дружество страните обединяват дейността си за
постигане на обща стопанска цел, което се отразява и на правилата за
прекратяване на облигационната връзка, възникнала по него. В чл.363 от ЗЗД са
посочени основанията за прекратяване на
договора за дружество, всяко от които има обективен характер. Договорът
за дружество не може да се разваля, поради виновно му неизпълнение по чл.87 ЗЗД, защото страните по него не поемат насрещни задължения и защото в чл.87 ЗЗД
изрично се сочи, че се развалят само двустранните договори. Съдът е приел, че
нотариалната покана може да се третира като предизвестие от единия от
съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време по смисъла на чл.363
б.“г“ ЗЗД, поради което договорът следва да се счита прекратен, считано от
31.03.2011 г., когато е изтекъл срокът на предизвестието. Уреждането на
имуществените отношения между съдружниците след прекратяване на гражданското
дружество се осъществява чрез разпределяне на паричните средства, внесени за
извършване на общата дейност, или придобити в резултат на осъществяването й, по
реда на чл.359, ал.3 ЗЗД и след цялостна рекапутулация на печалбите и загубите
от извършената съвместна дейност.
Ищецът представи и
Решение от 18.05.2018 г. по гр.д. № 647/2017 г. по описа на ОС-Хасково, с което
са обявени за недействителни по отношение на С.Г.П. обективирания в н.а. № 56,
т.2, рег. № 2234, д. № 174/2014 г., от 27.03.2014 г. акт 100, т.V, д. № 425, стр. 59504, 59505 на
СлVВП при РС-Димитровград договор за продажба, по силата на който К.И.М.,
действащ като ЕТ „БОН-К.М.“ е продал на „М. Агро“ ООД Поземлен имот от 7,257
дка с.Добрич, съставляващ имот № 136026 по плана на с.Добрич, с начин на трайно
ползване кравеферма, ведно с построения в същия имот Краварник за 228 бр. крави
с РЗП от 2 087 кв.м., ведно с циментова площадка. Обявени за
недействителни по отношение на ищеца са и договор за покупко-продажба на „М.
Агро“ ООД ½ ид.ч. от поземлени имот – нива от 23.05.2014 г., както и
договор за покупко-продажба от 23.05.2014 г. по силата на който са продадени на
„М. Агро“ ООД 5 бр. поземлени имоти – ниви. В същото е посочено, че към
18.05.2018 г. решението не е влязло в сила. Представени са и нотариалните
актове от 23.2014 г., от 23.05.2014 г. за
извършените сделки, договора за съвместна дейност уведомително писмо на ДФ
земеделие, Разплащателна агенция до К.И.М. от 31.03.2011 г. за извършена
оторизация по реда на Наредба № 2/11.02.2010 г. и декларирани 90 бр. животни за
посочен животновъден обект, за кампания 2010 г. – 0 лева, както и уведомително
писмо от 2012 г. за извършена
оторизация и субсидия в размер на 18 720 лева за кампания 2011 г. 104 бр.
животни, справка за животни на ответника към 04.04.2011 г., удостоверение от
19.05.2008 г. за обект за производ9ство на храни от животински произход,
становище от ЧПВЛ ВУ с.Добрич за наличните животни в стадото към 30.11.2010 г.,
справка за животни в обект за дата 29.12.2010 г., декларации от 16.06.2010 г.
на страните за собственост на животни, справка за животни на собственик към
01.03.2010 г., анкетна карта за регистрация на ищеца като земеделски
производител от 25.03.2010 г. за 49 бр. животни – говеда и биволи, Заявление за
смяна на собственост на животновъден обект от 18.02.2014 г. на „М. Агро“ ООД за
обект № 6437-0319 с.Добрич, и животни в същия, бивша собственост на К.И.М.,
декларация-инвентаризационен опис, както и справки търговски регистър за
актуалното състояние на ЕТ „БОН-К.М.“ и „М. Агро“ ООД, съответно с физическо
лице търговец К.М.И. и управител на дружеството и съдружник в същото заедно с
Бонка Иванова Митева и Даниел Кирилов М..
По искане на ищеца се
изиска информация от ДФ „Земеделие“, ОД Хасково, като съгласно постъпилия
отговор:
1. Регистрацията на
земеделските производители се осъществява от ОСЗ при ОД Земеделие към МЗХГ;
2. К.И.М. с УРН 330852 е кандидатствал за
подпомагане по Директни плащания последно през 2014 г., подавайки заявление с
УИН 26/240414/21853. В това заявление е посочил само схемата ПНДЖ 1. Средствата
за подпомагане по тази схема са от Европейския фонд за гарантиране в
земеделието и от националния бюджет на Република България. В резултат на
извършени административно проверки, ДФ „Земеделие“-РА е определил следния
размер на финансово подпомагане за посоченото заявление 104 бр. животни, размер
на плащане за животно: 200 лева, общ размер на оторизираната сума 20 800
лева. Плащането е извършено на 27.01.2015 г. Прилагат се уведомителни писма за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. През 2015 г., 2016 г. и
2017 г. К.И.М. няма подадени заявления
за подпомагане.
3.С. Митева П. с УРН 279386 е кандидатствала последно
за подпомагане по директни плащания през 2013 г. Тя няма подадени заявления в
посочения период.
4. Право на подпомагане по преходна национална помощ
за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1) имат земеделските стопани,
които към 28.02.2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда, регистрирани в
системата за идентификация на БАБХ.
Видно от приложеното уведомително писмо за кампания
2014 г. при брой оторизирани 104 бр. животни, е изпълнено изискването за
отглеждане на минимален/максимален брой животни.
От ОбС „Земеделие“-Димитровград са постъпили справки
за регистрацията на земеделски стопани, съгласно наредба № 3/29.01.1999 г. за
страните, видно от която К.И.М. е бил регистриран като земеделски стопанин
последно на 27.02.2015 г. с валидна регистрация до 29.02.2016 г., а С. Митева П.
е с последна регистрация от 04.03.3015 г. до 29.02.206 г.
Представи се по делото и информация от ОДБХ Хасково,
съгласно която К.И.М. е собственик на животновъден обект с рег. № 6410-0011.
Същият е бил собственик и на животновъден обект
с рег. № **********/стар № 6437-0319І до 18.02.2014 г., като от
18.02.2014 г. собственик на животновъдния обект става фирма „М. Агро“ ООД.
Прилагат се справка за животни на собственик за периода от 2014 г. до 2017 г.,
видно от която към 01.01.2014 г. е притежавал 113 говеда, като в периода от
31.12.2014 г. до 01.01.2017 г. не е притежавал животни, а към 31.12.2017 г. е
притежавал 5 бр. говеда за животновъден обект в с.Крепост.
В подкрепа на насрещните си твърдения от ответната
страна са представени справки от електронния регистър на обекти с епизодично
значение на БАБХ, съгласно които ищцата е било собственик на такъв обект до
22.01.2014 г.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Ищецът извежда
претенцията си въз основа на сключения договор за съвместна дейност за
отглеждане на собствените на ищеца и на ответника животни в регистриран
животновъден обект – кравеферма в с.Добрич, като в последствие решили да
кандидатстват за получаване на субсидии по НДЖ (ПНДЖ1) като референтната дата
28.02.2009 г. двамата били регистрирани в качеството си на земеделски
производители да получават субсидии, като субсидията се превеждала на всеки собственик поотделно, а на собственика
на регистрирания животновъден обект – ответника.
Основните твърдения на
ответника за са това, че ответникът е прехвърлил своите животни (на 18.02.2014
г.) и собствеността на животновъдния обект на свързани с него лица, като
съобразно правилата на мярката НДЖ 1 се прекратяват и за двамата, което ищецът узнал
през 2016 г. поради прехвърлянето на собствеността върху кравефермата,
разплащателната агенция прекратила оторизацията на двамата животновъди от
началото на 2015 г. , като ищецът нямал право на субсидия. В резултат на
действията на ответника, ищцата претърпяла следващите три години 2015, 2015
и2017 г. загуби, изразяващи се в имуществена вреда чрез загуба на права по
мярка НДЖ 1 и пропуснати ползи от неполучаване на субсидиите за тези три
последователни години, които възникнали от 01.02.0216 г. до която дата най-късно са се извършвали
плащанията по схема НДЖ 1.
Претенцията на ищеца се
квалифицира по чл.82 вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, както сам е посочил ищеца въз основа
на сключен договор за съвместна дейност от 25.10.2006 г. между страните (молба
за отстраняване на нередовности л.7 от делото) и при условията на евентуалност
предявява претенция по чл.45 ЗЗД за обезщетение при условията на непозволено
увреждане.
Претенцията по чл.82 вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД се явява изцяло неоснователна.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение, а съгласно чл.82 обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропусната полза, доколкото те са в пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но
ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди.
В случая по делото не се
посочва конкретно неизпълнение на поето от ответника задължение към ищеца, не
се и твърди страните да са уговорили съвместното отглеждане на животни за
определен период, съответно отнесен към действието на конкретната мярка за
подпомагане и периода за получаване на субсидии но НДЖ1. Посочените действия на
ответника – продажба на кравеферма-обект и регистрирани животни не
представляват неизпълнение на негово договорно задължение, доколкото по делото
не се установи такова да е било поето.
В тази връзка се посочва,
че ответникът е подал заявление за прехвърляне на собствеността на 18.02.2014
г., а съгласно представените по делото доказателства, вкл. и показанията на
свид. Деян Панев, ищцата също е прехвърлила животните си на дъщеря си през 2014
г., като след този период не е била регистрирана със животни като земеделски
производител. Видно от извлеченията от регистъра, това е станало към 22.01.2014
г., т.е. преди ответникът да прехвърли собствеността върху притежаваните от
него животни.
В тази връзка следва да
се отчете и доказателствената сила на мотивите по гр.д. № 563/2014 г. и следва
да се има предвид, че с договора за съвместна дейност страните са встъпили в
договореност за създаване на дружество по смисъла и характеристиките на чл.357
и сл. от ЗЗД –обединяване на усилия за постигане на една обща цел – отглеждане
на добитък и реализиране на печалба от тази дейност. С договора за дружество
страните не поемат помежду си насрещни права и задължения, както при
двустранните договори, като при дружеството страните обединяват дейността си за
постигане на обща стопанска цел. Договорът за дружество не може да се разваля
по реда на чл.87 ЗЗД, защото страните по него не поемат насрещни задължения, а
и изрично е посочено, че нормата е приложима при двустранните договори. Прието
е че договорът е прекратен, считано от 31.03.2011 г., когато е изтекъл срока на
„предизвестието“ направено с нотариална покана от ответника. След тази дата
ищецът е извел животните си от обекта.
След като не се доказва
неточно изпълнение от страна на ответника на поето задължение по сключен сделка
между страните, то в полза на ищеца не възниква и правото да иска обезщетение
за неизпълнение.
Практически и двете
страни са загубили правото си на подпомагане по конкретната мярка НДЖ1, но тази
последица не се явява пряка и непосредствена от неизпълнение на поето задължение
на някоя от страните.
Доколкото липсва
установено конкретно задължение, не следва да се обсъжда и въпроса относно
възможността да бъдат предвидени вредите към момента на пораждане на
задължението.
За пълнота следва само
да се отбележи, както сам ищецът посочва, че първоначално мярката за
подпомагане е била със срок от 5 години, а в последствие е продължила за
неопределен към момента срок, като мярката не била обвързана с производство,
нямало и значение дали тези животни са продадени, а единственото условие било
обекта да съществува.
Съгласно чл.38, ал.1 от
Раздел ІІІ Специални изисквания по схемите за преходна национална помощ от
Наредба № 3/17.02.2015 г. право за подпомагане за говеда, необвързана с
производството имат земеделските стопани, които към 28.02.2009 г. са отглеждали
10 и повече говеда, регистрирани в СИРЖ на БАБХ, и продължават да извършват
земеделска дейност. Съгласно ал.2 на чл.38 от Наредбата допустими за подпомагане
са земеделски стопани, които към последния ден за подаване на заявленията за
подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70 % от
референтния брой животни.
За подпомагане за
текущите кампании за процесните 2015, 2016 и 2017 г., страните не са подавали
заявления и не са били подпомагани по тази мярка ПНДЖ1, не са и получавали
съответните плащания от разплащателната агенция на брой животно, регистрирани
към референтната дата.
Предявеният при
условията на евентуалност иск по чл.45 ЗЗД за обезщетение при условията на
непозволено увреждане, се явява също изцяло неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 45
В полза на ищеца следва
да се присъдят направените деловодни разноски, произтекли от заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1232,38 лева, съгласно представен
списък.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Г.П. ***, ЕГН **********
против К.И.М. ***, ЕГН **********
обективно съединени искове за сумите в размер на 9 165 лева, ведно със законната лихва от 01.02.2016 г., 8 930 лева ведно със законната
лихва от 01.02.2017 г. и за сумата от 8 648
лева, ведно със законната лихва от 01.02.2018 г. – обезщетение за
претърпени вреди и пропуснати ползи от действия на ответника, съгласно чл.82
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляващи субсидии по схемата за национални
доплащания за животни, необвързана с производство (схема НДЖ1) за 2015, 2016 г.
и 2017 г., съответна на притежавани от ищеца говеда към референтната дата
28.02.2009 г. – 47 бр. говеда, както и
съединените при условията на евентуалност искове за същите суми и период,
представляващи обезщетение при условията на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.Г.П. ***, ЕГН ********** да заплати на К.И.М. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 1 232,38 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: