Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.08.2018 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и пети юли две хиляди и осемнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1691 по описа за 2018 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-1228-001991 от 29.05.2018 година на Началник сектор ПП към ОД на МВР град
Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 година/, в частта с която
на Б.И.Т. ЕГН ********** са наложени две отделни административни наказания –„глоба”
в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а, ал.1, във връзка с
чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от Закона за движението по пътищата, и
„глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 във връзка с
чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1228-001991 от 29.05.2018 година на Началник сектор ПП към
ОД на МВР град Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 година/, в
частта с която на Б.И.Т. ЕГН ********** са наложени две отделни административни
наказания –„глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а,
ал.1, във връзка с чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от Закона за движение
по пътищата, и „глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 във
връзка с чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата.
В
жалбата и в съдебно заседание не се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, но се моли съда
да го отмени като незаконосъобразно. В хода на съдебните прения жалбоподателя
уточнява, обжалва наказанията по пункт втори и трети от наказателното
постановление. Не оспорва нарушението по пункт първи.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди
наказателното постановление в обжалваната му част.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
Б.И.Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 01.05.2018
година, за това, че на посочената дата, около 14.20 часа в град Стара Загора по
улица ”Хаджи Димитър Асенов”, в посока юг управлява л.а. „Дачия” с ДК№ СТ 24-71
ВВ, собственост на „Наскус груп” ЕООД, като използва /говори/ по мобилен
телефон без да има устройство, позволяващо използването на мобилен телефон без
участието на ръцете, по време на управление не използва обезопасителен колан, с
който автомобила е оборудван, не спира – преминава на червен сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим, забраняващ преминаването. Деянието
е квалифицирано като нарушения по чл.104а, чл.137а, ал.1 и чл.6, т.1 от Закона
за движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателя се е възползвал
от правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Възражението не е уважено от АНО и е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани, и е квалифицирани
така, както са в акта. На жалбоподателя, за първото нарушение на основание чл.183,
ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено предвиденото там административно наказание –
„глоба” в размер на 50 лева, за второто на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП
е наложено предвиденото там административно наказание – „глоба” в размер на 50
лева и за третото на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
предвиденото там административно наказание – „глоба” в размер на 100 лева.
Следва
да се има предвид, че жалбоподателя в съдебно заседание уточни, че не оспорва
нарушението по точка първа – употребата на мобилен телефон по време на
шофиране, без съответното устройство свободи ръце, за което съдът намира, че в
тази част наказателното постановление като необжалвано е влязло в законна сила
и е породило своите правни последици.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
наказателно постановление, в обжалваната му част е законосъобразно по следните
съображения:
В
разглеждания случай от страна на административно-наказващия орган са посочени
като нарушени разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.137а, ал.1 от Закона за движенето
по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 предложение трето от Закона за
движението по пътищата, участниците в движението в това число и водачите на
пътно превозно средство са длъжни да съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали. При допуснато нарушение в тази насока в разпоредбата на
чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено съответното
административно наказание – „глоба” в размер от 100 лева. А съгласно
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата, водача на
моторно превозно средство е длъжен да ползва обезопасителен колан, когато автомобила
е оборудван с такива. При нарушаване на забраната в нормата на чл.183, ал.4, т.7
от Закона за движението по пътищата е предвидено съответното административно
наказание – „глоба” в размер на 50 лева.
Въз
основа на приетите доказателства по делото се установява, че на 01.05.2018
година, около 14.20 часа в град Стара Загора, жалбоподателя Т. е управлявал
л.а., собственост на друго лице - юридическо, като на кръстовище, урегулирано
със светофарна уредба е извършил маневра „завой надясно”, при неразрешен сигнал
на светофарната уредба, както и същото време и място не използва обезопасителен
колан с който е оборудван автомобила. Тези негови действия нарушаващи
цитираните по горе разпоредби от Закона за движението по пътищата били
наблюдаване от свидетелите очевидци – Р.Д. и Г.Г. – полицейски служители във
Второ РУ Стара Загора. От показанията на тези свидетели се установява по
безспорен начин поведението на жалбоподателя в деня на извършената проверка и
допуснатите от него административни нарушения. Съдът кредитира с доверие
показанията на тези свидетели, тъй като същите се последователни и логични. При
тях липсва заинтересуваност от изхода на делото, и двамата не са познавали
жалбоподателя и не са имали лични отношения с него, а и са констатирали
допуснатите нарушение при изпълнение на служебните си задължения. Други
доказателства не се събраха по делото. Жалбоподателя не представи такива които
да подкрепя неговите твърдения.
Ето
защо съдът приема, че в разглеждания случай несъмнено от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателя е осъществил състава на
административните нарушения посочени по - горе. Това, за съда се установява по
един безспорен начин от събраните по делото доказателства – АУАН, показанията
на разпитаните по делото свидетели. В противната насока доказателства не се
събраха. При издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото – в района на
населеното място на град Стара Загора, подробно са описани допуснатите нарушения,
фактологията по извършването им, несъмнено е установен и нарушителя.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В тези случаи по реда на чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
предвидено административно наказание – „глоба” в размер от 100 лева. Съобразявайки
се с нарушението, неговата тежест и поведението на водача, административно
наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказанието предвидено в
закона а именно – „глоба” в размер от двадесет лева.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за движението по
пътищата. В тези случаи по реда на чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по
пътищата е предвидено административно наказание – „глоба” в размер от 50 лева.
Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест и поведението на водача,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказанието
предвидено в закона а именно – „глоба” в размер от петдесет лева.
От
друга страна, следва да се има предвид, че жалбоподателя е лице с висока
обществена опасност, което въпреки наложените му наказания продължава да не
спазва правовия ред в страната, свързан с правилата за движение по пътищата.
Видно от справката за нарушител, Т. системно нарушава правилата за движение –
31 влезли в сила наказателни постановления, 10 фиша и две присъди но общ
характер дела.
С
оглед на това съдът намира, че наказателното постановление, в обжалваната му
част, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: