Решение по дело №888/2012 на Районен съд - Ловеч

                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №                     

                               гр. Ловеч, 25.10.2012 г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........П.М..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 888 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производство с правно основание чл. 49 ал. 1 от Семейния кодекс.

                  

              Постъпила е искова молба от Д.В.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. “Ресен” 15, офис № 16, чрез адвокат М.Б. – ПлАК, против С.Х.С., ЕГН **********,***, за развод, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.

    Ищцата посочва, че с ответника сключили граждански брак през октомври 2009 г. в гр. Ловеч, който е първи и за двамата, като нямат деца. След сватбата, до април 2010 г., живяли в Кипър в жилище под наем. Твърди, че по време на това съжителство между тях започнали дразги и конфликти, породени от житейски трудности, по-големи отговорности за взаимната издръжка, необходимостта да се съобразяват с желанията на партньора, промяната на приоритетите. Осъзнали колко различни са един от друг и че представите им за живота, стимулите и целите им нямат допирни точки. Съвместният им живот бил изпълнен със спорове, караници и неразбирателство. Твърди, че постепенно чувствата между тях били изместени от отегчение, досада и обремененост. След шестмесечно съжителство се разделили поради неразбирателство и несходство в характерите, и освободили съвместното си жилище. Посочва, че от тогава почти не поддържат връзка и всеки живее свой собствен живот, без да проявява интерес към живота на другия.

Твърди, че към момента фактически са разделени вече повече от две години, като и двамата имат нови партньори. Бракът им съществувал само формално-юридически. Същият бил опразнен от изискуемото от закона и морала съдържание и продължаването му не е в интерес на никого. Посочва, че между тях не съществуват отношения на уважение, привързаност и разбирателство и не е възможно те да се възстановят.

Моли, да бъде прекратен брака им с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне относно вината. След прекратяване на брака, ищцата моли да носи предбрачната си фамилия „КУКОВА”. Посочва, че няма претенции за ползване на семейно жилище и издръжка.

В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор, не е изразил становище, не е направил възражения, не е сочил или представял доказателства.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат М.Б., която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.

                   Ответникът С.Х.С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.  

От приложените по делото писмени доказателства: заверено копие от пълномощно изх.№ 1451/09.05.2012 г. на завеждащ консулската служба при посолството на РБ в Никозия; Удостоверение за регистрация регистрационен № 55029802/21.04.2010 г., преведено от гръцки език, и Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат от 09.05.2012 г. на Община-Ловеч, от показанията на разпитаните свидетели: Верка М. Кукова и Недка Иванова Илиева, както и от становището на процесуалния представител на ищцата, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

                   Д.В. Кукова и С.Х.С. са сключили граждански брак на 17.10.2009 г., в гр. Ловеч, за което е съставен Акт № 0111/17.10.2009 г. на Община-Ловеч. При сключването на брака съпругата приела фамилното име на съпруга си – “С.”. Страните нямат родени деца от брака си. След сключването на брака заминали да живеят в Кипър и се установили в жилище под наем. От показанията на св. В.Кукова /майка на ищцата/, се установи, че страните шест месеца живяли заедно в Кипър и се разделили, тъй като често имали спречквания и караници. Свидетелката заяви, че в такива моменти, ищцата й се обаждала по телефона и скайпа, за да сподели с нея. След като се разделили, направили опит да се съберат отново, но това било за кратко и се разделили окончателно, като не поддържали никаква връзка. Според свидетелката, отношенията между съпрузите охладняли и поради спонтанен аборт на дъщеря й. Свидетелката заяви също, че дъщеря й от април тази година има друг партньор, живее с него и намеренията им са да имат деца.  

                   От показанията на св. Н.Илиева /леля на ответника по майчина линия/ също се установи, че страните, след като сключили брак, заминали за Кипър и там се разделили, като не живеят заедно повече от две години. Ответникът й споделял, че не могат да живеят заедно, че имат “неразбории”. Свидетелката потвърди, че имали период, в който направили опит да се съберат, но пак се разделили и вече и двамата си имат партньори.

                   Съдът преценява показанията на двете свидетелки, като роднини на страните, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната им заинтересованост, като намира, че са безпротиворечиви и обективни и им дава вяра.

                   При така установената фактическа обстановка съдът счита, че бракът между Д.В.С. и С.Х.С. е дълбоко и непоправимо разстроен и неговото запазване не е в интерес на страните. Между съпрузите е налице фактическа раздяла повече от две години, не поддържат никакви контакти помежду си и не проявяват заинтересуваност един към друг.

                   Предвид гореизложеното, съдът счита, че гражданският брак между Д.В.С. и С.Х.С., сключен на 17.10.2009 г., в гр. Ловеч, с Акт № 0111/17.10.2009 г. на Община-Ловеч,  следва да бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

След прекратяването на гражданския брак, ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име КУКОВА.

                   При този изход на процеса, съгласно чл. 6 т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя 50.00 лева окончателна държавна такса, от която ищцата е внесла по сметка на ЛРС сумата 25.00 лева при завеждане на иска, а останалата сума от 25.00 лева, следва да се внесе от ответника по сметка на ЛРС, на основание чл. 329 ал. 1, изр. 2 от ГПК.

                   Водим от изложеното, съдът

 

                                                    Р     Е     Ш     И:

 

                   ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 17.10.2009 г., в гр. Ловеч, с Акт № 0111/17.10.2009 г. на Община-Ловеч, между Д.В.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. “Ресен” 15, офис № 16, адвокат М.Б. – ПлАК, и С.Х.С., ЕГН **********,***, чрез развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.

След прекратяването на гражданския брак, жената ще носи предбрачното си фамилно име КУКОВА.

                   ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.

                   Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: