П Р О Т О К О Л № 1203
11.08.2020 г. град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХХІ наказателен състав
На единадесети август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ВЕСЕЛА СТРАШНИКОВА
2. ВЕЛИЧКА ХРИСТЕВА
Секретар: Станка Деведжиева
Прокурор: Атанас Илиев
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 190 по описа за 2020 година
На поименното повикване в 13:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно призована, се представлява от прокурор Атанас Илиев.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.Х.Б. – редовно призован, не се явява. Съдът докладва, че съобщението по чл. 247б от НПК е връчено на лично на подсъдимия Б. на дата 16.07.2020 г., като извършилият връчването полицейски служител е вписал в съобщението: „Предадено лично на Т.Х.Б. в Полицията в А.. Т.заяви, че разбира езика и предварително е запознат с документа чрез своя адвокат“.
Представлява се от упълномощения си защитник адв. П.М.,
който е редовно уведомен от предходното съдебно заседание.
Явява се и резервният защитник на подсъдимия адв. М.Н. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание.
ПОСТРАДАЛИЯТ В.Г.П. – редовно призован, се явява лично и заедно с адв. М.Ч.-Т., която представя пълномощно по делото.
Не се явява съдебният заседател К.А.. След проведено телефонно обаждане от съдебния секретар със съдебния заседател А., последната уведомява съда, че не може да се яви в днешното съдебно заседание, за което сочи, че е подала молба. Съдът констатира, че такава молба все още не е постъпила по делото.
Съдът намира, че
доколко ход на делото не е даван и предвид неявяването на съдебния заседател К.И.А.,
същата следва да бъде отведена от участие по делото, след което да бъде определен
нов съдебен заседател и да бъде обявена почивка до явяването на същия.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДА от участие по делото съдебния заседател К.И.А..
ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ нов съдебен заседател.
ОБЯВЯВА почивка до явяването на новоопределения съдебен заседател.
Страните остават в залата.
След обявената почивка съдебното заседание продължава в 13:46 часа, в същия съдебен състав – председател на състава и съдебния заседател В.Х., секретар, прокурор, пострадалия П., повереника адв. Ч.-Т., защитникът адв. М. и резервният защитник адв. Н..
В залата се явява съдебният заседател В.С..
Съдът докладва
постъпила молба от пострадалия според обвинителя акт В.Г.П. за конституиране
като частен обвинител по делото, както и за приемане за съвместно разглеждане в
наказателния процес на граждански иск, предявен против подсъдимия Т.Х.Б., за
заплащане на сумата от 50 000 евро с левова равностойност 97 791,50 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, платими ведно със законна
лихва, считано от 22.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
за конституиране като граждански ищец по делото.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредително заседание. Намирам, че са налице законовите предпоставки за това, доколкото подсъдимият е призован редовно, не съществува процесуални пречки.
АДВ. Ч.-Т.: Г-н съдия, считам, че са налице предпоставките за даване на ход на делото за разпоредително заседание. Моля да уважите така подадената от пострадалия П. молба за конституиране в процеса като частен обвинител и граждански ищец, както и подадената молба за съвместно разглеждане на граждански иск. Допълвам само с искането, като моля и за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ПОСТР. П.: Поддържам казаното от адвоката ми. Да се даде ход на делото днес. Желая да участвам по делото като частен обвинител и граждански ищец съгласно посоченото в молбите.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото за провеждане на разпоредително заседание. Няма процесуални пречки.
Съдът, след
съвещание и като съобрази становищата на явяващите се участници по
разпоредителното заседание, намира, че не е налице пречка за даване ход на
разпоредителното заседание. По делото е налице хипотеза по чл. 269, ал. 3, т. 3
от НПК, като подсъдимият П. е редовно призован, не се явява без да сочи уважителна
причина за това и е изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК. Следва да
се посочи и че е спазен 7-дневният срок по чл. 247б, ал. 3 от НПК, считано от
връчването на съдебните книжа. По делото са събрани доказателства, че
подсъдимият се намира трайно извън територията на страната, поради което съдът
намира, че следва да бъде даден ход на разпоредителното заседание при условията
на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Съдът разясни правата по чл. 55 от НПК, както и правото на участие в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание.
СНЕ СЕ самоличността на пострадалия:
В.Г.П. – роден на *** ***, ********, б.г., живущ ***, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Разясниха се на пострадалия правата по чл. 76 и чл. 84 от НПК.
ПОСТРАДАЛ П.: Разбирам правата си. Обяснихте ми ги.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
АДВ. Ч.-Т.: Доверителят ми е получил съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме уведомени преди повече от 7 дни за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Нямаме възражения.
ПОСТР. П.: Получих съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
АДВ. М.: Получих съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Съдът констатира, че резервният защитник адв. Н. също е получила съдебните книжа преди повече от 7 дни и е уведомена за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Съдът разясни на участниците по разпоредителното заседание разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, като им указа, че всички възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за несъществени, не могат да се правят в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд.
ПРОКУРОР: Наясно съм с последиците.
АДВ. Ч.-Т.: Наясно съм с последиците.
ПОСТР. П.: Наясно съм с последиците.
АДВ. М.: Наясно съм с последиците.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искане за отводи.
АДВ. Ч.-Т.: Нямам искане за отводи съм съда.
ПОСТР. П.: Нямам исакане отводи съм съда.
АДВ. М.: Нямам искане за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОР: Уважаеми г-н председател, уважаеми съдебни заседатели, намирам, че делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив. Липсват основания за спиране или за прекратяване на наказателното производството. Намирам, че не е допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което да доведе до ограничаване правата на подсъдимия или пострадалия. Не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила. На този етап не са налице предпоставките за разглеждане на делото при закрити врати, респективно за привличане на резервен съдия, съдебни заседатели, назначаване на защитник, вещо лице, тълковник, преводач и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Мярка за неотклонение не е взета. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Считам, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане по общия ред. Намирам, че и двете молби на пострадалото лице за конституиране като частен обвинител и граждански ищец в процеса следва да бъдат уважени.
АДВ. Ч.-Т.: Уважаеми г-н съдия, уважаеми съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на съда. Не са налице основания за прекратяване или връщане на делото. Нямам възражение относно допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и пострадалия. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила, нито такива за разглеждането на делото при закрити врати, да се привлича резервен съдия, съдебни заседатели, както и назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни следствени действия по делегация. Не е вземана мярка за неотклонение, за която да взема отношение. Нямам искане за събиране на нови доказателства. Моля делото да бъде насрочено за разглеждане по общия ред. Отново заявявам, че моля да приемете за съвместно разглеждане подадените молби за предявения граждански иск, както и за конституиране като частен обвинител и граждански ищец в наказателния процес на доверителя ми. Също и допълнението ми да се присъдят на пострадалия сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ПОСТР. П.: Съгласен съм изцяло с казаното от адв. Ч.-Т.. Нямам възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните ми права. Не ми е нарушено правото на защита. Моля да приемете молбите ми за участие като частен обвинител и граждански ищец.
АДВ. М.: Уважаеми г-н Съдия, уважаеми съдебни заседатели, по отношение на въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание, в настоящото производство е повдигнато обвинение на Т.Х.Б. по чл. 209 от НК, което е подсъдно на РС – Пловдив. Смятам, че има основание за спиране на производството на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от НPК, а именно разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия ще затрудни разкриването на обективната истина. По т. 3 считам, че има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, а именно едно от основните права на обвиняемия по чл. 55 НПК е правото да участва лично в съдебна и досъдебна фаза на наказателното производство. На обвиняемия Б. е повдигнато обвинение на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „В“, вр. чл. 206 от НПК, а именно че се намира извън пределите на Република България, редовно призован е и не е посочил уважителна причина за неявяването си. Видно от материалите по делото, че лицето не е призовавано за повдигане на обвинението на дата 18.07.2019 г., нито на дата 18.10.2019 г. Същият е напуснал пределите на Република България на 14.07.2009 г. и няма данни да се е завръщал в страната до настоящия момент. Обявен е за общодържавно издирване на 23.12.2009 г., като на 31.10.2011 г. е изготвено постановление за установяване на адрес, като има докладна записка от 02.12.2011 г., че лицето Б. живее в Кралство Дания в гр. К., като е посочен точен адрес. След като е установено, че трайното местоживеене на Б. *** е изготвила поръчка за връчване на книжа на подсъдимия, която е изпълнена и същият е призован за дата 12.03.2012 г. и алтернативната дата 19.03.2012 г. да се явява в РП – Пловдив за извършване на процесуално-следствени действия. След тази дата подсъдимият Б. *** и няма никъде данни по делото до 2019 г. лицето Б. да е било издирвано в страната или в чужбина. След това досъдебното производство е било спряно в постановление на наблюдаващия прокурор и не са извършвани никакви процесуално-следствени действие по същото. Следователно по никакъв начин не може да се приеме, че няма установен адрес на лицето, макар и извън пределите на страната и че същият е надлежно уведомен и призован за повдигане на обвинението. Както посочих по-рано в съдебната поръчка, че са посочени две дати през 2012 г., а на Б. се повдига обвинение след почти 7 години. Изготвени са призовки от разследващите органи за връчване на подсъдимия на адрес в ***********. Адрес по делото, за който е установен с докладни записки, че жилището е продадено от години и лицето не живее там. Не става ясно при условия, че има установен адрес в Кралство Дания и защо не е призоваван там. Съгласно чл. 269, ал. 1 НПК присъствието на обвиняемия, когато се касае за тежко умишлено престъпление, е задължително и по този начин смятам, че са ограничени правата му на защита, да участва сам в разследването и да има избор на защитник, следователно не са били налице предпоставки за повдигане на обвинение на лицето Т.Б. в условията на задочност. Мисля, че по този начин са нарушени правата на обвиняемия, като същевременно при предявяване на разследването от страна на разследващия орган на основание чл. 229, ал. 2 от НПК е направено искане от защитата за спиране на разследването до връчване на призовка и призоваване в качеството на обвиняеми и за което наблюдаващия прокурор не се е произнесъл. Считам, че е нарушен чл. 178, ал. 7 от НПК, а именно при установен адрес за местоживеене в чужбина, същият не е призован на адреса, който е установен по делото. Не е изготвена поръчка за предаване на документите, а лицето се призовава на адрес, на който се знае, че не живее. Същевременно при предявяването на разследването не е призован и служебния защитник, който е назначен от разследващия орган. По т. 4 има основание на разглеждане на делото по реда на особените правила, но за сега на правя такова искане. Няма основания за гледане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач или тълковник, нито за извършване на съдебни следствени действия по делегация. По делото няма взета мярка за неотклонение. Към настоящия момент правя следните искания за събиране на нови доказателства, а именно да се назначи съдебно-оценъчна експертиза, която да определи пазарната стойност на имот, намиращ се в ***********с идентификатор *******с площ по документи 5217 кв. м., както и да се изготви актуална справка от БДС дали лицето Б. има актуални документи за самоличност. Относно гражданския иск, да не се разглежда съвместно в делото, тъй като ще обремени неговото разследване. По т. 8 да не се насрочва съдебно заседание, като същевременно се прекрати съдебното производство поради допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия. Да се конституира пострадалия като частен обвинител, не възразявам.
ПРОКУРОР: Уважаеми г-н председател, уважаеми съдебни
заседатели, на първо място намирам за неоснователно искането за спиране на
наказателното производство. В конкретния случай безспорно местонахождението на
подсъдимия е установено, но са налице предпоставките, посочени в НПК за
разглеждане задочно, като изпълнена е процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК,
налице е редовно призоваване, без да се сочат данни за наличие на уважителни
причини за неявяване на подсъдимия. Неявяването на подсъдимия не би попречило
за разкриването на обективната истина. Налице е процедура, по която да бъде
даден ход на разпоредително заседание.
По отношение на посочените от страна на защитата и квалифицирани като пропуски обстоятелства относно привличането на Б. като обвиняем в хода на досъдебното производство същите намирам за неоснователни. На основание чл. 269, ал 3, т. 4, б. „в“ от НПК същият е привлечен както на 18.10.2019 г., така и 18.07.2019 г. като следва да се отбележи, че периодът от време, който е изминал от призоваването на обвиняемия дали е от 2 дни, 2 месеца или 7 години както сега по никакъв начин не намирам, че процедурата е нарушена, поради което тези възражения намирам за неоснователни.
По отношение на
доказателственото искане за назначаване на съдебно-оценъчна експертиза намирам
същото за неоснователно. Събрани са достатъчно доказателства в хода на
разследването за това обстоятелство. Другото искане обаче намирам за
основателно, да се изготви една справка за евентуална промяна в данните на
подсъдимия.
АДВ. Ч.-Т.: Уважаеми г-н съдия, уважаеми съдебни заседатели, по направеното искане на защитата за спиране на съдебното производство и за неговото прекратяване считам същото за неоснователно. По отношение на искането за събиране на нови доказателства предоставям на съда.
ПОСТР. П.: Поддържам казаното от адвоката ми. Нямам какво да добавя.
Съдът се оттегли
на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, като съобрази становищата на страните и въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, намира, че делото, с което е сезиран, е подсъдно на Районен съд – Пловдив. Не са налице основания за прекратяване или за спиране на наказателното производство. В тази връзка съдът намира за неоснователно искането на защитата за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК, като следва да се посочи, че съдът още с определението си за даване ход на разпоредителното заседание изрично се позовава на разпоредбата на чл. 269, ал. 3 от НПК, която включва в хипотезата си становището, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи разкриването на обективната истина по делото. Не са настъпили основания, налагащи преосмисляне на това становище и към настоящия момент, поради което съдът приема, че искането за спиране на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение.
По т. 3 от
въпросите на разпоредителното заседание съдът намира, че действително на
досъдебното производство на лист 105 от том III е приложена призовка
до подсъдимия Б. за явяването му за извършване на процесуално-следствени
действия - привличане като обвиняем и разпит, която призовка е получена лично от
подсъдимия на дата 13.01.2012 г. Установява се, че по така получената призовка
подсъдимият не се е явил на посочените в нея дати, а именно на 12.03.2012 г.
или на 19.03.2012 г. Въпреки неявяването си подсъдимият не е бил привлечен
задочно, а производството е било спряно с постановление на наблюдаващия
прокурор от 21.07.2014 г. Същото е възобновено с постановление от 09.07.2019
г., като след възобновяване на производството са извършени нови действия по
разследването – разпитан е отново пострадалия с протокол за разпит на свидетел
от 15.07.2019 г. Видно е, че преди подсъдимият да бъде привлечен в качеството
на обвиняем, ръководно-решаващият орган в досъдебната фаза очевидно е приел за
необходимо да бъдат положени допълнителни усилия за откриване и призоваване на
подсъдимия Б., като е разпоредено да му бъдат връчени призовки на известните
адреси в страната. Същите са приложени на лист 149 от том III от досъдебното производство. Призовките обаче са
изпратени за връчване единствено на известните адреси в страната, за които отдавна
е била събрана информация по делото, че са трайно напуснати от подсъдимия. В
случая тези призовките са върнати отново са върнато в цялост като невръчени. Преди
това действие по делото е постъпила информация по линията на международното
сътрудничество за известен нов адрес на подсъдимия, който отново е на територията
на град К. в Кралство Дания, но различен от този, на който е бил призоваван
през 2012 г. и е получил лично призовката си. Въпреки това разпореждане за
връчване на призовка на установените актуални адреси на подсъдимия липсва, а
вместо това неясно защо е направен опит за призоваването му единствено от
адреси, за които вече е установено да са трайно напуснати.
При тези факти
съдът намира за основателно възражението на защитата за нарушено правото на
участие на подсъдимия на досъдебното производство. Б. е бил привлечен в
качеството на обвиняем при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ вр. чл. 206
от НПК. Съдът намира обаче, че не са били налице законовите предпоставки за
извършване на действието привличане на обвиняем в отсъствието на подсъдимия Б..
Категорично настоящият съдебен състав не споделя становището на прокурора, че е
без значение продължителността на периода от време след връчването на
призовката до момента на извършване на съответното процесуално действие – дали
се касае за няколко дни, няколко месеца или седем години, каквато е процесната
хипотеза. Не може да се приеме, че с получаването на призовка през месец януари
2012 г. подсъдимият е все още редовно призован и за извършено привличане като
обвиняем през месец юли 2019 г. Видно е, че органите на досъдебното
производство също са приели, че преди привличането като обвиняем през юли 2019
г. е налице необходимост от нов опит за призоваване на подсъдимия и са предприети
конкретни действия в тази насока, като са изпратени наново призовки на адресите
в гр. П.. Това действие е било изначално компрометирано, доколкото се посочи,
че е било известно, че на този адрес подсъдимият не е пребивавал. Позицията на
държавното обвинение е вътрешно противоречива, тъй като от една страна твърди,
че подсъдимият и през месец юли 2019 г. все още е бил редовно призован, но от
друга не е било директно престъпено към привличането на обвиняем през юли 2019
г., а първоначално са направени опити за неговото призоваване. Съдът споделя,
че уведомяването на подсъдимия за извършването на действие по привличането му
като обвиняем е било необходимо преди самото извършване на действието през
месец юли 2019 г., щом той не е бил задочно привлечен още през 2012 г. Проблем
съдът съзира в недостатъчните усилия за редовното уведомяване на подсъдимия,
като при налични данни за актуални и известни адреси на Б. в чужбина, не са
предприети никакви действия за призоваването му от тях.
Трайна е съдебната практика, че при положение,
че не са изпълнени стриктно
процесуалните задължения по призоваване на подсъдимия на известните адреси,
когато това е задължително, то извършването на процесуални действия по реда на
чл. 269, ал. 3 от НПК е незаконосъобразно, като обявяването за общодържавно
издирване на подсъдимия само по себе си не изключва необходимостта съответния
ръководен решаващ орган да прояви дължимата активност, за да бъде обвиняемият
намерен. В този смисъл Решение № 564 от 02.01.2013 г. по нак. дело № 1851/2012
г. на ВКС. В Решение № 353/13.10.2008 г. по нак. дело № 380/2008 г. на II н.о. на ВКС изрично е посочено, че когато не са
използвани всички дадени от закона средства за издирване на местоживеенето и за
призоваването на подсъдимия, с което да се гарантира правото му на лично
участие в процеса, то е допуснато съществено процесуално нарушение. За да се
изгради извод, че е налице укриване, е нужно ръководно решаващият орган да
положи дължимите усилия за осигуряване присъствие на подсъдимия, като изчерпи
всички възможности за неговото призоваване и издирване. В случая съдът намира,
че на досъдебното производство тези изисквания не са изпълнени в пълнота. От
една страна прокурорът е предприел действия за призоваване на подсъдимия преди
привличането му като обвиняем, но при известни адреси в град К. - един, на
който подсъдимият е получил лично призовка през 2012 г. и друг, установен от
Дирекция „МОС“ /лист 131 от том III от ДП/, тези
усилия в случая не са били достатъчни, за да се направи категоричен извод за
доброволен отказ на подсъдимия от участие в наказателния процес в неговата
досъдебна фаза. Разглеждането на делото по условията на чл. 269, ал. 3
от НПК е изключение от нормалната процедура и поради това е допуснато само при
стриктно регламентирани предпоставки. Преценката на съда за това дали са налице
е основание за провеждане на задочно производство не е произволна, а основана
на обективните факти за предприетите от компетентните органи действия за реалното призоваване и издирване
на подсъдимия. Процесуалните правила за задочното производство са еднакво
приложими както за досъдебното, така и за съдебното производство и подлежат на
стриктно съблюдаване във всеки стадий на процеса. Съгласно Решение № 475 от 16.02.2012 г. по нак. дело №
1594/2011 г. на ВКС, когато обвиняемият не е бил уведомен по надлежния ред за
предстоящи процесуални действия спрямо него в резултат на нарушена процедура по
призоваването му, но въпреки това съответният орган е извършил действието в
условията на задочно производство, то ще е допуснато процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на обвиняемия.
Съдът намира, че
редовното призоваване на подсъдимия в съдебното производство не може да доведе
до саниране на допуснатия съществен порок на досъдебната фаза. Ако се приеме,
че с редовното призоваване в съдебна фаза процесуалното нарушение е отстранено,
то това би напълно обезсмислило провеждането на досъдебното производство. Същото
би било излишно, ако се приеме, че достатъчно е подсъдимият да бъде призован
едва в съда и с насрочването на
съдебното дело за пръв път да бъде уведомен и че спрямо него е повдигнато
обвинение. Подобен подход според настоящия състав е несподелим.
Така
констатираното процесуално нарушение е съществено съгласно разпоредбата на чл.
249, ал. 4, т. 1 НПК, тъй като ограничава правото на обвиняемия да участва в
наказателното производство, но същевременно то е и отстранимо, което налага
съдебното производство да бъде прекратено, а делото върнато на прокурора за
отстраняване на нарушението. За пълнота следва да се посочи, че след образуване на
съдебното производство съдът успя да установи местонахождението на подсъдимия и
да го призове редовно за разпоредителното заседание за период от 2 месеца, поради
което несподелимо е, че редовното му призоваване за привличане като обвиняем е
непосилна задача, още повече такава, отнемаща близо 10 години на водене на
досъдебното производство, образувано още през 2009 г.
Предвид този
изход на делото – прекратяване на съдебното производство и връщането на делото
на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, то съдът не следва да се
произнася по останалите въпроси на разпоредителното заседание, както и
по исканията за конституиране като частен обвинител и граждански ищец на
пострадалия, също и по направените доказателствени искания от защитата. Съдът
дължи единствено произнасяне по мярката за неотклонение, но в случая такава
спрямо подсъдимия не е взета.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за спиране на
наказателното производство по НОХД № 190/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 190/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI н.с.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на констатираното съществено процесуално нарушение.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от днес пред Окръжен съд
– Пловдив по реда на глава XXII от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14:46 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
СЕКРЕТАР:
Вярно с оригинала.
С.Д.