РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Плевен, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 64 по описа за
2021 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба на Х.П.С.,***
чрез адв Д.П. *** срещу заповед № УРИ 316з-1098/03.04.2020 година на г. впд директор на ОД на МВР Плевен, с която
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното
правоотношение.
С жалбата се претендира отмяна на наложеното наказание.
Посочва, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че по отношение
на конкретно вменените му дисциплинарни нарушения, съгласно разпоредбата на чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР това са нарушения, несъвместими с етичните правила на
поведение на държавен служител МВР, уронващи престижа на службата, при което са
посочени и други служители - неуточнени като брой, имена и длъжности. Счита, че
достоянието на някакво негово деяние, на двама служители не е и не може да бъде
нарушение по чл. 203, ал. 1 т. 13 от ЗМВР вр. с
т. 19 от ЕКПДСМВР, още повече, че на същите им е разпоредено да му устроят
засада с явна цел в конкретен часови и работен за тях диапазон да преследват не
нарушители по ЗДвП, а само и единствено него, което е в разрез с всякакви
нормативни правила и Конституцията. Намира, че посочената разпоредба на т. 8 от
ЕКПДСМВР е обща и неговото деяние по никакъв начин не се изпълва със съдържание
за нейно нарушение. Твърди, че всички служители в МВР, както и той са
подписвали протоколи за запознаване с всякакви окръжни, индивидуални
разпореждания, заповеди на МВР, инструкции, наредби и указания. Счита, че изискванията
към държавния служител следва да са завишени, но не следва да са преекспонирани
по начин, ограничаващ правата им по чл. 6, ал. 2 от КРБ. Посочва, че е
предоставил медицинска документация, от която е видно, че е диагностициран със
заболяване „хипертония“, при която когато вдигне кръвното си налягане над
нормалните за организма му норми от 120/80, от една страна не е в състояние да
разсъждава адекватно, а от друга - не е в състояние да контролира нервите си,
начинът на изразяване и изобщо възможността да диша и при този недостиг на
въздух да даде каквато и да е проба. Описват се подробно фактите, като посочва,
че изпитва страх от игли и е подписал всички документи, за да може да се
прибере и посочва, че тъй като е хипертоник, но при криза не може да диша и да
издиша ,за да даде проба. Моли съдът да отмени заповед № УРИ 316з-
1098/03.04.2020 г. на директор ОДМВР-Плевен, като неправилна и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила.
В съдебно заседание оспорващият – Х.П.С.,*** се явява лично и с адв. Д.П. ***, който поддържа жалбата. Посочва, че от разпита на
свидетеля – колега на оспорващия по време на наряда, се установява, че С. не е
бил в добро здравословно състояние още при започване на дежурството на
13.09.2019 година, като за това са налични и медицински документи и състоянието
му не позволява да даде проба, като не се доказва употреба на алкохол, тъй като
и свидетелят посочва, че не е усетил такава миризма. Намира, че е налице крайна
необходимост, тъй като С. е имал хипертонична криза и отказът за даване на
проба не е умишлен. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски .
В съдебно заседание ответникът – впд Директор на ОД на МВР – Плевен се представлява
от гл. юрк Ф., която намира заповедта за
законосъобразна и постановена в установената форма, от компетентен орган в
сроковете за налагане на дисциплинарно наказание,тъй като лицето е било в
законоустановен отпуск. Изискани са писмени обяснения, като нарушението е
безспорно установено. Наказанието е наложено за установеното нарушение на
14.09.2019 година при проверка от контролните органи – отказа на оспорващия да даде
проба за установяване на алкохол. Налице е подробно документиране на отказа, не
са посочени здравословни проблеми и правилно е прието, че с отказа се нарушават
правила на Етичния кодекс и това поведение на С. уронва престижа на службата
пред неговите колеги и се накърнява авторитет на МВР. Посочва, че с оглед
свидетелски показания на П. *** и
приемане на медикаментите, С. е бил добре и при наличие на оплаквания от
хипертонична криза лекарят едва ли би освободил лицето, а и оспорващият е
разговарял в РУ Гулянци един час , а и след това сам се е отправил към гр.
Плевен с личния си автомобил, което не би било възможно, ако състоянието му е
било толкова тежко. Правилно е прието,
че е налице нарушение на етичните правила поради отказа да даде проба за
употреба на алкохол при проверка, извършена му на 14.09.2019 година, като не са
ангажирани доказателства за потърсена медицинска помощ на 14.09.2019 г. с оглед
твърденията за тежка хипертонична криза. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд-Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно заповед № 316з-3063/04.09.2019 г. /лист 115 по делото/ служителят Х.П.С.
е бил командирован за осъществяване на дейности по охрана на обществения ред в
РУ - Гулянци за периода от 05.09.2021 г. до
16.09.2019 г. включително, като със заповедта е определено за периода на
командироването, да бъде на подчинение на началника на група „Охранителна
полиция"' и началника на районното
управление.
С предложение от началник на РУ –Гулянци до директора
на ОД на МВР Плевен от 08.10.2019 г. е направено предложение за образуване на
производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, тъй като с
оглед докладна записка рег. № 270р-8755/02.10.2019 г. до директора на ОД на МВР
Плевен в РУ –Гулянци са получени данни от началник сектор „ПП“ Плевен за
издаден АУАН на С., който отказва да даде проба за установяване на употреба на
алкохол на 14.09.2019 година.
Със заповед рег. № 316з- 3528/15.10.2019 г. на
директора на ОД на МВР-Плевен /лист 56-58 по делото/ е образувано дисциплинарно производство, като
е определен дисциплинарно-разследващ
орган и С. е запознат със заповедта на
22.10.2019 година.
За резултатите от дисциплинарното производство, са
изготвени обобщена справка рег. № 1772р-13647/12.11.2019 г. /лист 47-55 по
делото/ и становище рег. № 1772р-14028/20.11.2019 г. /лист 37-46 по делото/.
Установено е от дисциплинарно-разследващият орган , че съгласно график рег.№
270р-7953/04.09.2019 г., за времето от 20:30 часа на 13.09.2019 г. до 08:30 ч.
на 14.09.2019 г. младши инспектор С. бил назначен в наряд за изпълнение на
патрулно-постова дейност съвместно с младши инспектор Л.В.П. - старши полицай
(ЗНА) в РУ - Гулянци. Последният забелязал, че колегата му не се чувства добре
(което било заявено и от самия С., както и че страда от хипертония) и уведомил
инспектор Д.И.- полицейски инспектор VI степен (ТП) в РУ-Гулянци, определен за
дежурен по ръководство в същото районно управление в извън работно време и
почивни дни на 13 и 14.09.2019 г.
Служителите от
наряда съвместно посетили Филиал на спешна медицинска помощ - Гулянци (ФСМП)
като там се явил и инспектор И.. Във ФСМП-Гулянци е извършен преглед на младши
инспектор С., след което напуснал здравното заведение. По указание на инспектор
И., служебният автомобил е паркиран в близост до сградата на Данъчна служба —
гр. Гулянци. Около 23.20 часа, инспектор И.обявил, че ще бъде извършена проверка на
служителите от наряда, за употреба на алкохол. За целта използвал техническо
средство „Дрегер Алкохол: 7510” (фабр.№ ARDM0257), като първоначално бил
проверен, младши инспектор П., с отрицателен резултат. При покана към младши
инспектор С. да бъде изпробван, същият отказал, като обявил, че не се чувства
добре, защото страда от хипертония, лошо му е, не му стига въздух и не може да
даде проба за алкохол с Алкотест Дрегер. По тази причина, е издаден талон за
медицинско изследване на кръвна проба № 0036434, който му е връчен в 23:55
часа, с определен срок 25 минути за явяване във ФСМП - Гулянци. В тази връзка,
по разпореждане на инспектор И., е снет от наряд и е заменен с друг служител от
РУ - Гулянци. След свалянето му от наряд, към 00.00 часа, младши инспектор С. ***
с лек автомобил ***с рег.№ ****, за което инспектор И.докладвал към 00.05 ч. на
14.09.2019 г. на дежурен служител в група „ОДЧ“ при ОД на МВР - Плевен.
Последният разпоредил на автопатрул 21 на сектор „Пътна полиция“ в състав
младши инспектор К. П. и младши инспектор К. П. - и двамата на длъжност младши
автоконтрольор I степен в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, да спрат
за проверка водача на лек автомобил „***“ с ДК № ****, който се движи към гр.
Плевен откъм с. Бръшляница, обл. Плевен.
Служителите изчакали автомобила на второкласен път II-35 в района на
разклона за с. Гривица, обл. Плевен. След като младши инспектор С. минал с
управляваното от него превозно средство покрай тях към 00.50 ч. на 14.09.2019 г.
същите го последвали към гр. Плевен, за да извършат проверката на осветено
място. Били са уведомени от дежурния П., че се касае за автомобил, управляван
от полицейски служител, който е отказал проба за алкохол в РУ - Гулянци. В
близост до входа на гр. Плевен, в района на автосервиз „Е.Ш.“, са подали
светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил, при което младши инспектор С.
отбил в дясно и спрял. Младши инспектор П. се представил, обяснил, че ще бъде
извършена проверка за алкохол и му поискал документите на водач и на
автомобила. Установил е имената му, както и че е служител във Второ РУ -
Плевен, към момента на проверката в униформено облекло. Младши инспектор С.
представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон, но не
представил свидетелство за регистрация на МПС - част II. Категорично заявил, че
отказва да бъде изпробван за алкохол и че се чувства обиден от проверката, която
му извършват колеги. Излязъл от автомобила. Младши инспектор К. П. извършил
проверка на документите и автомобила в АИС „Пътен контрол“. След проверката на
документите, младши автоконтрольор П. отново заявил, че на младши инспектор С.
ще бъде извършена проверка за алкохол, като извадил от автомобила „Алкотест
Дрегер“ с № ARBA 0161. Служителят С. отново отказал пробата. Младши инспектор П.
му съставил АУАН с № GA 92110, в който е посочено, че на 14.09.2019 г. в 00.50
ч. на второкласен път 11-35, км, 4+048, до автосервиз „Е. Ш.“, управлявайки лек
автомобил ..***“ с ДК № **** в посока към бул. „Г. К.“, при извършената
проверка, Х.С. е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ с № ARBA 0164 за алкохол и не носи свидетелство за регистрация на МПС. С.
се запознал с акта и го подписал. Младши инспектор П. съставил талон за
изследване № 0001446, връчил го срещу подпис на мл. инспектор С. и му обяснил,
че може да даде кръв за изследване 5 ЦСМП - Плевен в срок от 45 минути, считано
от 01.20 ч. Съгласно разпоредбите на ЗДвП, служителите демонтирали
регистрационните табели на автомобила и му обяснили, че в този случай няма
право да управлява МПС, поради което той се обадил по телефона на съпругата си
да дойде на мястото и да прибере автомобила. Малко по-късно съпругата му дошла
с такси и двамата си тръгнали с управляваното от нея превозно средство „***“.
При извършената допълнителна проверка от служителите
на сектор „Пътна полиция“, установили, че Х.С. не е дал кръв за изследване в
ЦСМП - Плевен. В сведение рег. № 1772р-12642/22.10.2019 г., дадено в хода на
дисциплинарното производство, самият С. заявява, че не е дал кръв за
изследване.
Прието е от ДРО , че с действията си по отказ за
изпробване за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“
от контролни органи по ЗДвП на 14.09.2019 г. около 00.50 ч. С. е нарушил т. 5
от МЗ № 8121з-396/05.08.2014 г. на
министъра на МВР относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от
служители на МВР, съгласно която разпореждания на контролните органи относно
установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо
вещество са задължителни за всички служители на МВР и етичните принципи по т.
28, буква а) и в) от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР -държавният служител независимо от заеманата
длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява а) – на
нормативно определението правила за движение по пътищата в РБ и в) – на
разпорежданията на контролните органи относно установяване на управление на МПС
след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. Прието е , че са
нарушени и т. 8 – чрез спазването на правилата за поведение , заложени в ЕК и
приети за всеки държавен служител, се допринася за изграждането и
утвърждаването на положителен образ на МВР и т. 19 – държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява от ЕКПДСМВР. Прието е, че това
е нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР –
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР и на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР следва да се наложи
дисциплинарно наказание „уволнение“.
С. се е запознал с резултати от обобщена справка на
18.11.2019 година с оглед отразеното на
л. 55 по делото.
В становище до директора на ОД на МВР Плевен от ДРО на
л. 37 по делото е отразено установеното и вече описано в обобщената справка и
отново се предлага налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В хода на дисциплинарното производство, служителят е
представил обяснение рег. № 1772р-12642/22.10.2019 г., /лист 17-18 по делото/,
а след приключването му, по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР е дал пред дисциплинарно-наказващия
орган сведение рег. № 316р-11934/01.04.2020 г. /лист 20 по делото/. В тях
същият заявява, че е отказал да бъде изпробван за алкохол в РУ - Гулянци и
впоследствие при проверката от служители на сектор „Пътна полиция“, тъй като не
се е чувствал добре и здравословното му състояние не му е позволявало да се
подложи на проверка; страдал от хипертония и пиел множество лекарства, които му
се изписват ежемесечно. Приложил е към обяснението копие от рецептурната книжка
на хронично болен /лист 75-81 по делото/, в която са описани заболяването и
предписаните медикаменти за лечение. Обяснява, че не е дал кръв за изследване,
тъй като изпитвал страх от игли. Въпреки изложеното от него твърдение за
влошено здравословно състояние към момента на проверката, младши инспектор С.
дори не е направил опит да бъде тестван с техническото средство, а категорично
няколкократно е отказвал пробата с него и не е посетил медицинско заведение за даване
на кръвна проба.
От кадрова справка рег. № 316р-12112/01.04.2020 г.
/лист 21 по делото/ е видно, че по време на службата си, младши инспектор С. е
заемал младши изпълнителски длъжности в ОД на МВР-Плевен - полицай, младши
полицейски инспектор и старши полицай (ВПА); награждаван е общо 4 пъти с
„обявяване на благодарност“ - през 2004 г. и 2005 г. за постигнати високи
спортни резултати и „писмена похвала“ - 2006 г. и 2014 г. за конкретен
съществен принос при изпълнение на служебните задължения; наложени са му общо 4
дисциплинарни наказания, от които „порицание“ - през 2003 г. за неспазване
разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебно имущество, 2009
г. за неявяване на работа за един работен ден без уважителни причини и 2019 г.
за неизпълнение на служебни задължения, както и „писмено предупреждение" -
през 2011 г. за небрежност в служебната дейност.
За извършеното на 14.09.2019 г. тежко нарушение на
служебната дисциплина, установено от проведено дисциплинарно производство,
образувано със заповед рег. № 316з- 3528/15.10.2019 г. на директора на ОД на
МВР-Плевен /лист 56-58 по делото/ е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в
МВР със заповед № УРИ 316з-1098/09.04.2020 г. по отношение на Х.П.С. – старши
полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен,
считано от 29.12.2020 г. /лист 12-16 по делото/.
По делото е приложен АУАН № 92110/14.09.2019 г. против
Х.П.С. /лист 96 по делото/ за нарушение на чл. 174, ал. 3, п. 1 от ЗДвП и чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С писмо вх. № 558/01.02.2021 г. /лист 139 по делото/
от ОД на МВР – Плевен са приложени заверени копия на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
утвърден с M3 № 8121з-348/25.07.2014 г. - 10 листа, M3 № 81213-581/08.06.2016
г., M3 № 81213-1619/21.12.2016 г., M3 № 81213-821/13.07.2018 г., Етичен кодекс
за поведение на държавните служители в МВР,
протокол рег.№ 3391р-8201/28.11.2016 г., протокол от 14.08.2018 г., M3 №
81213-14165/28.11.2019 г., Акт за встъпване в длъжност рег.№
316р-37053/29.11.2019 г.
С оглед протокол от 28.11.2016 г. на л. 170 по делото С.
се е запознал с нормативните актове, които следва да прилага при изпълняване на
служебните си задължения и с Етичен
кодекс, с измененията на ЕК на 14.08.20218 година .
По делото като свидетел е разпитан Л.П., който на
13-14.09.2019 г. е бил назначен за старши на наряда с Х.С.. същият посочва, че
още в началото на наряда С. не се чувствал добре, повърнал, бил зачервен и посочил, че има високо кръвно. Описва
предприетите мерки – посещения на ЦСМП Гулянци, уведомяването на дежурен ОДЧ
–Никопол за ситуацията, както и извършената проверка за употреба на алкохол,
извършена на него от контролните органи в Гулянци, като посочва ,че С. не е дал
проба, като същият не е присъствал на медицински преглед, нито е запознат с
предписаните от доктора медикаменти на колегата му. Съдът кредитира показанията
на свидетеля като обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото относно обстоятелството, че С. не се чувствал добре, че е посетен ЦСМП
Гулянци и С. е присъствал на проверка на наряда, осъществена в гр. Гулянци.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл.149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Процесната заповед е издадена от компетентен по
смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган– директор на ОД на МВР, тъй като
същият налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР на служителите на младши
изпълнителски длъжности, като С. е младши инспектор в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“.
Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. От приложените заверени преписи от
документи се установи, че на оспорващия е
осигурено правото да вземе участие в дисциплинарната процедура, като се
запознае с разследваните обстоятелства и даде обяснения по тях. Наказаният
служител е бил уведомен за започване на дисциплинарното производство и
обстоятелствата, които подлежат на изясняване, с връчването му на заповед №
316з-3528/15.10.2019 г. година на директора на ОД на МВР Плевен - л. 58 по делото.
Оспорващият е запознат с обобщена справка от 12.11.2019
година с оглед отбелязване на л. 55 по делото, отправена е покана за даване на
обяснения и такива са дадени на 22.10.2019 година с оглед приложените на л. 17
по делото и е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на
дисциплинарното наказание на служителя да бъде предоставена възможност да
представи писмени обяснения пред дисциплинарно наказващият орган.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена в предвидения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срок. Съгласно цитираната
разпоредба дисциплинарното наказание се налага в двумесечен срок след откриване
на нарушението. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР нарушението се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. Съдът намира, че в настоящия случай
материалите от производството са постъпили при компетентния орган, най-рано на 12.11.2019
г. с обобщена справка от ДРО г. със становище с от 20.11.2019 година и поради ползван отпуск
от С. и чл. 195, ал. 3 от ЗМВР е налице налагане на наказанието н
законоустановените срокове .
Съдът намира, че е налице правилно прилагане на
материалния закон. Прието е, че с действията си по отказ да даде проба за
алкохол на 14.09.2019 г. С. е нарушил т. 28, буква а) и в ) от ЕКПДСМВР,
съгласно които държавният служител независимо от заеманата длъжност в
качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно
определените правила за движение по пътищата в Република България; в) на
разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на
моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо
вещество. В случая от събраните по делото доказателства (справки, докладни
записки, обяснения на оспорващия, , АУАН), С. е отказал да се подложи на
изследване с техническо средство за употреба на алкохол, като е отказал и
даването на кръвна проба, въпреки издаденият му талон за изследване. Доводите
на оспорващия ,че същият е бил в хипертонична криза и не е могъл да издиша
въздух за даване на проба, не се доказани. Представена е рецептурна книжка за
предписани лекарства на хронично болния и същите са такива за хипертония, но
това не може да се приема като доказателство, че на 14.09.2019 година същият е
имал хипертонична криза, тъй като нито е представил медицински документи за
здравословно състояние преди започване на наряда, нито е представил такива за времето
след приключване на наряда на 14.09.2019 година, а твърденията му за лошо
здравословно състояние и то в резултат на хипертонична криза не се доказват и
от свидетеля П., който споделя, че същият не изглежда добре, но влошеното
състояние може да се дължи и на други причини и в случая не се доказва такова
състояние, което да прави невъзможно даване на проба на контролните органи.
Следва да се отчете и обстоятелството, че С. посещава ЦСПМ Гулянци, факт, който
не се оспорва, но не са ангажирани доказателства за обективното му състояние, а
само се твърди от него, че е бил в хипертонична криза, липсва писмено
доказателства за извършения му преглед, поставена диагноза и предписано
лечение, а и оспорващият сам се отправя на пътуване до гр.Плевен, независимо,
че същият не е могъл да диша, както твърди и че именно поради тази причина не
може да даде проба.
В ЗМВР не е предвидено изрично, че отказът да бъде
изследван за алкохол се приравнява на установена употреба, подобно на
разпоредби от Закона за движението по пътищата, но в случая е налице
неизпълнение на разпорежданията на контролните органи, като безспорно е установено, че С. е отказал да
бъде тестван за алкохол, като е отказал и кръвна проба, като не е посочена
причина. В случая макар, да не е
доказано, че на 14.09.2019 г. оспорващият да е употребил алкохол, то отказ да
бъде тестван представлява нарушение на разпорежданията на контролни органи,
което представлява нарушение на Етичния кодекс, и да се приеме обратното значи да се толерира
отказа да се подложи на изследване и всъщност държавния служител да ползва
облаги от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо.
Съдът намира, че правилно поведението на оспорващия е квалифицирано
като извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и нарушение на
разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Съдът намира, че се доказва, че С. е осъществил деяние, което е несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по чл. по 203, ал.
1, т. 13, тъй като същия не е изпълнил разпорежданията на контролните органи за
установяване употребата на алкохол при управление на МПС. Това поведение накърнява
доброто име на институцията и като личен пример не насърчава останалите членове
на обществото да спазват закона.
Съдът не споделя възражението на оспорващия, че след
като служебното качество на С. не е станало известно на "външни
лица", то поведението му не може да се определи като накърняване на
доброто име на институцията. Полицаите, които
са извършили проверката, освен служители на МВР, са и граждани, а подобно
поведение – очевидно насочено към опит да бъде осуетена проверката за употреба
на алкохол, няма за цел нищо друго, освен уронване на доброто име на
институцията. Съгласно т. 28 б. "в" от ЕК, държавният служител
независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение
се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на
управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго
упойващо вещество. По делото ответникът е доказал, че С. изрично е отказал да
се съобрази с такова разпореждане, т. е. допуснал е нарушение на ЕК, за което
нарушение в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание
"уволнение".
Нарушаването на етичните правила за поведение, с което
се накърнява доброто име на институцията представлява тежко дисциплинарно
нарушение. Това е така, защото полицейският служител е длъжен да пази доброто
име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават
закона, като дава личен пример с поведението си, а не сам да нарушава законите.
След като нарушението е безспорно установено, съвсем законосъобразно
компетентният дисциплинарно-наказващ орган, е ангажирал дисциплинарната
отговорност на С., като е преценил събраните доказателства и действайки при
условията на обвързана компетентност е наложил предвиденото в чл. 203, ал. 1,
т. 13 от ЗМВР дисциплинарно наказание "уволнение".
Спазено е изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като
при налагане на санкцията органът е отчел тежестта на нарушението, свързано с
разколебаване на общественото доверие в морала и престижа на служителя, поради което съответства на целта на закона.
Наличието на описани и доказани конкретни деяния от служителя, осъществени чрез
действия, нарушаващи норми от етичния кодекс обосновават извода за уронване доброто
име на инстутицята. Оспорената заповед се съдържат мотиви относно определеното
най-тежко дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 206, ал. 2 ЗМВР, при определяне
на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици; 2. формата на вината на
държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. цялостното
служебно поведение на държавния служител по време на служба и в случая ДНО е
извършил преценка на тези обстоятелства, като са отчетени наложените
дисциплинарни наказания и наградите, които
е получил.
Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна и
следва да бъде отхвърлена жалбата.
С оглед изход на делото, искането на пълномощника на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, следва Х.П.С.,*** да
заплати на ОД на МВР Плевен разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Х.П.С.,*** чрез адв Д.П. *** срещу
заповед № УРИ 316з-1098/03.04.2020 година на
г. впд директор на ОД на МВР Плевен, с която е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение.
Осъжда Х.П.С., ЕГН: **********,*** да заплати на ОД на
МВР Плевен разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/