РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000791 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение № 260312 от 06.07.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 254/2020 г., с което съдът е решил
следното:
„ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. - А.**” ООД, ЕИК *********, искове
да бъде осъдено „Е. Ю.” ЕАД, ЕИК *********, да му заплати следните суми,
представляващи пропуснати от „Б. - А.**” ООД ползи и претърпени вреди,
поради преустановяване от „Е. Ю.” ЕАД на електрозахранването в собствения
на „Б. - А.**” недвижим имот със стопанско предназначение – Д. ц. в с. Б., м.
„С.“ с ИТН № *******, а именно:
сумата от 30 000 лв., предявена частично от 102 141 лв., ведно със
законната лихва, начиная от 13.04.2020 г. – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, представляваща пропусната полза от „Б. - А.**”,
който е бил лишен от това да реализира търговска печалба за период от девет
месеца от м. юли 2019 г. – м. март 2020 г.;
1
сумата от 10 000 лв., предявена частично от 15 000 лв., ведно със
законната лихва, начиная от 13.04.2020 г. – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, представляваща неустойка по сключен между „Б. -
А.**” ООД и „М. **“ ЕООД, ЕИК *********, договор за покупко-продажба
на дървени палета-скари от 10.04.2019 г.;
сумата от 10 000 лв., предявена частично от 20 790 лв., ведно със
законната лихва, начиная от 13.04.2020 г. – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, представляваща неустойка по сключен между „Б. -
А.**” и A. Y. M. K. I. S. V. T. L. S. договор за покупко-продажба на фасониран
дървени материал – греди, дъски от 25.02.2019 г.;
сумата от 10 000 лв., предявена частично от 30 000 лв., ведно със
законната лихва, начиная от 13.04.2020 г. – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, представляваща неустойка по сключен между „Б. -
А.**” и „П.“ ЕООД, ЕИК *********, договор за покупко-продажба на
дървени материали – греди, дъски, летви от 30.05. 2019 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Б. - А.**” ООД, ЕИК *********, да заплати на „Е. Ю.” ЕАД,
ЕИК *********, сумата 550 лв. за извършени съдебни разноски пред
настоящата инстанция.“
Решението се обжалва от ищеца „Б. - А.**“ ООД, с подробни
съображения за неговата неправилност.
Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Исковете са по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, ищецът претендира
присъждането на обезщетения за вреди – претърпяна загуба и пропуснати
ползи, които според него представляват пряка и непосредствена последица от
твърдяното виновно неизпълнение на ответника – на задълженията му за
електроснабдяване на собствения му обект „Д. ц.“, намиращ се в местността
„С.“, с. Б., които задължения – според ищеца – били поети сключения между
тях Договор от 01.08.2015 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа (л. 10 и сл.).
По делото няма спор, че обектът „Д. ц.“, със застроена площ от 657 кв.
2
м., се намира в дворното място от 1 775 кв. м. в местността „С.“, с. Б., сега
ПИ *****.*.**. Ищецът „Б. - А.**“ ООД закупил този имот на 30.04.1998 г.,
чрез сделката по нот. акт № *, т. *, дело ***/**** г. (л. 31), от продавачите М.
М. Т. и съпругата му С. Ш. Т.. Според нотариалния акт, в придобивната
сделка от 1998 г. купувачът „Б. - А.**“ ООД е бил представляван от
управителя си А.Д. Т..
Пет години по-късно, на датата 11.11.2003 г. същият А.Д. Т., но тогава
действащ като физическо лице, придобил имота по нот. акт № ***, т. ***, рег.
№ ***, дело ***/**** г. (л. 88), представляващ обект „К.“, находящ се в
дворно място от 25 922 кв. м. в същата местност „С.“, с. Б., ведно с
построените в него масивни и второстепенни сгради и съоръжения.
Според подробното описание в приетото в процеса и неоспорено от
страните заключение по техническата експертиза на вещото лице инж. Л. К.
(л. 152 и сл.), двата имота са непосредствено един до друг, а
електроснабдяването на обектите в тях се е извършвало чрез едни и същи
присъединителни съоръжения 20 кV, които електрозахранват един трафопост
*** и едно електромерно табло с един електромер *** с № *******, който
работи в единствената измервателна
точка (ИТН) *******. Точно тази ИТН ******* всъщност, е предмет на
процесния договор от 01.08.2015 г., чието твърдяно от ищеца неизпълнение,
съответно е предмет на делото.
Електрозахранването на ИТН ******* се извършва от собствения на
ответника „Е. Ю.“ АД въздушен електропровод ВЛ 20 кV Б. – Д., чрез
отклонение от този електропровод . Вярно е , че това отклонение, което е
изпълнено от три броя желязо-решетъчни стълбове, със съответните
принадлежащи проводници, разединител за открит монтаж, включително и
силовия трансформатор в трафопоста ТП ***, е собственост на ищеца „Б. -
А.**“ ООД, вж. Договора от 07.04.1997 г. за „Покупко – продажба на „Е. м.“
за нуждите на Д. ц., м. „С.“ (л. 27).
Собствеността върху съоръженията, които представляват въпросното
отклонение обаче, е факт, който няма никакво правно и/или фактическо
отношение към изпълнението или неизпълнението от страна на ответника, на
процесния договор за електроснабдяване. От значение е единствено, дали
ответникът е изпълнил задължението си да осигури достъп до електроенергия
3
в измервателната точка (ИТН) с № *******, която е предмет на договора от
01.08.2015 г., а не – чия е собствеността на отклонението, чрез което
електрическата енергия е достигала или не е достигала до тази ИТН *******.
Заявеното от ищеца твърдение е, че неизпълнението на ответника се
изразило в неоснователното преустановяване на датата 15.07.2019 г. на
електрозахранването на собствения му обект „Д. ц.“, намиращ се в
местността „Д. С.“, с. Б., което електрозахранване ставало не от друго място
на измерване, а точно от посочената по-горе измервателна точка (ИТН)
*******.
Според техническата експертиза (л. 152 и сл.), която е анализирала
данните от паметта на монтирания в тази ИТН ******* и посочен по-горе
единствен електромер № *******, в периода от 02.07.2019 г. до 14.04.2020 г.,
който период е предмет на предявения иск, електрозахранването в ИТН №
******* е било прекъсвано само веднъж – на датата 15.07.2019 и е било
възстановено в 13.45 ч. на 09.08.2019 г.
Затова спорният въпрос по делото е бил, не дали ответникът е доставял
или не е доставял електрическа енергия до ИТН № *******, за която
измервателна точка в уведомлението към сключения от ищеца договор от
01.08.2015 г. (л. 25) е било конкретно вписано, че се отнася за обект „К.“, а
защо все пак, електрозахранването от същата измервателна точка ИТН №
******* до намиращия се в същата местност собствен на ищеца „Б. - А.**“
ООД обект „Д. ц.“ е било прекъснато.
Анализът на събраните по делото доказателства, включително и
представените от ищеца документи, установяват, че електрозахранването на
този конкретен и принадлежащ на ищеца „Б. - А.**“ ООД обект „Д. ц.“, не е
било предмет на сключения от това дружество и ответника „Е. Ю.“ АД
Договор от 01.08.2015 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа.
Както се вижда от представеното с исковата молба и предхождащо
договора от 01.08.2015 г. Уведомление от 23.07.2015 г. (л. 25), ответникът е
поел следното конкретно задължение по този договор: през своята
4
електроразпределителна мрежа, която наистина е свързана със собственото на
ищеца „Б. - А.**“ ООД отклонение, да осигурява достъп до две конкретно
посочени измервателни точки (ИТН): първата е № ******* и тя се отнася за
обект „Р. О.“, с. Б., а втората е процесната ИТН № *******, до която е
трябвало да бъде осигурено доставянето на електроенергия, предназначена за
електроснабдяването на другия (втория) конкретно посочен в това
уведомление обект – „К.“, с. Б..
Въпросният обект „К.“ в местността „С.“ обаче, никога не е бил
собственост на ищеца „Б. - А.**“ ООД.
Както по-горе бе посочено, според сделката по нот. акт № ***, т. ***,
рег. № ***, дело ***/**** г. от 11.11.2003 г. (л. 88) този обект е собственост
на физическото лице А.Д. Т. (управителят, който е представлявал „Б. - А.**“
ООД при придобиване на обекта „Д. ц.“), а както се вижда от същия този
нотариален акт от 2003 г., предишен (още от 1995 г.) собственик на същия
обект „К.“ е било дружеството „Б.“ ЕООД, чийто едноличен собственик и
управител тогава е бил М. М. Т., ЕГН **********, той пък е настоящият
управител на ищеца „Б. - А.**“ ООД и съответно – един от прехвърлителите
(като физическо лице) при продажбата на обекта „Д. ц.“ на същото дружество
„Б. - А.**“ ООД, чрез посочената по-горе сделка от 30.04.1998 г. по нот. акт
№ *, т. *, дело ***/**** г. (л. 31), в която купувачът „Б. - А.**“ ООД тогава
пък е бил представляван от управителя А.Д. Т., който, като едноличен
търговец, е настоящият собственик на непосредствено съседния обект „К.“.
Най-вероятно, тази твърде близка фактическа връзка между
съдружниците в дружеството „Б. - А.**“ ООД и физическото лице А.Д. Т.,
който през 2015 г. се регистрирал като Едноличен търговец „ЗП – А.Д. Т.“ (л.
89), е фактическото местно обяснение, как и защо точно, в сключения от
ищеца „Б. - А.**“ ООД процесен Договор за достъп и пренос на електрическа
енергия от 01.08.2015 г. измервателната точка (ИТН) с № *******, до която
ответникът е трябвало да осигури доставянето на електроенергия, е била
вписана като предназначена единствено за обекта „К.“, който обект никога (и
тогава и понастоящем) не е бил и не е собственост на сключилия договора
мрежов клиент – юридическото лице „Б. - А.**“ ООД. Вероятното обяснение
е за спестяването на такси, така обектът „Д. ц.“ фактически е бил „включен“
или някак „приобщен“, като подобект на съседния много по-голям обект „К.“.
5
Техническата експертиза (т. ІІІ.2.) е установила, че изходящият от
единствения трафопост кабел ниско напрежение е присъединен към главно
разпределително табло – ГРТ (Снимка 2). Това ГРТ се електрозахранва от
трафопоста през главен прекъсвач и съдържа 5 броя силови линейни
прекъсвачи /СЛП/. Най-левият от тези СЛП и понастоящем е с надпис „Г.“,
той точно е бил предназначен за електрозахранването на собствения на ищеца
обект „Д. ц.“, а по време на огледа вече е бил без ошинован кабел, затова и
към в момента собственият на ищеца обект „Д. ц.“, намиращ се в имот
*****.*.**. не се електрозахранва от общата измервателна точка (ИТН)
*******.
Но няма съмнение и никога не е било доказвано обратното – че
непосредствено съседният обект „К.“ не само понастоящем, но и винаги е
бил захранван не от някъде другаде, а точно чрез същия кабел ниско
напрежение, който изхожда от единствения в местността трафопост и е
присъединен към съседното на трафопоста единствено главно
разпределително табло (ГРТ), като електрозахранването на обекта „К.“ е било
и е осъществявано чрез десните четири линейни прекъсвача, монтирани в
това ГРТ.
Няма спор, че въпреки описанието в сключения от ищеца договор от
01.08.2015 г. – на ИТН ******* като присъединителна точка, обслужваща
само обекта „К.“, до м. юли 2019 г. обектът „Д. ц.“ също е бил
електрозахранван от същата ИТН ******* и че потребената и от двата обекта
електроенергия е била съответно заплащана. Това фактическо положение
обаче, не е било съобразено с правото на собственост върху двата
електрозахранвани обекта: по отношение на ИТН № ******* процесният
договор за достъп и пренос на електрическа енергия от 01.08.2015 г. е бил
сключен от „Б. - А.**“ ООД (собственика на обект „Д. ц.“), а тази ИТН №
******* е била предназначена да осигури електрозахранването на чужд имот
– обектът „К.“, който и тогава (към 01.08.2015 г.) и понастоящем е бил и е
собственост на ЕТ „ЗП – А.Д. Т.“.
Казано по друг начин , мрежовият клиент „Б. - А.**“ ООД, след като
документално и фактически, за целите на електрозахранването, на място е
„присъединил“ собствения си обект „Д. ц.“ към по-големия съседен обект
„К.“, е сключил процесния договор от 01.08.2015 г. от свое име и в своя полза
6
– по отношение на собствения си обект „Д. ц.“.
Но освен това е сключил същия договор и в полза на съседа си,
третото лице ЕТ „ЗП – А.Д. Т.“ – по отношение на неговия собствен обект
„К.“.
Няма съмнение, че при редовното плащане на задълженията за
ползвана електрическа енергия, това фактическо положение е щяло да
продължи и занапред, ако на датата 02.07.2019 г. съседът ЕТ „ЗП – А.Д. Т.“,
като неизвестен дотогава за „Е. Ю.“ ЕАД собственик на съседния обект „К.“,
не бе подал саморъчно подписаното от него „Заявление за смяна на клиент за
обект на свободен пазар“ (л. 86 и сл.).
В това свое Заявление А.Д. Т. се е обозначил като „едноличен
собственик на обекта „К.“ (т. І.), представил е посочения по-горе документ за
своята собственост – нотариален акт № *** от 11.11.2003 г., т. ***, рег. №
***, дело № ***/**** г. и изрично е заявил извършването на следната услуга:
„Желая смяна на партида за ИТН ******* – К.“ (т. І.1.).
Искането на ЕТ „ЗП – А.Д. Т.“ е било удовлетворено и е нямало как да
не бъде удовлетворено, защото не друг, а самият той е собственик на обекта
„К.“ и защото в сключения от ищеца „Б. - А.**” ООД процесен договор от
01.08.2015 г. партидата за посочената от ЕТ „ЗП – А.Д. Т.“ ИТН ******* е
била открита не за нещо различно, например „и за „Д. ц.“, а само и
единствено за собствения му обект „К.“. По отношение на този обект и
съответно – по отношение на обслужващата го измервателна точка (ИТН)
*******, е бил налице частен случай на встъпване в правата и задълженията
на мрежовия клиент „Б. - А.**” ООД – от новия мрежов клиент ЕТ „ЗП – А.Д.
Т.“, на основанието, предвидено в чл. 7, ал. 4 от договора, в който случай –
при несъмнено установената със Заявлението на ЕТ „ЗП – А.Д. Т.“ от
02.07.2019 г. „промяна в собствеността на обекта“, ответникът „Е. Ю.“ ЕАД
(тогава „Е. Е.) е „нямал право да откаже“ встъпването. Тоест, нямал е право
занапред да доставя електрическа енергия за каквито и да било други обекти,
освен за собствения на ЕТ „ЗП – А.Д. Т.“ обект „К.“.
Изводът е, че макар и обектът на ищеца „Д. ц.“ да е бил след 01.08.2015
г. електрозахранван с електрическа енергия посредством ИТН *******, този
7
конкретен обект никога не е имал нито самостоятелно присъединяване към
мрежата на ответника, нито партида, открита за самостоятелна за този обект
измервателна точка (ИТН).
Обектът на ищеца „Д. ц.“ никога не е бил и обособяван като обект със
самостоятелно измерване на електрическа енергия – чрез отделяне от
съществуващия в договора от 01.08.2015 г. обект „К.“, за който обект и преди
(след 01.08.2015 г.) и
понастоящем (след прекъсване достъпа на обекта „Д. ц.“ до електрическа
енергия), е била предназначена единствената процесна ИТН *******.
Затова извършеното от „Б. - А.**” ООД електрозахранване на
собствения му обект „Д. ц.“, но не пряко, а посредством съществуващата в
местността „Д. С.“ единствена измервателна точка, предназначена за обекта
„К.“, не е в състояние да породи – конкретно за този обект „Д. ц.“ – каквито и
да било задължения за ответника „Е. Ю.“ ЕАД. В случая границата, до която е
трябвало да бъдат изпълнявани задълженията на ответника, е измервателната
точка ИТН *******, която, според сключения точно от ищеца Договор от
01.08.2015 г. е била предназначена да обслужва не друго, а „обекта „К.“, като
несъмнено правомощие на собственика на този обект „К.“, за който ИТН
******* е била предназначена, е да поиска откриването на собствена партида
на негово име, за да заплаща само онази електрическа енергия, която е
използвал в собствения си обект.
Последицата е, че ищецът „Б. - А.**” ООД е имал и има правната
възможност да осигури захранването на обекта си „Д. ц.“ с електрическа
енергия като използва процедурата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6 от
09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните технически мрежи
– за обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на електрическа
енергия чрез отделяне от съществуващия обект „К.“, но не може да иска
възстановяване на старото положение – такова, каквото то е било преди на
датата 02.07.2019 г., когато съседът ЕТ „ЗП – А.Д. Т.“, като едноличен
собственик на напълно обособения свой собствен обект „К.“, е подал до „Е.
8
Ю.“ ЕАД лично подписаното от него „Заявление за смяна на клиент за обект
на свободен пазар“ (л. 86 и сл.).
По делото няма нито едно доказателство, нито дори твърдения, че
обектът на ищеца „Д. ц.“ е или е бил принадлежаща част на обекта „К.“, а още
по-малко – че ищецът „Б. - А.**“ ООД притежава каквото и да било вещно
право по отношение на земята и/или някоя от сградите, съставляващи обекта
„К.“, който единствено се обслужва от ИТН *******.
Заключението е, че твърдяното неизпълнение на ответника не е било
доказано, защото такова неизпълнение би имало само в случай, че след
02.07.2019 г. дружеството „Е. Ю.“ ЕАД не е осигурявало достъп до
самостоятелния и обособен по отношение на електрозахранването му обект
„К.“, единствено обслужван от ИТН *******.
Ответникът няма задължение да осигурява достъп до електрическа
енергия на принадлежащия на ищеца „Б. - А.**“ ООД обект „Д. ц.“ в
местността „С.“, с. Б., затова твърдените по делото вреда и пропуснати ползи
не са могли да настъпят от неизпълнението на непородено (липсващо)
задължение.
Следва да се потвърди обжалваното решение , при постановяването на
което съдът е приложил точно материалния закон и правилно е приел,че
предявените обективно съединени искове са неоснователни. Въззивният съд
също стига до този извод ,макар и по съображения, различни от изложените
в обжалваното решение.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, в полза на ответника по жалбата
ще се присъди възнаграждение за юрисконсулт, в размер на сумата 400 лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260312 от 06.07.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по търговско дело № 254/2020 г.
ОСЪЖДА „Б. - А.**” ООД, ЕИК *********, да заплати на „Е. Ю.” ЕАД, ЕИК
*********, възнаграждение за юрисконсулт, в размер на сумата 400 ( четиристотини ) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
9
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10