МОТИВИ към присъда № 260010 от 22.11.2021
г.
по НОХД № 406/2016 год.
Подсъдимият Г.Ф.А. *** е предаден на съд за това, че на 07.10.2016 г., по път III-235 км. 24 и
100 м. след с. Подлес, обл. Силистра, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Вояджър“ с рег. ***-
испанска регистрация, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила на
хиляда,
а именно 2.07 промила на хиляда, установено по надлежния
ред с „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабричен № 0006, с което е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
За насроченото на 20.10.2016 г. е бил редовно призован
чрез наблюдаващият прокурор, но не се явява в с. з. Във връзка с това съдът е
постановил същия да бъде доведен принудително за насроченото на 07.11.2016 г.
Определението на съда не е било изпълнено от ОЗ „Охрана“ тъй като подс. А. не е
бил установен.Същия е напуснал страната. С определение от 07.11.2016 г.
подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване и делото е било спряно до
издирването му.
С оглед приключване на делото в разумни срокове, с определение
№ 357/05.08.2020 г. наказателното производство по настоящото НОХД е било
възобновено и насрочено разпоредително заседание на 21.10.2020 г.
Изпратеното за връчване съобщение по чл. 247б от НПК
на подсъдимия е било върнато невръчено с
отметка на лицето по призоваване и приложено придружително писмо от Кмета на
Община Главиница, че адреса в ***е посетен на 28.08.2020 г. Видимо имотът бил
необитаем. По данни на Г.И., живуща в съседство, подсъдимият живее и работи в ***.
В отговор на направено от съда запитване запитване, от
Началника на РУ на МВР гр. Тутракан е постъпило писмо, с което уведомява съда,
че подс. А. е напуснал територията на РБългария на 20.10.2016 г. При извършена
проверка на адреса му по местоживеене *** се установило, че лицето не се намира
на същия. По данни на лица, живеещи в съседство, подсъдимият се установил да
живее и работи в ***на неизвестен за тях адрес.
Предвид наличието на предпоставки за разглеждане на делото по правилата на чл. 269, ал.
3, т. 1 и т. 4, б. „а“ и „б“ от НПК е направено искане до АК Силистра за
определяне на адвокат, който да бъде назначен като служебен защитник на подс. А..
Като такъв е била определена адв. Е.Г..
За насроченото за 09.02.2021 г. разпоредително заседание,
подсъдимият не е бил редовно уведомен по чл. 247б от НПК. Определената от ***
адв. Г. е назначена като служебен защитник на подс. А. и разпоредителното
заседание е проведено по правилата на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а“ и „б“
от НПК, в отсъствие на последния. Поради неявяването му искания за разглеждане
на делото по особените правила не е направено и делото е насрочено в открито
съдебно заседание.
Наказателното производство по делото е продължило с
провеждане на открито съдебно заседание в отсъствие на подсъдимия.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
предявеното обвинение. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание по вид „Лишаване от
свобода“, което да е ориентирано към минималния размер и глоба в минимален
размер.
Сл. защитникът на подсъдимия адв. Е.Г. ***, моли съдът
да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подс. Г.Ф.А. е роден на *** ***. Той е ***. Завършил е
***. ****. Приоритетно живее и работи в ***. ***. Постоянният му адрес е в ***.
Свидетелите Г.С.Н., М.Й.К. и А.Х.А. са служители на РУ
на МВР гр. Тутракан. През деня на 07.10.2016 г. тримата осъществявали контрол
по безопасност на движението на територията на Община Главиница.
Около 17:30 часа св. Г.Н. получил обаждане от ОДЧ при
РУ на МВР гр. Тутракан за настъпило ПТП по път III-235 преди с. Подлес, обл.
Силистра.
Тримата служители на полицията веднага посетили
мястото на произшествието. Там открили катастрофирал в крайпътно дърво лек
автомобил марка „Крайслер“ модел „Вояджър“ с peг. № *** - *** регистрация. Като
водач на автомобила бил установен подс. Г.А..
Подсъдимият обяснил, че взел назаем лекия автомобил от
роднини и ходил с него на гости при свои близки в с. Райнино, обл. Разград,където
консумирал алкохол.По-късно решил да се прибира в ***,като е пътувал сам и
лично е управлявал автомобила.
На подс. А.
била направена проверка за алкохол с уред „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабричен № 0006.
Скалата на уреда отчела 2.07 промила на хиляда концентрация на алкохол в кръвта
на подсъдимия.
За констатираните нарушения по ЗДвП на подс. А. бил
съставен АУАН № 539 от дата 07.10.2016 г. /серия Г бл. № 275831/. Екземпляр от
акта му бил връчен. Подсъдимия подписал същия без възражения.
На водача бил издадени и талон за медицинско
изследване № 0313938. Подсъдимият отказал да се възползва от правото да даде
кръв за медицинско изследване.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от
събраните гласни и писмени доказателства, както следва: показанията на
свидетеля Г.С.Н., справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подс. А.; АУАН №
539/275831 от дата 07.10.2016 г.; талон за доброволно медицинско изследване №
0313938.
Съдът кредитира напълно показанията на св.Н.,като
логични последователни и съответстващи на събраните писмени доказателства.
Свидетелят е взел отношение като младши автоконтрольор и като ангажиран по
случая е напълно логично да има ясен спомен за него.
Напълно е
разбираемо и житейски допустимо свидетелите М.Й.К. и А.Х.А.,да нямат спомен за
случилото се.Те само са присъствали при констатирането и взимането на отношение
по случая.Това е един от многото случаи в тяхната практика и предвид изминалия
голям период от време /пет години/ от извършване на деянието до техния разпит
от съда,логично е да нямат спомен за случилото се.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
С деянието си подсъдимият А. от обективна страна е
осъществил всички елементи от фактическия състав на престъпление по смисъла на чл.
343б, ал. 1 от НК – управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Вояджър“ с рег. ***- ***
регистрация, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила на хиляда, а именно 2.07
промила на хиляда, установено по надлежния ред с „Дрегер Алкотест“
7510 с фабричен № 0006.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавала обществено - опасния характер на деянието,
предвиждала е неговите обществено - опасни последици, желаел е те да настъпят и
извършил всичко зависещо от него те да настъпят.
Съдът намира твърдението на служебния защитник на
подсъдимия и искането му същия да бъде признат за невиновен и оправдан по
предявеното му обвинение,за неоснователни.Навеждайки доводите си в тази насока,
защитата игнорира в значителна степен показанията на свидетеля Н.. Същия
посочва,че на местопроизшествието е бил само и единствено подсъдимия. Същия е
признал пред свидетеля,че е бил на гости в свои близки в с.Райнино
обл.Разградска,където е консумирал алкохол.Също пред свидетеля, подсъдимия е
посочил,че той е управлявал автомобила,с който е било допуснато ПТП.На местопроизшествието
св.Н. е съставил АУАН на подсъдимия А.,който той е подписал,вписвайки собственоръчно
в графата за възражения „немам“. На подсъдимия е бил издден и талон за даване
на кръвна проба за изследване,която той отказал да подпише и приеме. Той не се
е явил в указания му медицински център да даде кръвна проба за изследване. По
този начин с действията си подсъдимия е демонстрирал,че приема показанията на техническото средство,с
което е било установено употребата на алкохол,концентрацията на алкохол в
кръвта му,както и факта,че именно той е управлява автомобила при настъпване на
ПТП.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия Г.Ф.А. за
виновен в това, че на 07.10.2016 г., по
път III-235
км. 24 и 100 м. след с. Подлес, обл. Силистра, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Вояджър“ с рег. ***-
испанска регистрация, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила на
хиляда,
а именно 2.07 промила на хиляда, установено по надлежния
ред с „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабричен № 0006, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което на
основание чл. 66 от НК отлага за срок от три години и глоба в размер на 200.00
/двеста/ лв.
Определяйки вида и размера на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема съпътстващото
деянието обстоятелство,а именно допуснатото от подсъдимия ПТП.
Причина за извършване на деянието се явяват
незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред.
Съдът намира,че на подсъдимия следва да бъде наложено
предвиденото от закона наказание по правилата на чл.55 ал. 1 т. 1 от НК.За да
стигне до този извод съдът взе предвид,че подсъдимия не е осъждан,оказал е
пълно съдействие на контролните органи при констатиране на употребата на
алкохол,от деянието е изминало един продължителен период от време.Ето защо
съдът счита,че следва да наложи предвиденото от закона наказание „лишаване от
свобода за срок“ малко над минимума,предвиден от закона а именно за срок от
четири месеца.По отношение на това наказание,съдът намира че са налице
предпоставките следва да приложи разпоредбата на чл.66 от НК,като изтърпяването
на наказанието бъде отложено за срок от три години.Предвиденото наказание
„глоба“съдът намира,че следва да наложи в неговия минимален размер 200 лв.Към датата на извършване на деянието
подсъдимия е бил неправоспособен водач на МПС,поради което не следва да му бъде
наложено предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява
МПС“
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимия Г.Ф.А. по
правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, лишаване от свобода за срок от четири
месеца, което на основание чл. 66 от НК отлага за срок от три години и глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лв.
Съдът намира, че така наложеното по вид и размер
наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с
изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
Предвид наложеното наказание, на основание чл. 309,
ал. 1 от НПК, съдът потвърди взетата по отношение на подсъдимия Г.Ф.А. мярка за
неотклонение „Подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: