Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 01.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 181 по описа на КАС за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК, във вр. с чл. 26, ал.11 от Закона за чужденците
в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба от Д.Й., гражданин на ***, продължително
пребиваващ в РБ, на основание чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ, ЛНЧ **********, чрез пълномощник,
срещу Решение Рег.№292р-5509/30.04.2019 г. на директора на ОДМВР - Кърджали, с което
е отказано продължаването на срока на пребиваването й в РБ, и е определен срок за напускане на страната.
Жалбоподателката намира оспореното
решение за незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон. Твърди, че проверката по подаденото от нея заявление била извършена в отсъствие
на преводач, като обстоятелството, че не могла да обясни къде живее, се дължало
на това, че не разбрала зададените въпроси.
Твърди също, че в жилищната сграда, намираща се на посочения от нея адрес, често липсват нормални условия за живот, което наложило
наемането на хотелска стая. Освен това, от административната преписка не ставало
ясно, дали е била намерена на заявения адрес и при какви обстоятелства било установено,
че не знае къде се намира жилището. Намира обжалваното решение за немотивирано,
като счита, че не са налице факти и обстоятелства, установяващи че е представила
документ с невярно съдържание или е декларирала неверни данни по смисъла на чл.10,
ал.1, т.23 ЗЧРБ. Иска отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, както и в представено от същия писмено становище, поддържа жалбата,
по съображенията, изложени в нея. Претендира деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на ОДМВР - Кърджали,
чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В представени
писмени бележки са изложени подробни съображения за липса на допуснати нарушения
на процесуалните правила, в частност на изискването за гарантиране правото на жалбоподателката
да разбира смисъла и значението на действията, извършени от административния орган.
Счита, че са налице и материалноправните предпоставки
за постановения отказ, защото удостоверявайки, че ще живее на адреса, посочен в
представения договор за наем, на който се установило че не пребивава, жалбоподателката е декларирала неверни данни пред административния
орган.
Съдът, като
взе предвид постъпилата жалба, с наведените в нея оплаквания и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Със заявление
рег.№***/*** г., жалбоподателката е поискала да й бъде
предоставено право на продължително пребиваване в РБ, на основание чл.24, ал.1,
т.18 ЗЧРБ - член на семейството на български гражданин-съпруг. Към заявлението
са приложени и необходимите документи, в т.ч и договор за наем на апартамент, находящ се в ***, сключен на 22.05.2018 г. между жалбоподателката, като наемател и Б. Б. А., като наемодател.
Приложена е и декларация от Б. Б. А., с нотариална заверка на подписа, че е собственик
на горното жилище, както и че не възразява жалбоподателката
да живее в него.
В хода на административното
производство са изготвени три докладни записки от служители в група „Миграция“ към
ОДМВР Кърджали, в които е отразено, че при извършената на 15.04.2019 г. проверка,
се установило, че жалбоподателката не знае къде се намира
наетото от нея жилище в ***, като не разполага
и с ключ от същото. Посочено е, че на 14.04.2019 г., около 05:00 ч., Д.Й., заедно
със съпруга и детето й са били настанени в хотел „***“. Горните обстоятелства се
потвърждават и от приложените по делото справки за адресни регистрации на чужденци
/л.34 и л.38/, писмени обяснения на Х. А. /л.40/, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели
И. М., Т. Т., Ц. М. и Н. Х.
В писмено обяснение
по случая, жалбоподателката посочила, че при подаване
на документите за пребиваване, от нея е изискано да покаже наетото жилище. Тъй като нощувала в жилището само веднъж,
през *** г., не успяла да се ориентира и да го намери. Причината за отсядането й
в хотел „***“, на *** г., обяснила с ранния час на пристигане в страната и нежеланието
да притеснят наемодателката, тъй като ключът на наетото
жилище се намирал в последната.
На
15.04.2019 г. е съставен констативен протокол от *** М., за това, че при извършена
проверка, във връзка с искане от Д.Й. за предоставяне право на продължително пребиваване
в РБ, е констатирано, че лицето не знае къде се намира жилището и няма ключ от него.
В протокола жалбоподателката е вписала обяснение, че всъщност
знае адреса.
С обжалваното решение, на основание
чл.26, ал.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ, е отказано
продължаването на срока на пребиваването на жалбоподателката в РБ, като на основание чл.69, ал.1 ППЗЧРБ, е
определен и срок за напускане на страната. За да постанови това решение, административният
орган е приел, че при извършената на 15.04.2019 г. се установило, че лицето не знае
къде се намира наетото от нея жилище и няма ключ от него. Посочено е, че Д.Й. има
разрешение за пребиваване в РБ от *** г., и при посещенията си в страната отсяда
в различни хотели. По отношение на наетия от лицето апартамент в ***, е посочено,
че на последния адрес са регистрирани по постоянен и настоящ адрес трима български
граждани и шестима чужденци, като всеки един от чуждите граждани е наемал цялото
жилище. Прието е, че с представения договор за наем, лицето е удостоверило пред
административния орган, че ще живее на адреса, посочен в договора, като последният
адрес е въведен и в АИС „Единен регистър на чужденците“ и „Български документи за
самоличност“. Въз основа на горното, административният орган е приел, че е налице
основание по чл.26, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.23 от
ЗЧРБ, защото, за да получи право на продължително пребиваване, жалбоподателката е декларирала неверни данни – заявила е адрес
на пребиваване, на който тя не живее и това обстоятелство е било обработено в информационните
фондове на МВР. Прието е също, че жалбоподателката не
принадлежи към категорията уязвими лица. За нея няма производства по Закона за убежището
и бежанците. От *** г. лицето е със статут на продължително пребиваващ в РБ чужденец.
До РБ пътува заедно със съпруга и детето си. Живее заедно със семейството си в ***,
поради което постановеният отказ за продължаване срока на пребиваване няма да ограничи
правото й на личен и семеен живот, нито да
създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата
на произход. Решението е връчено на 30.04.2019 г., на надлежно упълномощено лице,
а жалбата е подадена по пощата, на 14.05.2019 г.
При така установените
факти, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена
в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради
което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
При
проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията
на чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена в предвидената писмена
форма и от компетентен орган. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството
и дейността на МВР, областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които
издават и отказват издаване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване
по Закона за чужденците в Република България.
При
постановяване на оспореното решение не се констатираха и съществени нарушения на
административно производствените правила, нито нарушения на материалния закон. Решението
е издадено след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая.
Изложени са надлежни фактически и правни основания за издаването му, като е изследван
и въпросът за отражението на евентуален отказ, върху правото на лицето на личен
и семеен живот и поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на
произход.
Безспорно
е по делото, че жалбоподателката е *** гражданин, съпруга
на български гражданин, съгласно представеното удостоверение за сключен граждански
брак на *** г.; има статут на продължително пребиваващ в РБ чужденец, от *** г.,
както и че на 16.04.2019 г. е регистрирано заявление за продължаване на срока на
продължителното й пребиваване в РБ. Не се спори също, че лицето е приложило към
подаденото заявление документите, посочени в чл.14, ал.1 и чл.29, ал.1 от ППЗЧРБ,
като е заявило адрес в РБългария: ***. За установяване
на обстоятелството по чл.14, ал.1, т. 3 ППЗЧРБ
- доказателства за осигурено жилище, жалбоподателката
е представила договор за наем на жилище и декларация от собственика на жилището.
Съгласно предвиденото
в чл. 26, ал.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.23
от ЗЧРБ, на които е основан оспореният акт, отказва се издаване на
разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл.
10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 19 - 23, на чужденец, представил документ с
невярно съдържание или декларирал неверни
данни.
Установи се от приложените
по делото писмени доказателства - справки на л.34-38 от делото и писмени
обяснения /л. 33, 39, 40/, в т.ч. и от жалбоподателката,
както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира
изцяло, като еднопосочни, взаимно допълващи се и съответстващи на останалия доказателствен материал, че жалбоподателката
не обитава
адреса, посочен от нея в заявлението за продължаване срока на пребиваване. Установи се също така, че при
престоя си в страната лицето отсяда за кратки периоди от време в различни хотели,
намиращи се в *** или в околностите му. Заедно със съпруга и детето си живее преимуществено
в ***, където и двамата имат разрешение за пребиваване. Отделно от изложеното, жалбоподателката не доказва, че действително има осигурено жилище
за престоя си в РБ, тъй като същата не разполага с ключ от жилището, в което е заявила
че пребивава, а и според тематичната справка за чужденци /л.46 от делото/, в посоченото
жилище в ***, са регистрирани по постоянен и настоящ адрес трима български граждани
и шестима чужденци. С посочването на адрес
на пребиваване в РБългария и представянето на договор
за наем на жилището, намиращо се на този адрес, формално са изпълнени изискванията
на закона, но според установеното по делото, лицето не пребивава на заявения адрес в ***. Горното е основание за отказ да се
издаде разрешение за продължително пребиваване, тъй като заявените от лицето данни,
относно адреса й на пребиваване в РБългария, не отговарят
на действителното положение. При така установеното, обоснован се явява изводът за
наличие на предпоставките по чл.26, ал.1, вр. с
чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ.
Не се установиха и
твърдяните в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи отсъствието
на преводач. Установи се, на първо място, че проведеното на 15.04.2019 г. интервю,
по време на което жалбоподателката е заявила, че не знае
къде се намира наетото от нея жилище, както и че няма ключ от същото, е проведено
в присъствието на лицензиран преводач - А. А., който превел надлежно, както въпросите
на служителя, така и отговорите на жалбоподателката. Установи
се също така, от показанията на св.М., че преди предприемане на фактическата проверка
на заявения адрес, жалбоподателката се е намирала в офиса
на А. А. и в присъствието на последната, служителят М. е обяснил предстоящото действие
- посещение на посочения от нея адрес. Т.е., дори да се допусне, че не е разбрала
напълно казаното от служителя, то тя е имала възможност да се информира от лицето,
легитимирало се като неин преводач, в хода на административното производство. В
тази връзка е и писменото обяснение на Д.Й., в което изрично е отбелязано, че при
подаване на документите за пребиваване от нея е изискано да покаже наетото жилище,
т.е. лицето е било наясно с предприетите действия.
По изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно, а подадената
жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Д.Й., гражданин на ***, ЛНЧ **********, срещу Решение рег.№292р-5509/30.04.2019
г. на директора на ОДМВР - Кърджали, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 -дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му.
С Ъ Д И Я :