№ 27
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500154 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от ИВ. ЕМ. В. с ЕГН ********** чрез процесуалния му
представител адв. ВЛ. Ж. Ш. от АК Варна срещу решение № 260 028/09.02.2021 год по т.д.
№ 608/2020 год на Окръжен съд Варна, т.о. в частта, с която е отхвърлен иска му с правно
осн. чл. 432 във вр. с чл. 439 от Кодекса на застраховането срещу ЗД „Бул Инс” АД София за
разликата над 15 000 лв до претендирания размер от 50 000 лв – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени при ПТП на 12.02.2019 год, когато
ищецът като пешеходец е блъснат от лек автомобил „Хонда ХР-В” с рег.№ В 8763 ВС,
управляван от Д.Я.Д. и му била причинена физическа травма – счупване на лява лъчева кост
на горен крайник, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2019 год до окончателното
изплащане. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в
обжалваната част въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
искът бъде уважен в пълния предявен размер. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции съобразно с уважената част от иска. Изложил е съображения за несправедливост
на присъденото обезщетение, което по негова преценка е в занижен размер. В постъпилия
отговор от ЗД „Бул Инс” АД София, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и
К.Д.К. чрез процесуалния представител на дружеството адв. Е.С. от АК Варна е направено
възражение за нередовност на въззивната жалба поради липса на правен интерес в
осъдителната част на решението, поради което моли за оставянето й без движение до
уточняване предмета на обжалване. По същество изразява становище за неоснователност на
1
жалбата и за потвърждаване на решението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Въпреки непрецизната формулировка, от съдържанието й става
ясно, че се обжалва решението само в отхвърлителната част по иска за неимуществени
вреди за разликата над 15 000 лв до 50 000 лв. В частта за началния момент на законната
лихва решението не е обжалвано.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 432 ал.1 от КЗ след спазване на
процедурата, предвидена в чл. 380 от КЗ, поради което изискването за допустимост на иска е
изпълнено.
От фактическа страна по делото е установено следното:
На 12.02.2019 год в гр. Варна пресичайки пешеходна пътека на ул. Пирин, след
кръстовището с бул. „Сливница“, при зелен сигнал на светофара, ищецът е бил ударен от
лек автомобил „Хонда“ с рег.№ В 8763 ВС, управляван от Д.Я.Д., при което на пешеходеца е
причинено счупване на лява лъчева кост на ляв горен крайник. По случая е образувано
НОХД № 5494/2019 год на Районен съд Варна, нак.отд., приключило със споразумение,
съгласно което Д.Я.Д. е признат за виновен за причиняване на средна телесна повреда по
непредпазливост.
Видът и характерът на телесните увреждания са изяснени чрез съдебно-медицинска
експертиза, която е констатирала следното:
Непосредствено след инцидента ищецът е бил прегледан в спешния център при
МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД, където е констатирано счупване на лява лъчева кост в долна
трета и крайникът е имобилизиран с гипс за срок от 30 дни. Възстановителният период е
протекъл без усложнения в рамките на 2-3 месеца. При освидетелстването на пострадалия
във връзка с изготвянето на съдебно-медицинската експертизата, вещото лице е установило,
че функцията на ръката е възстановена без дефицит, като е налице остатъчна болезненост
при разгъване на китковата става при по-продължително натоварване.
За изясняване на релевантните въпроси относно механизма на произшествието по
делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза – първоначална и
повторна. Установено е, че лекият автомобил се е намирал в крайната лява лента на бул.
„Сливница“, и подготвяйки се за ляв завой е изчаквал да преминат автомобилите, движещи
се направо по булеварда в посока към лятно кино „Тракия“. При зелен за него сигнал на
светофара лекият автомобил навлязъл по ул. „Пирин“ в дясната лента за движение. В
същото време пешеходецът при зелен сигнал на пешеходния светофар е тръгнал да пресича
2
пътното платно на ул. „Пирин“ в посока бул. „Цар Освободител“. Дясното пътно платно на
ул. „Пирин“ е двулентово, а в ляво завършва със затревен разделителен остров. На десния
тротоар на ул. „Пирин“ е поставен светофар за пешеходци на разстояние 1,3 м от десния
бордюр на ул. „Пирин“ и на 1,2 м до ръба на левия бордюр на бул. „Сливница“ посока
спирка „Нептун“. На разстояние 2 м след светофара започва пешеходна пътека, добре
видима, със широчина 3 м, преминаваща през разделителния остров и продължаваща по
лявото платно на ул. „Пирин“ посока бул. „Сливница“.
При тези дадености за кръстовището и разположението на двамата участници в ПТП,
ударът е настъпил след като пешеходецът е бил подминал половината от широчината на
лентата за движение и е бил на не повече от 2,50 м от бордюра от дясната страна на ул.
„Пирин“. Ударът е настъпил на пешеходната пътека на кръстовището на бул. „Сливница“ и
ул. „Пирин“, в дясната лента за движение по ул. „Пирин“, в посока от бул. „Сливница“ към
бул. „Цар Освободител“, на около 1,50 м от началото и на около 1,80 м на ляво от десния
тротоар на ул. „Пирин“. Разстоянието, което е изминал пешеходецът от навлизането си на
платното до мястото на удара е 21,20 м, а от разделителния остров до мястото на удара
разстоянието е 8,20 м.
В момента, когато лекият автомобил е бил спрял на кръстовището и преди да
потегли, пешеходецът се е намирал на пешеходната пътека на около 1,28 м. след
разделителния остров, в лявата лента на платното за движение по ул. „Пирин“ в посока към
бул. „Цар Освободител“. При това положение водачът е имал пряка видимост към
пешеходеца и е трябвало да го пропусне, след което да довърши маневрата за завиване на
ляво и включване по ул. „Пирин“.
По делото са събрани и гласни доказателства. Показанията на свидетеля Д. – водач на
лекия автомобил, напълно кореспондират с установената от експертизата фактическа
обстановка. Произшествието е станало рано сутринта, когато още не се било разсъмнало,
било сумрачно. Пред него имало още един автомобил в лентата за завиване на ляво, който
потеглил при зелен светофар, поради което свидетелят забелязал пешеходеца в последния
момент.
От показанията на свидетелката В.а – майка на ищеца, се установява,че след
инцидента ръката му била обездвижена, което причинило сериозни затруднения в работата
му като управител на спедиторска фирма. Възстановил се след 2-3 месеца, но през това
време се нуждаел от чужда помощ в ежедневието. Изпитвал силни болки, вземал
болкоуспокояващи медикаменти. Към момента функцията на ръката е почти възстановена,
но няма такава сила, както здравата ръка.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
3
автомобилистите“ по силата на чл. 477 от КЗ, е гражданската отговорност на застрахованите
лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
или използването на моторни превозни средства, за които застрахователите отговарят.
При настъпване на застрахователното събитие пострадалото лице има правото на
пряк иск срещу застрахователя на осн. чл. 432 от КЗ. Основанието за възникване на
отговорността на застрахователя произтича на първо място от наличието на валидно
сключен застрахователен договор с причинителя на вредата. Тази предпоставка е установена
от представената полица № 02119000158595, валидна до 08.01.2020 год, с която
управлявания от застрахованото лице лек автомобил „Ходна ХР-В“ с рег.№ В 8763 ВС е бил
застрахован при ответника.
Наред с това, поради обусловеността на отговорността на застрахователя от
отговорността на деликвента, трябва да са налице и елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: противоправност, вина, вреда и причинна връзка
между тях. Тези обстоятелства се считат установени с влязлото в сила споразумение по
НОХД № 5494/2019 год на ВРС, имащо силата на присъда, която е задължителна за съда,
разглеждащ гражданските последици от деянието, на осн. чл. 300 от ГПК.
За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице трябва да е
изчерпило процедурата по чл. 380 от КЗ. Ответното дружество е надлежно уведомено от
ищеца за увреждането на 16.12.2019 год, с което и тази предпоставка е изпълнена, а искът е
предявен след изтичане срока по чл. 380 във вр. с чл. 492 КЗ. С това е изпълнена
процесуалната предпоставка за допустимост на иска.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът се ръководи от
принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, а той изисква да се съобразят всички
релевантни обстоятелства: вида и тежестта на увреждането, нуждата от последващо лечение
и продължителността му. Съобразяват се също промените в състоянието на пострадалия –
дали то се влошава или е с тенденция към възстановяване, както и други обстоятелства,
свързани с личността на деликвента и на пострадалия, които са от значение за преценка
относно интензитета на претърпените вреди, включително и фактите, от които може да се
приеме наличието на съпричиняване. Такова в случая не е налице. Безспорно е, че ищецът се
е движил правомерно, пресичайки на пешеходна пътека и при зелен сигнал на светофара.
Водачът, въпреки че и в неговата посока на движение също е имало зелена светлина, е бил
длъжен да пропусне минувачите, което той не е съобразил своевременно.
Нанесената на ищеца травма безспорно е причинила болки и страдания, ограничения
в движението и обслужването на ежедневните му нужди, както и затруднения в работата му.
Възстановителният период е продължил сравнително кратко време – в рамките на 2-3
месеца, и е протекъл без усложнения. Съдебно-медицинската експертиза е констатирала
умерено лека болезненост в областта на китката при разгъване, но възстановяването на
4
функциите на ръката е пълно, без дефицит. Не се наблюдават и сериозни последствия върху
психиката на пострадалия.
Поради това настоящият състав намира, че определеният от съда размер от 15 000 лв
удовлетворява критериите за справедливост. Не са налице обстоятелства, налагащи
увеличаване на този размер и поради това постановеното решение в частта, с която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над 15 000 лв до претендираната сума от 50 000 лв
следва да бъде потвърдено.
Няма представени доказателства за разноски в настоящата инстанция, поради което
такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 028/09.02.2021 год по т.д. № 608/2020 год на
Окръжен съд Варна, т.о. в частта, с която е отхвърлен иска на ИВ. ЕМ. В. с ЕГН **********
с правно осн. чл. 432 във вр. с чл. 439 от Кодекса на застраховането срещу ЗД „Бул Инс” АД
София за разликата над 15 000 лв до претендирания размер от 50 000 лв – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с претендираното обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва за периода от 12.02.2019 год до 04.06.2019 год.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5