Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Станимир Димитров, като разгледа докладваното от
съдия Крънчева ВНЧД № 13
по описа за 2021 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
протоколно определение от 13.10.2020
г., постановено по НЧД № 12408/2020 г. по описа на Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 9-ти състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК, по отношение на осъдения В.Д.Т. е определено едно общо
най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 3026/2019 г. по описа
на СРС, НО, 1-ви състав и по НОХД № 11027/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти
състав, а именно – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „Строг“ режим, на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС.
Със
същото определение и на основание чл. 24 от НК, така определеното по отношение
на осъдения В.Д.Т. едно общо най-тежко
наказание измежду наложените за съвкупността от престъпления, а именно –
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, е увеличено – с 6 (шест) месеца, като общото наказание, определено по
отношение на осъденото лице, е в размер на 2 (две) години и 6 (шест) месеца
„Лишаване от свобода“, което е постановено да бъде изтърпяно при
първоначален „Строг“ режим.
На
основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК, е приспаднато времето, през което осъденият В.Д.Т. е бил задържан по
всяко едно от посочените наказателни производства и/или е търпял наказание „Лишаване
от свобода“ по делата, включени в кумулираните осъждания.
Срещу
така постановения съдебен акт е депозирана частна жалба от адв. И.Г. – от САК,
в качеството му на служебен защитник на осъдения В.Д.Т.. В
така депозираната срещу първоинстанционното определение частна жалба,
защитникът на осъдения Т. – адв. И.Г. – от САК сочи, че подзащитният му не е
доволен от постановения съдебен акт, тъй като съдът по своя инициатива е
увеличил общото определено най-тежко наказание от две години – с шест месеца,
вместо предложените от СРП три месеца, като е утежнил положението на осъдения.
Твърди, че не е било взето под внимание становището на защитата да не бъде
прилагана нормата на чл. 24 от НК.
С
последващо подадено от адв. Г. уточнение към частната жалба се отправя искане
към въззивният съд, в изпълнение правомощията му съгласно чл. 337, ал. 1, т. 1
от НПК, да измени първоинстанционният акт (наименован погрешно присъда), като
намали определеното на осъденият В.Т. наказание с три месеца, което би
мотивирало същия да спазва обществените норми на поведение. Излага се, че по
делото не са налични данни за нарушения на дисциплината от осъдения Т. при
изтърпяване на наказанията си, които да водят до извода, че същият не би се
поправил, ако наказанието не бъде завишено.
В
съдебно заседание, служебно назначеният защитник на осъдения В.Д.Т. – адв. Г. –
от САК, поддържа така депозираната частна жалба, като моли определението на първия съд, в частта, с
която е приложен институтът по чл. 24 от НК, да бъде отменено. Намира, че правилно
първият съд е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на
осъдения за съвкупността от престъпления, но изтъква, че неправилно е прието
наличието на основания за увеличаване на общото наказание по леда на чл. 24 от НК. В тази насока изтъква, че осъденият е извършил множество престъпления, но
през продължителен период от време, поради което е неправилно да се твърди, че
има изградени трайни престъпни навици. Счита, че на осъденият следва да бъде
дадена възможност да се поправи.
Представителят
на СГП пледира обжалваното определение на СРС да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Посочва, че в същото са изложени фактически и правни
съображения, които кореспондират с материалите по делото. Релевира доводи, че
на осъдения многократно е даван шанс да се поправи с постановяваните съдебни
актове, но тази цел не е била постигната.
Осъденият
В.Д.Т., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към
становището на защитата си. В последната си дума моли присъдата му да бъде
намалена, тъй като се е поправил, учи и работи в погребална агенция.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
Производството
пред първоинстанционният съдебен състав – СРС – НО, 9-ти състав, е образувано
по повод постъпило предложение от прокурор при СРП, сектор „ИНПЛ“, за групиране
на наказанията, наложени на осъдения В.Д.Т. по НОХД № 3026/2019 г. по описа на
СРС, НО, 1-ви състав и по НОХД № 11027/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти
състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и по реда на чл.
306, ал. 1, т. 1 от НПК. В така депозираното предложение се отправя искане за
определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените на осъдения за
съвкупността от престъпления, което, на основание чл. 24 от НК да бъде
увеличено с три месеца – до размер от 2 (две) години и 3 (три) месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.
За
да се произнесе по постъпилото предложение, съдът е изискал справка за съдимост
по отношение на осъдения Т., както и справка от ГД „Изпълнение на наказанията“
относно изтърпените от осъдения наказания и мерки за процесуална принуда.
Въз
основа на така събраните писмени доказателствени средства, СРС, НО, 9-ти състав
е приел за установено, че са налице основанията за групиране на наказанията,
наложени на осъдения Т. по две от осъжданията на лицето, а именно по НОХД № 3026/2019
г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, по което е одобрено споразумение, в сила
от 22.02.2019 г., с което за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК, на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от една година при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване, и по НОХД №
11027/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти, по което е одобрено споразумение, в
сила от 19.08.2020 г., с което Т. е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“
от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
години, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.
Приел
е, че тези две деяния, за които осъденият е санкциониран с двете осъждания, са
осъществени в условията на опасен рецидив спрямо останалите осъждания на Т., но
се намират в съвкупност помежду си, тъй като деянията са извършени
последователно във времето, преди да е имало влязла в сила присъда за което и
да е от тях. Поради това е преценил, че са налице предпоставките за приложение
на института по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на двете
осъждания на Т., като на същия следва да бъде определено едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му за съвкупността от престъпления, а именно – „Лишаване
от свобода“ за срок от 2 (две) години.
Първоинстанционният
съд е преценил, че са налице предпоставки така определеното на осъдения едно
общо най-тежко наказание измежду наложените му за съвкупността от престъпления
в размер на 2 (две) години „Лишаване от свобода“, да бъде увеличено, по реда на
чл. 24 от НК, с 6 (шест) месеца, до размер от 2 (две) години и 6 (шест) месеца,
предвид многобройните предходни осъждания на Т. за тежки умишлени престъпления,
разкриващи завишена степен на обществена опасност, за които на осъдения са
налагани значителни по размер ефективни наказания, които не са довели до
поправянето и превъзпитанието му; предвид изградените у Т. трайни престъпни
навици, мотивирали го да извърши многобройни посегателства срещу собствеността
на гражданите, с намерение за облагодетелстване по престъпен начин и предвид
изградения у същия престъпен мироглед, който не се е повлиял от указаното му
въздействие посредством наказателно-правни методи и средства, включително и от
изтърпените наказания в пенитенциарна институция.
Ето
защо и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, СРС – НО, 9-ти състав
е групирал наложените на осъдения Т. наказания по НОХД № 3026/2019 г. по описа
на СРС, НО, 1-ви състав и по НОХД № 11027/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти
състав, като е определил едно общо най-тежко наказание за тях „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 (две) години, и е постановил същото да бъда изтърпяно
ефективно при първоначален „Строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
буква „б“ от ЗИНЗС.
Със
същото определение и на основание чл. 24 от НК, съдът е увеличил така
определеното по отношение на осъдения Т. едно общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 2 (две) години – с 6 (шест) месеца, като общото
наказание, определено по отношение на осъденото лице – в размер на 2 (две)
години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“, е постановено да бъде изтърпяно
при първоначален „Строг“ режим.
На
основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК, съдът е приспаднал от така
определеното едно общо най-тежко и увеличено наказание времето, през което
осъденият Т. е бил задържан по всяко едно от посочените наказателни
производства и/или е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по делата, включени
в кумулираните осъждания.
Срещу така постановения
съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата инстанция документ – частна жалба
от адв. И.Г. – от САК, в качеството му на назначен служебен защитник на
осъденият В.Д.Т., която съдът намери за допустима,
като подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 306,
ал.3, вр. чл.319, ал.1 от НПК, но по съществото й
неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд, че са налице
предпоставките за групиране на наказанията, наложени на осъдения Т. по присъди,
постановени по НОХД № 3026/2019 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав и по НОХД №
11027/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, тъй като деянията, предмет на
образуваните и приключили наказателни производства, са извършени от осъдения при
условията на реална еднородна съвкупност, преди да е влязла в сила присъда
срещу него за което и да било от тях.
Така,
видно от справката за съдимост на Т., същият е осъждан, както следва:
-
с определение за одобряване на споразумение от 22.02.2019 г.,
постановено по НОХД № 3026/2019 г. по описа на СРС – НО, 1-ви състав, влязло в
сила на същата дата, Т. е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК, извършено на 06.12.2018 г., като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година при първоначален
„Строг“ режим на изтърпяване;
-
с определение за одобряване на споразумение от 19.08.2020 г.,
постановено по НОХД № 11027/2020 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав, влязло в
сила на същата дата, Т. е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК,
извършено на 06.12.2018 г., като му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 (две) години при първоначален „Строг“ режим на
изтърпяване.
Налице
са следователно, предпоставките, визирани в императивната законова разпоредба
на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за определяне на едно общо най-тежко
наказание на осъдения, измежду така наложените му за съвкупността от
престъпления.
Правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е определил за изтърпяване от
осъдения едно общо най-тежко наказание измежду наложените му за съвкупността от
престъпления, а именно – в размер на най-тежкото от тях – наложеното му по НОХД
№ 11027/2020 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав – „Лишаване от свобода“ за
срок от 2 (две) години.
Правилно СРС е приел, че не са
налице предпоставките за групиране на наказанията, наложени на осъдения с
останалите съдебни актове, доколкото деянията, за които осъденият е
санкциониран с предходни съдебни актове, не се явяват в съвкупност с тези –
предмет на извършеното групиране. Престъпленията, за които Т. е осъден с
посочените съдебни актове, наказанията по които са групирани от СРС, са
извършени при условията на рецидив спрямо предходните му осъждания.
Правилно
и законосъобразно е определен режимът на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване
от свобода“. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, съдът определя първоначален
„Строг“ режим на осъдените на лишаване от свобода: а) за повече от 5 години за
умишлени престъпления; б) за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече
от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“,
което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо
от реабилитацията; в) за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок
на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години.
В
конкретния случай, видно от справката за съдимост на лицето и от справката от
ГД „ИН“ – МП, в периода от време от 11.01.2012 г. до 29.09.2017 г., осъденият Т.
е търпял наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 (седем) години и 6 (шест
) месеца, наложено му за съвкупността от престъпления, за които е осъден по
НОХД № 15601/2001 г. на СРС, по НОХД № 17685/2011 г. на СРС, по НОХД № 596/2012
г. на СГС, по НОХД № 23165/2011 г. на СРС, по НОХД № 4697/2012 г. на СГС, по
НОХД № 19942/2011 г. на СРС, по НОХД № 19835/2012 г. на СРС и по НОХД № 3581/2012 г. на СГС. Преди изтичане на
5-годишен от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“,
Т. е извършил престъпленията, за които е осъден по НОХД № 3026/2019 г. по описа
на СРС, НО, 1-ви състав и по НОХД № 11027/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти
състав, които са тежки умишлени престъпления от общ характер. Ето защо и
правилно и законосъобразно първият съд е приел, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС за определяне
на първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наложеното на осъдения едно
общо най-тежко наказание за съвкупността от престъпления.
Осъденият
В.Д.Т. и неговата защита, възразяват срещу приложението на института по чл. 24
от НК от съда. В тази насока настоящият съдебен състав съобрази следното.
Разпоредбата на
чл. 24 от НК предоставя правната възможност на съда, в случаите, в които
наложените на осъдения наказания за престъпленията, включени в съвкупността, са
от еднакъв вид, да увеличи така определеното общо най-тежко наказание най-много
с една втора, като така увеличеното наказание не може да надминава сбора от
отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид
наказание. Приложението на този институт е бил предмет на задължително за
съдилищата тълкуване, дадено с постановление №
4/1965 г. на ОСНК на ВС и с тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, в които е посочено,
че когато се формира съвкупност от наказания, следва да се прецени дали тя
следва да се увеличи, с оглед разпоредбите на чл. 24 от НК. Това увеличение
винаги трябва да бъде подчинено на принципите, необходими за постигане на
целите на чл. 36 от НК, а именно – с оглед превъзпитателно и превантивно
действие върху осъденото лице и върху останалите членове на обществото. При
преценката за приложение на тази материално-правна норма – на чл. 24 от НК, в
съда трябва да е налице убеждение, че ако тя не бъде приложена, не биха се
осъществили желаните от законодателя цели на чл. 36 от НК.
В конкретния по
делото случай, видно от мотивната част на атакувания съдебен акт, такова
убеждение е било формирано у решаващия първоинстанционнен съдебен състав. Съдът
е преценил, че приложението на този институт се налага, предвид силно
обремененото съдебно минало на осъдения Т. – същият е осъждан многократно все
за тежки умишлени престъпления против собствеността на различни граждани,
насочени към облагодетелстването му по неправомерен начин и трайно изградените
престъпни навици и отрицателни ценностни модели, които не са били повлияни от
въздействие спрямо осъдения с наказателно-правни методи и средства, включително
по време на престоя му в пенитенциарно заведение. По тези съображения съдът е
приел, че определеното на осъдения Т. едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му за съвкупността от престъпления, следва да бъде увеличено с шест
месеца – до размер от 2 (две) години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“.
Настоящата
въззивна инстанция изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд в
тази насока, като намира, че правилно СРС е приложил института по чл. 24 от НК.
Жалбата на защитника на осъдения в противния смисъл се явява неоснователна.
Видно от
приложената и приета като доказателствено средство по делото справка за
съдимост на осъденото лице, за престъпленията, включени в съвкупността, за
които с атакувания съдебен акт му е наложено едно общо и най-тежко наказание по
реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на Т. са наложени наказания от
един и същи вид – „лишаване от свобода“ за различен срок. Налице е,
следователно, формално-правната предпоставка за приложение на института по чл.
24 от НК.
Според
настоящата инстанция, приложението на института е необходимо и с оглед
постигане целите на индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл. 36 от НК. Осъденият Т. е със силно обременено съдебно минало – осъждан е общо
седемнадесет пъти, все за тежки умишлени престъпления от общ характер, насочени
срещу собствеността на различни граждани, което, както е правилно отбелязал и
първият съд, го характеризира като личност със завишена степен на обществена
опасност, с трайно изградени престъпни наклонности и ценностна система, която
не съответства на изискванията на закона и добрите нрави.
Осъденият е
започнал престъпното си поведение още на млада възраст – през 2002 г., и
оттогава очертава траен, устойчив модел на престъпно поведение, като
демонстрира трайно незачитане на установения правов ред, и в частност – правото
на гражданите на собственост и владение върху вещи. По отношение на осъдения Т.
многократно е упражнявано въздействие посредством наказателно-правни методи и
средства, включително и в условията на продължителен престой в пенитенциарно
заведение, но това не е довело до премахване на изградените у същия отрицателни
ценностни модели и замяната им с положителни такива, или поне до мотивирането
му да се въздържа от последващи противообществени прояви, за да не бъде
ограничаван занапред в правата си, каквото се следва при налагане на наказание
по Наказателния кодекс.
Престъпленията, конкретно
включени в съвкупността, са извършени на една и съща дата – 06.12.2018 г.,
което допълнително завишава обществената опасност на извършеното и на личността
на техния извършител, доколкото демонстрира не съвкупност от случайни прояви в
живота на осъдения, а трайни престъпни навици и склонност към трайно незачитане
на установения правов ред и правата на гражданите.
Всичко изложено по-горе, мотивира
настоящата инстанция да приеме, че определеното на осъдения Т. едно общо и
най-тежко наказание измежду наложените му за съвкупността от престъпления, а
именно 2 (две) години „Лишаване от свобода“, не би било достатъчно за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК. Необходимо е това наказание действително
да бъде увеличено, по реда на чл. 24 от НК, с оглед да се даде възможност за
по-продължително корекционно въздействие спрямо осъдения в съответното
пенитенциарно заведение.
При индивидуализация на
наказанието за съвкупността от престъпления, допустима от наказателния закон –
чл. 24 от НК, правилно първият съд е съобразил обремененото съдебно минало на
осъдения Т., поставящо сериозни изисквания към корекционния процес и
многократното му санкциониране посредством наказателно-правни методи и средства
все за престъпления против собствеността на различни граждани, като въз основа
на това е приел, че определеното му едно общо най-тежко наказание за
съвкупността от престъпления, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 2
(две) години, следва да бъде увеличено, по реда на чл. 24 от НК с шест месеца,
до размер от една година „лишаване от свобода“. Така определеното общо и
увеличено наказание не надминава сбора от отделните наказания, наложени за
всяко от престъпленията в съвкупността, нито максималния размер, предвиден за
този вид наказание в чл. 39 от НК.
Действително, настоящият съдебен
състав констатира, че неправилно СРС е преценил, че увеличението на наказанието
на осъдения Т. с 6 (шест) месеца, е увеличение с една втора от наложеното му
наказание, което е и максимално допустимото по закон. Предвид обстоятелството,
че на осъдения е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му
за съвкупността от престъпления – в размер на 2 (две) години „Лишаване от
свобода“, то увеличението с една втора или с максимално допустимия срок по чл.
24 от НК, би било с 1 (една) година, а не с 6 (шест) месеца. Така увеличено,
наказанието не би надминавало сбора от отделните наказания. Констатираната
неточност при произнасянето на решаващия първоинстанционен съд, обаче, не
рефлектира върху правилността и законосъобразността на така постановения
съдебен акт, тъй като именно увеличаването на наказанието на осъдения Т. с 6 (шест)
месеца, се явява необходимо, заслужено и достатъчно за постигане целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Настоящата инстанция изцяло се
солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд в тази насока, като
намира, че с оглед завишената степен на обществена опасност на дееца, така
определеното общо най-тежко и увеличено наказание, е справедливо и съответно на
обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в пълна степен на
изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското
наказателно законодателство, като видът и размерът му са съобразени с
визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция.
Същевременно, определянето му в размер под максимума, предвиден в закона – чл.
25, ал. 1 и чл. 24 от НК, не се явява несъразмерно тежко и е необходимо и
достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на осъдения и оказване
на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на
обществото. Възраженията на защитата в противния смисъл, СГС в този си състав,
намира за неоснователни.
Не намират опора в
доказателствената съвкупност и възраженията на защитата в смисъл, че
определеното общо най-тежко и увеличено наказание, отново не би постигнало
поправителното си и превъзпитателно въздействие спрямо осъдения. Действително,
както вече се посочи, обремененото съдебно минало на осъдения поставя сериозни
изисквания към корекционния процес. Тъкмо поради това осъденият следва да изтърпи
определеното от първия съд едно общо най-тежко и увеличено наказание, като по
този начин се даде възможност за по-продължителна работа с осъдения, в насока
неговото поправяне и превъзпитание. По-продължителния период на лишаване на
осъдения от свободата му на придвижване в пространството, се очаква да му
въздейства възпиращо срещу осъществяване на други престъпни прояви в бъдеще.
Действително, по делото не се
установява осъденият да е допускал нарушения на режима за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ по време на престоя си в пенитенциарно
заведение, но това обстоятелство не разколебава безусловно налагащия се извод,
че предвид сериозно обремененото му съдебно минало е необходимо по отношение на
Т. да се упражни по-продължително корекционно въздействие за срок, надвишаващ
този на определеното едно общо най-тежко наказание измежду съвкупността от
престъпления.
Настоящата инстанция не споделя и
възраженията на защитата в смисъл, че съдът е увеличил определеното общо
най-тежко наказание на осъдения с размер, който не е бил претендиран от
държавното обвинение. В тази насока, СГС дължи да отбележи, че преценката
относно необходимата степен на въздействие посредством наказателно-правни
методи и средства по отношение на личността на престъпния деец при групиране на
наказанията му, наложени с отделни присъди, е предоставена на съда, който е
обвързан от ограниченията, налагани от закона, не и от посоченото в
предложението на представителя на държавното обвинение.
Както вече се каза, правилно и законосъобразно
първият съд е определил режимът на изтърпяване на наложеното едно общо
най-тежко и увеличено наказание на осъдения – „лишаване от свобода“ за срок от две
години и шест месеца. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, съдът определя
първоначален „строг“ режим на осъдените на лишаване от свобода: а) за повече от
5 години за умишлени престъпления; б) за умишлени престъпления, когато не са
изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване
от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния
кодекс, независимо от реабилитацията; в) за умишлени престъпления, извършени в
изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното
наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две
години.
В конкретния случай, видно от
справката за съдимост на лицето и от справката от ГД „ИН“ – МП, в периода от
време от 11.01.2012 г. до 29.09.2017 г., осъденият Т. е търпял наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 7 (седем) години и 6 (шест ) месеца, наложено
му за съвкупността от престъпления, за които е осъден по НОХД № 15601/2001 г.
на СРС, по НОХД № 17685/2011 г. на СРС, по НОХД № 596/2012 г. на СГС, по НОХД №
23165/2011 г. на СРС, по НОХД № 4697/2012 г. на СГС, по НОХД № 19942/2011 г. на
СРС, по НОХД № 19835/2012 г. на СРС и по
НОХД № 3581/2012 г. на СГС. Преди изтичане на 5-годишен от изтърпяване
на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, Т. е извършил
престъпленията, за които е осъден по НОХД № 3026/2019 г. по описа на СРС, НО,
1-ви състав и по НОХД № 11027/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, които
са тежки умишлени престъпления от общ характер. Ето защо и правилно и
законосъобразно първият съд е приел, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК за определяне на първоначален „Строг“
режим за изтърпяване на наложеното на осъдения едно общо най-тежко и увеличено наказание
за съвкупността от престъпления.
Правилно и законосъобразно
районният съд е приложил закона, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК, е
приспаднал от така определеното на осъдения едно общо най-тежко наказание,
изтърпяната част от наказанията по включените в съвкупността дела. Правните
изводи на СРС в този смисъл са в унисон с императивната законова разпоредба на
чл. 25, ал. 2 от НК, съгласно която, ако наказанието по някоя от присъдите,
включени в съвкупността, е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е
от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.
Не са налице основания за
ревизия на изводите на първоинстанционния съдебен състав по отношение на
приложението на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК. Правилно съдът е
приспаднал от така определеното на осъдения едно общо най-тежко наказание,
времето, през което Т. е бил задържан и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по всяко от включените в съвкупността осъждания.
В заключение,
след обобщаване на резултатите от извършената цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменяне или
отмяна – неправилно приложение на материалния закон, наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила или явна несправедливост на определеното при
условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от НК едно общо,
най-тежко наказание спрямо осъдения В.Д.Т., поради което и с оглед изложените
съображения, постанови своето решение.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 13.10.2020
г., на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 9-ти състав, постановено по НЧД № 12408/2020
г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/