№ 27110
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110109830 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с
чл.22 ЗПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х.
Т. М., ЕГН ********** срещу „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК *********,
с която моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 240 лв.,
представляваща платена без правно основание сума по договор за паричен заем № 10136240,
сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда- 24.02.2022 г., до окончателното й плащане.
Ищецът Х. Т. М. , ЕГН **********, твърди, че с ответника са сключили договор за
паричен заем № 10136240 от 30.08.2021 г., по силата на който ответникът, в качеството си
на кредитодател, е отпуснал кредит в полза на ищеца, в качеството му на кредитополучател,
в размер на 409,03 евро / 800 лева/ при уговорени 13 погасителни вноски, всяка в размер на
34,92 евро / 68,30 лева/, със срок на заема от 26 седмици, при лихвен процент от 39,61 % и
ГПР от 41,14 %. Общата сума, която ищецът е следвало да върне, била 887,90 лв. Посочва,
че в чл. 12, ал. 1 от процесния договор било предвидено задължение за ищеца в седемдневен
срок от сключването на същия да осигури съдействието на трето лице, което да сключи
договор за поръчителство с ответника по отношение на процесния заем. Твърди, че съгласно
изискванията на договора третото лице подлежало на предварителна проверка от страна на
кредитодателя. При неизпълнение ищецът следвало да дължи неустойка в размер на 280,83
евро / 549,25 лв./ за извършването на допълнителните разходи от ответника във връзка
обезпечаване риска от просрочие по погасителните вноски. Посочва, че ответникът му
начислил посочената неустойка поради неосигуряване на поръчител или друго обезпечени в
срока. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба е погасил общо сумата от 1040
лв. посредством 7 платежни нареждания. Навежда твърдения за нищожност на процесния
договор като противоречащ на законоустановените императивни правила. Поддържа, че
договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК поради неспазена форма.
Посочва, че не било спазено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин,
като всички елементи по договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер на
шрифта- не по-малък от 12, в два екземпляра. Твърди нищожност на договора поради липса
1
на съществен елемент от съдържанието му – не бил посочен коректно ГПР по кредита.
Последният е бил посочен процентово, но нямало разписана методиката на формирането му,
нито компонентите му. Твърди, че посоченият ГПР бил неправилно изчислен, тъй като
действителният бил в размер на 159,29 %, тоест надхвърляла максимално установения праг
от 50 % по закон. Заявява, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора. Навежда твърдения за начална
невъзможност на потребителя в лицето на ищеца да осигури в краткия 7-дневен срок
поръчител, отговарящ на всички изисквания по договора. Поддържа, че не е могъл да влияе
върху съдържанието на договора. Твърди, че проверката за платежоспособност на
потребителя следвало да се извърши преди сключване на договора. Посочва, че
предвидената неустойка накърнявала добрите нрави, като излизала извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено неоснователно
обогатяване. Поддържа, че неустойката обезпечава вредите от едно просрочено изпълнение,
с оглед което същата е нищожна, тъй като е недопустимо да се кумулира неустойката за
забава с лихвата за забава. Оспорва неустойката и по размер като прекомерна. Твърди, че в
нарушение на правилото на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответното дружество не
било включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка. Също така поддържа, че
клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна поради противоречие с добрите нрави
като надвишаваща трикратния размер на законна лихва за необезпечени заеми. В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната лихва води до недействителност и
на целия договор. В условията на евентуалност, претендира нищожност на отделни клаузи в
договора поради нарушаване на добрите нрави, респективно поради неравноправност.
Посочва, че ответникът е отпуснал заемна сума в размер на 800 лв., а ищецът е превел по
сметка на ответника сумата от 1040 лв. във връзка процесния договор, поради което моли за
осъждането му да върне 240 лв. като платени без правно основание/. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства. Прави искане ответното
дружество да бъде задължено да представи всички документи във връзка Договор за заем №
10136240/20.08.2021 г., включително Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, погасителен план и общи условия, както и справка
за всички извършени плащания по кредита, извършени от Х. Т. М. по Договор за заем №
10136240/20.08.2021 г. Моли да бъде изискано от трето неучастващо в делото лице -
„Изипей“ АД, да представи справка за извършени плащания от Х. Т. М. към „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК *********, за периода от 30.08.2021 г. до 24.02.2022 г. Моли
за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в
исковата молба въпроси.
Ответникът „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК *********, в срока по
чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с който оспорва иска като неоснователен,
необоснован и недоказан по размер. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор
за паричен заем № 10136240 от 30.08.2021 г., по силата на който ответникът, в качеството си
на кредитодател, е отпуснал кредит в полза на ищеца, в качеството му на кредитополучател,
в размер на 409,03 евро / 800 лева/ срещу възнаградителна лихва в размер на 87,90 лв., при
уговорени 13 погасителни вноски, всяка в размер на 34,92 евро / 68,30 лева/, със срок на
заема от 26 седмици, при лихвен процент от 39,61 % и ГПР от 41,14 %. Поддържа, че
предвидените в договора неустойки не са били начислени. Твърди, че с платената сума по
кредита от 1040 лв. ищецът бил погасил главницата по кредита- 800 лв., договорната лихва
в размер на 87,90 лв. и начислената лихва за забава в размер на 152,10 лв. Посочва, че
втората погасителна вноска по договора бил платена със забава- падежът й е бил на
28.09.2021 г., а ищецът заплатил 80 лв. на 08.10.2021 г. Поддържа, че процесният договор е
действителен и оспорените клаузи от ищеца не противоречат на императивни правни норми
и на добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Прави възражение срещу искането на ищеца по чл. 190 ГПК, тъй като не оспорва
2
обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор. Посочва, че погасителен
план е приложен с ИМ, а общи условия не може да представи, тъй като договорът не е
сключен при такива.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Между
страните е бил сключен договор за паричен заем № 10136240 от 30.08.2021 г., по силата на
който ответникът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал кредит в полза на ищеца, в
качеството му на кредитополучател, в размер на 409,03 евро / 800 лева/ срещу
възнаградителна лихва в размер на 87,90 лв., при уговорени 13 погасителни вноски, всяка в
размер на 34,92 евро / 68,30 лева/, със срок на заема от 26 седмици, при лихвен процент от
39,61 % и ГПР от 41,14 %. Ищецът е заплатил по сметна на ответника сумата в размер на
1040 лв. във връзка договор за паричен заем № 10136240/30.08.2021 г.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че процесната сума от 240 лв. е излязла от
патримониума му и че е постъпила в имуществения комплекс на ответника (безспорно), в
който случай ответникът носи тежестта да установи наличието на основание за имуществено
разместване, като доколкото не се спори по съдържанието на сключения договор (чиито
клаузи се атакуват от ищеца), ответникът следва да докаже, че процесният договор е
валидно сключен при спазване изискванията на ЗПК, така и че клаузите отговарят на
изискванията на ЗПК конкретно по начина на определяне размера на ГРП, индивидуално
договаряне на клаузите.
Ответникът не сочи доказателства, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими и относими
подлежат на приемане.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено единствено за следните
документи - за задължаването на ответника да представи Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити и справка за всички извършени
плащания по кредита, извършени от Х. Т. М. по Договор за заем № 10136240/20.08.2021 г.,
доколкото по делото вече са представени препис от процесния договор, ведно с погасителен
план към него.
Следва да бъде уважено искането по чл. 192 ГПК да бъде изискано от третото
неучастващо в делото лице- „Изипей“ АД, да представи справка за извършените плащания
от Х. Т. М. към „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК *********, за периода от
30.08.2021 г. до 24.02.2022 г., за установяване датите, на които са плащани погасителните
вноски по кредита.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в ИМ въпроси, с изключение на въпрос № 1,
доколкото между страните безспорно, че ищецът е заплатил 1040 лв. за погасяване на
задължения по кредита.
Следва да бъде указано на ищеца да конкретизира каква част от процесната сума
твърди, че е платена като неустойка, респективно вида на неустойката, и каква част- като
възнаградителна лихва.
Съдът намира предявените искове допустими, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 129, ал. 2 и чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
3
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни каква част от процесната сума твърди, че е платена като
неустойка, респективно вида на неустойката, и каква част- като възнаградителна
лихва.
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 02.12.2022 г. от 11,00 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и екземпляр от
отговора на ответника.
ДОПУСКА представените от страните с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и справка
за всички извършени плащания по кредита, извършени от Х. Т. М. по Договор за заем №
10136240/20.08.2021 г.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 192 ГПК „Изипей“ АД да представи справка за
извършени плащания от Х. Т. М. към „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК
*********, за периода от 30.08.2021 г. до 24.02.2022 г.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице,
след като се запознае с доказателствата по делото, да изготви заключение, в което да
отговори на поставените в исковата молба въпроси, с изключение на въпрос № 1, при
депозит в размер на 250 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., като вещото лице да се уведоми за назначената
експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и
представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за
които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 от ГПК – ако твърдят
нови обстоятелства – да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги
узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства
от значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5