№ 242
гр. Ловеч, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310102360 по описа за 2021 година
Облигационен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от адв.Д.В. М., в качеството му на пълномощник на М. Ц.
АНТ. от гр.Ловеч против „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, ЕИК 7 *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ул.“Зографски манастир“№15, вх“Г“, ет.6, представлявано от Любомир Огнянов Танкишев и Зорница Красимирова
Янакиева и „Кредит Гаранция“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ул.“Манастирска“№41, вх.“Б“, ет.1, ап.2, представлявано от Управителя Лилия Иванова Богоева, в която изтъква, че
подзащитната му е страна по Потребителски кредит тип кредитна линия А1 бърз кредит №********* от 19.08.2021 год.,
сключен с „Кеш Кредит Мобайл"ЕАД, съгласно който същата трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 1
106.64 лева, при сума на получаване 900.00 лева, при срок на кредита от 12 месеца.
Във връзка с клаузата на чл.1, ал.2 от Потребителски кредит тип кредитна линия А1 бърз кредит №********* от
19.08.2021 год., сключен с „Кеш Кредит Мобайл"ЕАД, доверителката му сключва Договор за възлагане на поръчителство
с „Кредит Гаранция"ЕООД, с който да се обезпечи първоначално сключеният Договор за кредит.
Във връзка с така сключения Договор за възлагане на поръчителство, доверителката му следва да заплати
допълнително такса за гарант /поръчителство/ в размер на 464.76 лева, разсрочена на 12 месечни вноски, като сумата се
начислява към месечните вноски по кредита. По този начин общото задължение ще бъде в общ размер на 1 571.40 лева.
Счита, че Потребителски кредит тип кредитна линия А1 бърз кредит №********* от 19.08.2021 год., е нищожен,
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във
връзка с чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.1,
ал.2 от Потребителски кредит тип кредитна линия А1 бърз кредит №********* от 19.08.2021 год., сключен с „Кеш Кредит
Мобайл"ЕАД и Договор за възлагане на поръчителство, сключен с „Кредит Гаранция"ЕООД са нищожни, на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка
с чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП, като съображенията му затова са следните :
На първо място, Потребителски кредит тип кредитна линия А1 бърз кредит №********* от 19.08.2021 год., е
нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за гарант в размер
на 464.76 лева не е включена в ГПР и ГЛП. Чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за
предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече,
с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на
кредита. Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК, съгласно който ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
1
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи
освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидената сума в договора за гарант е скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на
разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се
заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 год. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави
и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип,
забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. В
тази насока е практиката на съдилищата в страната : Решение №260925 от 22.07.2021 год. по в.гр.д.№575/ 2021 год. на VII
състав на Окръжен съд-гр.Пловдив, Решение №261152 от 12.04.2021 год. по гр.д.№5608/2020 год. на XIV състав на
Районен съд-гр.Пловдив, Решение № 261553 от 21.05.2021 год. по гр.д.№14757/2019 год. на IX състав на Районен
съд-гр.Пловдив, Решение №262008 от 16.07.2021 год. по гр.д.№15249/2020 год. на XIX състав на Районен съд- гр.Пловдив,
Решение №261692 от 15.12.2020 год. по гр.д.№3782/2020 год. на XIV състав на Районен съд-гр.Пловдив.
Наред е това поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. С преюдициално
заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да
се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. В тази насока е
последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната : Решение №260925 от 22.07.2021 год. по в.гр.д.
№575/2021 год. на VII състав на Окръжен съд- гр.Пловдив, Решение №261152 от 12.04.2021 год. по гр.д.№5608/2020 год.
на XIV състав на Районен съд-гр.Пловдив, Решение №261553 от 21.05.2021 год. по гр.д.№14757/2019 год. на IX състав на
Районен съд-гр.Пловдив, Решение №262008 от 16.07.2021 год. по гр.д.№15249/2020 год. на XIX състав на Районен
съд-гр.Пловдив, Решение №261692 от 15.12.2020 год. по гр.д.№ 3782/2020 год. на XIV съставна Районен съд-гр.Пловдив.
Същевременно - посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член
6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че Договора за потребителски кредит е
неравноправен по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО /Решение № 1510/13.12.2019 год. по
в.гр.д.№2373/2019 год. на ПОС/.
Също така заявява, че има и нарушение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с § 13а, т.9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. В Директива 93/1 З/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание,
каквато безспорно
е клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за кредит тип кредитна линия №*********. В тази насока е и практиката на Съда на
Европейския съюз - Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11 и цитираната в него практика.
На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бр.35 от 2014 год., в сила от 23.07.2014
год.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. От разпоредбата на чл.10а от ЗПК следва, че клаузата на чл.1, ал.2 от
Потребителски кредит тип кредитна линия А1 бърз кредит № ********* от 19.08.2021 год., предвиждащи заплащането на
„такса гарант" в размер на 464.76 лева, водят до заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит
на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.
На следващо място, така посоченият чл.1, ал.2 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на
доверителката му е необходимо същата да сключи договор за гарант и то със свързано с Кредитодателя, дружество.
Именно и въз основа на чл.1, ал.2 от договора за потребителски кредит е сключен договора за гаранция с „Кредит
2
Гаранция"ЕООД. По този начин, клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за потребителски кредит и Договор за възлагане на
поръчителство с „Кредит Гаранция"ЕООД, са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.143
от ЗЗП.
Пояснява, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС
/Решение№4/2009 год. по т.д.№395/2008 год., Решение №1270/2009 год. по гр.д.№5093/2007 год., Определение №877 по
т.д.№662/2012 год. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а
целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез
която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи
се
прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали
уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1, предл.3-то от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
подзащитната му с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Именно и въз основа на това, клаузата за гарант и самият договор за гарант са нищожни като противоречащи на
добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез тях в размер
на 464.76 лева е в размер, равен на половината на сумата на отпуснатия кредит в размер на 900.00 лева. По този начин
безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящият случай, със
заплащането на сумата за такса гарант в размер на 464.76 лева, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост.
На последно място смята, че компетентен да разгледа настоящият спор, спрямо разпоредбата на чл.113 от ГПК е
РС-гр.Ловеч, тъй като в своята трайна практика, в последните години, ВКС налага именно това тълкуване на чл.113 от
ГПК. Изключително много е практиката по дела, заведени срещу застрахователни дружества, където ВКС приема, че
лицата по различни застраховки, са потребители на застрахователна услуга и затова исковете срещу тези дружества могат
да бъдат предявени и по местожителството на ищеца. Многобройни са и делата и на потребителите на електрически ток, по
заведени отрицателни установителни искове срещу търговските дружества за недължима начислена ел.енергия,
включително и отрицателни установителни искове срещу колекторски фирми за недължимост на задължения от страна на
длъжниците. Всички тези искове са разгледани от съдилищата по постоянното местоживеене на ищците, независимо, че
ответниците са имали седалище в други населени места. В този смисъл цитира Определение №257 от 06.04.2010 год. на
ВКС по ч.т.д.№194/2010 год., II т. о., ТК, Определение №4184 от 12.12. 2015 год. на ОС-гр.Варна по в.ч.т.д.№1767/2015
год., Определение №4186 от 12.12.2015 год. на ОС-гр.Варна по в.ч.т.д.№1801/2015 год., Определение №105 от 12.01. 2017
год. на ОС-гр.Варна по в.ч.т.д.№1594/2016 год., Определение №242 от 23.10.2015 год. на ОС-гр.Търговище по в.ч.т.д.
№127/2015 год., Определение от 20.05. 2010 год. на ОС-гр.Търговище по в.ч.гр.д.№144/2010 год., Определение №166 от
07.07.2015 год. на ОС-гр.Търговище по в.ч.т.д.№81/2015 год., Определение №123 от 01.06.2015 год. на ОС-гр.Търговище по
в.ч.т.д.№71/2015 год.
Моли съда въз основа на гореизложеното да приеме, че Потребителски кредит тип кредитна линия А1 бърз кредит
№********* от 19.08.2021 год., сключен с „Кеш Кредит Мобайл"ЕАД е нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е,
чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.1, ал.2 от Потребителски кредит тип
кредитна линия А1 бърз кредит №********* от 19.08.2021 год., сключен с „Кеш Кредит Мобайл"ЕАД и Договор за
възлагане на поръчителство, сключен с „Кредит Гаранция"ЕООД са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради
това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК, както и по
чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
Моли съда да осъди и ответните страни, да заплатят направените в настоящото производство разноски.
В законният едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, чрез
пълномощника си адв.Д.Д. от АК-гр.Ловеч, в който оспорва предявените искове по основание и размер и ги намира
3
неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло. Твърди, че изложените в исковата молба
твърдения са неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи с възникналите между страните правоотношения и
относимите към правния спор доказателства. Договорът за кредит тип „Кредитна линия“ съдържа всички предвидени в
чл.11 от ЗПК реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република България
законодателство, предвид което той е действителен.
Отговор на исковата молба е представен и от втория ответник „Кредит Гаранция“ЕООД, чрез пълномощника си
адв.Преслав Павлов, в който на първо място счита, че искът е недопустим предвид насочването му към ненадлежна страна.
Счита, че ответникът не е страна по Договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“ №*********
и не е пасивно легитимиран да отговаря за евентуални пороци на същия. По тези съображения моли съда да го остави без
разглеждане и да прекрати производството по отношение на представляваното от него дружество. По основателността на
исковата претенция оспорва предявеният иск по основание и размер, намирайки го за недопустим, неоснователен и
недоказан и моли съда да се произнесе с решение, с което да го отхвърли. Подчертава, че в исковата молба не се посочват
пороци на Договора за възлагане на поръчителство и Договора за поръчителство, като за пълнота на настоящия отговор
счита, че същите са действителни и са породили своето действие. Затова и като съобрази изложеното моли съда да приеме,
че предявеният срещу дружеството иск е недопустим и съответно производството да бъде прекратено. Моли да бъдат
присъдени и разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция ищцата, редовно призована, не се явява лично, но пълномощникът й адв.М. изразява
писмено становище, в което в случай, че е служебно ангажиран или възпрепятставн да се яви в съдебно заседание моли
съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Изцяло поддържа исковата молба и прожениет с нея доказателства, като
оспорва депозираните отговори на ответниците. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искови
претенции като основателни и доказани и осъди ответниците да заплатят сторените в настоящото производство разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за представител на ответните страните и моли
същото да бъде редуцирано до минималния размер.
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, редовно призован, не изпраща представител в хода на исковото
производство.
Ответникът Кредит Гаранция“ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и становището на процесуалните
представители на страните, изразено в писмена форма, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност,
по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
съдът приема за установени следните факти :
Представен като доказателство по делото е Договор ********* за потребителски кредит тип кредитна линия А1
бърз кредит, сключен на 19.08.2011 год. между кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр.София-1309, ж.к.“Света Троица“, ул.“Зографски манастир“№15, вх.“Г“, ет.6, представлявано от
Зорница Красимирова Янакиева, Любомир Огнянов Танкишев, от една страна и кредитополучателя М. Ц. АНТ. от
гр.****** от друга страна. Предмет на договора, видно от чл.1, ал.1 е Кеш Кредит предоставя на кредитополучателя
описания в договора потребителски кредит под формата на кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“, а
кредитополучателят го усвоява при предвидените в договора срок и условия, в съответствие с Общите условия за ползване
на услугите на Кеш Кредит тип „Кредитна линия“, в актуалната им редакция към всеки момент от действието на договора.
Кредитополучателят има право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на
предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя. Последният дава изричното си съгласие всяко последващо искане за отпускане и усвояване на сума да
се осъществява посредством кратки текстови съобщения SMS и посредством телефонни разговори с кеш Кредит, чрез
електронни канали и приложимите към тях Общи условия. Страните са се договорили, видно от чл.1, ал.2
кредитополучателят в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този
договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две ФЛ, наети на безсрочен трудов договор
с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв., одобрено от кредитодател дружество-
поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД банка съгласно
списък с одобрени от кредитодателя банка.
Ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД е предоставило на кредитополучателя потребителски кредит
тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“ при следните параметри, видно от чл.1, ал.4 на договора : Минимална сума, която
може да бъде усвоена по кредита 100 лева; Кредитен лимит – 900 лева; лихвен процент по кредита 40,00%. Като
обезпечение страните са се договорили чрез поръчителство от две ФЛ, наети на безсрочен трудов договор с минимално
месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена
4
от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. Начинът на усвояване на сумата е по
банков път или съгласно други налични способи. като условия за издължаване в договора е предвидено чрез анюитетни
вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума. Размерът на Годишния процент на разходите за всички
комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение №1, представляващо
неразделна част от настоящия договор. Годишният процент на разходите е изчислен в съответствие с Приложение №1 към
чл.19, ал.2 от ЗПК при отчитане на цитираните по-горе общи параметри и при следните допълнителни допускания : приема
се, че кредитът се предоставя за срок една година, считано от датата на първоначалното му усвояване, и че окончателното
плащане, направено на кредитополучателя, погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива;
главницата се погасява от кредитополучателя на равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на
първоначалното му усвояване; в случаите когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в
рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата,
направени от кредитополучателя, настъпват в рамките на период една година; лихвата и другите разходи се начисляват в
съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит; в
случай че за ограничен период от време или за ограничена сума се предлагат различни лихвени проценти и различни
разходи, се приема, че лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на договора, са тези с най-високите
стойности.
В Раздел II са уредени начините за усвояване и връщане на кредита, в следващия Раздел III какви са правата и
задълженията на страните, като видно от чл.7, ал.1 на Раздел IV – Неизпълнение е, че в случай на просрочие на вноска по
кредита и/или другите дължими суми съгласно условията на настоящия договор, кредитополучателят дължи на „Кеш
Кредит Мобайл“ЕАД лихва за просрочени плащания с годишен лихвен процент в размер на 10% от стойността на
съответно забавено плащане, ведно с направените както съдебно, така и извънсъдебно разходи за събиране на вземането,
като забавата и неизпълнението по кредити се отразява в ЦКР. Разходите за събиране на вземането включват разходи за
изпращане текстови съобщения (SMS) и напомнителни писма, разходи за извършване на напомнителни обаждания,
разходи за посещения на служител на кредитодателя на посочения от кредитополучателя адрес, както и разходи за
ангажиране на човешки ресурс в процеса по събиране на вземането. Страните постигат съгласие размерът на дължимите от
кредитополучателя на кредитодателя разходи за събиране на вземането по предходното изречение, да са в размер на 1 лев
за всеки ден забава и да не надвишават 30 лева за срока на кредита. За посещението на служител се съставя протокол, а в
случай че лицето не бъде открито на посочения адрес, се поставя напомнителен стикер.
Страните са се договорили, съгласно чл.12, ал.1 на Раздел VI, че „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД има право да
прехвърли правата и задълженията си по настоящия договор на трето лице. По всички неуредени в този договор въпроси,
видно от чл.16, ал.1, приложими са Общите условия, като в случай на противоречие между клаузи от Общите условия и
клаузи от настоящия договор, приоритет имат клаузите на договора.
Представен е Погасителен план към кредит №********* към Договор за кредитна линия А1 Бърз кредит
№*********, от който се разбира, че 12-те месечни анюитетни вноски са с начален падеж 19.06.2021 год. и краен –
19.08.2022 год., като размерът на всяка месечна вноска възлиза на 92,22 лева, включващи главница и лихва.
На 19.08.2021 год., в гр.София е сключен Договор за възлагане на поръчителство между „Кредит
Гаранция“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Слатина“,
ул.“Манастирска“№41, вх.“Б“, ет.1, ап.2, представлявано от Управителя Лилия Иванова Богоева, чрез посредник, наричано
накратко поръчител, от една страна и от друга страна М. Ц. АНТ. от гр.****** наричан накратко клиент/кредитополучател,
със следния предмет и срок на действие на договора : Поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички
задължения на клиента при условията и за срока а Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“
№********* от 19.08.2021 год. между клиента и кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД. Този договор влиза в сила в
момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в 5-дневен срок от одобрено искане
за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия А1
Бърз Кредит“ не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две ФЛ, наети на безсрочен трудов
договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1 500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-
поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД банка съгласно
списък с одобрени кредитодателя банки, достъпен на уеб-страницата https : //cashcredit.bg/ и не представи съответните
доказателства затова.
От Договор за поръчителство, сключен на 24.08.2021 год. в гр.София между кредитодателя „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД и поръчителя „Кредит Гаранция“ЕООД се разбира, че поръчителят се е задължава при условията на този
договор да отговаря спрямо кредитодателя за изпълнението на задълженията на М. Ц. АНТ., ЕГН-**********, които са
поети по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“ №*********, сключен между
5
кредитодателя и кредитополучателя – чл.1 на договора. Според чл.2 на договора за поръчителство поръчителят отговаря
солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията на договора за кредит в това число и за всички
последици от неизпълнение на тези задължения, включително лихви, такси, обезщетения, неустойки и всички видове
разноски по събиране на вземането. В чл.7 е посочено, че нищожността на някоя клауза от договора или на допълнително
уговорени условия не води до нищожност на друга клауза или на договора като цяло.
По иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с облигационна
претенция с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с предявяването на която ищцата цели със сила на присъдено нещо в
настоящото исково производство да обяви за нищожен Договор ********* за потребителски кредит тип кредитна линия А1
Бърз Кредит от 19.08.2021 год., сключен между нея и първия ответник „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД. Следва да се подчертае,
че нищожността е една от видовете недействителност, наред с унищожаемостта, регламентирани в българското право.
Нищожност на договора е налице, когато същият страда от толкова съществени пороци, че те му пречат да породи правното
си действие още към момента на сключването.
Една от предпоставките за предявяване на иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е наличието на правен
интерес, който според съда за ищцата е налице, тъй като между страните съществува спор относно действителността на
сключения договор. Предпоставките за предявяване на иска са следните : наличие на сключен договор между ищеца и
ответника; сключеният договор да противоречи на закона, да го заобикаля или да накърнява добрите нрави и да е налице
правен интерес от установяване на нищожността. Понятието „Противоречие със закона“ представлява несъответствие на
договора с определена императивна законова разпоредба, т.е. уговаряне на нещо различно от предписаното в закона,
сключване на забранена от закона сделка. Противоречието е обективен факт, който следва да се прецени от съда след
анализ на събраните по делото доказателства във всеки конкретен казус. „Накърняване на добрите нрави“ е налице, когато с
оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, договорът се явява несъвместим с тях.
Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Например един
от тях е принципът на справедливостта, който в гражданскияте правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите отделните правни
субекти.
При иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД тежестта на доказване е на ищцовата страна, защото се касае за
искане да бъде установен един правопрепятстващ факт - факта на нищожност на конкретно посочен в петитума на исковата
молба договор.
Безпорно се установява, че със сключването на процесния Договор ********* за потребителски кредит тип
кредитна линия А1 Бърз Кредит от 19.08.2021 год. се нарушава правната сфера на една от страните - в случая ищцата.
Безпорно е също и това, че от формална страна, сключения между страните договор за потребителски кредит по форма и
съдържание отговоря на законовите изисквания на чл.9, ал.1 от ЗПК, като се установява, че ищцата М. Ц. АНТ. като ФЛ
има качеството на потребител, на основание чл.9, ал.3 от ЗПК, а ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, като ЮЛ, което
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност има качеството на
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Според съда сключения между ищцата и първия ответник Договор ********* за потребителски кредит тип
кредитна линия А1 Бърз Кредит от 19.08.2021 год. е нищожен и противоречи на нормите на чл.11, чл.19, ал.4 във връзка с
чл.22 от ЗПК, както и на чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП, както накърнява добрите нрави.
Съгласно Решение №4/2009 год. по т.д.№395/2008 год. и Решение №1270/2009 год. по гр.д.№5093/2007 год. на
ВКС на Република България основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта
на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този
принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от
съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.З от ЗЗД.
Чрез накърняване на принципа на „добри нрави" по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на една от страните
/в случая ищцата/ с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Изхождайки от съдържанието на Договор ********* за потребителски кредит тип кредитна линия А1 Бърз
Кредит от 19.08.2021 год. съдът приема, че същия е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
6
защото сумата която се претендира за гарант в размер на 464.76 лева не е включена в ГПР и ГЛП. Чрез включването на
възнаграждението, предвидено по Договор за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, действителните
такива биха нараснали двойно, с което потребителят целенасочено или не е въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на кредита, още към момента на сключване на договора. ГПР по кредита,
видно от чл.19, ал.1 от ЗПК, изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая не е установен механизма,
по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него.
Също така, предвидената сума в договора за гарант представлява според съда скрит добавък към възнаградителната лихва и
като такава е трябвало да се включи в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК. Установява се, че е налице заобикаляне на текста на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 год. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер
на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването
в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 се приема, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния
контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. Същевременно - посочването на по-
нисък от действителния ГПР, представлява невярна, некоректна информация относно общите разходи по кредита и следва
да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че Договора за потребителски кредит е неравноправен по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО.
Със сключването на процесния договор е нарушена и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с § 13а, т.9 от ДР на ЗЗП, като съглано чл.3 на същата неравноправни клаузи са тези
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В
Директива 93/1 З/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквато безспорно
е клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за кредит тип кредитна линия №*********. В тази насока е и практиката на Съда на
Европейския съюз - Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11 и цитираната в него практика.
Освен това съдът счита, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всеки договор, имащ за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожен. В Глава IV от ЗПК е уредено задължение на всеки кредитор, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за потребителски кредити. Разгледан в този аспект, цитирания по-горе
договор е в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива. По посочения начин се
заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК.
Следователно след като ищцата, чрез пълномощника си установи фактите, на които основава своите искания, на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в съответствие с разпределената й от съда доказателствена тежест, то исковата й претенция
по главния иск се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
По така изложените съображения и най-вече при съобразяване на посочените по-горе Директиви, които са
транспонирани в българското законодателство и имат пряко приложение, съдът намира, че Договор ********* за
потребителски кредит тип кредитна линия А1 Бърз Кредит от 19.08.2021 год. е нищожен и противоречи на нормите на
чл.11, чл.19, ал.4 във връзка с чл.22 от ЗПК, както и на чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП, както накърнява добрите нрави.
С оглед уважаване на главния иск, то съдът счита, че не следва да се произнася по предявеният при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който ищцата иска съдът да приеме, че клаузата на чл.1, ал.2 от
Потребителски кредит тип кредитна линия А1 бърз Кредит №********* от 19.08.2021 год., сключен с „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД и Договор за възлагане на поръчителство, сключен с „Кредит Гаранция“ЕООД са нищожни, на основание
7
чл.26, ал.1 от ЗЗД поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с
чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
По разноските.
При този изход на процеса ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата разноските по делото в
размер на сумата 50 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща заплатена по сметка на съда държавна такса.
В тежест на ответниците е да заплатят на адв.Д.В. М. сумата в размер на 307,46 лева, на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, тъй като същият е осъществил
безплатно процесуално представителство на ищцата по настоящото граждански дело, на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, за
което съдът съобрази и представения по делото списък на разноски по чл.80 от ГПК. Що се отнася по предявения при
условията на евентуалност иск, по който съдът не се е произнасял, предвид уважаване на главния иск, възнаграждение по
него не се дължи на адв.М. и не следва да му се присъжда.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, Договор ********* за потребителски кредит тип
кредитна линия А1 Бърз Кредит от 19.08.2021 год., сключен между кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.“Зографски манастир“№15, вх.“Г“, ет.6, представлявано от
Любомир Огнянов Танкишев и Зорница Красимирова Янакиева и кредитополучателя М. Ц. АНТ., ЕГН-**********, с
постоянен адрес : гр.****** поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл.11, чл.19, ал.4 във връзка с чл.22 от
ЗПК, както и на чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Ц. АНТ., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.“****** при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, че клаузата на чл.1, ал.2 от Договор ********* за
потребителски кредит тип кредитна линия А1 Бърз Кредит от 19.08.2021 год., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.“Зографски манастир“№15, вх.“Г“, ет.6,
представлявано от Любомир Огнянов Танкишев и Зорница Красимирова Янакиева и М. Ц. АНТ., ЕГН-**********, с
постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.“****** и Договор за възлагане на поръчителство, сключен на 19.08.2021 год. между
„Кредит Гаранция“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Слатина“,
ул.“Манастирска“№41, вх.“Б“, ет.1, ап.2, представлявано от Управителя Лилия Иванова Богоева и М. Ц. АНТ., ЕГН-
**********, с постоянен адрес : гр.****** са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143, ал.1 и
чл.147 от ЗЗП, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ул.“Зографски манастир“№15, вх.“Г“, ет.6, представлявано от Любомир Огнянов Танкишев и Зорница Красимирова
Янакиева и „Кредит Гаранция“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Слатина“,
ул.“Манастирска“№41, вх.“Б“, ет.1, ап.2, представлявано от Управителя Лилия Иванова Богоева да заплатят на М. Ц. АНТ.,
ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.“****** сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК - заплатената по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ул.“Зографски манастир“№15, вх.“Г“, ет.6, представлявано от Любомир Огнянов Танкишев и Зорница Красимирова
Янакиева и „Кредит Гаранция“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Слатина“,
ул.“Манастирска“№41, вх.“Б“, ет.1, ап.2, представлявано от Управителя Лилия Иванова Богоева да заплатят на адв.Д.В. М.,
ЕГН-**********, съдебен адрес : гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б сумата в размер на 307,46 /триста и
седем лева четиридесет и шест стотинки/, на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, тъй като същият е осъществил безплатно процесуално представителство на
ищцата по граждански дело №2360/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
За предявеният при условията на евентуалност иск, съдът не присъжда възнаграждение на адв.Д.М., тъй като
този иск не е разгледан от съда, предвид уважаването на главния иск.
8
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9