Определение по дело №1165/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1003

 

                                  30.06.2020г, гр.Пловдив                          

                          

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       Председател: В. Шипоклиева

                                                        Членове: Фаня Рабчева

                                                                           Св.Узунов

 

като разгледа докладваното от съдията Рабчева в.ч.гр.д.№ 1165/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производство по чл.278, ал.1 и сл.ГПК

                        Постъпила е частна жалба от адв.С.В.С.,*** против Определение № 1768/ 10.02.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 13926/ 2019г. по описа на ПРС – ІХ гр.с., с което частично е уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за заповедното производство до размера на 80 лева вместо в претендирания от жалбоподателя размер от 300 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение в обжалваната му част и присъждане на пълния размер на претендираното на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение.  

                        Ответникът по частната жалба ЮЦБ ЕООД– гр.София, редовно уведомен, не взема становище по частната жалба.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

                        Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        В заповедното производство по чл.410 ГПК от жалбоподателя адв.С.С. като процесуален представител на  длъжника в производството Н. И. М. е подадено възражение по чл.414 ГПК , с формулирано искане във възражението за присъждане на адв.възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 300 лева с приложение на ДПЗС.  След указания от съда до кредитора за предявяване на иск по чл.422, ал.1 ГПК и непредявяването на такъв, с определение от 02.12.2019г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение.  С молба от 09.01.2020г. по чл.248, ал.1 ГПК жалбоподателят е поискал присъждане на поисканото с възражението по чл.414 ГПК адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА, което искане е било частично уважено от районния съд с позоваване на характера на заповедното производство като формално, с оглед на това и формализирането му чрез развиването му в писмена форма с установени стандартни, предварително типови образци за волеизявленията на съда и страните, поради което в случая се следва определяне на адвокатското възнаграждение по чл.6, ал.1, т.2 и т.3 от наредбата №1/2004г на ВадвС, а не по чл.7 от същата наредба. Извършено е и позоваване на съдебна практика / Определение № 377/ 24.07.2017г. по ч.т.д.№ 601/ 2017г. на ТК, І ТО на ВКС.

                        С частната жалба жалбоподателят излага съображения за претендирания за присъждане в пълен размер от 300 лева на адвокатаското възнаграждение с обстоятелствата, че процесуалният представител на длъжника е извършил проучване на книжата по делото, формиране на извод за основателността на претенцията и подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като същият е ангажиран и за процесуално представителство за производството.

                         Обстоятелствата, изложени в частната жалба принципно  се вземат предвид при уважаване на искането на жалбоподателя, независимо от което обоснованите от заповедния съд мотиви се възприемат и от настоящата инстанция като правилни. В преценката относно присъждане на адв.възнаграждение се отчита подаването на мотивирано възражение от страна на проц. представител на длъжника от една страна , от друга обаче следва да се отчете и вида и степента на оказаната правна помощ на длъжника от жалбоподателя, която действително се предпоставя от преглед на книжата по делото с оглед на което и осигуряване на необходимата услуга по чл.6, ал.1 т.2 и т.3 Наредба №1/ 2004г на ВАдвС.  На този етап от процедурата обаче същата не съставлява развито производство, по което се следва определяне на възнаграждението по материален интерес по чл.7 от Наредба №1/2004г на ВАдвС. С оглед обезсилване на издадената заповед за изпълнение не са налице и условия за развиване на такова производство в случая. С оглед на това правилно се намира определянето на адв.възнаграждение по чл.6, ал.1, т.2 и т.3 от наредбата, което в случая е определено над минималния размер , а именно в размера от 80 лева, което се явява съобразено с вида и  степента на оказаната правна помощ от страна на жалбоподателя на длъжника по делото.

                        По така изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна, а  обжалваното определение ще се потвърди като правилно.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л И  :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1768/ 10.02.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 13926/ 2019г. по описа на ПРС – ІХ гр.с., с което частично е уважено искането на адв.С.В.С.,*** за присъждане на разноски за заповедното производство до размера на 80 лева вместо в претендирания размер от 300 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

                        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            Председател:                                 Членове: