РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1037
гр. Пловдив, 20.05. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХIІ състав, в публично съдебно
заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р.П., като докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. д. № 2011 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Постъпила е жалба от Ц.Д.П.,
ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-118 от 02.05.2019 г. на директор
на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане № **********,
Протокол № 3045-15-8/13.02.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в
ТП на НОИ - Пловдив.
Недоволна от решението и разпореждането
в потвърдената част, иска отмяна на акта. Според жалбоподателката очевидно към
онзи момент е представила необходимите документи, въз основа на които е
отпусната пенсия по реда на §4 ал.1 от КСО и факта, че те впоследствие са
изчезнали, изгубени или ненамерени, по никакъв начин не води до извод за
недобросъвестно поведение от нейна страна, свързано със знание, че няма право
на отпуснатата й пенсия. Счита за
неотносимо позоваването на органа на влязлото в сила Решение №1132/28.01.2019
г. на ВАС по адм. дело № 3533/2018 г.
Твърди се липса на законово задължение на пенсионера да съхранява правнозначими
документи, както и, че липсват каквито и да било доказателства за твърдяната
недобросъвестност. Твърди също, че следва да бъдат погасени поради изтекъл
3-годишен давностен срок вземанията за лихви към 31.12.2015 г. Не е съгласен и
с извода на решаващия орган, че разпореждането на ръководителя на „ПО“ е
издадено след изтичане на едноседмичния срок по чл.10 ал.7 от НПОС, тъй като
срокът не е инструктивен. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него
разпореждане или обявяването му за нищожно.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Т.Б., който поддържа жалбата и
претендира разноски по делото.
Ответникът - директор ТП на
НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Вълчанова намира
жалбата за неоснователна, по доводи, подробно изложени в представеното по
делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, XII състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от
оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт което налага извод
за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледена по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Разпореждане № 65/02.07.2002
г. за отпускане на пенсия (л.19) на Ц.Д.П. е отпусната пожизнено пенсия по §4
ал.1 от ПЗР на КЗОО при трудов стаж от втора категория – 18 г. 07 м. 23 д. и трета
категория 19 г. 00 м. 09 д. или общ осигурителен стаж ,превърнат в трета
категория – 42 г. 04 м. 00 д., при навършена възраст към датата на подаване на
заявлението – 11.04.2002 г. 55 г. 11 м. и
индивидуален коефициент – 1.830.
Във връзка с направен
преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от проверка
законосъобразността на отпуснатата на П. пенсия, поради което, с писмо изх. № К
- 22987/20.05.2013 г. (л.30) от лицето е изискано да представи оригиналните
документи за удостоверяване на трудов/осигурителен стаж. П. не представя
исканите документи.
След стартирана процедура по
реда на чл.108 ал.1 т.1 от КСО, проведена служебна кореспонденция с посочените
от лицето работодатели, са събрани доказателства относно редовно оформен
осигурителен стаж на жалбоподателката за периода от 01.01.1920 г. до 01.11.2001
г. от трета категория труд - 30 г. 05 м.
29 дни, като е констатирано, че лицето
няма стаж, положен при особени условия на труд (първа и втора категория).
С разпореждане № **********,
Протокол № 2142-15-45/19.10.2016 г. (л.85) на ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл.99 ал.1 т.5
от КСО (действаща разпоредба, ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) е
отменено разпореждане № 65/02.07.2002 г. и всички последващи го, и на Ц.П. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1-2 от КСО,
считано от 15.10.2009 г. пожизнено.
С Решение № 2153-15-1/03.01.2017
г. (л.91) директорът на ТП на НОИ-гр.
Пловдив оставя без уважение жалбата на П. срещу цитираното по-горе разпореждане
на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено
Разпореждане № 65/02.07.2002 г. и всички последващи го и, с което е отпусната
пенсия при спазване на разпоредбите на чл.68 ал.1 – 2 от КСО, считано от
15.10.2009 г.
С Решение № 359 от 16.02.2018
г. (л.102) по адм.дело № 1048/2017 г. Пловдивският административен съд е
отхвърлил жалбата на Ц.П. против Решение № 2153-15-1/03.01.2017 г. на директора
на ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане № **********,
Протокол № 2141-15-45/19.10.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - гр.
Пловдив, в частта, с която е отменено разпореждане № 65/02.07.2002 г. и всички
последващи го. Така постановеното съдебно решение е потвърдено с Решение № 1132
от 28.01.2019 г. (л.98) по адм. дело № 3533/2018 г. на Върховен административен
съд.
Последвало е издаване на
Разпореждане № **********, Протокол № 3045-15-8/13.02.2019 г. (л.116) на ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Пловдив, с което на основание чл.98
ал.2 във връзка с чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО е постановено жалбоподателката да
възстанови недобросъвестно получената сума за пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 15 778.16 лв., от които главница за периода от
01.01.2009 г. до 31.10.2016 г. в размер на 8 099.12 лв. и лихва в размер
на 7 679.04лв., начислена към 13.02.2019 г.
Недоволна от това
разпореждане, П. го е обжалвала пред решаващия орган, който с Решение №
2135-15-118/02.05.2019 г. (л.122) е заличил погасеното й по давност задължение
по Разпореждане № **********, Протокол № 3045-15-8/13.02.2019 г. за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 12 929.71 лв., от които
главница в размер 6 034.96 лв. и лихва за минало време в размер на 6 894.75
лв. и е оставил в сила разпореждането в останалата му част за събиране на
сумата от 2 848.45 лв., от които 2 064.16 лв. главница за периода от
01.01.2014 г. до 31.10.2016 г. и лихва – 784.29 лв., начислена към 13.02.2019 г.
Именно това решение, в
частта, с която е потвърдено Разпореждане № **********, Протокол №
3045-15-8/13.02.2019 г., е обжалваният в настоящото производство
административен акт.
Същото е връчено на
упълномощено от П. лице на 21.06.2019 г., видно от клеймото на приложеното копие
на пощенския плик (л.6), а жалбата е подадена на 03.07.2019 г. от лице, имащо
правен интерес.
Предвид изложеното, съдът
намира жалбата за допустима.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Оспореният административен акт – решението на директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Процесното разпореждане е издадено на основание чл.98 ал.2 във връзка с
чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО, като
административното производство е приключило с постановяване на предвидения в
чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ.
Като правно основание на процесното разпореждане, каза
се, са посочени разпоредбите на чл.98 ал.2, чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО. В тази връзка необходимо
е да се отбележи, че нормата на чл.98 ал.2 от КСО, дава възможност на
длъжностните лица по чл.98 ал.1 КСО да издават разпореждания и за
възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии, а тази на чл.114
ал.1 от КСО гласи, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл.113 КСО. Тук следва да се отбележи, че правилото на чл.114, ал.1 КСО е общо такова за Кодекса,
приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на
недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания,
като в тези производства компетентен орган е длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно
лице, определено от Ръководителя на поделението /така чл.114 ал.3 КСО/, докато
нормата на чл.98 ал.2 КСО дава специална компетентност и на други длъжностни
лица, вкл. и на това, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в съответното ТП на НОИ да издава подобни разпореждания, но само за
неоснователно изплатени суми за пенсии. В случая няма спор, че издателят на
разпореждането от 13.02.2019 г. е ръководителят на "Пенсионно
осигуряване" в ТП на НОИ – Пловдив, поради което е налице компетентността
по чл.98 ал.2 КСО на длъжностното лице, а тъй като актът на същия орган –
Разпореждане № **********, Протокол № 2141-15-45/19.10.2016 г. е издаден на основание чл.99 ал.1 т.5 от КСО,
то безспорно е налице и търсената от закона хипотеза на неправилно отпусната
пенсия.
Предвид изложеното по-горе, неоснователно е
възражението на жалбоподателя в насока издаване на разпореждането от
некомпетентен орган, поради което същото е нищожно.
В случая с Ц.П. се установява, че проблемът касае
липсата на предпоставката – осигурителен стаж по условията на §4 ал.1 от ПЗР на
КСО наличие на 15 години стаж при условията на втора категория труд, тъй като,
от една страна, за определен период от време – от м.11.1965 – м.12.1969 г.,
м.10.1971 г. – м.12.1978 г. и м.01.1979 г. – м.06.1984 г. (видно от писмо изх.
№ Ц-5506-09-582#1/22.05.2020 г. на началник отдел „ООА“при ТП на НОИ –
Кюстендил), лицето не е представило документи, удостоверяващи изобщо
трудов/осигурителен стаж, а, от друга страна, в нито един от документите,
представени от лицето за останалите периоди на прослужено време, не се
установява положен труд при условията на втора категория.
Горното се подкрепя и от събраните по
административната преписка и по делото доказателства, а именно: - видно от
копието на оригиналното заявление за отпускане на пенсия (л.209), при
подаването му пред РУ „СО“ при НОИ, П., на първо място, е представила трудова
книжка, която е издадена на 20.10.1970 г. и е надлежно оформена от всяко едно
предприятие, според която П. е работила е работила в ЗРНА – Варна като
чертожник, а в същото време – в трудова книжка № 61/20.10.1970 г. е записана
длъжност „конструктор VI ст.“, като се констатира, че към всяка една от тези
длъжности е посочено прослужено време по години, месеци и дни. Представила е и
два броя удостоверения обр. УП-2: - № 201/07.12.2001 г., издадено от „Черно
море“ АД – Варна и № 533/13.12.2001 г., издадено от „СБР – Варна“ АД). Пак
според трудовата книжка, в заявлението П. е посочила, че е работила в ТУ
„Бетонови и стоманови изделия“ София като монтажник – т.26; в Управление
„Строителна механизация“ София като помощник техник – т.66и; в ДМУ
„Енергомонтаж“ София – като началник строителен обект – т.66и; в „Черно море“
АД – Варна – като началник отдел – ръководител работна група; в АОЗ на МЗ –
Варна – като ТРЗ и заверка от БТ – Варна – като безработна. Посочените точки на
трите длъжности по-горе в заявлението са такива от Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране (отм.), според които П. следва да е полагала труд при
условията на втора категория.
В същото време, от представеното копие на трудовата
книжка се удостоверя, че през различните периоди на трудова дейност, П. е
работила както следва: - в ЗРНА – Варна в периода 19.10.1970 г. – 01.08.1971 г.
като конструктор; в НИПКИРЕ – от 01.08.1971 г. – като конструктор VI ст., а от 01.09.1974 г. е
преназначена като конструктор V ст. до м.11.1975 г., а от 01.11. до
01.01.1976 г. е преназначена в ВРЕ (не се чете добре от копието) като
конструктор IV ст., на която длъжност е работила
до 01.01976 г. Подробно в трудовата книжка са посочени предприятията,
длъжностите, работната заплата на лицето за всяка една длъжност, дата на
назначаване, преназначаване и освобождаване от длъжност, като се установява, че
при нито една от заверките на трудовия стаж на лицето не е посочено, че трудът
по всяка една от длъжностите е полагана при условията на втора категория труд,
което коренно се различава от подадената от П. информация в заявлението пред
надлежния орган.
На второ място, самата П., в сведенията, дадени пред
младши полицейски инспектор Петракиева (л.38), по време на извършваната от
Районна прокуратура – Пловдив проверка, е посочила, че: „…От 19.10.1970 г. до
14.10.1993 г. съм работила в Радиозавод – Варна като конструктор, началник
отдел и ръководител група. От 14.10.1993 г. до 01.03.1995 г. съм работила като
специалист ТРЗ в ЕООД „Пътища и мостове“. От 01.03.1995 г. до 01.10.200 г. съм
работила като ТРЗ в лечебно-оздравително заведение на МЗ до спирка „Журналист“.
След този период имам една цяла календарна година (12 месеца) в бюрото по труда
Варна. Общият ми трудов стаж е 30 г. плюс една година от бюрото по труда“. Т.
е. самата П. изобщо не твърди да е полага труд при условията на втора
категория.
При съпоставка на двата посочени по-горе документа –
заявление и трудова книжка, се вижда и очевидната разлика в осигурителите,
посочени в тях, а самият факт, че в обясненията си пред разследващия орган П. е
посочила предприятията, описани в трудовата й книжка, са индиция за невярно
подадени данни пред органа, отпускащ пенсиите.
Действително се констатира, че на втората страна от
заявлението, която се попълва от служителите на РУ „СО“, са попълнени данни по
видове категория труд, по години, месеци и дни, и в графите за труд от втора
категория са попълнени данни за послужено време от тази категория. Т. е.
очевидно, информацията, подадена от П. към органа, отпускащ пенсиите, е
посочена със съдействието на длъжностно лице от РУ „СО“, което обстоятелство
обаче е ирелевантно в случая, тъй като се касае за добросъвестността на
подателя на заявлението. Отделно от това, действията на длъжното лице са
предмет на наказателно преследване, за което е ноторно известно, че се е
развило.
Според чл.40
ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се
установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец.
Съответно, според чл.40 ал.3 от Наредбата, документите
по ал.1 и ал.2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а според чл.40
ал.5 от същата, в случаите, когато документите по ал.3 липсват, осигурителите
или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за
осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз
основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за
осигурителния стаж и за осигурителния доход.
Така, че в случая, при надлежно оформена трудова
книжка и при липсата на пълна информация от архива на НОИ за определени периоди
от прослуженото време на П., меродавна е информацията от трудовата книжка на
лицето, която в настоящия казус, безспорно се отличава от информацията,
посочена от П. в заявлението пред органите на РУ „СО“ – обстоятелство, което
съдът намира за абсолютно тенденциозно, сторено с цел отпускане на по-висок
размер на пенсията.
Ето защо правилно, правото й на пенсия е преценено в
съответствие с правно дължимото, макар и по-късно с Разпореждане № **********,
Протокол № 2141-15-45/19.10.2016 г. (л.85) на ръководителят на "ПО" в
ТП на НОИ – Пловдив.
Видно от съдържанието на разпоредбите, послужили за
основание за издаване на процесното разпореждане, се установява, че нормата на
чл.98, ал.2 КСО говори за "... неоснователно изплатени суми... ",
докато тази на чл.114 ал.1 КСО говори за
"... недобросъвестно получени суми... ". Очевидно е в тази връзка, че
всяка недобросъвестно получена сума задължително се явява и като неоснователно
извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неоснователно изплатена сума
за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице.
В този смисъл уредбата в КСО на материята сочи, че неоснователно изплатените
суми /не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и получил,
само, ако са получени недобросъвестно, т. е. лицето е знаело според
обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени
действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за поведение.
Ето защото и независимо, че на ръководителя на пенсионното осигуряване също е
дадено правото да издава разпореждания за възстановяване на неоснователно
изплатени суми, но само за пенсии, то на такова възстановяване от съответните
лица, които са получили този вид плащане именно и във връзка с уредбата по чл.114 ал.1 КСО, ще подлежат само получените
недобросъвестно от тях неоснователно изплатени суми за пенсии.
В този смисъл, неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че липсват каквито и да било доказателства за
недобросъвестността й, и че същата е била добросъвестна при подаване на
заявлението за пенсиониране. Безспорно се установи, че това не е така.
Следователно, спорът е относно приложението на
материалния закон - чл.114 ал.1 от КСО.
Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение чл.114 ал.1 от КСО предвижда недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които
са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от кодекса. В ал.2 на чл.114 от КСО
се сочи, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат
на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по т.1-3, в които
случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение.
Действително, както сочи и жалбоподателят в тежест на
административния орган е да докаже проявената от лицето недобросъвестност при
получаване на осигурителното плащане, а това той може да стори единствено с
данните, които се съдържат по административната преписка.
С писмо изх. № К-22987/20.05.2013 г. (л.30) началник сектор „ПО“ е указал на П. да
представи в 7-дневен срок, всички документи, удостоверяващи
трудовия/осигурителен стаж. За това писмо обаче, няма доказателства да е
връчено на лицето. С писмо изх. № МП-8764#1/05.02.2015 г. (л.34) П., с адрес ***,
е уведомена, че се извършва проверка на пенсионните досието и, следва в
7-дневен срок, същата да представи документи, удостоверяващи нейния
трудов/осигурителен стаж. Видно от представеното известие за доставка
(л.34-гръб) това писмо не е достигнало до лицето, тъй като е изпратено на
посочения от П. адрес ***, като на известието е направена отметка „непознат“.
Същевременно обаче, към 03.06.2016 г., когато П. е
давала обяснения пред разследващите органи, тя, на първо място е посочила
настоящ адрес ***, който напълно отговаря на данните от известието за доставка.
На второ място, лицето твърди, че не е получило писмо от ТП на НОИ за
представяне на документи, и, на трето място, самата тя твърди, че разполага
само с трудова книжка, с която да удостовери трудовия си стаж, и е приложила
копия от същата към дадените от нея сведения. Или иначе казано, безспорно Ц.П.
и била с ясното съзнание, че в случая органите на РУ „СО“ /ТП на НОИ/ са
констатирали разминаване между подадената информация от П. при подаване на
заявлението за отпускане на пенсия на 02.07.2002 г., информацията от регистрите
на ТП на НОИ и трудовата й книжка.
С оглед на това, в рамките на служебното установяване
на осигурителния стаж на П., не е констатирано наличие на действително положен
по условията на втора категория труд от 18 г. 07 м. 23 д. Именно това
обстоятелство е посочено и от ответния ръководител, като основание да се
приеме, че лицето е недобросъвестно.
Разликата между осигурителния стаж от втора категория
минимум от 18 г. 07 м. 23 д., въз основа на който е отпусната пенсията,
съгласно разпореждане № 65/02.07.2002 г.
и впоследствие установената липса на такъв от същата категория, е
значителна. Както бе посочено по-горе в мотивите, спорът относно размера на
осигурителния стаж на лицето е приключил с влязъл в сила съдебен акт.
Самият факт, че П. не доказва стажът действително да е
положен по условията на втора категория труд, а в същото време е получавала
пенсия в по-висок размер, сочи недобросъвестност от нейна страна. След като към
момента на отпускане на пенсията жалбоподателката е била на 55 г. 11 м. и при
толкова голяма разлика между осигурителния стаж, взет като база за пенсия през
2000 г. и реално установения, макар и в по-късен период, тезата на П. за
добросъвестност при получаване на цитираното осигурително плащане, не може да
бъде споделена.
За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на
чл.108 ал.1 т.1 от КСО не определя срок, в който органите на Националния
осигурителен институт могат да извършват проверки по пенсионните досиета, а ал.2
от същия текст задължава физическите лица да представят на контролните органи
на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения,
справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване
на осигурителното законодателство.
Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че в
Решението № 359/16.02.2018 г. по адм. д. № 1048/2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, потвърдено от ВАС, че в същото не се сочат
доводи за недобросъвестност и това е така, тъй като в Решение № 1132/28.01.2019
г. по адм. д. №3533/2018 г. по описа на ВАС, се сочи: „…Относно възраженията на
П., че според НПОС и КСО пенсионерите нямат задължение да съхраняват у себе си
подобни документи, след като им е отпусната дадена пенсия, съдът отбелязва, че
това обстоятелство само по себе си не е пречка да се установи действителния
осигурителен стаж и доход на лицето. Документите за осигурителен стаж и доход
се издават по утвърден образец от съответните осигурители по чл.40, ал.2 и 3 от
НПОС, въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд, поради което липсата на оригиналното
пенсионно досие не може да е пречка за възстановяването на документите по обр.2
и 3, като се използват вписванията в запазените ведомости. Както бе посочено
по- горе, касаторката е декларирала къде, кога и при кой осигурител е работила
и съобразно събраните от трето неучастващо по делото лице доказателства, се
установява категорично, че изводите на административния орган са правилни…“.
Каза се по-горе, П. е декларирала данни, различни от
тези в трудовата й книжка и от събраните в хода на проверката по чл.108 ал.1
т.1 от КСО документи от органите на НОИ, поради което няма спор, че пенсията и
от 2002 г. е отпусната в по-голям размер, благодарение на подадената от лицето
информация в заявлението от 11.04.2002 г. Отделно от това, воденото предходно
съдебно производство по разпореждането от 2016 г. е във връзка с промененият
размер на пенсията и няма отношение към констатираната недобросъвестност в
настоящото производство – касае се за два абсолютно различни казуса, именно,
както е посочил съдът, че въпросите за недобросъвестността се решават по реда
на КСО – чл.114 ал.3 от с. к. Сочената
разпоредба указва, че за възстановяване на сумите по ал.1 и 2 длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в
14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за
начет по чл.110 ал.1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл.110 ал.4,
което в случая е сторил ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя и в
насока, че не са установени „документи с недоказано съдържание“ въз основа на
които да е била отпусната пенсията, тъй като в хода на съдебното производство
копие на оригиналното досие беше предоставено от разследващите органи на МВР на
настоящата инстанция, която именно чрез него установи и посочените по-горе
разминавания в документите.
В този смисъл несъстоятелно е възражението на
жалбоподателя, че: „…При безспорно установената липса на оригиналното пенсионно
досие, при това по вина на административните органи в условията на грубо
нарушение на чл.9 от НПОС и на съответната Номенклатура на съхраняваните
досиета, твърдяното от длъжностното лице по чл.98 ал.2 от КСО, противоречи на
фактите и не отговаря на истината…“. В
представеното пред настоящата инстанция копие на пенсионното досие се съдържа
опис на документи – трудова книжка, въз основа на която първоначално е била
отпусната пенсията, както и посочените по-горе две удостоверения обр. УП-2 от
2001, както и удостоверение обр. УП-3 № 253/18.06.2002 г.(л.226), издадено от
„СБР – Варна“ АД , представено , ведно с писмо изх. № 268/19.06.2002 г. на
прокуриста на „СБР – Варна“ АД (л.225), с което се анулирано издаденото през
2001 г. удостоверение от това дружество. Действително, в досието на П. не е
открит опис на върнати документи. Следва да се отбележи, че съответните
длъжностни лица носят отговорност за това, че няма опис в досието на П., но
това не е предмет на настоящото съдебно производство. Още повече, че
разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
(действаща разпоредба, ДВ. бр.21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г.), при
чието действие е П. е подала заявлението за отпускане на пенсия (02.07.2002 г.),
предвижда по първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия да се
съставя пенсионно досие с номер - единният граждански номер на заявителя. Към
досието се прилагат: заявлението за пенсия; документите за осигурителен доход;
удостоверение за наследници; лични декларации; всички последващи заявления и
жалби на лицето; експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК); постановени актове, касаещи
осигурителните права на лицето. Следователно, към пенсионните досиета не се
съхраняват документи за осигурителен стаж,
поради което това не може да бъде препятствие за доказване на право на
пенсия на жалбоподателката.
Неоснователно е възражението и, че не е изследвана
възможността неправилно отпуснатата пенсия да се дължи на неправилно издадени
документи от осигурителите, на неправилна преценка на самия административен
орган, на технически грешки или друго. Видно от представената справка от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01997 г. до
31.12.1999 г. при пенсиониране на П. (л.66), опис на осигурителния стаж на Ц.П.
(л.83 – л.84) от данните от трудовата й книжка и от подадената, при проверката
по чл.108 ал.1 т.1 от КСО, информация от осигурителите (обр. УП-2 №
131/10.09.2016 г., издадено от „Черно море“ АД – Варна – л.72; обр. УП-2 №
489/16.09.2016 г., издадено от „Специализирана болница за рехабилитация –
Варна“ АД – л.74; обр. УП–3 № 130/10.09.2016 г., издадено от „Черно море“ АД –
Варна – л.78; обр. УП-3 № 490/16.09.2016 г., издадено от „Специализирана
болница за рехабилитация – Варна“ АД – л.79, писмо изх. № Ц5506-09.582#1/22.05.2020 г. на началник отдел
„ООА“ – л.190; удостоверение изх. № 80/02.07.2020 г., издадено от „Черно море“
АД – Варна – л.188;) безспорно се установява, че меродавна в случая е
информацията от трудовата книжка на лицето, въз основа на която, с разпореждане
от 19.10.2016 г. е определен осигурителен стаж от 30 г. 05 м. 29 д., което
изцяло се покрива с дадените обяснения на П. пред разследващите органи по
отношение на трудовия й стаж, а именно: - 30 г. плюс една година от бюрото по
труда.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и
относно неприлагане на чл.111 б."в" от ЗЗД. Това е така, защото
погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на всеки
отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за всяко едно
такова вземане (в случая отделни вземания за главници и лихви), произхождащи от
неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е
приложима специалната уредба на чл.115 ал.1 от КСО, действаща, обаче към
момента на възникване на всяко едно от тези вземания.
Съгласно чл.115 от КСО вземанията на НОИ за неправилно
извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и
надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания,
независимо от прекъсването на давността. След като законодателят в специалния
закон ДОПК е приравнил лихвата към публичните задължения, то и за нея се
прилага давността, която е за тези задължения. Като се има предвид, че лихвата
следва главницата, няма основание за разделяне на давността по отношение на
тях.
При това положение, за вземанията на НОИ, произхождащи
от неправилно изплатени пенсии (неправилно изплатени суми за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст) и съответно за лихвите върху тях за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2016 г., този петгодишен погасителен давностен срок започва да тече
от 01.01.2015 г. и съответно изтича към 31.12.2019 г., съответно за периода от
01.01.2015 г. до 31.05.2015 г., започва да тече от 01.01.2016 г. и изтича на
31.12.2020 г., а за периода 01.01.2016
г. – 31.12.2016 г., започва да тече от 01.01.2017 г. и изтича на 31.12.2012 г.,
като към датата на издаване на
процесното разпореждане 13.02.2019 г. и към датата на издаване на
потвърждаващото го частично решение - 02.05.2019 г., в съответствие с
приложимата редакция на разпоредбата на чл.115 ал.1 от КСО, петгодишният
давностен срок не е изтекъл.
При изчисляване на давностните срокове, включително и
при формиране на извод за изтичането им към настоящия момент, следва без
всякакво съмнение да се съобразят и разпоредбите на чл.115 ал.3 - 5 от КСО /в
приложимите редакции/, регламентиращи правила относно спиране и прекъсване на
давността. Така, на основание чл.115 ал.5 т.1 от КСО, давността е спряна на 03.07.2019
г. с депозиране на жалбата срещу процесното разпореждане, докато продължава
спорът относно вземането. Впрочем, на основание чл.115 ал.5 т.2 от КСО
давността е спряна още с образуване на административното производство по
издаване на разпореждането по чл.99 ал.1 т.5 от КСО, докато трае
производството.
И най-сетне, разпоредбата на чл.115 ал.1 предл. второ
от КСО /в приложимата редакция/ предвижда, че с изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
В случая за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии
(неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст) и за
лихвите върху тях за периода от 01.01.2014 г. от 31.12.2014 г., от 01.01.2015
г. до 31.05.2015 и от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., този десетгодишен
погасителен давност срок започва да тече от 01.01.2015 г., съответно 01.01.2016
г. и 01.01.2017 г. и изтича към 31.12.2024 г., съответно към 31.12.2025 г. и
31.12.2026 г.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че в
случая не е изтекъл, нито петгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата
на чл.115 ал.1 предл. първо от КСО, нито десетгодишният давностен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.115 ал.1, предл. второ от КСО за задълженията на
жалбоподателя, както за главници, така и за лихви.
Оплакването за просрочие на разпореждането по чл.10
ал.7 от НПОС е неоснователно, тъй като въпросният срок има инструктивен
характер, поради което и неспазването му не препятства възможността за издаване
на разпореждането и след него, респ. не обосновава неговата
незаконосъобразност. Това е така, тъй като, принципно, производството по
отпускане на пенсия в Република България е административно производство по
издаване на индивидуален административен акт от държавен орган – НОИ.
Правилата и сроковете по Административно-процесуалния
кодекс са много ясни. Сроковете за издаване/произнасяне на административните
актове, съгласно АПК са 14 дни и 1 месец,
в зависимост дали има произнасяне или мълчалив отказ (брои се от датата
на започване на производството). Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив
отказ.
Следва да се има предвид, че в съдебната практика няма
спор, че сроковете за обжалване са преклузивни, за разлика от сроковете за
издаване на административни актове, които са инструктивни.
Съгласно изложените в съдебната практика съображения
(напр. ТР №7/11.12.08) и след влизането на АПК в сила не е загубила действие
съдебната практика, изложена в т.8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по
гр.д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд, според която, за административния
орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността
да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издаденият по-късно акт е
действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Поначало институтът на
т.нар. „мълчалив отказ” или „мълчаливо потвърждаване” е създаден в полза на
адресатите на административните актове и в противоречие с тяхната същност е те
да се възприемат като пречка за атакуване на последвали изрични писмени актове
на администрацията.
С оглед изложеното настоящият състав на съда, приема,
че е налице недобросъвестност на П., което обосновава извод за
законосъобразност на оспореното решение, в частта с която е потвърдено
Разпореждане № **********, Протокол № 3045-15-8/13.02.2019 г. на ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
При този изход на спора и предвид претенциите на
ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лв., съобразно
разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно
фактическата и правната сложност на делото.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе,
Административен съд – Пловдив, XII състав:
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Д.П., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-15-118 от 02.05.2019 г. на директор на ТП на НОИ – Пловдив,
в частта, с която е потвърдено Разпореждане № **********, Протокол №
3045-15-8/13.02.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
- Пловдив.
ОСЪЖДА Ц.Д.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на Национален осигурителен институт гр.София сумата от 100 /сто / лева, разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14–дневен срок от съобщението му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: