Определение по дело №329/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 48/23.03.2011 г., постановено по Г.д. № 47/2010 г. Ардинският районен съд е осъдил С. М. О. и А. А. О. да отстъпят собствеността и предадат владението на А. М. О., М. М. О., С. М. О., С. М. А. и А. М. И. на 5/6 идеални части от следния недвижим имот: масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 112 кв.м., построена в собствено дворно място с площ 1235 кв.м., представляващо УПИ VІ, кв.41, с кад. № 364 по ПУП на Г.А., община А., одобрен със заповед № 338/07.05.1984 г. на Община А., при граници на имота: изток – УПИ VІІ-369 и УПИ VІІІ-367; запад – УПИ – 363; север – УПИ ІV-365 и УПИ 366 и юг – земеделски земи, като е отхвърлил иска в останалата му част за отстъпване на собствеността и предаване на владението на целия имот, като неоснователен. Със същото решение е отменен нотариален акт № 49, том І, дело № 674/2005 г. по описа на РС – А., до размера на 5/6 идеални части от процесния имот, като е отхвърлено искането в останалата част за отмяна на целия нотариален акт. С решението си първоинстанционнÞят съд е осъдил А. М. О., М. М. О., С. М. О., С. М. А. и А. М. И. солидарно да заплатят на С. М. О. и А. А. О. сумата в размер на 12 808.68 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в процесния имот, като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата от уважения до пълния предявен размер от 16 400 лв., като неоснователен. А. М. О., М. М. О., С. М. О., С. М. А. и А. М. И. са осъдени солидарно за заплатят по сметка на РС – А. сумата в размер на 512.35 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на предявеното насрещно искане за подобрения.

Недоволни от така постановеното решение в частта, с която първоинстанционния съд е уважил частично предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, са останали жалбодателите С. М. О. и А. А. О., който го обжалват Ч. процесуалния си представител, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В жалбата се сочи, че по делото било безспорно установено, че след 1990 г. въззивниците останали да живеят и владеят процесния имот. Със знанието и съгласието на общите наследодатели на ищците и първия ответник, ответниците стопанисвали и управлявали имота. Видно от пълномощно рег. № 689/20.04.1990 г., предишните собственици предоставили на първия ответник всички владелчески и собственически права по отношение на процесния имот, както и правото да се разпорежда с него. Волята на родителите им била къщата и дворното място да останат в собственост на ответниците, които от 1990 г. до 2000 г. в продължение на 10 години владели и понастоящем владеели процесните недвижими имоти като свои собствени с намерение да ги своят за себе си. Същите демонстрирали собственическите си права и намерения, извършвайки подобрения в имота. Въззивниците придобили имота по време на брака си още през 2000 г. и преди смъртта на бившите собственици, като през 2005 г. съдията по вписванията единствено констатирал и признал правото на собственост. Молят съда да отмени решението на Ардинския районен съд в обжалваната му част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените ревандикационни искове като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание, въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Въззиваемият А. М. О. лично и Ч. процесуалния си представител, а въззиваемите М. М. О., С. М. О., С. М. А. и А. М. И., представлявани от процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Излагат се съображения за основателност на предявения иск,, като се сочи, че с пълномощно рег. № 104/20.01.1991 г. не било предоставено право на ответника С. М. О. да прехвърля собствеността на имота на себе си съгласно чл.38 от ЗЗД. Пълномощното действало до смъртта на родителите на страните, като през 2005 г. ответниците се снабдили с нотариален акт. В имота били извършени подобрения, които въззиваемите приели да заплатят. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд, като им бъдат заплатени разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна .

Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан до размера на 5/6 идеални части от процесния имот и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. Не се спори по делото, че процесният имот, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 69 кв.м. и дворно място от 1200 кв.м., находящ се в Г.А., е бил закупен от родителите на ищците и първия ответник през 1975 г. През 1990 г. ищците, заедно със своите родители, заминали за Р Т. и се установили да живеят там, а в къщата останали да живеят ответникът С. М. О. и съпругата му - ответницата А. А. О.. Майката на ищците и първия ответник - С. С. О., починала на 11.06.2002 г., а баща им - М. М. О., починал на **.**.**** г. През 2005 г. ответникът С. М. О. бил признат за собственик по давностно владение на процесния имот с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 49/29.12.2005 г., том ІV, дело № 674/2005 г. по описа на РС – А.. При тези данни обосновано и правилно първоинстанционният съд е уважил предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС до размера на 5/6 идеални части от процесния имот и съответно е отменил нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 49/29.12.2005 г., том ІV, дело № 674/2005 г. по описа на РС – А. до размера на 5/6 идеални части от процесния имот. От доказателствата по делото не се установява ответниците С. М. О. и съпругата му А. А. О. да са придобили процесния имот по давностно владение. Същите не са отблъснали владението на собствениците, не са установили своя власт върху вещта и съответно не са демонстрирали намерение за своене. Обстоятелството, че ответниците с живели в къщата и са извършвали подобрения в нея не означава, че те са променили намерението си и от държатели са станали владелци на имота. Също така собствениците не са загубили собствеността си върху процесния имот, заминавайки за Р Т. и установявайки се да живеят там. Очевидно, че ответникът със семейството си е останал да живее в къщата, тъй като родителите му и неговите братя и сестри не са живеели в страната и съвсем логично е същият да извършва подобрения в жилището, в което живее. С. М. О. и съпругата му А. А. О. са демонстрирали действия, с които да отблъснат владението на собствениците и да установят свое владение върху процесния имот едва през 2005 г., когато са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 49/29.12.2005 г., том ІV, дело № 674/2005 г. по описа на РС – А.. Преди този момент такива действия не са били налице, още повече, че родителите им са били живи, а братята и сестрите им редовно са посещавали къщата, което се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели. По отношение на представеното по делото пълномощно рег. № 104/20.02.1991 г., то от същото не може да се направи извод, че родителите на страните са изразили воля къщата да остане собственост на ответника С. М. О., тъй като с това пълномощно Милан Мартинов Орлинов (М. М. О.) е преупълномощил брат си Северин Мартинов Орлинов (С. М. О.) да стопанисва и се разпорежда с процесния имот. Т.е. тези права първоначално са били делегирани не на ответника, както се твърди в отговора, а на неговия брат – ищеца М. М. О.. Освен това, приемайки да извърши правата по пълномощното, ответникът С. М. О. не демонстрира намерение за своене на процесния имот, а напротив приема да извърши действията от името и за сметка на собствениците – своите родители, след което същият дължи ответна сделка на упълномощителите си. Ето защо ответниците не са придобили процесния имот по давност, а същият е бил собственост на родителите на ищците и първия ответник, а след тяхната смърт е преминал в патримониума на законните им наследници.

В останалата му необжалвана част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 48/23.03.2011 г., постановено от Ардинския районен съд по Г.д. № 47 по описа за 2010 г. на същия съд. При този изход на делото следва да се присъдят в полза на въззиваемите направените пред тази инстанция разноски в размер на 300 лв.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/23.03.2011 г., постановено от Ардинския районен съд по Г.д. № 47 по описа за 2010 г. на същия съд.

ОСЪЖДА С. М. О., с ЕГН * и А. А. О., с ЕГН * и двамата от Г.А., У.”М.” № * да заплатят на А. М. О. от Г.А., У.”М.” № *, с ЕГН *, М. М. О. от Г.А., У.”М.” № *, с ЕГН *, С. М. О. от Г.А., У.”М.” № *, с ЕГН *, С. М. А. от Г.А., У.”М.” № *, с ЕГН * и А. М. И. от Г.А., У.”М.” № *, с ЕГН * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.