ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 388
гр. Шумен, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело №
20213600500472 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Община – Шумен, ЕИК *********,
представлявана от кмета Л.Д.Х., чрез старши юрисконсулт Р.В. срещу решение №
260362/06.10.2021 г. по гр.д. № 514/2020 г. по описа на ШРС, с което е признато за
установено, че А. Г. В. е едноличен собственик на недвижим имот – апартамент № 106, ет.2,
вх.5, ул. №, гр. Ш, ведно с избено помещение № 16 и съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, отхвърлен е иска за допускане на същия имот до
съдебна делба между Община – Шумен, като правоприемник на Ц.И.Ц., ЕГН ********** и
А. Г. В., изключени са от доказателствения материал по делото приходни квитанции №№
10905/27.01.2020 г. и 101906/27.01.2020 г. и Община Шумен е осъдена да заплати деловодни
разноски в полза на А. Г. В., в размер на 5 238.40 лева, както и държавна такса по сметка
бюджета на съдебната власт, в размер на 50.00 лева.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, като постановено в противоречие
със събраните по делото доказателства и материалния закон по съображения, подробно
изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго,
с което да бъде признато, че Община – Шумен, на основание чл.11 от ЗН е придобила в
съсобственост заедно с ответника А. Г. В., при равни квоти имот: апартамент № 106,
находящ се в гр. Ш., ул. №, бл., вх.5, ет.2 и му присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата А. Г. В., действаща чрез пълномощника
адв. Д. Е. от САК е депозирала отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли
1
въззивният съд да я остави без уважение, да остави без разглеждане като недопустим,
предявения за първи път пред въззивната инстанция от Община – Шумен положителен
установителен иск за собственост и върне въззивната жалба в тази й част, като прекрати
производството по делото досежно нея, и му присъди извършените по делото разноски,
включително заплатения адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита по
предявения с въззивната жалба положителен установителен иск за собственост. Счита, че
исковата молба не е подписана от Ц.И.Ц., потвърждение, за което са и приложените по
делото преписи от документи, които носят автентичния подпис на посоченото лице,
назначената СГЕ, както и фактът и, че нито едно от книжата по делото не са връчени лично
на ищеца, а чрез неговите съпруга и син, които след отговора на исковата молба по иска за
делба и след оспорване автентичността на подписа на Ц.Ц. са извършили отказ от
наследството му. С оглед на изложеното, намира, че искът за делба е недопустим на това
самостоятелно основание, поради което исковата молба следва да бъде върната, а делото в
частта за делба на процесния имот – прекратено, тъй като подписът върху исковата молба не
принадлежи на Ц.Ц. и Община – Шумен не е правоприемник на същия. Твърди, че с
отговора на исковата молба е направила изрично оспорване автентичността на
първоначалната искова молба за делба, на основание чл.193 от ГПК, тъй като подписът
върху нея не принадлежи на лицето Ц.И.Ц., поради което, като не е уважил искането й по
чл.193 от ГПК, първоинстанционният съд е извършил процесуално нарушение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
В хода на съдебното производство е настъпила смъртта на въззиваемата А. Г. В.,
починала на 14.02.2022 г., поради което с протоколно определение от 08.03.2022 г. на нейно
място е конституиран законният й наследник Ц.. Г. Д.. Последната участва в процеса чрез
пълномощника си адв. Д. Е. от САК, който заявява от нейно име, че поддържа депозирания
отговор на въззивната жалба.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Гр.д. № 514/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на Ц.И.Ц. срещу
А. Г. В., имаща за предмет иск за допускане делба на недвижим имот – апартамент с
идентификатор № 83510.658.6. 18.106, находящ се на адрес: гр. Ш., ул. № 38, вх.5, ет.2,
ап.106, със ЗП 43.40 кв., ведно с прилежащите избено помещение № 16, с площ от 2.63 кв.м.
и 0.580 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседи:
на същия етаж - 83510.658.6.18.105, 83510.658.6.18.104, 83510.658.6.18.107, под обекта -
83510.658.6.18.102, 83510.658.6.18.103, над обекта - 83510.658.6.18.110, придобит през време
на брака между страните по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот по
реда на НДИ от 30.03.1994 г., при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.
В срока за отговор ответницата е оспорила предявения иск като недопустим по
съображения, че исковата молба не е изготвена и подписана от сочения за ищец. По
същество е оспорила иска като неоснователен, излагайки твърдения, че имотът е придобит
изцяло от нея по дарение и непрекъснато давностно владение. Същият е закупен на
2
30.03.1994 г. след фактическата й раздяла с ищеца през м. януари 1994 г. и пълната му цена
е заплатена от баща й Г.В.М., с цел да я надари и да има къде да живее след раздялата със
съпруга й, като представеният от ищеца договор за покупко-продажба на имот по реда на
НДИ от 30.03.1994 г. е с невярно съдържание. Преди закупуването на имота, тя го е
ползвала под наем, за което е заплащала наемни вноски на Община – Шумен и упражнява
фактическа власт върху него от 01.03.1994 г. Владението й е явно, постоянно, непрекъснато,
несъмнено и спокойно, а намерението й да свои имота е ясно манифестирано. През годините
е владяла целия имот за себе си, заплащала е дължимите данъци, такси и консумативни
разноски и не е допускала друго лице до него, като спрямо нея не е имало отправени
претенции от някого. Ищецът никога не е имал ключ за имота, не е искал да му бъде
предоставен такъв и не е предявявал собственически претенции.
В срока за отговор ответницата е предявила насрещен иск за признаване за
установено, че е собственик на процесния имот като придобит въз основа на сделка, цената
по която е платена от баща й Г.В.М., като плащането е направено с дарствено намерение
спрямо дъщеря му, която да придобие собствеността, евентуално – по давностно владение,
считано от 30.03.1994 г., алтернативно – от 12.07.1996 г., алтернативно – от 2010 г., както и
за осъждане на Ц.И.Ц. да й заплати сумата от 1 200.00 лева – обезщетение за причинени й
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания.
С определение № 1750/14.08.2020 г. съдът е отделил предявения насрещен
осъдителен иск за сумата от 1 200.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди за
разглеждането му по друго дело.
На 05.10.2020 г. е настъпила смъртта на Ц.И.Ц., с оглед на което, с определение №
2600397/03.02.2021 г., съдът го е заличил като ищец по делото и, на основание чл.227 от
ГПК, вр. чл.11 от ЗН е конституирал на негово място Община – Шумен.
С определение № 260574/19.02.2021 г., постановеното по реда на чл.140 от ГПК
съдът е приел, че в срока за отговор ответницата е предявила инцидентни установителни
искове, съединени в условията на евентуалност, за установяване правото на собственост
върху процесния имот, с правно основание чл.21, ал.4 от СК и чл.124, ал.1 от ГПК, като се
излагат твърдения за липса на принос на бившия съпруг на ответницата в придобиването на
имота, както и твърдения за придобиване на същия по давност. Горното е възпроизведено и
в устния доклад по делото, с който на ответницата е указано, че следва да установи всички
въведени факти и обстоятелства относно основанията за придобиване изцяло собствеността
върху този имот, като влагане изцяло на лични средства в придобиването, липса на принос
на бившия съпруг, а касателно твърденията за придобиване на имота по давност – наличието
на всички законно предвидени предпоставки, обуславящи правото й да придобие имота по
давност.
С протоколно определение от 21.04.2021 г. съдът е открил производство по проверка
автентичността на представените от ищеца квитанции №№ 10905/27.01.2020 г. и
10906/27.01.2020 г..
3
В решението си съдът е посочил, че е сезиран с обективно съединени искове за
установяване на собственост и делба на недвижим имот с правно основание чл.21, ал.4 от
СК / чл.21, ал.1 от СК, обн. ДВ, бр. 41/28.05.1985, отм. /, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1
от ГПК и чл.34 от ЗС, като в мотивите си е приел за безспорно установено, че цената на
закупения недвижим имот изцяло е заплатена от бащата на ищцата, т.е липсват ангажирани
доказателства за предоставяне на някакви средства от страна на бившите съпрузи. От
доказателствата по делото става ясно, че родителят на ищцата е дарил на дъщеря си
средствата за закупуване на имота с намерение и желание същата да притежава собствено
жилище, в което да живее. Установява се по делото и, че бившите съпрузи са били
разделени още преди закупуване на апартамента, като сделката е осъществена по време на
фактическата им раздяла. Не на последно място, се установява по безспорен начин, че
ответникът не е участвал по никакъв друг начин, като няма данни да е проявил под някаква
форма съдействие / чрез влагане на труд, работа в домакинството / при реализирането на
това имущество. Напротив, събрани са категорични доказателства за липса на някакъв
принос от негова страна за придобиване на имота. Въз основа на горното, съдът е приел, че
липсва съвместен принос в придобиването на апартамента в гр. Ш., както и, че ищцата А.В.
го е придобила по дарение, извършено от нейния родител и е негов собственик, поради
което главния иск за установяване право на собственост следва да се уважи.
В диспозитива на решението съдът е признал за установено по отношение на
Община – Шумен, като правоприемник на Ц.И.Ц., че А. Г. В. е собственик на спорния имот
поради липса на принос в придобиването му от страна на починалия в хода на делото
Ц.И.Ц., отхвърлил е предявения от Община – Шумен като правоприемник на Ц.И.Ц. иск за
делба на същия имот, изключил е от доказателствения материал по делото приходни
квитанции №№ 10905/27.01.2020 г. и 10906/27.01.2020 г. и е осъдил Община – Шумен да
заплати деловодни разноски на А. Г. В., в размер на 5 238.40 лева, както и държавна такса
по сметка на ШРС, в размер на 50.00 лева.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
първоинстанционното решение е постановено при очевидна фактическа грешка, поради
следното:
В насрещната си искова молба ищцата А.Г. В. е навела твърдения, че закупеният по
реда на НДИ, през време на брака между страните недвижим имот е заплатен изцяло от
баща й, с намерението да я надари и да й осигури жилище, което да обитава след
настъпилата малко преди това фактическа раздяла между съпрузите, с оглед на което е
поискала от съда да признае за установено, че е собственик на процесния имот като
придобит въз основа на сделка, цената по която е платена от баща й Г.В.М., като плащането
е направено с дарствено намерение спрямо дъщеря му, която да придобие собствеността.
Изложеното е основание да се приеме, че е предявен положителен установителен иск
за собственост чрез трансформация на лично имущество на единия съпруг, имащ за правна
квалификация чл.21, ал.1 от СК от 1985 г. / обн. ДВ, бр. 41/1985 г., отм. ДВ, бр. 47/2009 г. /,
която разпоредба е била приложима към датата на придобиване на спорния имот. На
4
посочената норма съответства чл.23, ал.1 от сега действащия СК, а не, както погрешно е
посочил първоинстанционният съд чл.21, ал.4 от СК, съответстваща на чл.19, ал.3 от СК от
1985 г. / отм. /. Искът по чл.21, ал.1 от СК от 1985 г. / отм. /, респ. чл.23, ал.1 от сега
действащия СК е положителен установителен иск за трансформация на имащи несемеен
характер средства при придобиване на семейно имущество през време на брака, какъвто е и
предявеният в настоящото производство, докато искът по чл.21, ал.4 от сега действащия СК
е отрицателен установителен иск за оборване на установената в закона презумпция за
съвместен принос на двамата съпрузи за придобиване на имуществото, като в конкретната
хипотеза предявената от ищцата претенция не се основава на твърдения за липса на принос
на другия съпруг в придобиване на апартамента, а, че същият е закупен с изцяло лични
средства, при което въпросът за приноса на съпрузите е ирелевантен по отношение на
правния спор.
В случая, видно от изложеното по-горе, в доклада и в решението си
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с установителен иск за собственост с правна
квалификация чл.21, ал.4 от СК / чл.21, ал.1 от СК, обн. ДВ, бр. 41/28.05.1985, отм. /, с
твърдения за липса на принос на бившия съпруг на ищцата в придобиването на имота, като
в мотивите към решението си е изследвал както въпроса за наличието на съвместен принос
на ответника по иска в придобиване на имота, така и действително възведената от ищцата
претенция за придобиването му с изцяло лични средства, а именно с такива на баща й,
дадени с цел да я надари, като след обсъждане на всички относими факти и обстоятелства,
въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства е приел, че не се установява
съвместен принос на другия съпруг и, че ищцата е придобила имота по дарение, извършено
от нейния родител, поради което е негов едноличен собственик. Въпреки това, в
диспозитива на решението си, съдът е признал за установено по отношение на Община –
Шумен, като правоприемник на Ц.И.Ц., че А. Г. В. е собственик на спорния имот поради
липса на принос в придобиването му от страна на починалия в хода на делото Ц.И.Ц..
Като съобрази горното, както и решение № 31/04.03.2021 г. по гр.д. № 1919/2020 г., І
г.о. на ВКС, настоящата инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е постановен при
очевидна фактическа грешка във връзка с обективиране в диспозитива на решението
действителната воля на решаващия орган относно предявения насрещен иск с правно
основание чл.21, ал.1 от СК от 1985 г. / отм. /..
Предвид това и, че визираната нередност препятства, както правото на защита на
насрещните страни, така и произнасянето по въззивната жалба и подлежи на изправяне от
съда, постановил порочното решение по реда на чл.247 от ГПК, намира, че въззивното
производство следва да бъде прекратено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд
за иницииране на процедура по чл.247 от ГПК по отстраняване на допуснатата в решението
му очевидна фактическа грешка, след което делото да бъде изпратено на ШОС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 472/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Шумен.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Шумен за иницииране на процедура по чл.247 от
ГПК, за отстраняване на допуснатата в решение № 260362/06.10.2021 г. по гр.д. № 514/2020
г. по описа на същия съд очевидна фактическа грешка, като след произнасяне, делото бъде
върнато незабавно на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6