Номер 104205.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502537 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 7975/03.07.2020г. от В. В. М. , ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Св.Мина“, № 14, ет. 2, чрез адв. Т.Патаринска, в качеството на длъжник по
изп.д. № 20208080400379 на ЧСИ З.Д., срещу разпореждане от 11.06.2020г, обективирано в
съобщение изх. № 11815/25.06.2020г., с което му е отказано прекратяването на изп.д., както
и да бъде отменено разпореждането за приетите разноски в размер на 350.00лв. за
адвокатско възнаграждение, като всички разноски бъдат възложени в тежест на взискателя.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Видно от представената разписка за изпратен пощенски запис дължимата издръжка
за м.май 2020г. в размер на 180.00лв. е заплатена още на 14.05.2020г., обстоятелство, което
е потвърдено от взискателката, а изп.д. е образувано от нея на 18.05.2020г. Твърдението, че
изп.д. е образувано, понеже по-късното заплащане на сумата е несъстоятелно, т.к.
взискателката не е представила данни за банковата си сметка, въпреки здадените от съда
указания и срок за това. Въпреки направеното оспорване и представените доказателства за
плащане на дължимата издръжка за м.май 2020г., съдебният изпълнител е предприел
принудително изпълнение, като е запорирал трудовото му възнаграждение, нанасяйки пму
по този начин вреди и е уважил молбата за предприемане на други действия-опис на
движими вещи в дома му, запор на МПС.
Незаконосъобразно ЧСИ е приел за достоверна информацията, че взискателката е
материално затруднено лице и е уважил молбата й за опредляне на адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00лв., каквото реално не е платено. Не му е връчвано
съобщение изх. № 10152/08.06.2020г. , а заплащането на разноски за адвокатски хонорар е
осоприл още с молбата от 03.06.2020г., по която се е произнесъл с разпореждане от
11.06.2020г., което обжалва. Освен това ЧСИ няма правомощията да определя дали
взискателят е материално затруднено лице и да определя на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА
1
адвокатско възнаграждение.
Считайки направения отказ на ПЧСИ да прекрати изп.д. за незаконосъобразен и
неправилен се моли да бъде отменено обжалваното разпореждане, както и да бъде
отменено разпореждането за приетит разноски в размер на 350.00лв., като всички разноски
по изп.д., доколкото не е станал причина за завеждането му да бъдат възложени на
взискателя.
В писмени възражения в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателката Н. А. Д. ЕГН
**********, действаща като майка и законен представител на детето С.В.М. ЕГН
**********, двамата от гр. Варна, ул. „Дедеагач“, № 28, ет. 6, ап. 15, чрез адв. Ст.И.
оспорва жалбата, като недопустима в една част, евентуално неоснователна. Не е заплатена
цялата дължима сума за издръжката, като за периода от 05.05.2020г. до 14.05.2020г. са
останали дължими 42.00лв., не са заплатени разноските по изпълнението, включващи
определеното адвокатско възнаграждение от 350.00лв., а освен това длъжникът има
задължения и към държавата в размер на 137.00лв. Моли се жалбата да бъде оставена без
уважение. Иска да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от
ГПК и за настоящото производство.
ЧСИ е изложил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Предвид становището на
взискателя за получаването на заплатената издръжка за м.май 2002г. на 14.05.2020г., ЧСИ е
отказал да прекрати изп.д., понеже са отнася за дължимостта на издръжка и е приспаднал от
задължението за м.май 2020г. в размер на сумата от 180.00лв. Жалбата е недопустима
касателно приетите разноски, представляващи адвокатско възнаграждение от 350.00лв., като
подадена след срока за обжалване.
ВОС съобрази следното:
Изп.д. № 20208080400379 на ЧСИ З.Д. е образувано на 18.05.2020г. по искане вх. №
21637/30.11.2018г., към която е приложен изпълнителен лист № 4930/18.05.2020г., издаден
по определение от 22.04.2020г. по гр.д. № 3565/2020г. на ВРС36в полза на детето С.В.М.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. А. Д. , срещу В. В. М.
ЕГН **********, който е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180.00лв.,
считано от 22.04.2020г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, на осн. чл. 143 от
СК. За така присъдената месечна издръжка и законната лихва за забава, с молбата за
образуване на изп.д. е поискано запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като са
възложени на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, в случай, че не бъдат събрани
сумите по посочения способ. Поискано е също да бъде събрано и договореното с взискателя
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Видно от договор за правна защита и съдействие № 99899/18.05.2020г., сключен
между Н. А. Д. като майка и законен представител на С.В.М. и адв. Ст.И. е договорено
образуване на изп.д. и безплатно процесуално представителство на осн. чл. 38 от ЗА на
материално затруднено лице.
С ПДИ № 8677/21.05.2020г., връчена на В. В. М. на 02.06.2020г., последният е
поканен да плаща издръжка в полаз на С.В.М., като е уведомен, че за периода от
05.05.2020г. до 04.06.2020г. задължението му възбиза на сумата от 354.70лв., от която
главница от 180.00лв. и 174.50лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 04.06.2020г.
С молба № 5873/02.06.2020г. В. В. М. е представил доказателства за изпращането на
2
пощенски запис на сумата от 180.00лв., представляваща издръжка за м.05.2020г. за дете,
адресиран до Н. А. Д. , на 14.05.2020г.
С молба № 6011/03.06.2020г. В. В. М. е уведомил ЧСИ, че изп.д. е образувано без
основание, т.к. взескателката не е представила в срока, даден й от съда информация за
банковата си сметка. На 05.05.2020г. уведомил ВРС, че не е в състояние да плати дължимата
издръжка за м.май 2020г. На 14.05.2020г. изпратил пощенски запис и уведомил
взискателката. Следователно не е дал основание за образуване на изп.д. за принудително
събиране на сумата по издръжката, но на 18.05.2020г. тя го е образувала. Ако адвокатът
образувал делото не е бил уведомен е поискал да го уведоми ЧСИ и прекрати
производството. ЧСИ следва да вдигне наложения запор на трудовото му възнаграждение и
не предприема други изпълнитебни действия. Счита, че след като е платил преди образуване
на изп.д. задължението си, не дължи разноски, а сторените такива следва да останат в тежест
на взискателката. Оспорва дължимостта на адвокатско възнаграждение, пок по същите
съображения-не е дал повод за ангажиране на адвокат за принудително събиране на сумите.
Междувременно с разпореждане от 29.05.2020г. ЧСИ е приел по изп.д. адвокатски
хонорар в размер на 350.00лв. Разпоредил е да се уведоми длъжника, както и, че
разпореждането подлежи на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Това съобщение е
връчено на длъжника на 10.06.2020г. от ПЧСИ Миглена Желязкова на осн. чл. 44, ал. 1 от
ГПК, при удостоверен с подписа й отказ от страна на В. В. М. да го получи при личното си
посещение в кантората на ЧСИ.
На 01.06.2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в
„Джеронимо комерс Варна“ ООД за дължимата издръжка от 180.00лв. месечно.
С молба № 5777/01.06.2020г. Н. А. Д. , чрез адв. Ст.И. е поискала връчването на ПДИ
да стане по местоработата на длъжника, както и да бъде насроечн опис на движими вещи в
дома му. Иска и да бъде изискана справка от КАТ за това длъжникът притежава ли МПС,
които да бъдат запорирани.
С молба № 6423/10.06.2020г., към която е приложено становище Н. А. Д. , чрез адв.
Ст.И., страната е потвърдила, че сумата от 180.00лв. е получена на 14.05.2020г., но не и
лихвата за забава. Възразява срещу искането на длъжника да бъде прекратено изп.д.,
доколкото е за издръжка, дължима до 18-годишната възраст на детето.
С разпореждане от 11.06.2020г. ЧСИ е разпоредил да се приспадне от дълга платената
сума в размер на 180.00лв. –издръжка за м.05.2020г. Разпоредил е да се уведоми взискателя,
че отказва да образува производство за лихва, предвид липсата на присъдена такава в
изп.лист. Със същото разпореждане ЧСИ е отказал да прекрати производството и да вдигне
наложения запор. Разпоредил е да се уведоми длъжника, че отказа подлежи на обжалване на
осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Съобщението е връчено на М. на 25.06.2020г.
С разпореждане от 17.07.2020г. ЧСИ е присъединил държавата като взискател,
предвид данните от удостоверение № 030372001888188/27.05.2020г., изд. от НАП за
публични задължения на В. В. М. в общ размер на 132.69лв.
Постъпила е жалба вх. № 7975/03.07.2020г. от В. В. М. .
Настоящият състав приема, че е сезиран с жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати
производството по изп.д., на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ГПК, понеже е платил
задължението преди образуване на изп.д., и в частта за разноските, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК, т.к. не дължи такива, включително адвокатското възнаграждение в размер на
3
350.00лв., пак по причина, че е платил задължението преди образуване на изп.д. и
разноските следва да останат в тежест на взискателя.
Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
след като длъжникът, получил ПДИ на 02.06.2020г., още на 03.06.2020г. е подал молба вх.
№ 6011, с искане за прекратяване на производството поради плащане, предхождащо
образуването на изп.д., а като следствие-да бъде постановено сторените разноски да останат
в тежест на взискателя, възразявайки по дължимостта на адвокатско възнаграждение, щом
не е станал причина за ангажиране на адвокат и принудително събиране на суми, а при
постановения отказ от страна на ЧСИ да прекрати изп.д., съобщен на 25.06.2020., той на
03.07.2020г. е депозирал жалбата си, изхожда от надлежно легитимирано лице-длъжник по
изпълнението и е насочена срещу подлежащи на обжалване актове на ЧСИ, при наличието
на правен интерес.
Следва произнасяне по съществото на спора. Жалбата се явява неоснователна.
За да направи този извод, съдът има предвид това, че предмет на принудително
изпълнение по издадения по гр.д. № 3565/2020г. на ВРС изпълнителен лист е издръжка,
дължима от бащата в полза на ненавършило пълнолетие негово дете в размер на 180.00лв.
месечно, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи. Издръжката се дължи до
настъпване на обстоятелства, от значение за нейното изменение или прекратяване, обичайно
поради навършване на пълнолетие от детето. Изпълнителният лист е издаден по
постановените от съда привременни мерки в производството по исковете с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а от СК, но това определение има действие до
приключване на производството с влязъл в сила акт на съда и присъдената издръжка касае
многократни плащания. Ако делото приключи, като по спора бъде постановено влязло в
сила решение в смисъла на приетото с определението за привременни мерки, възможно е
това образувано дело дори да продължи, като бъде присъединено и изпълнителното дело по
издадения по решението изпълнителен лист. Бъде ли постановено решение в обратния
смисъл, на постановеното с определението по привременните мерки, разбира се изп.д. ще
бъде прекратено. Характерът на вземането-за издръжка на дете, налага изводът, че
плащането на една от ежемесечно дължимите суми за издръжка, макар и преди образуване
на изп.д., не изпълва състава на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и не представлява основание за
прекратяване/приключване на изп.д., паради това, че сумата по изпълнителния лист е
платена. Няма и друго основание, сред изчерпателно изброените в чл. 433 от ГПК. Не е
следвало прекратяване/приключване на изп.д., образувано по изпълнителния лист за
издръжка.
Неоснователни са оплакванията на длъжника, че поведението на взискателката,
образувала изп.д. представлява злоупотреба с право. Видно, издръжката за детето следва да
бъде платена с падеж пето число на месеца, за който се дължи. Платена е от бащата-длъжник
чак на 14.05.2020г., т.е. със закъснение. Той е възразил, че не е разполагал с банковата
4
сметка на майката на сина си. Видно от протокола 22.04.2020г. по гр.д. № 3565/2020г. на Х
състав на ВРС, съдът е указал на Н. А. Д. в тридневен срок да посочи банковата си сметка и
тя очевидно е изпълнила, щом в молбата си от 05.05.2020г. длъжникът В. В. М. сам е
посочил, че на 24.04.2020г. по делото е приложено копие от документ с информацията за
банковата сметка на Наталия Д.а, очевидно тя е изпълнила указанията на съда в срок. М. е
навел твърдения, че копието е в абсолютно нечетлив вид-черен лист. От една страна той не
е ангажирал доказателства за това свое твърдение, но щом документът е приет и приложен
по делото от съда, се налага извода, че твърденията му, че представлява нечетлив, черен
лист хартия са неверни. От друга страна, ако е искал е могъл да изпълни в срок по начина,
по който е постъпил на 14.05.2020г., като изпрати пощенски запис.
Освен гореизложеното, следва да се има предвид, че съгласно приложеното на л. 58
от изп.д. удостоверение, изд. от НАП длъжникът В. В. М. има и непогасени публични
задължения в общ размер на 132.69лв., които дължи.
Отказът на ЧСИ да прекрати изп.д. е законосъобразно постановен. Ако все пак за
длъжникът са настъпили вреди, то той е в състояние да защити правата си по предвидения в
закона ред за това.
Неоснователна е жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати изп.д.
Отговорността за разноските, включително и направените в изпълнителното
производство, е уредена в общите правила на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 79 от
ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати
съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда. В конкретния казус не е налице някое от посочените изключения,
освобождаващо длъжника от заплащане на разноските по изпълнението.
Като следствие от по-горе направения извод за неоснователност на жалбата срещу
отказа на ЧСИ да прекрати изп.д., неоснователна е жалбата и за дължимостта на разноските,
които длъжникът смята, че следва да останат в тежест на взискателката, предвид
разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ГПК и по-специално тази на т. 1 от същата правна норма,
доколкото изп.дело не е следвало да бъде прекратено на осн. чл. 433 от ГПК, въпреки, че
първото плащане по изпълнителния лист за издръжката за м.май 2020г. е направена преди
образуването му. Разноските обхващат и таксите, указани в ПДИ и адвокатското
възнаграждение. Възражение за дължимостта на разноските, представляващи такси за
образуване на изп.д. е направено още с молба № 6011/03.06.2020г., заедно с възражението
срещу образуването на изп.д. и като последица от направеното на 14.05.2020г. плащане на
издръжката за м.май 2020г., преди образуване на изп.д. По основанието за начисляване и
размера на тези такси възражения няма и съдът не следва да ги обсъжда. Неоснователността
на жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати изп.д. води до неоснователност на жалбата за
дължимостта на разноските от длъжника, включително и за адвокатското възнаграждение от
5
350.00лв.
Не следва да бъдат обсъждани съображенията в жалбата на длъжника, относно
приетите разноски в размер на 350.00лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК. Съобщението до длъжника № 10152/08.06.2020г.
му е връчено на 10.06.2020г., а подадената жалба е постъпила чак на 03.07.2020г., т.е. след
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. В съобщението му е била указана възможността да обжалва
разпореждането на ЧСИ от 29.05.2020г.
Вярно, че съобщението № 10152/08.06.2020г. е връчено на М. при удостоверен от
ПЧСИ отказ да го получи, на осн. чл. 44, ал. 1 от ГПК. Длъжникът е оспорил връчването на
това съобщение с жалбата си. Доколкото удостоверяването на ПЧСИ с подписа му за
обстоятелствата при връчване на съобщението представлява официален документ, издаден
от длъжностно лице, в качеството му на такова, в тежест на жалбоподателя е било да посочи
и поиска събирането на доказателства, предвид направените оспорвания, но не е. Налице е
редовно връчено съобщение на осн. чл. 44, ал. 1, предл. последно от ГПК. Като не е
последвало обжалване в предвидения срок, сега с жалбата е късно.
Вярно е и това че с молба № 6011/03.06.2020г., В. В. М. е оспорил заплащането на
адвокатски хонорар, но по съображения, че не е дал повод за ангажиране на адвокат и за
съдействие при принудително събиране на суми. Взискателката не е получила дължимата за
м.май 2020г. издръжка за детето на 05.05.2020г. и е ангажирала адвокат да заведе и води
изп.д., образувано на 18.05.2020г., за което както по-горе беше прието от съда, не следва да
бъде прекратено или приключено. Адвокатът е представил договор за правна защита и
съдействие, в който е указано, че е договорено възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, като
предоставя безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Възражението в
молбата обаче не се разпростира нито до произнасянето на ЧСИ по реда на чл. 38, ал. 2 от
ГПК, нито до приетата разноска за адвокатско възнаграждение в размера на 350.00лв.,
доколкото ЧСИ се е произнесъл чак на 10.06.2020г. и изрично е указал на длъжника, че
актът подлежи на обжалване, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалба в срока не е
последвало. Основанието и размерът на тази разноска са стабилизирани и не подлежат на
преразглеждане от съда.
Жалбата е изцяло неоснователна. Следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, но това, че двете страни са поискали присъждане на
разноски, съдът има предвид това, че не се дължат разноски в полза на длъжника. Той
следва да бъде осъден да заплати на адв. Ст.И. сумата от 200.00лв., представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно, в
представения на л. 24 от делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
адвокатът предоставя безплатна правна защита на материално затруднено лице и това е
достатъчно съдът да се произнесе по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 7975/03.07.2020г. от В. В. М. , ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „Св.Мина“, № 14, ет. 2, в качеството на длъжник по изп.д. № 20208080400379
на ЧСИ З.Д., срещу разпореждане от 11.06.2020г, обективирано в съобщение изх. №
11815/25.06.2020г., с което му е отказано прекратяването на изп.д., както и да бъде отменено
разпореждането за приетите разноски в размер на 350.00лв. за адвокатско възнаграждение,
като всички разноски бъдат възложени в тежест на взискателя, на осн. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА В. В. М. , ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Св.Мина“, № 14, ет. 2, да
заплати на адв. Станислава Маринова И., адв. № ********** с адрес гр. Варна, бул.
„Ген.Колев“, № 92, ет. 3, офис 32 сумата от 200.00лв., представляваща определено по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, предл. последно от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7