Р Е
Ш Е Н И Е №…
гр.К., ……...2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение,
в публично заседание на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при секретаря.................Х.К.………...………………............................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №1651 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са за
установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.535
и сл. от ТЗ.
Ищецът твърди, че на *** г. в гр.С. „П.“ ЕООД без протест и без разноски е
издал Запис на заповед, а от страна на П.Х.К. същият бил авалиран,
при условията, при които е издаден, за сума в размер на *** евро в полза на „Х.А.Р."
ЕООД (с предишно наименование „Х.А. ООД) и с падеж на *** г. След настъпването на *** г. на падежа на
вземането на „Х.А.Р.“ ЕООД (с предишно наименование „Х.А." ООД) от „П.“
ЕООД и П.Х.К., обективирано в горепосочения Запис на
заповед подал в Районен съд - гр.С. заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист при условията и по реда на чл.417 от ГПК въз основа на което било образувано ч.гр.д.№2743/2010 г. по описа на РС-С.
и издадена заповед за незабавно изпълнение за сумата *** евро, с левова
равностойност в размер на *** лв. представляваща вземане, произтичащо от Записа
на заповед, законната лихва върху сума от *** евро, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и за *** лв.
разноски, представляващи държавна такса, както и изпълнителен лист, издадени на
01.06.2010 г. Въз основа на молба на „Х.А.Р. ЕООД с входящ №*** г. на ЧСИ М.К.Ц.,
рег.№*** на КЧСИ, с район на действие- С. съд е образувано изп.д.№496/2010
г. срещу длъжниците „П.“ ЕООД и П.Х.К., като
изпълнително производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а въз основа на Молба за образуване на изпълнително производство, подадена
от страна на „Х.А.Р. ЕООД било образувано изп.д.№242/2019
г. по описа на ЧСИ В.Г.Г., рег.№*** на КЧСИ, с район
на действие Окръжен съд - В.. Със съобщение, получено на 09.05.2019 г. като заявител им било връчено Разпореждане №6582/16.04.2019 г. по
ч.гр.д.№2743/2010 г. по описа на Районен съд -С., с което съдът му
указал, че следва в едномесечен срок, считано от датата на получаване на същото
да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника П.Х.К. по смисъла
на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК като довнесе дължимата
държавна такса. Това обусловило правният му интерес от предявяване на иска
спрямо П.Х.К., с ЕГН-********** ***, за установяване съществуването на
вземането, произтичащо от Запис на заповед, издаден на *** г. от „П.“ ЕООД без
протест и без разноски и авалиран от П. Х.К., за
сумата *** евро, с падеж на *** г. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че има спрямо ответника вземане за сума в размер на ***
евро, с левова равностойност в размер на *** лв., произтичащо от Запис на
заповед, ведно със законната лихва от 29.05.2010 г. до окончателното изплащане
на вземането. Претендира съдебни разноски по заповедното и настоящото
производства.
В отговор на исковата молба, подаден
в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявеният иск. Твърди, че искова молба се градяла на твърденията на ищеца, че вземането му
произтичало от Запис на заповед, издаден на *** г. от „П.“ ЕООД без протест и
без разноски и авалиран от него, за сума в размер на ***
евро с падеж на *** г., за което е издадена по ч.гр.д.№2743/2010 г.по описа на
Районен съд-С. Заповед №1862 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Твърди, че „П.“ ООД никога не е
имало за седалище и адрес на управление на дейността в гр.Т., а това, което
било написано в Запис на заповед от *** година, а именно гр.К., и никога не
било пререгистрирано в ТР от своето учредяване на 14.04.2010 г. Позовава се на на чл.536, ал.1 от ТЗ като сочи, че Записа на заповед, не
съдържал задължителния реквизит посочен в т.4 на чл.535 - място на плащане, тъй като уговореното
място на плащане С. АД не съществувало. Реален способ за плащане в Запис на заповед от *** година не бил посочен. Поради липса на
БУЛСТАТ на "Х.А.-А.А." ЕООД, в Запис на
заповед от *** г., липсата на регистриран в Търговския регистър седалище и
адрес на управление на дейността на това търговско дружество от месец февруари
2008 година, както и липсата на регистриран в Търговския регистър ЕИК месец
февруари 2008 година, не можело да се счита за доказана идентичността на Х.А. ЕООД,
Твърди, че представената от ищеца под формата на ксерокопие запис на заповед от
*** година, като управител на "П." ООД не е издавал, както и не е авалирал. Под подписа, който бил положен след трите му
имена и ЕГН, ясно се виждали две печатни букви "н а", малко по-нагоре
отново под подписа печатна буква "д" и след нея ръкописна цифра
"6". При полагане на подпис, никога не поставял втора черта над тази
изписана от него при изписване на главната буква "П", а тук на
ксерокопието такава черта имало, но тя не била част от подписа. Подписът след
неговото ЕГН бил сканиран от някой друг документ и после бил пренесен и затова
го оспорва. Твърди, че нито на *** г., нито в периода *** г. - *** г., когато и
да е било, нито преди това или след това, "П." ООД не е получавала от
"Х.А." ЕООД нито изцяло, нито на части посочената в тази Запис на
заповед сума в размер на 11905 евро и 32 евроцента. Твърди, че от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. били платени на лизингодателя общо 40385.06 лв. За цялата 2008 година „П.“
ООД е изплатил всички лизингови вноски. Следвало да се има в предвид, че на
08.02.2008 г. било извършено авансово плащане на сумата от *** лв. и 13 ст. по
договора за лизинг. Твърди, че по изпълнително дело никога не е получавал нито
покана за доброволно изпълнение, нито копие от изпълнителен лист, нито копие от
заповед за незабавно изпълнение. За това, че пред ЧСИ Ц. било образувано
и.д.№496/2010 г., по което изпълнително
дело оказвало, че е длъжник, узнал едва на осмата година от образуването му -
на 27.08.2010 г., когато работодателят му „А.“ ООД получил
изпратеното му от ЧСИ М.К.Ц. съобщение с което го уведомявала, че срещу него по
молба на „Х.А.Р." ЕООД /с предишно наименование „Х.А.“ ООД/ булстат:***, с адрес гр.С. и въз основа на Изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№2743/2010 г. на РС-С. било образувано изпълнително дело
№2010***0400496. Бил лишен от възможността да поиска каквато и да е експертиза
за доказване на извършени манипулации и промени особено в записа на
заповед. В качеството си на управител на
"П." ООД, издал Запис на заповед, но не я авалирал,
но това не била тази Запис на заповед от *** г., приложена като ксерокопие към
исковата молба. Издал запис на заповед без да го авалира,
но не поради това, че дружеството е получило някаква сума от "Х.А."
ЕООД, а във връзка с Договор за лизинг по силата на който "П." ООД
взело л.а."***" - *** на цвят, с регистрационен номер ***. Запис на
заповед бил издаден във връзка с този договор. Този Договор за лизинг подписал
като управител на "П." ООД. След това не знаел нито кога, нито кой е
взел този лек автомобил. Твърди, че не е подписвал приемо-предавателен
протокол, нито е получавал автомобила. До колкото си спомнял, поради изминалия
дълъг период от време, стойността на лекия автомобил била около *** евро и
"П." ООД авансово превело на лизингодателя
двадесет процента от стойността на автомобила. До колкото си спомнял, срокът на
лизинга бил три години и запис на заповед и лизинговия договор подписал в един
и същи ден. Заявява, че това не е Запис на заповед от *** г., каквото
ксерокопие било приложено към исковата молба и се ползвало от ищеца за доказване
на исковата му претенция. До колкото си спомнял, Т.М.Н. била изгубила или
повредила единствения ключ на лекия автомобил, който тя ползвала за лични нужди
и поради това се наложило да се заплати и вземе друг ключ. Въз основа на
приложеното към исковата молба ксерокопие на записа на заповед от *** година,
"П." ООД, нито на *** г., нито в периода *** г. - *** г., когато и да
е било, нито преди това или след това, не било получавало от "Х.А."
ЕООД нито изцяло, нито на части посочената в тази Запис на заповед сума в
размер на *** евро и 32 евроцента. Счита, че поради това не е имало защо да се
задължава "П." ООД със запис на заповед да плаща на "Х.А."
ЕООД посочената в записа на заповед сума. По отношение на издателя "П."
ООД, твърди, че тогава бил един от управителите на дружеството. Докато бил един
от управителите на П., първоначално дружеството плащало редовно на лизингодателя месечните лизингови вноски, че от сметка
401/2 за периода 01.01.2008 г. до
31.12.2008 г. били платени на лизингодателя общо ***
лв. и за цялата 2008 г. „П.“ ООД изплатило всички лизингови вноски. Това обезмислело както посочената в ксерокопието на записа на
заповед сума от *** евро , така и датата на падежа и предявяването на записа на
заповед-*** г., защото за цялата 2008 г.
нямало незаплатено задължение по договора за лизинг. Следвало да се вземе
предвид, че на 08.02.2008 г. било извършено авансово плащане на сумата *** лв.
по договора за лизинг. Така записаните в приложеното към исковата молба
ксерокопие от запис на заповед от *** г. за сумата *** евро датата на падежа и
предявяването на този запис на заповед, неговите три имена, ЕГН и подпис под
текста „Авалираме това задължение при условията, при
които е прието“ били добавени допълнително и никога не били част от запис на
заповед от *** г. След като дружеството преустановило плащането на лизинговите
вноски, ключовете и документите на автомобила ако били у него лично щял да
отиде и да го върне на лизингодателя. Доколкото си
спомнял клаузите от договора за лизинг, при неплащане на две и повече лизингови
вноски, лизингодателят вземал автомобила. На 11.01.2010 г. подал молба до П.Ц.П., в
качеството му на управител на "П." ООД, в която посочил желанието си,
да прекрати участието си в дружеството, като продаде всичките си дялове на
него, в качеството му на съдружник. Цялата процедура по прекратяване на
участието му в дружеството била финализирана и
вписана в Агенция по вписванията Търговски регистър на 21.04.2010 г.. Доколкото
му било известно,
автомобилът бил взет от лизингодателя, след като
напуснал "П." ООД. Ако лизингодателят бил
изпълнил клаузата от договора за лизинг и бил взел от лизингополучателя лекия автомобил още след неплащане на
втората месечна лизингова вноска - нещо за което настоявал и пред лизингодателя и пред Пенчев, нямало да се формират
задължения от неплатени лизингови вноски. Пояснява, че подписът след ЕГН-то му
в записа на заповед не бил поставен лично от него, а бил откраднат т.е.
технически манипулиран, вероятно чрез копиране, сканиране или по друг начин и
оспорва истинността му на основание чл.193 от ГПК. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по доказателства,
становищата и доводите на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност
съдът за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е продължение на заповедното производство, с което е функционално свързан и цели консолидиране на правните последици на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, поради което бе изискано за прилагане ч.гр.д.№2743/2010 г. по описа на РС-С.. Предвид писмо изх.№*** г. на Председателя на РС-С. и приложената към него преписка по възражение по ч.гр.д.№2743/2010 г. съдържаща извлечение от деловодната програма за движение на делото се констатира, че ч.гр.д.№2743/2010 г. по описа на РС-С. образувано в заповедното производство, по което заявител е „Х.А.“ ЕООД е архивирано с арх.№971/2011 г. в служба „Архив“ на РС-С. и унищожено през 2017 г. поради изтичането на срока за съхранение - 5 г. от внасянето на делото в архива съгласно чл.65, ал.1, т.2 от ПАС. От извлечение от деловодната програма за движение на ч.гр.д.№2743/2010 г. по описа на РС-С. и документите извлечени от справката е видно, че заповедното производство е образувано на 31.05.2010 г. като ч.гр.д.№2743/2010 г. по заявление по чл.417 от ГПК вх.№11485/31.05.2010 г. на „Х.А.“ ООД против длъжника „П.“ ЕООД, с ЕИК:*** и длъжника П.Х.К. с ЕГН-**********, по което съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на 01.06.2010 г., с която е разпоредено длъжниците „П.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Ц.П. в качеството на издател и П.Х.К. с ЕГН-********** *** като авалист да заплатят солидарно на „Х.А.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.З. и др., чрез пълномощник адв.И.К.К., сумата *** евро, представляваща главница по запис на заповед от *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 29.05.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на *** лв.; и е издаден изпълнителен лист на 01.06.2010 г. Със същите реквизити е издадена заповед №1862/01.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, заверено фотокопие на която е приложено към исковата молба, както и изпълнителния лист от 01.06.2010 г. /л.15 /.
От приложените към преписката „възражение по ч.гр.д.№2743/2010 г. на РС-С.“ покана за доброволно изпълнение на ЧСИ В.Г., рег.№*** на КЧСИ с район на действие ОС-В. по изп.д.№2019***0400242 и възражение по чл.414 ГПК вх.№6451/26.03.2019 г. е видно, че длъжникът П.Х.К. е уведомен за издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2743/2010 г. на 13.03.2019 г. и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подал възражението. Ищецът е уведомен за подаденото възражение на 09.05.2019 г. и на 10.06.2019 г. /понеделник/ е подал исковата молба по чл.422 от ГПК срещу ответника П.Х.К..
При справка в Търговския регистър съдът установи, че ищецът „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД е пререгистрирано с това наименование на фирмата през 2015 г., като до тогава наименованието на дружеството е било „Х.А.“ ООД.
Съдът намира предявеният установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът-длъжник е възразил срещу издадената по ч.гр.д.№2743/2010 г. по описа на РС-С. заповед №1862/01.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Ищецът предявява установителния иск за вземането си срещу ответника в качеството му на авалист по запис на заповед, без протест и разноски за сумата *** евро, издаден на *** г. в гр.С..
С
оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка страна трябва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че в негова
полза е издаден редовен от външна страна запис на заповед, действителен като
едностранна абстрактна правна сделка, вземането по който е станало изискуемо,
поради настъпване на уговорения падеж, но въпреки това липсва изпълнение на
задължението от издателя и авалиста.
Към исковата молба е приложено заверено копие на запис на заповед, без протест и разноски за сумата *** евро, издаден на *** г. в гр.С. съгласно което „П.“ ООД, булстат:***, гр.К.,, представлявано от П.Х.К. неотменимо и безусловно се задължава срещу представяне на този запис на заповед да плати на Х.А. ЕООД или на нейна заповед на *** г. сумата от единадесет хиляди деветстотин и пет евро и 0.32 евроцента, която сума е платима при С. АД. В записа на заповед се съдържа текст „Авалираме това задължение при условията, при които е прието“ : 1.П.Х.К., с ЕГН-**********, с положен подпис, положен е и подпис за Издател: П. ООД П.Х.К., както и е налице отбелязване, че записът на заповед е предявен на *** г.
Във връзка с оспорване от ответника истинността на приложеното към исковата молба в заверено от юрисконсулта като пълномощник на ищеца, вярно с оригинала, фотокопие на записа на заповед, както и твърдението, че подписът в документа е манипулиран и пренесен, искането за назначаване на съдебно-графическа експертиза и искането по чл.183 от ГПК ищецът е задължен да представи оригинала на записа на заповед предвид и възражението, че заверката е направена от юрисконсулт.
От разпоредбата на чл.183 от ГПК следва, че когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. С тази норма законодателят е създал процесуално задължение за страната при поискване, да представи оригинала или официално заверен препис на представено по делото писмено доказателство в заверен от същата препис в конкретно определен от съда срок, в който задължението следва да бъде изпълнено.
Процесният запис на заповед е представен с заверен от юрисконсулт Р.Р., която е подала исковата молба. Безспорно страната разполага с възможност да направи заверка на преписи от документи, които представя като писмени доказателства по делото, но тази заверка не е официална. Компетентен да извърши официално удостоверяване за верността на препис от писмен документ е нотариусът- чл.569, т.2 от ГПК и помощник-нотариусът- чл.40 от ЗННД, а при различни специални условия, предвидени със закон официални удостоверявания за верността на препис могат да направят и съдия по вписванията- чл.48 и чл.82 от ЗННД, кмет на населеното място, заместник-кмет, секретар на общината, както и кметски наместник- чл.83 от ЗННД, българските консулски длъжностни лица в чужбина- чл.84, ал.1 от ЗННД и адвокат- чл.32 от ЗА. Съгласно чл.32 от ЗА „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.“. В случая ищецът по делото не е представляван от адвокат, а предвид горецитираните норми следва, че заверката на преписа на записа на заповед е извършена от лице, което няма предвидени в закон официални удостоверителни функции.
По делото е разпитана като свидетел Р.А.Р.,
която заявява, че от
12.11.2012г. до 08.07.2019г. е работила на длъжност юрисконсулт и ръководител
на правния отдел на ищцовото дружество. Дружеството имало много лизингополучатели и длъжници.
Нямала практика да заверява документи за вярно с оригинала, ако не е видяла
оригинала, но било възможно да е видяла сканирано копие на документа, да е
сметнала, че е достатъчно автентичен и да го е заверила, защото в дружеството
имало практика да се сканират абсолютно всички документи, свързани с лизингово
правоотношение. След 2015г., в някои случаи след издаването на заповедта
за изпълнение искали да им бъде върнат оригинала на записа на заповед, а в
други случаи, записите на заповед оставали по частно гражданското дело. Тъй
като зачестили случаите на възражение от длъжниците
преценила в качеството на ръководител на отдела, че записът на заповед следва
да остава по кориците на ч.гр.д., което да бъде приобщено по тяхно искане към
исковото производство. По този начин, записът на заповед нямало да се загуби в
дружеството, тъй като е имало такива случаи. Практиката на дружеството била авалисти по записа на заповед да са управители на
дружествата- лизингополучатели по договорите. Имало
случаи, при които се принтирало копие от копие на документ. Не може да заяви
категорично дали при заверката на процесното копие на
записа на заповед, оригинала е бил пред нея или е разчитала на сканирано копие.
Сочи, че не е присъствала при сключване на договор за финансов лизинг, защото
от както работела в дружеството събирали само вземания от длъжници.
Практика на дружеството била, да се подписват толкова броя записа на заповед,
колкото години бил срокът на лизинговия договор, предвид решение на ВКС, в
което се приемало, че с един запис на заповед се обезпечавали месечните
лизингови вноски за едногодишен период, независимо от Общите условия. Заявява,
че не е посещавала РС-С., но имало случаи нейни колеги да са упълномощавани да
получават оригинали на документи по граждански дела в различни районни съдилища,
които вероятно са получавали документи и от РС-С.. Откакто работела в
дружеството, издавали се толкова записи на заповед, колкото са годините на
лизинга, като лизингополучателят се подписвал на
датата, на която е издал записа на заповед, както и, че му е предявен
независимо, че посочената в записа на заповед дата на предявяване, все още не
била настъпила, за да се избегне изпращане на нотариални покани или търсене на длъжниците.
Предвид
унищожаването на ч.гр.д.№2743/2010
г. по описа на РС-С., процесуалното поведение на ищеца и показанията на св.Р.Р., съдът приема,
че оригинала на записа на заповед не съществува по причина на ищеца, а чрез
представянето на фотокопие на процесния запис на
заповед, заверено от лице без официални
удостоверителни функции не може да се избегне приложението на
санкционните последици на чл.183 от ГПК, тъй като документът е оспорен и е
поискана проверка на неговата истинност, с оглед на това, че записът на заповед
като частен документ се ползва с формалната доказателствена
сила, която задължава съда да приеме, че лицето подписало документа е автор на
направеното изявление. Поради непредставяне на оригинала на записа на заповед
същият е изключен като доказателство по делото на основание чл.183 от ГПК.
По своята правна природа записът на
заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка с менителничен
ефект, като разпоредбата на чл.535 от ТЗ въвежда
императивно изискване за формата и съдържанието на записа на заповед
като абсолютно условие за неговата действителност. Поръчителството или авалът е способ за встъпване на трети лица в менителницата
/записа на заповед/ извън издателя или поемателя. Менителничното поръчителство /авал/
е самостоятелно неакцесорно едностранно поето
задължение от авалиста. Неговото задължение
съществува независимо от валидността на задължение, поето от издателя на записа
на заповед, освен ако се касае за изискванията за форма по чл.535 от ТЗ.
Наличието на неопорочена форма на менителничния ефект
по отношение на авалиста се пораждат и важат всички
условия, произтичащи от характера на самата сделка.
В
случая липсата на документа запис на заповед без протест и разноски за сумата ***
евро, издаден на *** г. и с падеж *** г. възпрепятства установяване по реда на
чл.422 от ГПК на вземането, основано на този запис на заповед за да се ангажира
отговорността на ответника по него, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че дори да не беше приложена санкцията на
чл.183 от ГПК и се приеме, че е поето от ответника менителнично
поръчителство по запис на заповед без протест и разноски, за сумата *** евро,
издаден на *** г. и с падеж *** г., то
предявеният иск отново се явява неоснователен. В отговора на исковата молба са изложени доводи за
изплащане на вноските по договор за финансов лизинг, сключен м.02.2008 г. между
„Х.А.“ ЕООД и „П.“ ЕООД за л.а. ***, *** на
цвят, рег.№***, с настъпили падежи до м.12.2008 г., както и за авансово
заплатена сума на
08.02.2008 г., които по естество си се явяват възражения за
недобросъвестност на кредитора. В съдебната практика е прието, че от
страна на авалиста са допустими всякакви възражения
(в т.ч. и лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората
и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът
също е страна по него. Когато обаче страни по каузалното правоотношение са само
приносителят и хонората, свързаните с него
относителни възражения на хонората могат да бъдат
противопоставени от авалиста на приносителя само ако
последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право - извод, който
произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.8 от ЗЗД, чл.63,
ал.1 от ЗЗД, чл.289, чл.465 и чл.485, ал.2 от ТЗ. / решение №17/21.04.2011 г.
по т.д.№213/2010 г. на ВКС, II т.о., решение №120/30.07.2010
г. по т.д.№988/2009 г. на ВКС, решение №26/24.04.2014
г. по т.д.№1027/2013 г. на ВКС II т.о., решение №92/06.07.2017 г. по
т.д.№569/2016 г. на ВКС, I т.о. и др./. Злоупотреба с право и недобросъвестност
от страна на кредитор ще е налице в случай, че той се домогва да получи плащане
и от авалиста по менителничен
ефект, след като е получил такова от длъжника по каузалното правоотношение.
Представени от ищеца са заверено
копие договор за финансов лизинг №***, с лизингов обект: ***, шаси №***, двигател №***, с покупна цена-*** евро,
първоначална вноска-*** евро; месечна вноска-*** евро; начин на плащане:
месечни вноски, дължими в аванс; обща стойност -*** евро, както и заверено
копие на погасителен план, съгласно който лизинговите вноски са месечни / 36
бр./, платими в началото на всеки период, срок на договора ***г. до 28.02.2011
г. Представени са заверени копия на Общи
договорни условия и приложение №3 към договора за лизин-
бланка на запис на заповед и приемо-предавателен
протокол. Документите са без дати.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна
експертиза с депозирано заключение, неоспорено. Съгласно заключението размерът
на посочената в договора за финансов лизинг месечна лизингова вноска е *** евро
без ДДС като плащането месечните лизингови вноски започва от *** г. По договора
за лизинг предварително е платена от лизингополучателя
по сметка на лизингодателя в „С.“ АД сумата *** лв.
на 08.02.2008 г. Платени по вноски по договора са 9 бр. и са общо *** лв. Плащанията
са преустановени на 21.11.2008 г., а лизинговия автомобил е предаден на лизингодателя на 15.10.2010 г.
От разпоредбата на чл.342 от ТЗ следва,
че договорът за лизинг е с периодично изпълнение. Задълженията за заплащане на
лизинговите вноски са дължими съгласно погасителния план. В решение
№108/22.07.2014 г. по т.д.№2418/2013 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.290
от ГПК е прието, че ако записът на заповед има обезпечителна функция само за
част от задълженията по каузалното правоотношение, то изискуеми са тези
вземания, които са с настъпил падеж към датата
на падежа на ценната книга. Следователно обезпечението може да е дадено
на дата преди или след възникване на задължението по каузалното правоотношение,
но с оглед установяване съществуването на подлежащо на изпълнение вземане
съгласно чл.418,
ал.3 от ГПК, същото следва да е с настъпила изискуемост. В производството
по чл.422 от ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на
изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. В случая
преценката, както за връзката и относимостта на
записа на заповед за сумата *** евро, издаден на *** г., с лизинговите вноски
по договора за финансов лизинг, който ищецът твърди, че е сключен на *** г.,
така и изискуемостта на претендираното вземане следва се прави само за тези
вноски, изискуеми към падежа на ценната книга т.е. към *** г. От заключението
на експертизата се установява, че плащанията по договора за лизинг са
преустановени на 21.11.2008 г., към която дата са внесени 9 бр. погасителни
вноски. Предвид установеното и гореизложеното съдът приема, че ищецът като
кредитор недобросъвестно упражнява правата си срещу ответника- авалист, тъй като към *** г. вземане по записа на заповед
за сумата *** евро, издаден на *** г., не е съществувало, поради извършените
плащания на лизинговите вноски от лизингополучателя
по погасителния план.
По всички изложени съображения, предявеният
срещу ответника иск по чл.422 от ГПК установяване съществуването на вземане за
сумата *** евро / с левова равностойност *** лв./, произтичащо от запис на
заповед
без протест и разноски, издаден на *** г. от „П.“ ООД, авалиран
от П.Х.К., с падеж *** г., ведно със законната лихва от
29.05.2010 г. до окончателното изплащане на задължението следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
В оглед изхода на спора на ищеца не следва
да бъдат присъждани разноски.
Ответникът
претендира по списък по чл.80 от ГПК съдебни разноски в размер на *** лв., от
които: *** лв. платено адвокатско възнаграждение и *** лв. разноски за
експертиза и *** лв. разноски за свидетел. Ищецът своевременно в молба вх.№13519/23.10.2019 г. е възразил срещу размера на
адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл.36 от Закона за
адвокатурата визира правото на адвоката на възнаграждение за своя труд,
размерът на което се определя в договор между него и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид
правна помощ. В настоящия случай приложима е разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнаграждението е: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. –
830 лв. + 3 % за горницата над 10000 лв., или при цена на иска *** лв. / равностойност
на *** евро/ размерът е *** лв. Основанието по чл.78,
ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права и причините, поради което делото бе разгледано в повече от
две заседания, съдът счита че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде редуцирано до 1328.44 лв. Ищецът дължи и следва
да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото
разноски в размер на *** лв.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.А.Р.“ ЕООД, с
ЕИК:*** /с предишно наименование „Х.А.“ ООД/ със седалище и адрес на управление
*** против П.Х.К., с ЕГН-********** ***, иск с правно основание
чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр.
с чл.535 от ТЗ за признаване за установено съществуването на
вземане за сумата *** евро / с левова равностойност *** лв./, произтичащо
от запис на заповед без протест и разноски, издаден на ***
г. от „П.“ ООД, авалиран от П.Х.К., с падеж *** г., ведно
със законната лихва от 29.05.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед №1862/01.06.2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№2743/2010 г. по описа на РС-С., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Х.А.Р.“
ЕООД, с ЕИК:*** /с предишно наименование „Х.А.“ ООД/ със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на П.Х.К.,
с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на ***
лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: