№ 367
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600617 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.
Делото е образувано по подадена на 13.12.2021г. частна жалба от адв. Б.
Н. от АК – * като защитник на подсъдимия Д. Б. К. от гр. * против
Протоколно определение № 422 от 07.12.2021 г. по НОХД № 615/2021 г. на
Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която в проведеното разпоредително
съдебно заседание е оставено без уважение искането им за промяна на
мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение, като се набляга на няколко
основни обстоятелства.
На първо място, че на досъдебното производство след повдигането на
обвиненията за извършени престъпления по чл.354а, ал.1, пр.4, ал.1, изр. 2,
пр.3 и по чл. 354в, ал.1 от НК, задържането на обв. К. на 19.02.2021г. от
органите на МВР и вземането на 22.02.2021г. на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, на 19.10.2021г. е изтекъл предвидения в чл.63, ал.4
от НПК – 8 месечен срок. Въпреки направените от защитата усилия за
спазването на този императивен срок и промяна на мярката за неотклонение,
от страна на прокуратурата не е получен никакъв отговор, като вместо
обвиняемият да бъде освободен, на 22.10.2021г. е внесен в съда срещу него
обвинителен акт.
1
На второ място, на проведеното на 07.12.2021г разпоредително съдебно
заседание, вместо да се констатира допуснато от прокуратурата грубо,
процесуално нарушение, съдебният състав неправилно и незаконосъобразно е
потвърдил взетата срещу подсъдимия К. мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. Възразява се срещу преценката на съда за наличие на реална
опасност от неговото укриване, въпреки че същият макар и като студент да е
живял в гр. *, всъщност има постоянен адрес по местоживеене при
родителите си в гр. *, с които никога не е прекъсвал контактите си. Изразява
несъгласие и с тезата, че няма доходи, което не позволява да му се вземе по-
лека мярка за неотклонение, тъй като е на млада възраст от 25 години, като
обективно е невъзможно да е натрупал имуществено състояние и т.н. В тази
връзка намира, че с вземането на по-лека мярка за неотклонение ще се
изпълнят нужните цели, като няма да възпрепятства хода на делото, защото
би могъл да пребивава на адреса на родителите си.
На Окръжна прокуратура – Пазарджик е изпратен препис от подадената
частна жалба, но не е взето отношение.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилата жалба
и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима, защото е подадена в
законоустановения 7 дневен срок и от лице с нужната процесуална
легитимация, но разгледана по съществото си е неоснователна.
Производството по настоящото дело е образувано по внесен
обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Пазарджик срещу обв. Д. Б. К. за
три престъпления - по чл. 354а, ал.2, изр.2, пр.4, вр. ал.1, изр.1, пр.4 от НК,
чл.354а, ал.1, изр.2, пр.2 и 3 от НК и чл. 354в, ал.1 от НК.
В случая предмет на разглеждане в настоящото производство по чл.249,
ал.3 от НПК е единствено произнасянето на окръжния съд в разпоредително
съдебно заседание по въпроса, визиран в чл.248, ал.1, т.6 от НПК за взетата
мярка за неотклонение на подсъдимия.
Въззивният съд намира, че не са налице и основания за промяна на
мярката за неотклонение на подсъдимия Д. Б. К. от „Задържане под стража“ в
по-лека такава.
На първо място, макар и доводите на защитата за неспазване на
2
предвидените в чл. 63, ал.4 от НПК изрични срокове за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение да са основателни спрямо задължението на
прокурора по ал.5, незабавно да освободи задържания обв. К., това
некоректно и незаконосъобразно поведение на органите на държавното
обвинение в досъдебното производство, в рамките на отпочналото
първоинстанционно съдебно производство няма как да бъдат обект на
контрол от страна на съда.
На второ място, безспорно по делото е установено, че подс. К. до
момента не е бил осъждан и преди задържането му е бил трудово ангажиран,
като опасността в рамките на стартиралото вече срещу него съдебно
производство да извърши друго престъпление е чисто хипотетична. По
съвсем друг начин стои, обаче въпросът за опасността от неговото укриване.
Още при първоначалното вземане на най-тежката мярка за неотклонение през
м. февруари 2021г. е установено наличието на реална опасност от неговото
укриване, която все още не е отпаднала. Констатирано е, че същият макар и
да се води с постоянен и настоящ адрес по местоживеене в гр. *, реално с
години не пребивава на него, тъй като след завършване на висшето си
образование се е установил да работи в гр. *. По този повод е съобщил на
разследващите органи и за друг адрес по местоживеене в гр. *, но е
установено, че подобен не съществува. Същевременно с това е констатирано,
че пребивава и в с. *, * област, както и че се е вписал като управител на фирма
със седалище, където никога не са го виждали, а и живеят други лица, които
не познават не само него, но и неустановеното до момента съпричастно лице с
имена Д. Б.. В крайна сметка при съобразяване и на възможността за промяна
на мярката за неотклонение в по-лека като „Гаранция“, очевидно
подсъдимият К. няма установени доходи и налично имущество, които да
позволят подобна преценка, която да изпълни успешно целите по
възпрепятстване на неговото укриване.
С оглед на тези съображения и за постигане на целите по чл.57 от НПК,
на настоящия ранен етап от разглеждане на делото в съдебната фаза на
процеса, не са налице условията за изменение на взетата спрямо подсъдимия
К. най-тежка мярка за неотклонение в по-лека такава.
В заключение, напълно обосновано и законосъобразно, окръжният съд е
преценил, че не следва да се изменя мярката за неотклонение на подсъдимия
3
в по-лека такава, като е насрочил веднага разглеждането на делото по общия
ред за началото на следващата година.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че
следва да се остави без уважение подадената жалба на защита на подсъдимия,
като се потвърди обжалваното определение на Окръжен съд – Пазарджик в
частта за взетата мярка за неотклонение, поради което и на основание чл.249,
ал.3 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 422 от проведеното
разпоредително съдебно заседание на 07.12.2021 г. по НОХД № 615/2021 г.
на Пазарджишкия окръжен съд по отношение на въпроса по чл. 248, ал.1, т.6
от НПК за взетата мярка за неотклонение, като връща делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4